Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260109 21.12.2020 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
02 декември две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛАЙ УРУКОВ
в.гр.д. №3295 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от В.Н.Г. ***, чрез пълномощника
ѝ адв.С.Р. *** против решение № 486 от 16.04.2020г., постановено по
гр.дело №3984/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Във
въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и постановено в съществено противоречие със
съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е
приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи, обуславящи
приложението на чл.45 от ЗЗД, тъй като липсва доказателство за причинената
имуществена вреда, тъй като по делото е представен незаверен препис от договор
за правна защита и съдействие от третото неучастващо лице – ЧСИ К.А., а според
чл.183 ГПК същият не може да се приеме за годно доказателство по делото. Освен това, съдът е намерил, че от събраните
по делото доказателства искът е недоказан. Изложени са и подробни съображения в тази насока. Цитира се
съдебна практика на Окръжен съд Стара Загора, Софийски градски съд.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното
решение, като вместо него постанови друго, с което да осъди „Х.Б.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Н.Г. сумата от 420 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволеното
увреждане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане. Претендират се
направените съдебни разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
„Х.Б.“ ЕООД от ***, чрез пълномощника си адв.С.Ч. *** е представил писмен
отговор в който се сочи, че подадената жалба е допустима, но по същество е
неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение, а постановеното
първоинстанционно решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано следва
да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Въззивната
жалба е редовна от външна страна и процесуално допустима, тъй като е подадена
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, против
подлежащ на институционален контрол съдебен акт, в рамките преклузивния срок за
обжалване и подлежи на въззивно разглеждане по същество.
Пред
първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.
с чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.3 от ГПК.
Ищцата
В.Н.Г. твърди в исковата си молба, че с решение по гр.д. № 280/2016 г. на ПРС
била осъдена да заплати на ответника сумата от 1.36 лева за разноски по същото
дело съразмерно с отхвърлената част от иска ѝ. В изпълнението на
осъдителния акт на ПРС – същата на датата 13.03.2018 г. е заплатила по сметка
на ответника тези разноски от общо 1,36 лева, за което ѝ била издадена вносна
бележка № 87100-045-010861/13.03.2018 г. от „С.Ж.Е." АД, в която, като
основание за превода било посочено плащането на разноски по посочените дела.
Независимо от това ответникът се е снабдил с изпълнителен лист № 103/14.03.2018
г. за същите разноски, а на 16.05.2018 г. е подал молба и е било образувано
срещу нея изп.д. № 20187660400436 на ЧСИ К.А.. За образуването му ищцата е получила
ПДИ, че към 17.05.2018 г. дължала общо сумата от 735.73 лева. В поканата било отбелязано, че
бил наложен и запор върху трудовото ѝ възнаграждение. Поради това тя потърсила
съдействие от адвокат, за което сключила с него договор с № 0214164 от
07.06.2018 г. за защита по изпълнителното дело и заплатила в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 420 лева. Въз
основа на договора и пълномощното към същия, пълномощникът ѝ подал възражение от 15.06.2018г.,
по процесното изпълнително дело, в което
била описана фактическата обстановка и изложени правните аргументи, а именно, че
изпълнителното дело било образувано недобросъвестно, при противоречие с добрите
нрави и явна злоупотреба с право. Отправена била молба за прекратяването му на
осн. чл. 433, ал. 1, т.1 ГПК. Към възражението била приложена и вносната
бележка за заплатената сума. Копие от същото било изпратено за становище до
взискателя и пълномощника му, каквото те не подали и изпълнителното дело било
прекратено. Ищцата твърди, че действията на ответника представлявали явна
злоупотреба с процесуално право. Това заключение следвало от факта, че към
датата на образуване на изпълнителното дело на 16.05.2018 г., тя вече била заплатила
на взискателя сумата, за която била осъдена. От датата на плащането ѝ на
13.03.2018 г., до образуване на изпълнителното дело, били изминали два месеца,
през които същият можел да извърши справка по сметките си и да открие, че било
налице плащане по делата, по които била осъдена. На практика снабдяването с
изпълнителен лист и образуването на изпълнително дело били правомерни действия,
но в случая били извършени при липсата на изпълнително основание, което водело
до извода, че мотивът за извършването им целял неправомерен резултат, а именно
увреждането ѝ. Това съждение базирала на последиците, които настъпили от
образуваното изпълнително дело - създаване на неин дълг, въз основа на
задължение, което не дължала. Поради липсата на механизъм в изпълнителното
производство, по който длъжникът да възстановял сторените от него разноски в случай,
че производството се окажело образувано неоснователно, то настоящото
производство се явявало единствената процесуална възможност за нея да
удовлетвори възникналото в нейна полза вземане за сторените ѝ имуществени
вреди-платено адвокатско
възнаграждение за защитата ѝ по същото. Описаното доказвало по безспорен
начин факта на злоупотребата с процесуално право, изразяваща се в иницииране на
изпълнително дело без наличието на изпълнително основание поради факта, че към
момента на образуването му, дългът ѝ бил платен, което било видно от
вносната бележка. Безспорно по делото било и плащането на адвокатското
възнаграждение в брой, което било отразено в договора за правна защита и
съдействие и му придавало характера на разписка за платената сума. За наличието
на причинна връзка между обедняването ѝ и неоснователно образуваното
изпълнително дело се съдело от предмета на договора за правна защита и
съдействие. Посочената съдебна практика и фактическа обстановка подкрепяли
наличието на претендираната имуществена вреда, поради което искът ѝ бил
доказан по основание и размер. Искането е да се осъди ответника да ѝ
заплати сумата от 420 лева за обезщетение на причинените ѝ имуществени
вреди от непозволеното ѝ увреждане, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар по договора за правна защита и съдействие с № 0214164 от 07.06.2018 г.,
за защитата ѝ по неоснователно образуваното изп.д. № 20187660400436 на
ЧСИ К.А., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата ѝ молба
до изплащането ѝ, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
”Х.Б.” ЕООД *** оспорва предявения иск, като моли съда да го отхвърли, като
неоснователен и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи,
изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
По
делото не се спори, а и това се установява от събраните доказателства, че с влезлите
в сила решения по гр.д. № 280/2016 г. на Първомайския районен съд и в.гр.д. №
3005/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ищцата е била осъдена да заплати на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете ѝ, сторените от
последния разноски по същите дела от 1.36 лева /един лев и 36 ст./.
Безспорно
е установено по делото също така, че на 13.03.2018 г. ищцата е заплатила по сметка
на ответника тези разноски от общо 1.36 лева, за което ѝ била издадена
вносна бележка № 87100-045-010861/13.03.2018 г. от „С.Ж.Е." АД, в която,
като основание за превода било посочено плащането на разноски по посочените
дела. Независимо от това ответникът се е снабдил с изпълнителен лист № 103/14.03.2018
г. за същите разноски, а на 16.05.2018 г. подал молба и било образувано срещу ищцата
изп.д. № 20187660400436 на ЧСИ К.А.. След образуването на изпълнителното дело, ищцата е получила ПДИ, че към 17.05.2018 г.
дължала общо сумата в размер на 735.73
лева. В поканата било отбелязано, че бил наложен запор върху трудовото ѝ
възнаграждение. Затова потърсила съдействие от адвокат, за което сключила с
него договор № 0214164 от 07.06.2018 г. за защитата ѝ по изпълнителното
дело и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, което било
платено в брой. Въз основа на същия пълномощникът ѝ подал възражение с
вх. № 8079/15.06.2018г., в което била описаната фактическата обстановка и
изложени правни аргументи, че изпълнителното дело било образувано
недобросъвестно, при противоречие с добрите нрави и явна злоупотреба с право,
поради факта, че още на 13.03.2020г. – преди образуването на изпълнителното
дело и преди издаването на изпълнителния лист ищцата е заплатила в полза на ”Х.Б.”
ЕООД *** присъдените суми. Отправена била и молба за прекратяването му на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Към възражението била приложена вносната бележка.
Копие от същото било изпратено за становище до взискателя и пълномощника му,
каквото те не подали и изпълнителното дело било прекратено.
Отговорността
по чл.49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод на
изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Това
предполага пряко и пълно установяване на виновно противоправно деяние, от което
са настъпили вреди. И отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното
си естество е деликтна, а противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право. Доказването на деянието (предявяването
на иска, респ. образуването на изпълнително дело) и неговата противоправност
(недобросъвестността), вредата и причинната връзка с противоправното деяние е в
тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се
предполага до доказване на противното.
Когато
изпълнителното производство бъде прекратено поради изначалната липса на
допустимостта му, защото изпълняемото право е било погасено от длъжника преди
неговото образуване, както е в настоящия случай, разноските за адвокатска
защита, направени от длъжника могат да се претендират като вреди при
злоупотреба с процесуално право от взискателя чрез иск по чл.45 от ЗЗД. Настоящият
казус касае именно тази хипотеза, тъй като чрез образуването на изпълнителното
производство за принудително събиране на присъденото вземане от взискателя,
въпреки че сумата е била предварително внесена от длъжника и заплатена по
банков път и е била на негово разпореждане същия е нарушил разпоредбата на чл.3
от ГПК, изискваща добросъвестно упражняване на предоставените процесуални права
от страните в съдебните производства, в това число и в изпълнителното
производство. Именно това незаконосъобразно образувано принудително изпълнение
срещу ищцата В.Н.Г., е станало причината
тя да потърси съдействие от адвоката за защита на правата си, на когото е
заплатила и възнаграждението в размер на 420 лв. Тази заплатена от нея сума се
явява пряката и непосредствена вреда от неправомерното поведение на ответника,
поради което и подлежи на обезщетяване.
В случая по делото е спорно заплатила
ли е ищцата сумата от 420 лева за уговореното адвокатско възнаграждение на
процесуалния ѝ представител в изпълнителното производство, съответно – претърпяла ли е твърдяната от нея
имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на посочената сума. Това
обстоятелство изрично се оспорва от ответника, който е оспорил подписа на
ищцата върху представения договор за правна защита и съдействие, служещ и като
разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. Представената пред
първоинстанционния съд декларация от ищцата, с която тя потвърждава подписа,
положен върху договора за правна защита и съдействие, е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява изгодни за нея факти, но същата не е била приета
от РС поради несвоевременното ѝ представяне по делото, но въззивния съд намира, че това няма
значение по делото, тъй като автентичността на договора за правна защита и
съдействие е ирелевантна. Когато адвокатското възнаграждението е заплатено в
брой, както е в случая, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение - ТР № 6/2013 г., т.1 ОСГТК. Разписката се предоставя от кредитора на
длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. За
целта разписката следва да носи подписа на кредитора, не на длъжника. Затова дори и подписът в договора за правна
защита и съдействие да не е на клиента, това не опорочава документа в частта му
с характер на разписка, след като същият носи подписа на адвоката, с което
същият признава, че е получил плащане на уговореното възнаграждение.
С
оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че като е изключил процесният
договор за правна защита и съдействие от доказателствения материал районният
съд е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила, а оттам – и на
материалния закон, като е приел, че ищцата не е доказала да е претърпяла
имуществената вреда в посочения размер на уговореното и заплатено от нея
адвокатско възнаграждение на процесуалния ѝ представител в изпълнителното
производство.
Въззивният
съд намира, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл. 3 ГПК.
Налице е злоупотребата с процесуално право, тъй като представител на ответното
дружество е отправил искане до частен съдебен изпълнител за образуването на
изпълнително дело и изпълнение за суми, които вече са били заплатени от
длъжника. Не може да бъде споделено възражението в отговора на исковата молба,
че ищцата е следвало да уведоми кредитора-ответник за плащането. Конкретното
парично задължение на ищцата е било погасено със заверяване сметката на
кредитора, както предвижда разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Законът не
ѝ вменява и задължението да уведоми за това кредитора си, още повече, че
изпълнението е осъществено два месеца преди подаване на молбата за образуване
на изпълнително производство; време, което с оглед полагане на дължимата грижа,
се явява достатъчно за проверка на банковата сметка и установяване на постъпилото
плащане, преди предприемане на действията по принудителното изпълнение. Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между противоправното действие на
ответника и причинената имуществена вреда, тъй като плащането на сумата за
възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство в рамките на
изпълнителното производство пряко следва от насочването на принудително
изпълнение срещу ищцата за вземане, което е погасено чрез плащане в предходен
момент. Тази заплатена от нея сума се явява пряката и непосредствена вреда от
неправомерното поведение на въззиваемия в настоящото производство и ответник по
първоинстанционното дело, поради което и подлежи на обезщетяване.
Предвид
гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него
въззивният съд следва да постанови друго, с което да уважи предявения иск
изцяло.
По
разноските:
При
този изход на правния спор на въззивницата се дължат сторените от нея разноски
в настоящото производство, както и в производството пред първоинстанционния съд,
които са общо в размер на 725 лв., съобразно представения списък с разноските
по чл.80 от ГПК и представляват заплатените от страната държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
Пълномощника
на въззиваемият е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като
уговорения и заплатен от страната адвокатски хонорар за всяка една инстанция
съответства на изискванията на ч.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 486 от 16.04.2020 г.,
постановено по гр. дело № 3984/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.3 ГПК „Х.Б.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Й.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Г., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 420 лв. /четиристотин
и двадесет лева/, представляваща обезщетение за причинените ѝ
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие №0214164/07.06.2018г. за осъществено
процесуално представителство по изпълнително дело № 20187660400436 на ЧСИ К.А.
с рег.№ 766 и с район на действие ОС-Стара Загора, от злоупотребата с
процесуалното право за образуване на изпълнително дело № 20187660400436 на ЧСИ К.А.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 31.07.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК „Х.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща
направените от нея разноски за платена държавна такса и възнаграждение за един
адвокат за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: