Определение по дело №93/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на АРМС ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция [населено място], р-н Възраждане, [улица], ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя А. В. П., против мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП Бургас на Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № С-230002-026-0070597 от 30.11.2023г. и Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № 230002-026-0070598 от 30.11.2023г., издадени от старши публичен изпълнител З. М. при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.

С жалбата се прави искане за отмяна на оспореното мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП Бургас на Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № С-230002-026-0070597 от 30.11.2023г. и Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № 230002-026-0070598 от 30.11.2023г. на публичен изпълнител към ТД на НАП Пловдив, като постановено при съществено противоречие с процесуалния и материални закон, както и се иска отмяна на мълчаливо потвърдените разпореждания за отказ за спиране изпълнително производство като незаконосъобразни и нищожни. Излагат се съображения за наличие на обстоятелства, обуславящи спиране на изпълнителното производство, а именно откриване на производство по несъстоятелност по отношение на жалбоподателя, както и такива във връзка със спиране провеждането на изпълнителните действия спрямо конкретен имот, обявен на публичен търг, а именно наложена обезпечителна мярка – спиране на изпълнително производство по изп.д.№ 20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н. М. и всички други изпълнителни дела, образувани въз основа на същия изпълнителен лист. Твърди се незаконосъобразност на насрочената публична продан поради неизвършване на опис на имуществото и други предхождащи проданта действия. Изложени са още съображения, че оспорваните разпореждания за отказ за спиране на изпълнително дело № 22150045813/2015г. са нищожни поради липса на териториална компетентност на публичния изпълнител, който ги е издал. При тези съображения, се иска отмяна на решението на директора на ТД на НАП Бургас, с което мълчаливо са потвърдени оспорените пред него разпореждания за отказ от спиране на изпълнително производство, както и отмяна като незаконосъобразни на оспорените разпореждания, алт. обявяване на тяхната нищожност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата - директор на ТД на НАП Бургас, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Жалбоподателят АРМС ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП София за принудително събиране на публични вземания. Изпълнителното производство е образувано по молба на Комисия за защита на потребителите от 29.07.2015г. за събиране на наложена санкция на дружеството. След образуване на изпълнителното производство до дружеството е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК с изх. № 045813/2015/000001/05.08.2015 г. (л.595), изготвено от публичен изпълнител М. В. към ТД на НАП София. Впоследствие по изпълнителното дело от публичен изпълнител към ТД на НАП София са извършени множество действия – присъединяване на публични задължения, разпределяне на суми, извършване на справки, налагане на запори и др.

Към датата на образуване на изп.д. № 045813/2015г. дружеството АРМС ЕООД е със седалище и адрес на управление [населено място], съгласно справка от Търговския регистър. На 09.08.2023г. по партидата на АРМС ЕООД в Търговския регистър е отразена промяна на седалището на дружеството, като същото е изменено от [населено място] на [населено място], обл. Хасково. На 12.10.2023г. в Търговския регистър отново е отразена промяна на седалището на дружеството, като същото е променено на [населено място], общ. Малко Търново, обл. Бургас. Съобразно данните по преписката, на 21.09.2023г. изпълнителното дело е постъпило в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, изпратено от ТД на НАП София с писмо с изх.№ 74-06-235/08.09.2023г., а на 14.11.2023 г. изпълнителното дело е постъпило в ТД на НАП Бургас, изпратено от ТД на НАП София с писмо с изх.№ С230022-179-0005291/09.11.2023г. по компетентност.

Публичен изпълнител към ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е предприел действия за събиране на вземанията по изпълнителното дело, в резултат на което до жалбоподателя е изпратено съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С230026-111-0003323/10.11.2023г. на недвижим имот, придобит от дружеството въз основа на нотариален акт № 9, том І, рег. № 0424, дело № 9 от 2013г. Имотът бил закупен от Д. Л. Ж., с учредена върху него договорна ипотека в полза на ОББ АД за обезпечаване на отпуснат банков кредит на Ж., която ипотека не била заличена към момента на насрочване на продажбата. За събиране на вземанията по предоставения договор за кредит, обезпечен с ипотека, в полза на ОББ АД бил издаден изпълнителен лист от 14.01.2011г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н. М.. Така образуваното изпълнително дело било спряно вследствие на допусната от Софийски районен съд с определение № 2015/19.07.2021г. обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д.№ 20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н. М. и всички други изпълнителни дела, образувани въз основа на същия изпълнителен лист, в полза на Д. Ж.. В качеството на ипотекарен кредитор на имота, по отношение на който били предприети действия по изпълнение, ОББ АД било присъединено като кредитор по изп.д. № 045813/2015г. по описа на ТД на НАП София. Съобщението за насрочване на продажбата било получено от АРМС ЕООД на 28.11.2023г.

На 24.11.2023г. в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, от АРМС ЕООД е депозирано искане с вх. № С230026-000-0582281/24.11.2023г. за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 045813/2015г., в частта по принудително изпълнение, насочено към имота, ипотекиран в полза на ОББ АД от Д. Ж.. Като основание за искането е посочено, че с определение № 2015/19.07.2021г. Софийски районен съд е допуснал налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп.д.№ 20218410401394/2021г. по описа на ЧСИ Н. М. и всички други изпълнителни дела, образувани въз основа на същия изпълнителен лист. По така отправеното искане е постановено Разпореждане за отказ за спиране на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 222 от ДОПК с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, срещу недвижимия имот, ипотекиран в полза на ОББ АД. В мотивите на разпореждането е посочено, че не се установяват основанията за спиране, визирани в чл.222 от ДОПК. Разпореждането е връчено на АРМС ЕООД на 30.11.2023г.

На 29.11.2023г. в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, от АРМС ЕООД е депозирано и второ искане с вх. № С230026-000-0590608/29.11.2023г. за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 045813/2015г. В този случай искането е обосновано с разпоредбата на чл.638, ал.1 от ТЗ, тъй като дружеството било обявено в несъстоятелност с решение № 70 от 26.05.2023г. по т.д. № 20/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен, обявено в Търговския регистър на 26.05.2023г. По така отправеното искане е постановено разпореждане за отказ за спиране на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 222 от ДОПК с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. В мотивите на разпореждането е посочено, че откритото производство по несъстоятелност е спряно, поради което и срокът по чл. 193, ал. 4 от ДОПК не тече, съответно е прието, че не са налице основания за спиране на изпълнителното производство. Разпореждането е връчено на АРМС ЕООД на 30.11.2023г.

На 01.12.2023г. от АРМС ЕООД, чрез публичен изпълнител към ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е депозирана жалба пред териториалния директор на ТД на НАП Бургас против издадените разпореждания за отказ за спиране на изпълнително дело № 045813/2015г., а именно Разпореждане за отказ за спиране на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 222 от ДОПК с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. и разпореждане за отказ за спиране на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 222 от ДОПК с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г.

Поради липса на произнасяне на териториалния директор на ТД на НАП Бургас по подадената жалба в законоустановения срок, от страна на АРМС ЕООД на 28.12.2023г., чрез решаващия орган, е депозирана жалба пред настоящия съд, с която е оспорено решение на директора на ТД на НАП Бургас, с което мълчаливо са потвърдени оспорените пред него разпореждания за отказ за спиране на производство по принудително изпълнение, както и са оспорени самите разпореждания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.167 от ДОПК публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява дейността си по реда на ДОПК, като в чл.222 от ДОПК му е възложено и правомощие да спре или да откаже спиране на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл.266, ал.1 и чл.267, ал.2 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил в 7-дневен срок от извършването им или от уведомяването. Тази разпоредба е общо формулирана и затова приложима за всички действия на публичния изпълнител, без изключения, включително отказите за спиране на принудително изпълнение по чл.222 от ДОПК.

Съгласно чл.267, ал.1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства и се произнася в 14-дневен срок от постъпването на редовна жалба с решение по чл.267, ал.2, т.1 - 6 от ДОПК. На основание чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата, ведно с преписката се изпращат в тридневен срок на административния съд съгласно чл.268, ал.1, изр.2 ДОПК, който се произнася с окончателно решение по чл.268, ал.2 от ДОПК. Следователно в производството за защита срещу принудително изпълнение предмет на съдебно оспорване е решението на компетентния директор на ТД на НАП, постановено в една от хипотезите, визирани в чл.268, ал.1 от ДОПК, което решение се явява контролен акт по отношение на разпорежданията на публичния изпълнител, т.е. налице е задължителен инстанционен контрол, който следва да е обективиран в изричен акт на съответния орган.

Безспорно се установява от данните по делото, че АРМС ЕООД е длъжник по изпълнително дело № 045813/2015г., образувано по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София, поради което за същото е налице правен интерес от оспорване на разпорежданията за спиране на изпълнителното производство, както и на акта, постановен от решаващия орган в рамките на институционалния контрол. Въпреки това съдът намира, че е сезиран с недопустима жалба, поради липса на годен предмет на съдебно обжалване - решение на компетентния директор на ТД на НАП по чл.267, ал.2, т.2 - 6 от ДОПК, тъй като от една страна за директора на ТД на НАП Бургас въобще не е възникнало задължение да се произнесе по отправената пред него жалба, а от друга поради липсата на възможност на приключване на контролното производство по чл.267 от ДОПК с мълчалив контролен акт.

В случая, съдът е сезиран с жалба против мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП Бургас на разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за отказ за спиране на изпълнително производство по изп.д. № 045813/2015г. (с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. и с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г.), за което се сочи, че е постановено на основание чл.267 от ДОПК. От данните по делото се установява, че от АРМС ЕООД действително е подадена пред директора на ТД на НАП Бургас жалба против разпорежданията на публичния изпълнител за отказ за спиране на изпълнително производство, с което е поставено началото на контролното производство, предвидено в чл.266 и сл. от ДОПК. Установява се също така, че до настоящия момент, т.е. и след изтичане на срока за произнасяне по чл.267 от ДОПК, няма постановен изричен акт на директора на ТД на НАП Бургас по така депозираната пред него жалба. Жалбоподателят определя липсата на произнасяне в срок като мълчаливо потвърждаване. Настоящата инстанция обаче счита, че от една страна такова мълчаливо потвърждаване в производството за защита срещу принудително изпълнение е винаги недопустимо, а от друга в настоящия случай такова въобще не е възникнало поради липса на възникнало задължение на директора на ТД на НАП Бургас да произнесе по подадената пред него жалба.

Не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ, съответно мълчаливо съгласие или мълчаливо потвърждаване. Мълчаливото потвърждаване по същество представлява правна фикция, която може да съществува, само ако е изрично предвидена в закона. В случая, разпоредбите относими към производството за защита срещу принудително изпълнение, регламентирани в Глава двадесет и седма от ДОПК, не предвиждат подобна правна фикция, която необоримо да презумира, че непроизнасянето на решаващия орган по жалбата по чл.266, ал.1, изр.1 ДОПК в 14-дневния срок от постъпването и се смята за потвърждение на оспорените пред него действия на публичен изпълнител. Действащите правни норми, регламентиращи защитата срещу принудително изпълнение по Глава двадесет и седма от Дял ІV на ДОПК, са специални и дерогират разпоредбите, приложими в производствата по обжалване по другите дялове на ДОПК, както и общите разпоредби на АПК, приложими за административните производства пред всички държавни органи, доколкото със закон не е установено друго – по аргумент на чл.2, ал.1 от АПК. Следователно, в случая, доколкото в ДОПК е регламентиран редът за обжалване на действията по принудително изпълнение, то се явява неприложима разпоредбата на чл.144, ал.1 от ДОПК, според която по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Т.е. по отношение на производството за защита срещу принудително изпълнение се явява неприложима установената законова фикция в чл.156, ал.4 от ДОПК, тъй като същата касае производството по издаване на ревизионен акт и неговото мълчаливо потвърждаване. Наред с това, цитираната разпоредба на чл.144, ал.1 от ДОПК е приложима по отношение действията на органите по приходите, а не на публичните изпълнители. На следващо място дори да се приеме, че на основание чл.144, ал.2 от ДОПК разпоредбите на Глава седемнадесета се прилагат и в производството по обжалване действията на публичен изпълнител, то в тази глава не се съдържа разпоредба, която да обявява непроизнасянето на съответния решаващ орган в срок за мълчаливо потвърждаване. Подобен извод не може да бъде извлечен и от субсидиарното прилагане на чл. 97 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, доколкото в същия се регламентира единствено възможността за оспорване на административен акт по съдебен ред, без непроизнасянето на горестоящия административен орган по жалбата да е приравнено на мълчаливо потвърждаване. Неприложими се явяват и разпоредбите на чл.58 от АПК, регламентиращи мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие, доколкото същите касаят издаването на индивидуален административен акт, а не произнасянето на контролния орган по законосъобразността на действията на публичен изпълнител, каквото производство е регламентирано в чл.266 и сл. от ДОПК и който акт подлежи на обжалване пред съдебната инстанция.

Изложеното води до извод, че не е установена в ДОПК, АПК или друг закон правна фикция, която да бъде приложима в производството по чл.266 и сл. от ДОПК, и която съответно да регламентира непроизнасянето в срок на решаващия орган по чл.267, ал.2 от ДОПК като мълчаливо потвърждаване на действията на публичния изпълнител. Доколкото липсва изначално законова възможност за формиране на мълчаливо потвърждаване по чл.267, ал.2 от ДОПК, то следва че при липса на произнасяне на компетентния орган не е налице контролен акт, който да е годен за съдебно обжалване.

Отделно от изложеното, съдът приема, че всеки мълчалив акт на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК е по принцип недопустим, тъй като законът задължава този орган, упражнявайки правомощията си по чл.267, ал.2, т.1 - 6 от ДОПК, да се произнесе с писмено решение. От директора на компетентната териториална дирекция на НАП се изисква да реши всяка отправена до него административна жалба по чл.267, ал.1 от ДОПК, а съдебната обжалваемост е ясно лимитирана до изчерпателно посочените в чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК негови решения, а именно тези по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК. Единствено изричните контролни актове на решаващия орган по чл.266, ал.1, изр.1 от ДОПК подлежат на правораздавателен контрол. По аргумент за противното възможността съдебно да се оспорва какъвто и да е негов мълчалив контролен акт е изключена.

Изводът, който се налага е, че жалбата по настоящото дело срещу мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП Бургас на разпорежданията за отказ за спиране на принудително изпълнение, доколкото не е изрично решение по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК, не подлежи на съдебно обжалване съгласно чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК.

На следващо място, за да бъде формиран въобще мълчалив контролен акт е необходимо за сезирания решаващ орган да е възникнало задължение за произнасяне, каквото в случая не е било налице за директора на ТД на НАП Бургас. Последното произтича от липсата на териториална компетентност на посочения орган да се произнесе по подадената пред него жалба.

В разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК е посочено, че действията на публичния изпълнител се обжалват пред директора на компетентната териториална дирекция. В Глава двадесет и седма от ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение“ не се съдържат правила относно определянето на компетентната териториална дирекция. По същество обжалването на действията на публичен изпълнител е част от изпълнителното производство, поради което правилата за определяне на компетентния решаващ орган следва да се извлекат от правилата за водене на изпълнителното производство, т.е. правилата за определяне на компетентния публичен изпълнител. В Дял четвърти „Събиране на публичните вземания“ от ДОПК, където е уредено провеждането на изпълнително производство също не се съдържат правила за определяне на компетентния орган, съобразно неговите териториални правомощия. При тези съображения следва извод, че за определяне компетентната териториална дирекция са приложими общите правила на ДОПК.

Съгласно нормата на чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по ДОПК се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция се съдържат в разпоредбата на чл.8 от ДОПК. В случая приложимата разпоредба е чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, съгласно която, когато производството е срещу местно юридическо лице, компетентната териториална дирекция на НАП, освен ако не е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището му. Тук следва да се посочи, че в настоящия случай липсват данни за приложимост на разпоредбата на чл.12, ал.6 от ДОПК, т.е. не е налице заповед на изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник изпълнителен директор, която да определя по отношение на жалбоподателя неприложимост на правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК.

Съобразно приложената по делото справка от Търговския регистър от партидата на жалбоподателя се установява, че към м.07.2015г. дружеството е със седалище в [населено място], от 09.08.2023г. седалището му е в обл. Хасково, а от 12.10.2023г. е в обл. Бургас. Изпълнително дело № 045813/2015 г. е образувано през м.07.2015г. пред публичен изпълнител към ТД на НАП София, съобразно седалището на АРМС ЕООД към този момент и спазване разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

С оглед приложимостта на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, седалището на длъжника се явява обуславящо относно териториалната компетентност за провеждане на изпълнително производство. Следователно в случай на промяна на седалището на местното юридическо лице – длъжник по изпълнителното дело, приложение намира нормата на чл.7, ал.4 от ДОПК, която е обща и поради липсата на друга регламентация в ДОПК се явява приложима и по отношение на изпълнителното производство, съответно административното обжалване на действията на публичния изпълнител. Цитираната разпоредба сочи, че при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал. Така въведеното правило обуславя извод, че компетентен да довърши, т.е. проведе и приключи, изпълнителното производство е именно органът, който е бил териториално компетентен да го образува. Действието по образуване е първото действие в изпълнително производство по арг. от чл.220, ал. 1 от ДОПК и Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/2019 г. на Върховен административен съд. Следователно при промяна на седалището на местно юридическо лице след образуването на изпълнителното производство компетентната ТД на НАП и компетентният решаващ орган са тези по седалището на юридическото лице към момента на първото действие във връзка с образуване на изпълнителното производство. При тези съображения и на основание чл.7, ал.4 от ДОПК, съдът намира, че въпреки промяната на седалището на АРМС ЕООД след образуване на изпълнителното производство, териториалната компетентност на публичния изпълнител и съответно на решаващия орган не се променя, т.е. компетентен да довърши производството по изп.д. № 045813/2015 г. е публичен изпълнител при ТД на НАП София, съответно компетентен решаващ орган, да се произнесе по законосъобразността на действията на публичния изпълнител, е директорът на ТД на НАП София, към която териториална дирекция първоначално е било образувано изпълнителното дело.

В настоящия случай, от АРМС ЕООД е подадена жалба пред директора на ТД на НАП Бургас против действия на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, изразяващи се в издадени разпореждания с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. и с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г. за отказ за спиране изпълнително производство по изп.д. № 045813/2015 г. по описа на ТД на НАП София и отказ за спиране на принудително изпълнение срещу конкретен имот по същото изпълнително дело. Поради липсата на произнасяне на сезирания орган, е образувано настоящото производство, с което се иска отмяна на мълчаливо потвърждаване от страна на директора на ТД на НАП Бургас на оспорените действия на публичния изпълнител. Съдът намира, че доколкото директорът на ТД на НАП Бургас не е териториално компетентен да се произнася в качеството на решаващ орган по разглежданото производство, съобразно изложеното по-горе, то за същия не е възникнало и задължение да се произнесе по подадената пред него жалба от АРМС ЕООД против цитираните разпореждания на публичен изпълнител. Липсата на задължение за произнасяне препятства възможността за формиране на мълчалив контролен акт, било то отказ за произнасяне или потвърждаване на оспорения акт, съответно липсва и годен за оспорване пред настоящата инстанция акт. В случая, за директора на ТД на НАП Бургас е възникнало единствено задължение по чл.7, ал.2 от ДОПК, а именно след като установи, че не е компетентен да се произнесе по депозираната пред него жалба, да изпрати същата на съответния компетентен орган. Действително директорът на ТД на НАП Бургас не е изпълнил вмененото му с чл.7, ал.2 от ДОПК задължение, но това по същество не може да доведе до извод, че е формиран мълчалив контролен акт, доколкото за този орган изначално липсва правомощие да се произнесе по отправената до него жалба.

Следователно в случая непроизнасянето на директора на ТД на НАП Бургас по жалбата на АРМС ЕООД от 01.12.2023г. срещу разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за отказ за спиране на изпълнително производство по изп.д. № 045813/2015г. с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. и с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г., в 14-дневния законов срок, от една страна не може да се приеме за мълчаливо потвърждаване на оспорените пред него действия, тъй като това не е изрично предвидено като законова възможност и за такъв акт не е предвидена възможност за съдебно оспорване в чл. 268, ал.1 от ДОПК, а от друга страна за директора на ТД на НАП Бургас въобще не е възникнало задължение да се произнесе по депозираната пред него жалба, съответно не може да се приеме, че въобще е формиран контролен акт по чл.267, ал.2 от ДОПК, който да подлежи на съдебно оспорване, съответно не е изчерпан и реда за задължителен административен контрол по отношение действията на публичния изпълнител. Изложените обстоятелства препятстват възможността за осъществяване на съдебен контрол, и обуславят извод за недопустимост на сезиращата съда жалба.

По изложените съображения, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е изцяло недопустима по чл.159, т.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК поради липса на годен предмет на съдебно обжалване - решение на компетентния директор на ТД на НАП по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 от ДОПК като изричен контролен административен акт, който да е предмет на съдебно оспорване съгласно чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК и да се проверява законосъобразността му съгласно чл.145, ал.1 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, ведно с неотменените по административен ред актове по чл.226, ал.1, вр. чл.222 от ДОПК, както и от друга страна въобще липсва мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП Бургас, поради липса на законово задължение на този орган да се произнесе по жалбата, съответно липсва и приключил със съответния акт задължителен административен контрол на оспорваните действия. Следователно след отмяна на хода по същество, жалбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.

С оглед компетентността на директора на ТД на НАП София да се произнесе по жалбата на АРМС ЕООД от 01.12.2023г. против разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив за отказ за спиране на изпълнително производство по изп.д. № 045813/2015г. с изх. № С230002-026-0070598/30.11.2023г. и с изх. № С230002-026-0070597/30.11.2023г. следва преписката да се изпрати на директора на ТД на НАП София по компетентност и да се определи 14-дневен срок за произнасяне по чл.267, ал 2 ДОПК. Последното, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 или 6 ДОПК, ще подлежи на обжалване в ново съдебно производство по чл.268 ДОПК.

С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас, двадесет и втори състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито заседание на 23.04.2024 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на АРМС ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция [населено място], р-н Възраждане, [улица], ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя А. В. П., против мълчаливо потвърждаване на директора на ТД на НАП Бургас на Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № С-230002-026-0070597 от 30.11.2023г. и Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение с изх. № 230002-026-0070598 от 30.11.2023г., издадени от старши публичен изпълнител З. М. при ТД на НАП Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по адм. дело № 93/2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ТД на НАП София за произнасяне, съгласно компетентността му по чл.267 от ДОПК.

ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за изпълнение на определението, считано от датата на получаване на преписката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.