Н.ч.х.д. № 1742/2018 год. на ХРС

 

МОТИВИ:

 

        Частното обвинение срещу подсъдимия А.С.М. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 18.10.2018г., в гр.Хасково, казал нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му казал : „педал, мърша, педераст“, и извършил нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, като в негово присъствие му показал среден пръст, като обидата е нанесена публично – на улицата и в присъствието на минувача М.А.Д.– престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК.

        Предявен е и граждански иск от тъжителя К.С.Ч. ЕГН ********** ***  против подсъдимия А.С.М. ЕГН ********** *** за сумата в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на твърдяната публична обида, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането – до окончателното изплащане на сумата.

        Тъжителят К.Ч., чрез повереника си поддържа така повдигнатото частно обвинение. Иска от съда да признае подсъдимия за виновен за нанасянето на публична обида и да му наложи наказание при условията на чл.78а от НК. Моли да бъде уважен и предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

Подсъдимият А.М. разбира частното обвинение. Не се признава за виновен. Не дава обяснения.

Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Твърди, че частното обвинение не било доказано по безсъмнен начин. Прави подробен анализ на събраните по делото доказателства. Следвало да се отхвърли и предявения граждански иск. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.М. е син на свидетелката А.М..

А.М., св.А.М. и тъжителят К.Ч. се познавали от преди.

От няколко години съществували изключително влошени и крайно изострени отношения между св.А.М. и сина й А.М. от една страна и тъжителя К.Ч. от друга.

Резултат от тези крайно изострени, конфликтни и лоши взаимоотношения били завеждането на 7 дела от частен характер между св.А.М. или А.М. от една страна и К.Ч. – от друга, все по твърдения за извършени различни престъпления от частен характер – това са НЧХД №1046/2017г., НЧХД №1262/2017г., НЧХД №1533/2017г., НЧХД №536/2018г., НЧХД №541/2018г., НЧХД №542/2018г., вкл. и настоящото. Първите три дела са приключили с влезли в сила присъди./ писмо изх.№318/14.01.2019г. на РС-Хасково до РУ-МВР-Хасково/

На 18.10.2018г. подсъдимият А. ***, тъй като в 15,30 часа имал дело в РС-Хасково с К.Ч. – това било НЧХД №542/2018г. Делото се отложило и тъжителят Ч. се прибрал в магазина си, намиращ се в гараж в гр.Хасково на *************.

Близките на подсъдимия А.М. били решили да организират празненство в пицария Uno Piu, около 17,00 часа, където да се видят и да отпразнуват рождения ден на внука и зетя на св.А.М.. Били поканени и св.А. К.– приятел на подсъдимия и кръстник на детето. Присъствали и дъщерята и зетя на св.А.М..

Празненството започнало около 17 часа в пицария Uno Piu в гр.Хасково и продължило до около 20,30 часа. През това време подсъдимият А.М. присъствал непрекъснато, не излизал и бил на масата с близките си. Не излизал от заведението, защото не пушел.

След като празненството приключило подсъдимият се прибрал у дома си. Не се е срещал или виждал с К.Ч..

Тази фактическа обстановка, която съдът възприе се твърди от двама свидетели-очевидци – св.А.М., която е майка на подсъдимия и чиито показания по тази причина следва да се преценят внимателно и с резерва, но се подкрепят и от показанията на свидетеля А. К., който няма родствена връзка с подсъдимия А.М.. Вярно е, че е негов приятел и кръстник на племенника на подсъдимия.

Според твърденията в тъжбата, които се подкрепят от разпита на само един единствен свидетел – св.М.А.Д.– също свидетел-очевидец, на 18.10.2018г., около 18 часа, К.Ч. стоял на прага на магазина си на *************, когато по улицата преминал с джипа си подсъдимия А.М. и от отворения прозорец на МПС извикал на Ч. – „педал, мърша, педераст“ и му показал среден пръст. След това М. продължил надолу с джипа си към Втора поликлиника.

Това са всичките доказателства по делото. Трима свидетели – двама на подсъдимия и един на тъжителя.

        Подсъдимият А.М. не е осъждан.

        Няма криминални регистрации.

        Има добри характеристични данни.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

        Според съда по делото не се доказа безсъмнено, че подсъдимият А.С.М. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146 ал.1 от НК – а именно, че на 18.10.2018г., в гр.Хасково, казал нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му казал : „педал, мърша, педераст“, и извършил нещо унизително за честта и достойнството на К.С.Ч. ЕГН ********** ***, като в негово присъствие му показал среден пръст, като обидата е нанесена публично – на улицата и в присъствието на минувача М.А.Д..

         Твърдените в тъжбата обстоятелства бяха подкрепени от показанията на само един единствен свидетел…и нищо друго. Никакви други преки или косвени доказателства не подкрепят твърдените в тъжбата факти, освен показанията на св.М.Д..

         Един единствен свидетел не е свидетел.

         Testis unos testis nullus est.

         Правило на 2 000 години още от римско време. Само показанията на един единствен свидетел, без никакви други преки или косвени доказателства не са достатъчни да се приемат за доказани фактите, които този свидетел твърди. Съдът никога в практиката си не е осъждал лице, само и единствено въз основа на показанията на един единствен свидетел, без каквито и да е било други доказателства.

         Конкретният случай е точно такъв. Единствен свидетел и никакви други доказателства за обвинителната теза.

         Срещу твърденията на този единствен свидетел стоят показанията на 2-ма свидетели, които са напълно еднопосочни, последователни и правдиви. Дори да се игнорират изцяло показанията на св.А.М., която е майка на подсъдимия, остават показанията на св.А. К., който няма родствена връзка с подсъдимия и който носи наказателна отговорност за неверни показания по чл.290 от НК.

          Съдът изпитва сериозни съмнения, дали са се осъществили твърдените в тъжбата факти.

          Крайно лошите отношения между страните, които са достигнали до предела на чистата омраза, съвсем естествено могат да доведат до стремеж да се нарани другия по всички възможни начини – с дела, с разноски, с обидни думи, с физическо насилие, с неверни твърдения, с каквото и да е. Само и само да има някакъв вид тормоз и негативно въздействие.

         Съмнението винаги е в полза на подсъдимия. In dubio pro reo.

         Ето защо съдът счете частното обвинение за недоказано безсъмнено и оправда подсъдимия.   

 Съдът се произнесе и по предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на твърдяната публична обида. Съдът счете, че не са налице кумулативно необходимите 4 белега на генералния деликт – противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка.

 Ето защо съдът счете иска за неоснователен и го отхвърли изцяло.

 С оглед чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 600 лв.

         Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                             Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.