№ 19398
гр. С, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110174467 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „...............“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал.
1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против М. П. М. за сумата от 5037,84 лева, от която
4307,99 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в ............ с абонатен №.....2, сумата
679,10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., сумата 41,85 лева - главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. - м. 04.2020 г. и сумата
8,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.11.2018 г. до 14.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда
– 09.06.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначен особен
представител. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и
влизането в сила на ОУ. Поддържа, че присъединяването на ответника към топлопреносната
мрежа е недоказано. Оспорва наличието на договор с дружеството за топлинно счетоводство
1
за процесния период и дължимостта на суми за дялово разпределение. Сочи, че
измерванията на техническите уреди е некоректно като поддържа, че годността на същите е
недоказана и оспорва размера на исковите претенции. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Сочи, че е налице принудителна продажба и следва да намери
приложение чл. 62 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...........“ ЕООД не изразява становище по
спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност,
а предвид възраженията на ответника и годността на уредите за измерване на топлинна
енергия. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е прието копие на договор за продажба на държавен имот , съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 11.03.1983 г., съгласно който М. П.
М. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №29,
находящ се в .......... ведно с мазе и 1,732% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство по
плана на град С. Не са представени доказателства за наличие на прехвърляне на
собствеността преди датата на исковата молба, поради което съдът приема, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия през исковия период. За това,че ответникът е собственик на имота, до който ищецът
твърди да е доставял топлинна енергия, следва да се съобрази и обстоятелството, че
партидата на имота е на името на ответника, което се установява от приобщените по делото
документи, представени от третото лице помагач. Независимо от възраженията на
2
процесуалния представител на ответника в подкрепа на този извод е и приобщеното копие
на декларация по чл. 14 ЗМДТ, според която имотът е деклариран именно от настоящия
ответник.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага
извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...............” ЕАД е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката през процесния период. По
делото не са представени доказателства удостоверяващи нежеланието на етажната
собственост, в която се намира процения имот за преустановяване на доставяната от ищеца
услуга по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ,
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на служебен отчет
поради неосигурен достъп на 4 брой отоплителни тела с ИРРО, като количеството е
определено в съответствие с максималния разход за сградата при 4 броя отоплителни тела.
Сумите за топла вода периода са определяни на база „служебен отчет“, тъй като в имота
няма водомер при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател
за едно денонощие. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката
към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на
сградата – етажна собственост, действащи през процесния период. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018
г. – м.04.2020 г. е в размер на 4231,86 лева, а стойността на сумата за дялово разпределение
– 41,85 лева.
По наведените от ответника възражения относно годността и законността на
измервателните уреди и абонатната станция са събрани доказателства, установяващи, че
абонатната станция е въведена в експлоатация, проведена е била 72-часова проба при
експлоатационни условия, а средството за измерване е преминало необходимите
метрологични проверки, удостоверяващи годността на топломера за процесния период.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 45 фактури и са издадени кредитни известия към тях. Вещото лице е
констатирало, че през периода не са извършвани плашания, а фактурираната от ищеца сума
възлиза на 4307,99 лева за топлинна енергия и 41,85 лева за дялово разпределение.
Обезщетенията за забава са изчислени съответно в размер на 679,10 лева и 8,90 лева.
Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за
процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в размера установен от
съдебно – техническата експертиза като за разликата до 4307,99 лева претенцията подлежи
3
на отхвърляне като неоснователна.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.08.2018 вкл., които възлизат на 182,28 лева. Доколкото възражението на ответниците за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 4049,58 лева като за горницата до 4231,86 лева подлежи на отхвърляне като погасена
по давност.
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., възлизащи на 41,85 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
4
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 640,56 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 679,10 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8,90
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството, но
такива са претендирани само от ищеца. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер 1423,30 лева за държавна такса,
депозити за вещи лица и депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение,определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М ЕГН ********** с адрес: гр. С, ул. „..............“ ............ да заплати
на „...............“ ЕАД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „......... на
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 4049,58 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 09.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот,
находящ се в ............ с абонатен №.....2, сумата 640,56 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
14.10.2021 г., сумата 41,85 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 10.2018 г. - м. 04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1423,30 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над
4049,58 лева до предявения размер 4307,99 лева и за периода м.05.2018г. – м.08.2018 г. вкл.
като погасен по давност и като неоснователен, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава за разликата над 640,56 лева до предявения размер 679,10 лева и иска за сумата
8,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.11.2018 г. до 14.10.2021 г.,
като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„...............” ЕАД – „...........“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6