№ 9743
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110141448 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът Д. Г. Д. е предявил положителен установителен
иск против ответника М. Н. К. по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл.240 ЗЗД,с който се иска да бъде установено, че ответницата дължи сумите,
за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.09.2022г.
по ч.гр.д. №42268/2022 по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 25.05.2021г. с ответницата е бил сключен писмен
договор за предоставяне на заем на сумата от 5 000лв., която сума била
предадена от ищеца с превод по банкова сметка на ответницата, посочена в
чл.2, ал.1 от договора. В чл.2, ал.3 било договорено връщане на сумата в срок
от 5м от получаването, съответно падежът настъпил на 25.10.2021г., но
сумата не била върната.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител на ответницата, в който намира иска за неоснователен
като недоказан, защото положеният подпис в договора на „заемател“ не било
ясно от кого е положен, въпреки вписаните лични данни на ответницата,
поради което неизвестно било кой е заемателят и дали е този, посочен в
договора. На следващо място, липсвали данни, че банковата сметка, по която
е наредена сумата е с титуляр ответницата, съответно последната да е
получила сумата. Не било ясно и точното облигационно отношение по превод
на сумата и дали е обвързан от паричния заем, от което твърди, че не бил
доказал елемент от фактическия състав на договора за заем.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 42268/2022г. се установява, че е образувано по
заявление 03.08.2022г., въз основа на което е издадена заповед № 25483 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.09.2022г. по ч.гр.д.
№ 42268/2022г., с която е разпоредено М. Н. К. да заплати на Д. Г. Д. сумата
от 5000лв., представляваща задължение по договор за заем от 25.05.2021г.,
падежирал на 25.10.2021г., ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 100лв. за държавна
такса. Длъжникът е бил уведомен при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което съдът с разпореждане № 79255/27.06.2023г. е дал указания до заявителя
по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият
положителен установителен лист.
От приетия по делото договор за паричен заем от 25.05.2021г. се
установява, че между страните е сключен договор за заем за потребление, по
силата на който ищецът се задължавал да предаде сумата от 5000лв., а
ответницата се задължавала да върне заетата сума в срок до 5м. от получаване
на сумата, като предаване на сумата е договорено да се извърши по банков
път по сметка с IBAN: BG56STSA**********.
Прието по делото е извлечение за период от сметка с титуляр Д. Г. Д.,
съгласно което има нареден превод с вальор от 25.05.2021г. за сумата от
5000лв. до М. К. по посочена банкова сметка BG56STSA**********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
По така предявения иск, съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между него и
ответницата е налице валидно сключен договор за заем и че е изпълнил
задълженията си по договора, като е предал заемните суми на ответницата, а в
тежест на последната е да докаже, че е платила същите.
Съвкупно от приетите по делото писмени доказателства (писмен договор
за паричен заем, в който е договорено предаване на заемната сума по
посочена сметка на ответницата, така и банково извлечение от сметка на
ищеца, в която има нареден превод от датата на подписване на договор за
заем за договорената сума до ответницата и по посочена в писмения договор
за паричен заем банкова сметка), съдът приема, че ищецът е доказал пълно и
главно наличието на облигационно отношение между страните, по силата на
което е доказал предаване на паричните средства по договорена с ответницата
банкова сметка, така и изискуемост на вземането с настъпване на договорения
падеж, поради което и доколкото ответницата не е доказала връщане на
2
парична сума, съдът приема искът за изцяло основателен.
Съдът кредитира оспорения от особения представител на ответника
частен диспозитивен документ по следните съображения: Бидейки
диспозитивен документ (обективиращ сделка) не удостоверява факти от
обективната действителност, а самата воля на автора му, той не може да бъде
верен или неверен, съответно не се ползва с материална доказателствена сила.
Практическото значение на този извод е във връзка с производството по чл.
193 ГПК – такова не се открива за проверка верността на диспозитивен
документ (относно неговата диспозитивна част). Няма пречка обаче
диспозитивният документ да е предмет на производство по чл. 193 ГПК
относно неговата автентичност, т.е. относно авторството му, но с оглед
заявеното от особения представител на ответника, че с оспорването няма
предвид процедурата по чл.193 ГПК, а доказателствената му стойност, то
същата се преценява наред с останалите доказателства, защото
доказателствената способност на частния диспозитивен неизгоден за автора
документ се преценява от съда съобразно другите доказателства, които в
конкретния случай е извлечението от банковата сметка на ищеца, от която е
видно, че на датата на подписване на оспорения диспозитивен документ.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има само ищецът, като
ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените от ищеца съдебни
разноски за държавна такса за исковото производство в размер на 100лв.,
депозит за особен представител в размер на 400лв., както и е сторил разноски
в заповедното в размер на 100лв., то ответницата следва да бъде осъдена да
заплати разноски в общ размер на 600лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, че М.
Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: *************, дължи на Д. Г. Д. с ЕГН:
********** и адрес: ************, сумата 5 000,00 лева (пет хиляди лева),
представляваща задължение по договор за заем от 25.05.2021 г., падежирал на
25.10.2021г., ведно със законна лихва за период от 03.08.2022 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед № 25483 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 08.09.2022г. по ч.гр.д. № 42268/2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Н. К. с ЕГН: ********** и
адрес: *************,, да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
************, разноски по делото в размер на 600 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4