№ 126
гр. Благоевград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Моника Христова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200501129 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по постъпили две въззивни
жалби.
Първата въззивна жалба е с вх. №82805/15.11.2021 г., по описа на РС – Петрич и е подадена
от ИВ. П. П., ЕГН **********, чрез адв. А.Б., срещу Решение № 8211/22.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1328/2020 г. по описа на РС – Петрич в частта му, с която е
признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответника И.П., дължи на,,ЦКБ” АД
сумите, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК с № 1719 / 10.07.2020г. издадена по ч.гр.д. № 624 / 2020г на Районен съд -
Петрич, а именно : 6 836,97 лв-представляваща дължима главница по договор за кредит «
Актив « № 81703 КП-АА 0520 от 26.06.2007г и Анекс № 1 от 23.12.2010г., сключени между
« ЦКБ « АД / като кредитодател /и ИВ. П. П. / като кредитопалучател /, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до погасяването и; 56, 73 лева-
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 25.07.2017г до 25.12.2017г.; 1
818,62 лв. представляваща лихва за забава / наказателна лихва /върху главницата за периода
от 08.07.2017г. до 12.03.2020г. Смята се, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част, е неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на
процесуалния и материален закон. Смята се, че възражението на ответника, досежно
задължението му произтичащо от процесния договор за кредит и анекса към него, че е
1
изцяло бил погасен / а не частично / е останало необсъдено с обжалваното решение. В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, е депозиран отговор по жалбата от другата страна - „ЦКБ“ АД, с
твърдения, че съдебения акт в атакуваната му част е правилен и обоснован, а въззивната
жалба - неоснователна.
Втората въззивна жалба е с вх. № 82825/23.11.2021 г., по описа на РС – Петрич. Подадена е
от „ЦКБ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. С.Р., срещу Решение № 8211/22.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1328/2020 г. по описа на РС – Петрич, в отхвърлителната му част,
касаеща разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 10 096.89 лв. . а
именно за 3259.92 лева. Решението в тази му част, се счита за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като са допуснати нарушения при постановяването му, изразяващи
се в неправилно приложен закон, отнасящ се за давността на периодични плащания, по
отношение на вземания, които нямат такъв характер. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е
депозиран отговор по жалбата.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа
на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни в първоинстанционното
производство, насочени са срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа
необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането им,
поради което съдът ги намира за допустими.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Петрич е валидно, а в
обжалваните му части - допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да
обусловят нищожност на решението или недопустимостта му.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни, поради следното:
С атакуваното от страните решение, РС Петрич е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че ИВ. П. П., с адрес в гр. Петрич, ж.к. „Ц.С.“, бл. 35, ет. 1, an. 1,
ЕГН **********, дължи на „ЦКБ“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Ц.Ш.“ № 87, ЕИК *********, следните суми, които са включени в предметния обхват
на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1719/10.07.2020 г., издадена по ч.
гр. д. № 624/20 г. на Районен съд - гр. Петрич, а именно: 6 836,97 лв., представляваща
дължимата главница по Договор за банков кредит „Актив“ с № 81703КР-АА-0520/26.06.2007
г. и Анекс с № 1 от 23.12.2010 г. към него, сключени между „ЦКБ“ АД (като кредитодател) и
ИВ. П. П. (като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. до
погасяването, като този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер
от 10 096,89 лв. е отхвърлен като неоснователен; 56,73 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от 25.07.2017 г. до 25.12.2017 г.,
като този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3 183,97 лв.,
както и за периода от 25.02.2014 г. до 24.07.2017 г. е отхвърлен като неоснователен, и 1
2
818,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
08.07.2017 г. до 12.03.2020 г., като този иск за разликата над уважената част до пълния
претендирай размер от 6 197,06 лв., както и за периода от 25.02.2014 г. до 07.07.2017 г. също
е отхвърлен като неоснователен.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 624/20 г. на Районен съд - гр. Петрич, в полза на ищеца е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1719/10.07.2020 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока и условията на чл.414, ал.2 от ГПК е
подал възражение, поради което от заповедния съд е разпоредено връчване на съобщение до
заявителя с указания по чл.415 от ГПК. В 1 - месечния срок по чл415, ал.1 от ГПК от
заявителя е подадена искова молба за установяване дължимостта на оспореното вземане по
чл.422 от ГПК.
Както в заявлението, така и в оспорената заповед за изпълнение, главното и акцесорните
вземания за лихва и такси, са заявени и съответно присъдени на основание сключен между
страните Договор за банков кредит „Актив“ с № 81703КР-АА-0520/26.06.2007 г. и Анекс с
№ 1 от 23.12.2010 г. към него.
Към делото е приложено заповедното производство, събирани са от първоинстанционния
съд поисканите от страните доказателства и доказателствени средства, в т.ч. е и приобщено
заключение по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Първостепенният съд направил краен извод, че предявените искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД са
допустими /предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК/ и частично основателни. Изложил е
подробни съображения, с водещ мотив, че ищецът е доказал основанието на вземането, но
конкретния размер на същото се уважава частично като се съобразява размерът на
възнаградителната лихва при първоначалния предвиден лихвен процент, доколкото
промяната в размера на договорната лихва, е основание за квалифицирането на клаузите,
регламентиращи този въпрос, като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и
нищожни, съгласно чл. 146 от същия закон. На следващо място РС е отчел, че налице
погасяване на част от вземането по давност.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото
пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към
мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по
делото факти и събрания доказателствен материал, в т.ч. изслушаната експертиза.
Районният съд е дал отговор на всички направени от ищеца твърдения и искания, както и на
направените от ответника възражения.
3
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон,
съставът на Окръжен съд Благоевград прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч.гр.д. Произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане
претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите на страните оплаквания.
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този
вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест
за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и
останалите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.
По оплакванията във въззивната жалба, подадена от ИВ. П. П., съставът на БлОС, намира
следното:
Жалбоподателя не е доволен от постановеното решение в атакуваните му части, като
поддържа, че е погасено цялото му задължение по договора за банков кредит и анекса към
него по давност, предвид настъпилата и обявена предсрочна изискуемост и прекратяването
му с уведомление достигнало до ответника на 21.04.2012г. Оплакването е неоснователно.
Установено е в процеса, че цялата кредитна сума е била напълно усвоена от
кредитополучателя, като банката е предявила вземането си не на основание предсрочна
изискуемост, а на основание настъпил падеж съгласно Договора. За погасяване на
задължението за главницата е приложим 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Спорното вземане не е периодично, поради което за погасяването му по давност важат
общите правила и съответно срок за това – 5 години, считано от датата на настъпване на
неговата изискуемост /като няма данни кредита да е обявен за предсрочно изискуем и
изискуемостта е на основание настъпил падеж /– арг. чл.110 вр. с чл.120 от ЗЗД. Фактът, че
вземането се изплаща чрез погасителен план не го прави периодично. Уговореното връщане
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в
периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на
части - в тази насока е и съдебната практика - Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., ГК, IV Г.О. и Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., ГК, III Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК/. Ето защо при възражение за погасяване по
давност в случая е относима общата петгодишна такава. В конкретния казус не е изтекъл
давностния срок за погасяване на главното вземане изцяло по давност. А по отношение на
лихвите, където е приложима кратката 3-годишна давност, съдът намира, че искът за тях
също е частично основателен.
4
С въззивната си жалба "ЦКБ" АД атакува решението в отхвърлителната му част, касаеща
разликата над уважената част до пълния претендирай размер от 10 096.89 лв., а именно за
3259.92 лева. Основното възражение е, че наличието на единно задължение, чиято
изискуемост е настъпила на 25.12.2017г., изключва възможността различна погасителна
давност да тече за всяка отделна вноска. Оплакването е неоснователно. Аргументи:
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит,
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор
за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от
ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №
28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора,
поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото
решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Независимо от това, несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на
договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора, е
със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става изискуема. А
съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. В
този смисъл е и съдебната практика. В решение №161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д.
№1153/2014г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. По силата на
чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо и тъй като
задължението на ответника по договора за кредит, е да внася анюитетни вноски за
погасяване на вземането, то давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на
която плащането е било дължимо по отношение на кредитната институция - изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, независимо че същите произтичат от сключения между страните
договор за кредит.
Въззивният съд намира, че първостепенния съд е изяснил правилно фактите и
обстоятелствата, касаещи този спор. Събрал е достатъчно относими и допустими
доказателства.
Въззивният съд споделя изцяло изложените от районния съд фактически и правни
съображения по този спор и направените фактически и правни изводи в тази връзка. Тези
изводи са обосновани,законосъобразни и съобразени с трайно установената съдебна
практика. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази им част.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и неоснователността и на двете
5
въззивни жалби, БлОС не присъжда разноски в полза на страните по делото.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8211/22.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1328/2020 г. по
описа на РС – Петрич.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6