№ 11125
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110129704 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 на Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Съдът е сезиран с молба на А. Л. Д. против Софийски районен съд, с която е предявен
установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че
вземанията на ответника за държавна такса за извършване на делбата в размер на 12 200 лв.
и държавна такса върху отхвърления размер на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в
размер на 1 093, 14 лв., присъдени с влязло в сила Решение № 57-II-101/29.08.2016 г.,
постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в, са погасени по давност.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.02.2025
г., съдът е прекратил производството по иска за признаване на установено в отношенията
между страните, че А. Л. Д. не дължи на Софийски районен съд държавна такса върху
отхвърления размер на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 1 093, 14 лв.,
присъдена с влязло в сила Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., поради оттегляне на тази
претенция на основание чл. 232 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с Решение от 29.08.2016 г., постановено по гр.д. №
59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в ищцата е осъдена да заплати на ответника на
основание чл. 355 ГПК сумата от 12 200 лв. – държавна такса за извършване на делбата.
Сочи, че решението е влязло в сила на 30.09.2016 г. Ищцата твърди, че за периода от влизане
в сила на решението до предявяването на исковата молба не са предприемани никакви
действия, водещи до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 172, ал. 2
ДОПК. В молба уточнение от 20.06.2024 г. твърди, че едва на 17.05.2024 г. й било връчено
уведомление за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2 ДОПК. Твърди, че
претендираната държавна такса е публично вземане, чиято погасителна давност на
основание чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече на 01.01.2017 г. и е изтекла на 31.12.2021
г., поради което и моли да бъде признато за установено, че не дължи търсената сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Софийски районен съд,
представляван от Т. Д., в който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
1
Твърди се, че производството по делото, по което е постановено Решение от 29.08.2016 г., е
приключило с влязло в сила на 12.07.2023 г. разпореждане от 09.06.2023 г. по възз.гр.д. №
707/2022 г. по описа на СГС, ГО, III г.о. и до тази дата не тече погасителна давност.
Погасителната давност по установеното с Решение от 29.08.2016 г. вземане е започнала да
тече от 01.01.2024 г. и към момента не е изтекла.Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено гр.д. № 59828/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-
в, образувано по искова молба на В. Д. Л. и С. И. Л. срещу А. Л. Д., с която е предявен иск с
правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК във вр. чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на
недвижими имоти, находящи се в ****** и подробно индивидуализирани в исковата молба.
С Решение № II-57-135 от 29.09.2014 г., постановено по гр.д. 59828/2012 г. по описа на
СРС, 57 с-в е допусната делбата. Решението е влязло в сила на 05.12.2014 г. и съдът е
пристъпил към втора фаза на делбата, а именно – извършването й. С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 26.06.2015 г., съдът е приел за разглеждане
предявения от А. Л. Д. срещу В. Д. Л. и С. И. Л. иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
сумите от 12 593, 80 лв. – разходи по общите части и 42 063, 62 лв. – подобрения.
Постановено е Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., с което делбата е извършена като
основание чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на В. Д. Л. и С. И. Л. са поставени
апартамент № 3 и апартамент № 4, част от двуетажна масивна жилищна сграда в
************************************, а в дял и изключителна собственост на А. Л. Д. са
поставени апартамент /мезонет/ № 1 и апартамент № 2, част от двуетажна масивна жилищна
сграда в ************************************, А. Л. Д. е осъдена да заплати на В. Д. Л.
и С. И. Л. сумата от 2 648 лв. за уравнение на дяла. По исковете по сметки В. Д. Л. и С. И.
Л. са осъдени да заплатят на А. Л. Д. сумата от 27 328, 71 лв., представляваща стойността, с
която се е увеличила стойността на дяла им в съсобствения недвижим имот, а искът за
разликата от 27 328, 71 лв. до пълния предявен размер от 54 657, 42 лв. е отхвърлен. С
постановеното във втората фаза на делбата решение съдът е осъдил А. Л. Д. да заплати на
Софийски районен съд на основание чл. 355 ГПК сумата от 12 200 лв. – държавна такса за
извършване на делбата и сумата от 1093, 14 лв. – държавна такса върху уважения иск с
правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на
СРС, 57 с-в е обжалвано с въззивна жалба от В. Д. Л. и С. И. Л. в частите, с които са
определени стойностите на дяловете на съделителите и е уважен е искът с правно основание
чл. 346 ГПК и чл. 30, ал. 3 ЗС. Образувано е възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на СГС, IV-д с-
в. Постановено е Решение № 6720/09.10.2017 г. по възз.гр.д. № 506/2017 г., с което е
отменено Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа
на СРС, 57 с-в в частта, с която на основание чл. 346 ГПК във вр. чл. 30, ал. 3 ЗС В. Д. Л. и
С. И. Л. са осъдени да заплатят на А. Л. Д. сумата от 27 328, 71 лв. – увеличена стойност на
дяла им в съсобствения недвижим имот, в частта, с която В. Д. Л. и С. И. Л. са осъдени да
заплатят на Софийски държавна такса върху този иск, като вместо това е постановено А. Л.
Д. е осъдена да заплати на В. Д. Л. и С. И. Л. сумата от 7 161 лв., представляваща дължимата
сума за уравнение на дяловете в съсобствеността, а исковете по чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 2
ЗС са отхвърлени. Посочено е, че в останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба, подаден от А. Л. Д. пред
Върховния касационен съд и е образувано гр.д. № 768/2018 г., като с определение от
02.10.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Постановено е
Решение № 3от 25.04.2019 г. по гр.д. № 768/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., с което е
2
отменено въззивно решение № 6720 от 09.10.2017 г. по възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на
Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Л. Д. претенции по
чл. 346 ГПК за сумата от 27 328, 71 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав.
Образувано е възз.гр.д. № 5917/2019 г. по описа на СГС, което е прекратено с
протоколно определение от 26.06.2020 г. поради необходимостта от провеждане на
процедура по чл. 94 ПАС и делото е върнато на първоинстанционния съд. След провеждане
на процедурата по възстановяване на молбата от 02.07.2015 г., с която А. Л. Д. е заявила
претенциите по сметки, делото отново е изпратено на въззивната инстанция и е образувано
възз.гр.д. № 707/2022 г. по описа на СГС, III- б с-в. Предмет на повторно разглеждане са
предявените от А. Л. Д. претенции по чл. 346 ГПК. С Решение № 1607 от 30.03.2023 г.,
постановено по възз.гр.д. № 707/2022 г. по описа на СГС, III б с-в е потвърдено Решение №
57-II-101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в в
частта, с която В. Д. Л. и С. И. Л. са осъдени да заплатят на А. Л. Д. сумата от 27 328, 71 лв.
на основание чл. 346 ГПК във вр. чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 61 ЗЗД, представляваща стойността
на извършените подобрения и стойността, с която се е увеличил дела в съсобствения имот.
Решение № 1607 от 30.03.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 707/2022 г. по описа на СГС,
III б с-в е влязло в сила на 12.07.2023 г. Преди тази дата са влезли в сила Решение № 962 от
05.02.2020 г. по възз.гр.д. № 1331/2019 г. по описа на СГС, IV-д в частта, с която А. Л. Д. е
осъдена да заплати на В. Д. Л. и С. И. Л. сумата от 7 161 лв. – за уравняване на дяловете,
както и Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на
СРС, 57 с-в в частта, с която между съделителите са разпределени дяловете в
съсобствеността, както и в частта, с която предявеният от А. Л. Д. иск по сметки е отхвърлен
над предявения размер от 27 328, 71 лв. до пълния предявен размер от 54 657, 42 лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото
е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложеното гр.д.№
59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в се установява, че с Решение № 57-II-101/29.08.2016 г.,
постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в съдът се е произнесъл по втора
фаза на съдебна делба, като А. Л. Д. /настояща ищца/ е осъдена да заплати на Софийски
районен съд сумата от 12 200 лева – държавна такса за извършване на делбата.
Спорно по делото е кога постановеното Решение № 57-II-101/29.08.2016 г.,
постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в в частта, с която А. Л. Д. е
осъдена да заплати разноски е влязло в сила.
Съгласно чл. 296 ГПК в сила влизат решенията: 1. които не подлежат на обжалване; 2.
срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или
подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на
влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна
жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. В случая срещу Решение № 57-II-
101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по описа на СРС, 57 с-в в частта, с
която е извършена делбата и са разпределени дяловете в съсобствеността не е подадена
въззивна жалба и решението е влязло в сила на 01.10.2016 г., доколкото видно от
съдържащите се по делото отрязъци от съобщения /л. 224-227, гр.д. 59828/2012 г./ същото е
връчено на съделителите на 16.09.2016 г., респективно двуседмичният срок за въззивно
обжалване /чл. 259, ал. 1 ГПК/ е изтекъл на 30.09.2016 г.
3
Действително срещу решението на първоинстанционния съд по уравнението на
дяловете и по претенциите по сметки на А. Л. Д. е подадена въззивна жалба от В. Д. Л. и С.
И. Л., но тя не проявява суспензивния си и деволутивен ефект по отношение на решението в
необжалваната част. Претенциите по сметки, предявявани по реда на чл. 346 ГПК имат
облигационен характер и представляват осъдителни искове, за предявяването на които
законът не изисква специално искова молба, предварително заплащане на държавна такса,
но е определил преклузивен срок – първото съдебно заседание след допускането на делбата
за предявяването им в делбеното производство. По тези претенции съдът се произнася с
решението по извършване на делбата с отделен диспозитив, или отделно решение.
Всяка от претенциите по сметки представлява отделен иск и решението по нея може да
влезе в сила отделно от останалата част от решението. Всяка от частите на решението
– по извършването на делбата, или по сметките може да се обжалва отделно и да бъде
постановен различен резултат по двете части на решението.Производството по
извършване на делбата може да продължи, а това по сметки да приключи и обратно /в този
смисъл- Решение № 394/18.10.2012 г. по гр.д. № 111/2012 г. по описа на ВКС, I г.о./.
С Решение № 6720/09.10.2017 г. по възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на СГС, IV-д
въззивният съд се е произнесъл по уравнението на дяловете, което е било предмет на
обжалване пред въззивната инстанция. Въззивно решение в тази част обаче не е било
предмет на касационно обжалване. Съгласно чл. 35 ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. Въпросът
относно стойността на дяловете на страните е окончателно разрешен с Решение №
6720/09.10.2017 г. по възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на СГС, IV-д.
Погасителната давност е фактически състав, включващ времеви период на бездействие
на носителя на едно субективно материално право, който фактически състав поражда
правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение на
задължението. Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс вземанията за държавни такси представляват публични държавни
вземания, поради което по отношение на същите намират приложение разпоредбите на
ДОПК. Според чл.171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Дори да се приеме, че въпросът относно дължимостта на държавната такса за
извършване на делбата е разрешен окончателно най-късно с влизането на Решение №
6720/09.10.2017 г. по възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на СГС, IV-д в сила по отношение на
дължимите суми за уравнение на дяловете, т.е. на 17.11.2017 г. / видно от съобщенията за
връчване на решението – л.54-55, възз.гр.д. № 506/2017 г. по описа на СГС, IV-д с-в, същото
е връчено на страните на 16.10.2017 г., респективно на основание чл. 283 ГПК срокът за
обжалване е изтекъл на 16.11.2017 г./, погасителната давност е изтекла. При това положение
погасителната давност по отношение на публичното вземане държавна такса е започнала да
тече на 01.01.2018 г. и е изтекла на 01.01.2023 г. Исковата молба е подадена след изтичане на
погасителната давност, а именно на 23.05.2024 г. Ответникът нито е навел твърдения за
прекъсване на давността, нито е представил такива доказателства, поради което съдът
намира предявената претенция за основателна и доказана. Предвид гореизложеното
предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски. Дължимата държавна такса върху разгледания иск е в размер на 488 лв. и тя
следва да бъде присъдена. По отношение на претендирания адвокатски хонорар при
съобразяване на достиженията на Правото на ЕС, настоящият състав намира, че същият не
следва да служи като източник на неоснователно обогатяване, а при присъждането му
4
следва да бъде съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото. Същото
е разгледано в две открити съдебни заседания и то защото ищцата е оттеглила част от
претенцията си, събирани са само писмени доказателства и не са извършвани други
процесуални действия, поради което съдът намира, че справедлив размер на
възнаграждението на адвоката, осъществил процесуално представителство е сумата от 500
лв. и до нея ответникът носи отговорност по чл. 78 ГПК.
По изложените мотиви, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес в ********************************************* и Софийски районен съд, гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 54, че вземането на Софийски районен съд, присъдено с
влязло в сила Решение № 57-II-101/29.08.2016 г., постановено по гр.д. № 59828/2012 г. по
описа на СРС, 57 с-в съд, за държавна такса за извършване на делбата в размер на 12 200 лв.,
дължимо от А. Л. Д., е погасено по давност.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54да заплати на
А. Л. Д., ЕГН **********, с адрес в *********************************************на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 988 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5