№ 11006
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110113603 по описа за 2022 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , изменена с допълнителна писмена молба от 03.10.2023г.,
ищецът „Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на всяка от двете ответници да му
заплати поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:
- ответницата К. И. П. да заплати: 517,88 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Възраждане” , ул. „****, с абонатен № 422128, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 93,79
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022г.; 11,77 лв, представляващи 1/2 част от цената на
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 2,53 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 02.03.2019г. до 16.02.2022г., заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба–
15.03.2022г. до окончателното плащане , и
- ответницата К. И. П. да заплати: 517,88 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Възраждане” , ул. „****, с абонатен № 422128, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 93,79
лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022г.; 11,77 лв, представляващи 1/2 част от цената на
1
услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2019г. до
30.04.2020г. , и 2,53 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение” за периода от 02.03.2019г. до 16.02.2022г., заедно със
законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба –
15.03.2022г. до окончателното плащане
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 29.09.2023г., е
ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК съдебното производство в частта му относно
исковете против един от първоначалните трима ответници – С. И. П. поради оттегляне
на исковете против този ответник от ищеца. Като необжалвано от страните това
определение е влязло в сила.
Увеличението на размерите на исковете против всяка от двете ответници е допуснато
по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено в откритото заседание
на 10.05.2024г.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 10.05.2024г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата К. И. П. (според уточнението, допуснато с разпореждането №
43890/18.05.2022г.-б.с.) оспорва предявените искове видно от изявленията на назначения й
представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Р. А. в представения по реда на чл.131
ГПК на 08.12.2022г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за нередовност на
исковата молба. Твърди се , че исковете са недоказани. Предявено е и възражение за изтекла
погасителна давност за част претендираните от ищеца вземания.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата К. И. П. поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 10.05.2024г.
представителят на ответницата К. И. П. е пледирал за отхвърляне на исковете.
Ответницата К. И. П. (според уточнението, допуснато с разпореждането №
43890/18.05.2022г.-б.с.) оспорва предявените искове видно от изявленията на назначения й
представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат С. З. в представения по реда на чл.131
ГПК на 09.12.2022г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за нередовност на
исковата молба. Твърди се , че исковете са недоказани. Предявено е и възражение за изтекла
погасителна давност за част претендираните от ищеца вземания.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата К. И. П. поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 10.05.2024г.
представителят на ответницата К. И. П. е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
2
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни
задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и
не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168 / 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на
ВКС , ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за
съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на
ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № ****31.07.2019г. и №
**********/31.07.2020г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Според установената съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК (например във
връзка със задълженията по договори за банкови кредити –б.с.) уговореното между
страните плащане на определена сума на погасителни вноски (каквито по правното си
естество са месечните плащания по прогнозни стойности на топлоенергия) не превръща
3
съответния договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение
на задължението на части-чл.66 ЗЗД ( в конкретния случай – на задължението за плащане
на окончателния размер на реално потребената топлоенерегия). Поради тази причина
приложимият давностен срок се изчислява от датата на уговорения краен срок за
погасяване на цялото задължение, а не от датата на падежа на отделните погасителни
вноски .
Както бе посочено , в цитираната трайна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК
като начален момент на отчитане на давността се приема крайния срок за изпълнение на
цялото задължение, а не датите на падежите на отделните погасителни вноски.
Следователно 3-годишният давностен срок за задължението за плащането на
окончателния размер на реално потребената топлоенерегия следва да се изчислява от
падежа на вземането , удостоверено в изравнителната сметка,т.е. от падежа на
последната фактура , която е за целия отоплитен сезон , а не от датите на падежите на
месечните фактури за прогнозните стойности на тополенергията.
Падежът на вземането по фактура № ****31.07.2019г. удостоверяваща окончателния
размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е
14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура №
**********/31.07.2020г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото
в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка
с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т”
ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № ****31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. и е изтекла
на 14.09.2022г. , а за втората фактура № **********/31.07.2020г. е започнала да тече от
14.09.2020г. и е изтекла на 14.09.2023г.
Исковата молба е предявена на 15.03.2022г., т.е. преди изтичането на давностните
срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2018г. до месец 04.2020г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
двете ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двете ответници
имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт №
144/26.07.2011г. , том ІІ, рег. № 2640, нот. дело № 297/2011г. на нотариус Ц.Д.
Удостоверение № РВЕ22-УФ01-201/18.04.2022г. за наследниците на И. С. П. и Съдебно
удостоверение , издадено от СРС, 91 състав на 04.02.2014г. по гр.д. № 5828/2014г. по описа
на СРС за отказ от наследството на И. С. П. , заявен от наследника му С. И. П.–
4
б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по
реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало
при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишния собственик на имота, но е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т”ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците
нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответниците за заплащане на потребената в съсобствения им имот
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот, е извършвана от „Т.С.”ЕООД според посоченото от
вещото лице в заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в съдебното
заседание на 10.05.2024г., неоспорено от страните. Поради тази причина представянето по
делото на договор за осъществяване на дяловото разпределение от 03.06.2020г. е
правноирелавнтно.
За всеки от двамата ответници е възникнало и задължение към ищеца за плащане и
на начислените „суми за дялово разпределение” за процесния период. Според изричната
разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от
ищеца, и се събират заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини
се касе за вземане на ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
5
ответниците да са предявявали рекламации пред „Т”ЕАД и пред „Т.С.”ЕООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изричните им изявления в отговора на исковата молба ответниците не
оспорват , че в издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период правилно
са определени количествата топлоенергия , подадена за процесния период в процесния
имот, като е спазвана действащата нормативна уредба.
Следователно за периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. сборът от
дължимите от ответниците месечни суми за доставена топлоенергия е в размер на 1 035,
77 лв, а за услугата дялово разпределение за перида от месец януари 2019г. до месец април
2020г. сборът от дължимите суми е в размер на 23,54 лв според установеното от вещото
лице в заключението по съдебно-счетоводната експертиза , прието в заседанието на
10.05.2024г.
По делото е безспорно, а и доказано , че всяка от двете ответници е собственик на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент (като наследници по
закон на предходния собственик , чиито наследствени дялове са уголемени поради отказа от
наследство на третия наследник по закон – чл.53 ЗН) и следователно всяка от тях отговаря
за 1/2 част от задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия , т.е. 517,88 лв и
за 1/2 част от задължението за плащане на услугата дялово разпределение за този имот, т.е.
11,77 лв. Субективно съединените искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150
ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците са
изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за всеки
от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните
лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на топлоенергията за периода
от 15.09.2019г. до 16.02.2022г. са в размер на 93,79 лв за всеки ответник , а върху цената
на дяловото разпределение за периода от 02.03.2019г. до 16.02.2022г. са в размер на
2,53 лв за всеки ответник , изчислени по реда на чл.162 ГПК въз основа на вписванията в
извлечението от сметка за абонатен № 422128, представено с исковата молба, и в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Тъй като не са представени
доказателства тези суми да са платени от ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото
дружество съществуват лихвени вземания против всеки от двамата ответници за
посочения период и в посочения размер. Субективно съединените искове по чл.86,ал.1,
ЗЗД също следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени част от направените от него разноски по
настоящото исково производство – депозит за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и
депозит за съдебно-техническа експертиза (350 лв) , пропорционално на уважената част от
исковете , както и платените държавни такси за предявяване на исковете против всяка от
двете ответници ( общо 200 лв) и платения депозит за възнаграждения на особените
6
представители по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на всяка от двете ответници, срещу която са
уважени исковете (общо 700 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всяка от двете ответници следва да бъде осъдена да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежаваната от нея
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. П. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес :гр. София,ул. „***
представлявана по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Р. М. А., със съдебен адрес : гр. София, ул *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
*** следните суми: 517,88 лв (петстотин и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане” , ул. „****, с
абонатен № 422128, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г.; 93,79 лв (деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022г.; 11,77 лв, (единадесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. , и 2,53 лв (два лева и петдесет и
три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 02.03.2019г. до 16.02.2022г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 15.03.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 683,33 лв
(шесттотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса за предявяване на исковата молба и депозити за съдебни експертизи и за
възнаграждения на особени представители по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК , пропорционална на
уважените искове против ответницата , а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв
7
(двадесет и пет лева), представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на
уважените искове против ответницата.
ОСЪЖДА К. И. П. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес :гр. София,ул. „***
представлявана по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат С. Т. З., със съдебен адрес : гр. София, ул *** , ДА
ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
*** следните суми: 517,88 лв (петстотин и седемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане” , ул. „****, с
абонатен № 422128, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г.; 93,79 лв (деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2019г. до 16.02.2022г.; 11,77 лв, (единадесет лева и седемдесет и седем
стотинки), представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. , и 2,53 лв (два лева и петдесет и
три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 02.03.2019г. до 16.02.2022г., заедно със законната
лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба– 15.03.2022г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 683,33 лв
(шесттотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи част от
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна
такса за предявяване на исковата молба и депозити за съдебни експертизи и за
възнаграждения на особени представители по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК , пропорционална на
уважените искове против ответницата , а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 25 лв
(двадесет и пет лева), представляваващи част от полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство, пропорционална на
уважените искове против ответницата.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД, гр.
София , ул. „Професор Георги Павлов ” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8