М О Т И В И към Присъда № 260029 от 22.03.2021г. по НОХД№2359/2019г.  по описа на РС-гр. Плевен.

 

Обвинението е против М.В.В. ***, с ЕГН – **********, за това, че:

1.На 05.05.2019г. в гр.Плевен по хулигански подбуди, причинил на Г.В.В. *** лека телесна повреда, изразяваща се в рана на дясната буза, насинявания по лицето, гръдния кош и масивен оток на десен лакът, които са довели до болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето - престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. с чл.130 ал.1 от НК.

2.На същото място и по същото време в съучастие като извършител с К. *** по хулигански подбуди причинил на И.И.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и насинявания по лицето, раничка на лигавицата на лявата буза, охлузване по лицето и лявата предмишница, довели до болки и страдания – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.

Обвинението е против К. ***, с ЕГН – **********, за това, че:

1.На 05.05.2019г. в гр.Плевен по хулигански подбуди причинил на Б.М.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланна кост, разкъсано сухожилие на разгъвача на четвърти пръст на дясната длан, довело до трайно за повече от месец затруднено движение на дясната ръка – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

2.На същото място и по същото време в съучастие като извършител с М.В.В. *** по хулигански подбуди причинил на И.И.И. *** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и насинявания по лицето, раничка на лигавицата на лявата буза, охлузване по лицето и лявата предмишница, довели до болки и страдания – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен счита обвинението за категорично доказано въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че деянията на подсъдимите грубо нарушават обществените отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Действията са им били изключително неприлични, невъзпитани, с явно изразена брутална провокативност, демонстрация на сила, насоченост и без каквато и да е сдържаност. Същите се характеризират с висока степен на неуважение към личността и телесната неприкосновеност на други членове на нашето общество. Действията на двамата подсъдими са в противоречие с обществения морал и порядък, и с явно незачитане принципите и ценностите върху които се гради обществото. Счита, че двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни и с оглед на предвиденото от закона като наказание, предлага по отношение на М.В. за първото деяние да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер близък до средния. По отношение на второто деяние за същото законодателят предвижда лишаване от свобода до една година или „Пробация“, като предлага наказанието да бъде лишаване от свобода в размер близък до средата на предвиденото в закона, като бъде съобразена и разпоредбата на чл.23 от НК. Намира, че е възможно да бъде приложена и разпоредбата на чл.66 от НК и така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода да бъде отложено изтърпяването със съответния изпитателен срок. Счита, че по отношение на подсъдимия К.П. по отношение на първото деяние предлага да бъде наложен наказание лишаване от свобода в размер близък до средата на предвиденото, като за второто деяние, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от две до 10 години, да бъде определено в размер близък до минимума, като бъде приложена разпоредбата на чл.23 от НК. Намира също, че разпоредбата на чл.66 от НК също е приложима по отношение и на подсъдимия П..

Съдът е конституирал Б.В. и Г.В., като частни обвинители в наказателното производство.

Частният обвинител Б.В. се явява лично, заедно със своя повереник – адв. Л.Г. от ПлАК.

Частният обвинител Г.В. се явява лично, заедно със своя повереник – адв. Л.Г. от ПлАК.

Повереникът на частните обвинители, адв. Г. поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими. Солидарен е с представителя на обвинението относно фактическата обстановка, която е безспорно установена така както е изнесена в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепена от събраните в хода на досъдебното производство, включае и тези събрани и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Счита, че въз основа на събраните гласни доказателствени средства може да се направи единствено възможен извод за безспорно доказано обвинение, авторство и вина на двамата подсъдими по така повдигнатите им обвинения, включително и обвинението различно от личността на неговите доверители. Счита за безспорно установен механизма на причинените телесни увреждания. Пледира по отношение на подсъдимия М.В. да бъде наложено наказание към средата на предвиденото от закона – една година и шест месеца лишаване от свобода, което с оглед генералната и специалната превенция, превъзпитателният и поправителният ефект по отношение на това лице, така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при общ режим. По отношение на подсъдимия К.П. счита, че с оглед предвидената санкция в съответната материална норма от две до десет години лишаване от свобода, с оглед характеристичните данни на лицето, разбира се и доказателствата, които са безспорни за неговата вина и причинно следствената връзка от неговото поведение, с причинената телесна увреда, предходното осъждане за същото престъпление, предлага на същият да бъде наложено наказание към средата, а именно пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при съответния режим.

Частният обвинител Б.В. е съгласен с изразеното становище от адвоката си.

Частният обвинител Г.В. е съгласен със становището на адвоката си.

Защитникът на подсъдимите адвокат П. преупълномощен от адв. Я. от Адвокатска колегия – гр.Плевен пледира за оправдателна присъда. Счита, че от събраните доказателства в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, по никакъв начин не се установява, че именно двамата подсъдими В. и П. са инициирали тези действия, нанасянето на телесните повреди подробно описани в обвинителния акт и за които има многобройни доказателства именно за тримата пострадали. Защитникът на подсъдимите, е склонен да възприеме обясненията, които са дали двамата подсъдими, че са били нападнати на практика от тримата пострадали, като според същият най-житейски, логично му звучат обясненията на двамата подсъдими. Счита, че по един абсолютно категоричен начин в това дело не фигурират годни доказателства, че на тази дата К.П. е причинил тази телесна повреда – затруднено движение на дясна ръка на Б.В.. Излагат се доводи, че не подсъдимите са причинили това сбиване по хулигански подбуди, с което са нанесли, така както е описано в обвинителния акт телесните повреди, а те са били нападнати от компанията на тримата пострадали и действията, които са предприели са единствено и само да защитят личността си от това противоправно нападение.

Подсъдимият К.П. твърди, че са невинни и е станало при самозащита, тъй като били нападнати.

Подсъдимият М.В. потвърждава позицията на П., като  твърди, че не е нападал никой.  

Съдът, като прецени обясненията на подсъдимите М.В.В. и К.Г.П., показанията на частните обвинители Б.В. и Г.В., показанията на разпитаните свидетели Ц.С.И., К.Ч.П., С.Г.К., Р.И.И., прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК показания на свидетеля И.И.И., заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по изготвените два броя съдебно-медицински експертизи по отношение на ч.о. Б.М.В., заключението на вещото лице д-р С.Д.К. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия М.В.В., от заключението на вещото лице д-р П.И.Л. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на ч.о. Б.М.В., от заключението на вещото лице д-р Д.П.Д. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия К.Г.П., проведената очна ставка ч.о. Б.М.В. и подсъдимия К.Г.П., представените по делото писмени доказателства и тези по досъдебно производство № Д-753/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, присъединени по реда на чл.283 от НПК, намира за установено следното:

На 04.05.2019г. свидетелят Г.В.В. бил в дома на И.И.И., където празнували рожденият ден на И. с голяма компания, техни близки и приятели. Около 24.00 часа на 04.05.2019г. В. и И. отишли в клуб „***“ в гр.Плевен. В заведението двамата свидетели се срещнали с други техни познати, като през цялото време си говорели, танцували, черпели се с алкохол, били в добро настроение и вечерта преминала без да е имало какъвто и да е конфликт с когото и да било. Около 05.30 часа сутринта на 05.05.2019г. Г.В.В., И.И.И. и Б.М.В. решили да посетят бар „***“, намиращ се в хотел „***“ в гр.Плевен. Частните обвинители Г.В.В. и Б.М.В. вървели заедно един до друг, а свидетелят И.И. се забавил и останал на около 30 м. след Г.В. и Б.В.. Стигайки до средата на пътеката, която се намира между хотела и летния бар, Г.В. и Б.В. видели, че срещу тях вървят двама млади мъже – подсъдимите М.В.В. и К.Г.П., които до този момент те не познавали. Г.В. и Б.В. си вървели спокойно и разговаряли и в момента в който се разминавали с подсъдимите, чули единият от подсъдимите да казва „Ето ги тия“. Без да каже каквото и да е повече подсъдимият М.В.В. нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата на Г.В.В.. В същото време подсъдимият К.Г.П. нанесъл юмручен удар в областта на устата на Б.М.В. и веднага след това втори удар с юмрук в лявото му око. Нападението било изключително изненадващо за двамата частни обвинители и от ударите двамата паднали на земята по гръб, като ч.о. Б.В. бил и с прибрани в джобовете на панталона си ръце. Двамата подсъдими започнали да ритат падналите Г.В. и Б.В., като нанасяли удари с крак в областта на главата и тялото им, като подсъдимият М.В. нанасял удари с крак на ч.о. Г.В., а подсъдимият К.Г. ритал с крак в областта на корема и тялото ч.о. Б.В.. Подсъдимият Г. се опитал да ритне в лицето ч.о. Б.В., но последният успял да си извади ръцете от джобовете на панталона и ги поставил пред лицето си, за да се защити. Подсъдимият Г. нанесъл силен удар с крак в дясната ръка на ч.о. Б.В., вследствие на което на Б.В. били причинени травматични увреди в областта на дясната длан – счупване на пета дланна кост и разкъсано сухожилие на разгъвача на четвърти пръст. Свидетелят И.И.И. виждайки приятелите си на земята, ритани от подсъдимите се затичал към тях, за да ги разтърве. Избутал с ръце двамата подсъдими, за да преустанови побоя, но бил нападнат от подсъдимия В. и подсъдимия П.. Подсъдимите започнали да му нанасят удари с юмруци в лицето. От ударите свидетелят И. също паднал на земята, но успял веднага да се изправи. В този момент се изправили и ч.о. Г.В. и Б.В.. Частните обвинители Г.В., Б.В. и свидетеля И.И. след като се съвзели от първоначалния шок, с цел да се защитят и да отблъснат нападението, започнали да нанасят удари на подсъдимите.

         В следствие на нападението и нанесените удари, подсъдимият К.Г.П. причинил на Б.М.В. травматични увреждания, изразяващи се в отоци, кръвонасядания по главата и лицето, гръдния кош, рана на носа и горната устна, счупване на кост от дланта на дясната ръка, а в съучастие с подсъдимия М.В.В. причинил телесни увреждания на свидетеля И.И.И., изразяващи се в оток и насинявания по лицето, малка раничка на лигавицата на лявата буза, охлузвания по лицето и лявата предмишница.

         Подсъдимият М.В.В. нанесъл телесни увреждания на Г.В.В., изразяващи се в рана на дясната буза, насинявания по лицето, гръдния кош и ляв лакът /масивен оток – болезнен при движение/, а в съучастие с подсъдимия К.Г.П.  причинил телесни увреждания на свидетеля И.И.И., изразяващи се в оток и насинявания по лицето, малка раничка на лигавицата на лявата буза, охлузвания по лицето и лявата предмишница.

         Около 05.40 часа на 05.05.2019г. К.Ч.П. и С.К. – служители в СПП при ОД на МВР – Плевен извършвали проверка на лек автомобил на ул.“С.К.“ пред сграда № 4 в гр.Плевен, когато чули  викове идващи от ул.“***“. Тъй като служителите нямали видимост веднага се затичали в тази посока. Пристигайки до хотел „***“, на площадката пред входа на „***“ видели група мъже да се бият помежду си. Служителите на МВР разделили биещите се – подсъдимите М.В.В. и К.Г.П. с ч.о. Г.В.В., Б.М.В. и свидетеля И.И.И.. Служителите на МВР поставили белезници на подсъдимите, тъй като били изключително агресивни и това наложило задържането им, като веднага поискали и съдействие от други служители на МВР. На място пристигнали служители на Първо РУ – Плевен – Н.И. и И.Д.. Подсъдимите били задържани и отведени в Първо РУ – Плевен, а свидетелите били поканени да отидат в полицейското управление за снемане на обяснения по случая.

В хода на досъдебното производство са назначени и изготвени съдебно-медицински експертизи. Видно от експертните заключения е, че на ч.о. Б.М.В. са били причинени травматично увреждания в областта на дясната длан – счупване на пета дланна кост и разкъсано сухожилие на разгъвача на четвърти пръст, което прави преобладаването на сгъвача и пръстът  в полусгънато състояние. Вещото лице не изключва и оперативно лечение, като се приема продължително оздравителен процес с неясен бъдещ резултат, поради което е налице трайно за повече от месец затруднено движение на дясната ръка, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

На ч.о. Г.В.В. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в рана на дясната буза, насинявания по лицето, гръдният кош и левият лакът, като уврежданията са травматични и са получени по време и начин, чрез множество удари с ръце и крака по главата, тялото и крайниците. С травматичните са причинени болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето – поне 20 дни, като съгласно разпоредбата на чл.130 ал.2 от НК  съставлява  лека телесна повреда.

На свидетеля И.И.И. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в оток и насинявания в областта на лицето, малка раничка на лигавицата на лявата буза, охлузвания по лицето и лявата предмишница, довели до болки и страдания за срок от около 10 дни, като съгласно разпоредбата на чл.130 ал.2 от НК  съставлява  лека телесна повреда.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на частните обвинители Б.В., Г. В., прочетените показания на свидетеля И.И., показанията на разпитаните свидетели Р.И., К.П., проведената очна ставка, заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-медицински експертизи, представените по делото писмени доказателства и тези по досъдебно производство № Д-753/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, присъединени по реда на чл.283 от НПК.

От показанията на частния обвинител Б.В. се установя часът, датата, механизма и мястото на извършване на  престъплението, така както е описано във фактическата обстановка. Като причинените му наранявания, според заключението на вещото лице д-р Л. и вещото лице д-р Т., могат да са получени по начина, по който се съобщава от пострадалия. Относно спорният въпрос, защо веднага пострадалият частен обвинител не е посетил медицинско заведение, за да бъде гипсирана ръката му, същият дава правдиви показания за причините.

От показанията на ч.о. Г.В. се установява, че заедно със свидетеля И.И. са се срещнали с ч.о. Б.В. и на стъпалата до хотел „***” се е разразил конфликт с подсъдимите М.В. и К.П.. За разразилият се конфликт свидетелстват и Ц.И., К.П.,  Р.И. и И.И.. Като фактът, че именно подсъдимите М.В. и К.П. са започнали конфликта се установява, посредством показанията на частните обвинители и свидетелят И.И..   

В своите показания свидетелят И. е категоричен, че конфликта е започнат от подсъдимите, които са нападнали безпричинно Б.В. и Г.В.. Впоследствие частните обвинители и свидетелят И. са се опитали да отвърнат на нападението, откъдето са и причинените наранявания на К.П. и М.В., видно от заключението на вещото лице д-р Д..

По отношение на М.В. причинените наранявания се установяват от заключението на вещото лице д-р К.. Свидетелите Р.И. и К.П. са установили случилото се постфактум.

В съответствие със защитната теза на подсъдимите, че не те са започнали конфликта са показанията на свидетеля Ц.И., който е познат на подсъдимите и поддържам с тях приятелски отношения, като е бил поканен да свидетелства от подсъдимия К.П.. В последствие се установява, че и този свидетел не е бил очевидец на първоначално възникналия конфликт и от неговите показания не може да се черпи в цялост достоверност. В тази връзка съдът приема за абсолютно категорично достоверни показанията на частните обвинители и свидетеля И.И., защото за тях съществува задължението да говорят истината в качеството си на свидетели и наказателната отговорност по чл.290 от НК, за което разпоредбите на НК и НПК не се отнасят по отношение на подсъдимите, за които не съществува задължението да говорят истината.

С оглед на това съдът изцяло дава превес на тези доказателствени средства.

От заключението на експертизите се установява, а именно:

Видно от заключението на вещото лице д-р С.Д.К. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия М.В.В. е, че уврежданията са резултат на тъпи травми, възможно е да са получени по съобщеният начин, съответно: кръвонасяданията челно-теменно – от удар/и с ръце и/или крака, не е възможно конкретизиране на броя на ударите и действалата повърхност; кръвонасядането по долния десен клепач – най-вероятно от удар с ръка; уврежданията по устните – от удар/и с ръце и/или крака, не е възможно конкретизиране на броя на ударите и действалата повърхност. При обсъждане на механизма на уврежданията по главата следва да се има предвид съобщеното предпазване на главата с ръце и възможността същите (например дланите) да са междинна травмираща повърхност при удар с крак (ритане). Все пак, предвид вида и особеностите на уврежданията по устните, по вероятно е да са получени от удар/и с ръце; охлузването по лявото коляно – от удар с крак или от съприкосновение с повърхността на стоене (плочки в мястото на инцидента).

От заключението на вещото лице д-р П.И.Л. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на ч.о. Б.М.В. се установява, че установените увреждания са резултат на тъпи травми. Описаните при първичния преглед травми могат да бъдат причинени по различни механизми в описаната обстановка – както от удари и падане, така и от съчетание от двата. Тяхната разхвърляност по лицето и главата не може да бъде обяснено само с травма при падане на равна твърда повърхност. Най-вероятен механизъм на руптурата на разгъвача на 4-ти пръст е директен удар по гърба на китката на ръката. Счупването на петата дланна кост (ако се приеме наличието му при липса на представено образно изследване) може да бъде причинено от удар (при защита). Тази фактура е известна също и като „боксьорска фрактура“, която се получава при удар с ръка (юмрук) върху твърда повърхност.  

От заключението на вещото лице д-р Д.П.Д. по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на подсъдимия К.Г.П. се установява, че уврежданията са резултат от тъпи травми – удари с или върху твърди тъпи предмети. Поради нехарактерната им форма и липса на т.н. „контактни отпечатъци“ по медицински данни не е възможно да се направи идентификация на действалия твърд тъп предмет (респективно удряща повърхност) и точен механизъм на тяхното причиняване. Според данните от разпитите на обвиняеми и частни обвинители инцидентът се състоял от блъскане (бутане), нанасяне на удари с ръце, с крака, падане, изправяне, гонене. На базата на морфологията (видът и локализацията) на описаните по-горе травматични увреждания на К.П. може да се каже следното: кръвонасяданията (насиняванията) в областта на двете скули най-вероятно са резултат от два удара с ръце (най-вероятно юмруци) в тези области. Тези травми не могат да се получат при „защита“; драскотините по предмишниците на двете ръце по своята локализация могат да бъдат отнесени към т.н. „защитни увреждания“, без да можем от медицинска гледна точка с абсолютна категоричност да твърдим, че са такива; отокът на залавното място на палеца на лявата ръка, при такъв вид инциденти е възможно да се получи при всякакви ситуации (директен удар с юмрук, падане на тялото с опора върху дланта, настъпване по ръката).

От обективна страна е налице признаците на посочените престъпни състави.

От субективна страна се установява, че извършеното от страна на подсъдимите е при пряк умисъл.

Съдът отчита за смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия М.В..

По отношение на подсъдимият М.В. присъдата следва да бъде отменена, тъй като съдът неправилно приложи разпоредбата на чл.78а от НК, защото не са налице материално правните предпоставки, а именно извършеното от подсъдимия М.В. е при условията на множество престъпления. Като разпоредбата на ал.7, на чл.78а от НК забранява освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

По отношение на подсъдимия К.П. на основание чл.131, ал.1, т.12 вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, следва да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК,  отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с четири години изпитателен срок.

На основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК подсъдимия К.Г.П. следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

Съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда, за което и да е о тях и след като наложи наказание за всяко от престъпленията поотделно, намира, че на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К.Г.П. следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно - две години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с четири години изпитателен срок.

Именно този размер на наказанието, съдът намира за необходим за изпълнение целите на генералната и специалната превенция по отношение на подсъдимия К.П.. Тази санкция ще мотивира П. да подложи на критична преоценка поведението си, което въздействие на специалната превенция ще бъде подсилено с дългия изпитателен срок.

При този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъжда подсъдимите М.В.В. и К.Г.П. да заплатят солидарно по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в размер на 168.00 лева и по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в размер на 832.60 лв.

При този изход на процеса на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъжда подсъдимите М.В.В. и К.Г.П. да заплатят солидарно на частните обвинители Г.В.В. и Б.М.В. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 800 /осемстотин/ лева.

С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: