РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 60161/14.07.2021 г., постановено по
касационно гражданско дело № 3706 по описа за 2020г. на ВКС, III ГО, с което е отменено
въззивно решение №/21.08.2020г. по в. гр. д. № 1067/2020г. по описа на ОС-Варна, ГО и
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., Варна Тауърс -
Г, чрез адв. Н.Г., против решение № 1219/06.03.2020г. по гр.д. № 11067/2019г. на 33-ти
състав на ВРС, с което е прието за установено, че Г. В. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. В., не дължи сумата от 8 364,55лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от
30.03.2018г. до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Генерал
Тошево, ул.„Люлин" № 1, с клиентски №********** и абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура №**********/08.07.2019г. и дружеството е осъдено да заплати на
Г. В. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., сумата в общ размер от 1087,81лв.,
представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски. Жалбата е основана на
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и
потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 200, алинея 1 от
ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
„Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия,
количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано. Невъзможността за установяване на началния
1
момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното
неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли
в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага от Г. В. Д., че е клиент на “Енерго Про Продажби” АД и
заплаща редовно консумираната ел.енергия. При проверка на текущите си задължения,
установила, че дължи сумата от 8 364,55лв., представляваща начислена ел.енергия за
периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г., за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
Генерал Тошево, ул.„Люлин" № 1, с клиентски №********** и абонатен № **********, за
която сума е издадена фактура №**********/08.07.2019г. При проверката ищцата
установила, че е била извършена проверка на СТИ в обекта й и е съставен КП. Счита
претендираната сума за недължима, понеже не е била потребена от нея. Липсва правно
основание за осъществявената от ЕРП Север АД проверка и преизчисляване на количествата
консумирана ел.енергия. Резултатите от извършената проверка не я обвързват, доколкото не
е била уведомена и не е присъствала. КП не отразява действителното фактическо положение
и го оспорва изцяло. С извършената корекция и начислена допълнително ел.енергия се
нарушава основния принцип на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Моли се да бъде установено по отношение на ответното дружество, че не
дължи заплащането на процесната сума от 8 364,55лв. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока за отговор ответникът „Енерго-Про Продажби” АД оспорва иска като
неоснователен. Не се спори, че между ищцата и дружеството съществува валидно договорно
правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на извършената
техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за сумата от 8 364,55лв.
Посочено е, че корекцията е извършена съобразно чл. 50 от ПИКЕЕ. Установено е доставено
количество ел.енергия, което не е заплатено. Налага се извършването на корекция. Налице е
неправомерно въздействие върху електромера на ищцата. Моли се исковата претенция да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Според КП № 1202637/29.03.2019г., при извършената от служители на ЕРП “Север”
АД проверка, са установили натрупано в регистър 1.8.3 количество ел.енергия на стойност
42959кВтч. Електромерът е свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба №
507209 и изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът е съставен в отсъствието на клиента и е
подписан от съставителите и двама свидетели. За клиентът е посочено ,че е бил в къщата, но
е отказал да присъства и подпише.
От КП № 1198/25.06.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”,
РО-Русе се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба №
507209. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 42959.351кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
2
характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на ел.енергия. Не
съответства на техническите характеристики.
Видно от становище от 04.07.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“ за начисление на
ел.енергия, за периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е начислена допълнително ел.енергия
от 42959кВтч. Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество ел.енергия.
От представената по делото фактура № **********/08.07.2019г., се установява, че за
периода от 30.03.2018г. до 29.03.2019г. е начислена сумата от 8 364,55лв.
Видно от приложения по делото протокол за монтаж от 02.02.2016г. на посочената
дата процесното СТИ е било монтирано на обекта на потребление с показания по тарифи,
както следва: 1.8.1- 1 квтч и 1.8.2 – 2 квтч.
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е
произведен 2015г. и същата година е минал задължителна проверка. Бил е монтиран в
обекта на потребление на Г.Д. в с. Генерал Тошево, ул. “Люлин”, № 1. Срокът му на
метрологична годност е 6 години. Извършено е обаче неправомерно претарифиране с цел
неотчитане на потребената ел.енергия. Така в 1.8.3 са се оказали 42959кВтч. Съществуват
данни за неправомерно вмешателство. Извършените математически изчисления по фактура
№ ********** са коректни, извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3. на
електромера. Налице са следователно техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел.енергя, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ.
След връщане на делото от ВКС със задължителни указания за събиране на нови
доказателства, изразяващи се в допускане на комплексна СТЕ, вещите лица- софтуерен
специалист и инженер, са дали заключение по поставените от съда и страните допълнителни
въпроси.
Вещите лица са посочили, че само целенасочена човешка намеса може да е причина за
параметризацията на СТИ. Отчитането на енергията по новооткритата тарифа 1.8.3 може да
се осъществи по три начина- чрез физически достъп чрез разглабяне на СТИ /което не се
установява да е правено, тъй като пломбите са в цялост/, чрез специализиран сервизен
софтуер и чрез зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен
специално за този вид СТИ, с който може да се заобиколи защитата на устройството. Вещото
лице сочи, че не е виждало такъв софтуер, но би могъл да бъде създаден. Вследствие на
параметризацията енергията се натрупва само по тарифа 1.8.3. Няма предварително
съотношение за натрупване на енергията в отделните регистри. Вещите лица сочат, че
начисленото количество енергия е възможно да премине през СТИ за едногодишния период.
Стойността на енергията е определена без да се отчита през кое време на денонощието е
потребена. Вещото лице в о.с.з. сочи, че това не е може да се определи, доколкото не може
да се каже точно в кой момент е извършена параметризацията, колко пъти и кога е ползвана
енергията. В заключението си вещото лице С. е посочило, че натрупаните по регистри 1 и 2
показания, които са от порядъка на 1 квтч и 2 квтч представляват такива от изпитанията на
СТИ, проведени в завода-производител. Последният е параметризирал СТИ да отчита само
по две тарифи, така че непараметризираната тарифа 1.8.3 няма как има други показатели
освен нулеви. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в практиката си не е виждало щом
като СТИ е нов и параметризиран по две тарифи, то по тарифа 1.8.3 да има натрупани
показания.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
3
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров,
„Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47
и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. И
въпреки че към процесния момент на извършване на проверката действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /действаща към 2017г./
им възлага, то съобразно дадените от ВКС указания при липсата на специална уредба,
приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата на за продажба
на стока.
Съобразно цитираната норма в тежест на ответното дружество-продавач е, да
установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък
следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока.
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът
безспорно установи, че посочената в процесната фактура енергия е преминала през
процесното СТИ. Периодът обаче, през който е натрупана тази енергия, и който факт е
единствено релевентен за установяване кому е доставена тази енергия, не беше доказан.
Фактически от заключението на вещите лица става ясно, че СТИ е произведен през 2015г.,
когато е и преминал изпитания и проверка. Писмени доказателства в тази насока не са
представени от ответника и въпреки оспорването, че посоченото количество е потребено
4
именно през процесния период. Вещите лица не са посочили в заключенията си, че са се
запознали с писмени доказателства, установяващи кога е произведен СТИ, кога е извършена
продажбата- рамков договор за закупуване на СТИ, протоколи от извършени изпитания от
завода производител и от други лаборатории. Такива доказателства не са представени от
ответника. Тежестта за установяване на факта, че СТИ е монтиран нов на обекта на
потребление, е на ответника. Това е така, тъй като негова е тежестта да установи и
обстоятелството, че е престирал по договора за продажба изпълнение именно през
процесния период- след монтажа на СТИ – 02.02.2016г., и по-конкретно в периода
30.03.2018г. до 29.03.2019г.
На второ място, категорично вещото лице К. е посочило, че не може да посочи нито
кога е извършена параметризацията, т.е. софтуерната намеса, нито в кой период от време и
часови диапазон е преминала енергията, нито колко пъти СТИ е бил параметризиран. СТИ е
модел, който няма памет за тези интервенции. От изложеното може да бъде направен извод,
че параметризация на СТИ може да е извършена със сервизен софтуер още след
закупуването на СТИ. Индиция за това е и натрупаното количество енергия по
визуализираните тарифи. Независимо, че количеството е минимално- съответно 1 и 2 квтч,
то същото е достатъчно да да бъде включен СТИ и да бъде претарифиран. Няма пречка,
съобразно даденото от вещото лице заключение, впоследствие СТИ отново да бъде
претарифиран да отчита само по две тарифи. Независимо че цитираната възможност е
хипотетична, оспорването на факта, че такова количество е потребено от ищеца, възлага
доказателствената тежест на ответника по пътя на пълно и главно доказване да установи, че
показанията по тарифа 1.8.3 са били нулеви към момента на монтажа. Натрупаните обаче по
дневна и нощна тарифа показания само разколебават подобен извод.
Съжденията на вещото лице С., изложени в о.с.з., че по тарифа 1.8.3 показанията са
били нулеви, съдът намира за недостатъчно убедителни. Вещото лице обосновава изводите
си само въз основа на своята практика, че винаги новите електромери били с натрупани
показания по тарифите в резултат на извършените изпитания. Настоящият състав обаче не
споделя този извод, тъй като в своята практика по идентичен вид дела многократно е
констатирал, че показанията на новите електромери са нулеви. Затова и изводът на вещото
лице С., че няма как показанията по тарифа 1.8.3 да са били различни от нула, щом като по
другите две тарифи показанията за били със заводските настройки, е необоснован. Както
вече се изложи, не се установява дали параметризация не е извършвана след закупуването на
СТИ и преди монтажа, в който период именно е могло да бъде натрупано посоченото
количество енергия. Особено предвид обстоятелството, че липсват и показанията по
сумарния регистър.
В контекста на изложеното, съставът приема, че ответникът не успя да установи, че
доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е натрупана през периода
след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията. Предвид това и не може
да бъде направен извод към кой момент енергията е била доставена на купувача, т.е. кога е
преминала през СТИ. Доказателствената тежест обаче е именно за продавача-ответник да
установи, че е доставил посоченото количество преминала електроенергия, натрупана по
скрития регистър, именно на абонатаГ.Д., т.е. след монтажа на СТИ. Това доказване не е
проведено своевременно въпреки че още в исковата молба ищецът е твърдял, че оспорва
натрупването на енергията през процесния период. Предвид горното и съставът приема, че
фактът, че енергията е доставена именно на ищеца като купувач, в период, следхождащ
монтажа на процесното СТИ, както и че към момента на монтажа показанията по всички
тарифи, включая и 1.8.3 са били нулеви, остана недоказан. Затова и не е налице основание
да бъде прието за установено, че ищецът дължи заплащане на стойността на натрупаното
количество енергия по невизуализирания регистър, с оглед на което и предявеният
установителен иск за недължимост на сумата от 8 364,55 лв. е основателен и следва да бъде
уважен.
5
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски,
както и направените пред касационната и предходната въззивна инстанция разноски. Пред
ВКС са претендирани разноски в размер на 900 лв. При предходното разглеждане на делото
от ВОС е претендирано възнаграждение и са представени доказателства за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 900 лв. Също е направено възражение за прекомерност.
Съдът намира същото за основателно предвид нормата на чл.7 ал.2 т.3 Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради което и за предходното
разглеждане на делото пред ВОС следва да бъдат присъдени разноски в размер на 750 лв.
Пред настоящата инстанция е претендирано възнаграждение в размер на 900 лв.,
претендирано поради оказана безплатна правна помощ на близък. Доказателства, че е
налице хипотезата на чл.38 ЗАдв не са представени, тъй като липсва приложен договор и
пълномощно, с който Г.Д. да възлага на адв. Г. да я представлява по реда на чл.38 ЗАдв.
Респективно и в полза на адв. Г. не следва да бъде присъдена претендираната за адвокатско
възнаграждение сума. Следва да бъде присъдена сумата от 300 лв., представляваща внесен
депозит за вещо лице. Или общо дължимите в полза на въззиваемата страна разноски
възлизат на 1 950 лв., които въззивникът следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1219/06.03.2020г. по гр.д. № 11067/2019г. по описа на
ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от
Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., да заплати на Г. В. Д. ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Варна, ул.“Антон Неделчев" № 3. ет. 2. ап. 2, сумата от 1 950,00лв. /хиляда деветстотин
и петдесет лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция, пред ВКС и при
предходното разглеждане на делото пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6