№ 97
гр. , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
Секретар:Стефка О. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна И. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20205000500443 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 10001 / 07.04.2020 г. от С. Й. А.
против решение № 255 /24.02.2020 г. ,постановено по гр.д.449/ 2019 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив , което е отхвърлен предявения от нея иск против И. М. М. за осъждането му
да заплати на първата сумата от 29 340 лв. ,дължима по силата на договор за паричен заем
,сключен между страните на 27.09.2017 г. По съображения ,изложени във въззивната
жалба жалбоподателката счита решението за неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон и е заявила искане за отмяна и постановяване на друго ,с което искът й
бъде уважен ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемия И. М. М. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивната жалба като
счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно и заявява искане да бъде
потвърдено .Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач М. С. Я. взема становище ,че счита въззивната жалба за
основателна и заявява искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен
предявеният от А. против М. иск .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от С. Й. А. против И. М. М. за осъждане
последнията да й заплати сумата от 29 340 лв. ,дължима по договор за заем като е твърдяла
,че тази сума е преведена по банков път на дата 27.09.2017 г. по сметка на ответника ,който
към момента на превода е бил в Р.Т. на почивка със съпругата си с уговорката ,че сумата ще
1
бъде върната след прибирането му в страната.Тъй като това не е сторено и въпреки
отправената нотариална покана ищцата е предявила настоящия иск.
Ответникът И. М. М. не оспорва ,че е получил сумата от ищцата като заявява ,че с
дъщерята на последната са били съпрузи от 2014 г. ,чиито брак е прекратен през 2018 г.
Признава ,че действително сумата е получена докато семейството е било на почивка в Т. в
курорта А. като оспорва основанието за това да заемен договор .Твърди ,че по време на
престоя в А. съпругата му се впуснала в редица скъпо струващи покупки и тъй като
паричните средства по банковата сметка на ответника не достигали ,то съпругата му си
осигурила парични средства от нейната майка – ищцата по делото.Направил е възражение за
нищожност на договора за заем поради липса на съгласие и такова за унищожаемост
поради грешка ,тъй като ответникът не е знаел ,че сумата постъпва в патримониума му като
заем.
Като трето лице помагач на ответника е конституирана М. С. Я. ,бившата съпруга на
последния която взема становище ,че съпрузите действително са били на почивка в А. ,че е
узнала за предоставената в заем сума едва след завеждане на исковата молба за развод ,както
и оспорва ,че е била изхарчена от нея за скъпо струващи покупки и поддържа ,че ако тази
сума е била поискана от нея ,то ищцата – нейна майка ,би я превела по нейната банкова
сметка ,а не по тази на ответника.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е отхвърлил иска ,тъй като е приел ,че от
събраните доказателства не може да се направи извод ,че именно заемното правоотношение
е основанието ,на което търсената от ищцата сума е преведена на ответника.
Както се каза по -горе страните не спорят ,че сумата от 29 340 лв. е предадена от
ищцата на ответника на дата 27.09.2017 г. посредством банков превод по сметка на
ответника.Като основание за това по представеното от ищцата преводно нареждане е
посочена заем по споразумение.Същото основание е посочено и в представеното извлечение
от банковата сметка на ответника.Разпитани по делото са свидетели като от показанията на
св.К. ,който е роднина по сватовство на третото лице помагач се установява ,че през
септември 2017 г. по искане на ищцата я е закарал с колата до банката като същата
споделила с него ,че ще преведе пари на заем на зет си И. М..Свидетелят Х. ,който е първи
братовчед на ответника установява ,че през септември 2017 г. последният му се обадил и
споделил ,че и затруднен финансово ,тъй като съпругата му била харесала нещо много
скъпо,някакво бижу ,но не помни какво .Останал с впечатление в този разговор ,че
ответникът очаква от него да му помогне с пари.Свидетелката К. ,която през септември 2017
г. е била на екскурзията заедно с ответника и неговата вече бивша съпруга установява ,че
последната си пазарувала с нейната карта ,купила си две палта и тъй като за второто не й
достигали пари ,такива й били изпратени от Б..
Съобразно така събрания доказателствен материал могат се направят следните изводи:
безспорно процесната сума е предоставена от ищцата на ответника през м.септември 2017
г.Доколкото договорът за заем е реален такъв,то предоставянето на паричната сума е
правопораждащ елемент от фактическия състав на същия.Основанието заем по
споразумение ,освен че е посочен като такова при осъществяване на банковия превод
,същото фигурира и в извлечението от банковата сметка на ответника ,от което може се
направи извод ,че същият е узнал за така отразеното и при липса на данни да е оспорил това
основание за паричния превод следва ,че се е съгласил с посоченото.Това в контекста на
казаното от доведения от ответника свидетел ,че е търсил финансова помощ сочи ,че
провоотношението ,възникнало между ищцата и ответника е такова по договор за
заем.Казанато елиминира само по себе си възражението на ответника за нищожност поради
2
липса на съгласие ,както и за унищожамост поради грешка ,тъй като същият
,непротивопоставяйки се на основанието на паричния превод и дал своето съгласие за това
.При това положение е възникнало и задължение за връщане на заетата сума ,за което
ответникът е бил поканен с представената по делото нотариална покана ,което е безспорно
,че не е сторил.Следователно така предявеният иск за осъждане последния да върне заетата
парична сума се явява основателен доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Не до тези изводи и стигнал първоинстанционният съд с решението ,предмет на
обжалване ,поради което същото се явява неправилно и следва да бъде отменено изцяло и
вместо него да бъде постановено друго , с което предявеният иск от А. да бъде уважен
ведно с присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 2 673,60 лв. за
първоинстанционното производство като тук не следва да се включва заплатена ДТ в
обезпечително производство в размер на 40 лв. доколкото липсват данни такова да е
проведено,както и сумата от 586 лв. – ДТ за въззивно обжалване съобразно направеното
искане в молба от 23.10.2020 г.
Ето защо ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 255 / 24.02.2020 г. ,постановено по гр.д.449/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив изцяло ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА И. М. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.В. ,бул.“В.В. „ № ... ,...
да заплати на С. Й. А. с ЕГН ********** от гр.В. ,ж.к.“В.В. „ ,бл.... ... ап.... сумата от 29 340
лв.,дължима по силата на сключен помежду им договор за паричен заем ,ВЕДНО със
законна лихва върху тази сума ,считано от 22.02.2019 г. – датата на завеждане на иска ,до
окончателното изплащане ,КАКТО и разноски за двете инстанции в размер на 2 673,60 лв.
за първоинстанционното производство и 586 лв. за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника
– М. С. Я. с ЕГН ********** от гр.В. ,ул.К.Н.Н.“ № ...
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3