Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 25.02.2021 г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова
и с участието на
прокурор като разгледа докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 669 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 27, ал. 5 във вр. с ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ във връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово,
ул. „А. Стамболийски“ № 28, представлявано от управителя И.А.К., подадена чрез
пълномощника му адвокат Б.Е. от САК, против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г.,
издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София
/ДФЗ/, с който на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД е определено,
като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер от 20 474.13лв.,
представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от
изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен Договор № 51/3/3121258
от 14.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1. „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските район /ЕЗФРСР/ във връзка с реализацията на проект по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с предмет: „Повишаване
на конкурентоспособността на ЛИДЕР -2000 ЕООД в сектора услуги за населението
с автобусен превоз“.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателят оспорва констатациите на решаващия административен
орган за наличието на основания по см. на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 от
18.12.2009г., за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Поддържа,
че задължения за достигане на конкретни финансови показатели не се съдържат в
подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/,
поради което не е налице нито нарушение на чл.4.17 от Договор № 51/3/3121258 от
14.10.2014г., нито на т.11 от Приложение № 2 към договора, като липсва и нормативно
изискване ползвателят на БФП да реализира
икономическите показатели, заложени в бизнес плана. Твърди, че получателят на
помощта е длъжен единствено да извърши инвестицията, за която е финансово
подпомогнат, в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, като
доколкото от една страна предмет на одобрената инвестиция е обекта на
финансиране, а от друга страна направената инвестиция и отпуснатата помощ не
може да се отъждествяват с прогнозните стойности, заложени в бизнес – плана, не
е налице възприетото от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ неизвършване
на одобрената инвестиция. Счита, че в случая от доказателствата по несъмнен
начин се установява, че ползвателят на БФП е извършил изцяло, в срок и съобразно
одобрения проект инвестицията – обект на финансиране – закупуване на 2 бр. автобуси,
като същите са вложени в дейността на дружеството и се експлоатират към момента
на проверката. Поддържа, че заложените индикатори и финансови цели в бизнес плана
имат прогнозен характер, а не представляват нормативно или договорно изискване
за изпълнение от гл.т на достигане на конкретни финансови резултати. Жалбоподателят
твърди и допуснатите нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на
производството, приключило с издаването на оспорения АУПДВ, като обосновава
приложимост на реда, регламентиран в Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Оспорва се и
приложимостта на Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013г., с доводи, че тези Правила не са били в сила към момента на
възникване на договорните отношения, а придаване на обратно действие на
съдържащите се в тях норми, определящи задължения, отговорности и санкции, е
недопустимо и противоречи на основните принципи, прокламирани с Конституцията
на РБългария и със ЗНА. По подробно изложени в жалбата съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, е направено искане за
неговата отмяна и за присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата –
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по
делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения че оспореният АУПДВ, като издаден от компетентен административен
орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при липса на
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби, е законосъобразен. Поддържа, че констатираното неизпълнение на
показателите на одобрения по проекта бизнес план правилно е квалифицирано като
нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. във
връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, респ. на чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.,
като обосновано от фактическа и правна страна за това нарушение, на основание
чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г. и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба
№29 от 11.08.2008г. и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г., с издадения АУПДВ е определена като подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ от изплатената субсидия за
финансово подпомагане, в размер на 20 474.13лв. Твърди, че противно на
направените с жалбата възражения, Правилата, по които е определен размерът на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, са валидни, приложими
и законосъобразни, като съдържащите се в тях норми не създават нови задължения
за бенефициентите, а само регламентират начина на определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ относно еднакви по
степен, тежест и продължителност нарушения.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Във
връзка с процедура по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, съгласно
условията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“,
от жалбоподателя в настоящото производство - „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово е подадено заявление за подпомагане, ведно с
изготвен бизнес план /л. 50 и сл./, съгласно приложение №3 от Наредба №29 от
11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от ПРСР за периода 2007 - 2013г., за проект „Повишаване на
конкурентоспособността на „ЛИДЕР -2000 ЕООД в сектора услуги за населението с
автобусен превоз“, регистриран с идентификационен номер /ИН/ 51/3/3121258.
Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде
извършена, е в размер на 194 991.67 лв., като е заявено, че проектът ще се
финансира комбинирано /със собствени средства и с инвестиционен кредит/, като
се предвижда закупуването на два броя автобуси – марка
Volkswagen, модел Crafter. Целта на посочената инвестиция и на проекта,
като цяло е насочена към изпълнение на предварително заложени цели във връзка с
обновяване и разширяване дейността на дружеството и предлагане на услуги с
по-високо качество и надеждност, което би довело до промяна на потребителското
търсене и утвърждаване на „ЛИДЕР -2000 ЕООД като предпочитан превозвач. В плана
са описани предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект,
финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността, като в
табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща
информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и
предполагаемите приходи от дейността за следващите пет години – Раздел IV
“Финансово икономически статус – приходи и разходи“ /л. 59 и сл./. В таблица №2
„Производствена и търговска програма“ са заложени приходи от дейността на
кандидата, определени в размер от
178 484.00 лв. за първата година от изпълнението на проекта, в размер на
182 439.00 лв. за втората година, в размер на 182 955.00 лв. за
третата година, в размер на 183 333.00 лв. за четвъртата година и в размер
на 185 706.00 лв. за последната пета година от изпълнението на проекта. Представена
е подробна прогноза за нетните парични потоци на проекта от дейности,
осъществявани от кандидата. Към проекта е представена и заявка за плащане /л. 78
и сл./, съобразно която е заявена за плащане финансова помощ в размер на 136 494.17
лв., като действително извършените
разходи, за които се заявява финансово подпомагане, са в размер на
194 991.66 лв. Кандидатът „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово е регистриран с
уникален регистрационен номер /УРН/ 615928 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/.
Между Държавен фонд
„Земеделие“ и Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група – Гълъбово
2011" от една страна и от друга - „ЛИДЕР-2000“
ЕООД, гр. Гълъбово, в качеството му на ползвател, е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1
"Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/ подкрепени от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ №51/3/3121258 от 14.10.2014
г. /л. 90 и сл./. Договорът е сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от
Наредба № 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно
развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от ПРСР за периода 2007 – 2013г. Съгласно т. 1.1 от договора, БФП
е до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на проект с ИД №51/3/3121258 от 27.03.2014 г., като
първоначално одобрената помощ по представените от „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр.
Гълъбово документи е в размер на 136 494, 17лв. Съгласно т. 1.2 Фондът изплаща
помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него, както и действащите в съответната област нормативни актове. С т. 3.1 от
договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не
по-късно от 30.05.2015г. В договора подробно са разписани правата и задълженията
на страните в т. ч. и тези на местната инициативна група /МИГ/, клаузите,
предвиждащи сключването на изискуемите застраховки, редът за изплащане на
финансовата помощ и предпоставките за прекратяване на договора. Съгласно т. 4.1
Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото
използване на инвестицията. Съобразно т. 4. 4 от договора Фондът има право да
откаже изплащането на финансова помощ, на цялата или на част от финансовата
помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част
от платената финансова помощ, като едни от предпоставките за това са:
инвестицията да не е изпълнена в срок, да е изпълнена неточно или в отклонение
от одобреното, ползвателят да не е изпълнил някое от задълженията си по
договора и по Наредба № 23 от 18.12.2009 г., както и когато е установено
изкуствено създадени условия, необходими за получаването на помощта, с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Съгласно т.
4.17 от договора, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и изискванията
съгласно Приложение №2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според
т. 11 от приложението ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без
предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се
отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или количествено
– стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията – предмет на
договора. Съгласно т. 4.25.3 от договора ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VIII
„Отговорност“, т. 8.1. от договора, е записано изрично, че в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения,
след изплащане на каквато и да е било част от договорената финансова помощ, или
е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание,
неистински и/или подправени такива, включително, когато тези документи и/или
декларация са представени при или по повод кандидатстването му, по мярката,
както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на
изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с
целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в тези
случаи Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба №23 от
18.12.2009г. В приложение №1 към договора /л. 97 - 98/ са посочени одобрените
разходи по проекта в размер на 194 991. 67 лв., одобрената субсидия от
136 494.17 лв. като е изведен и размерът на частното финансиране на
инвестицията – 58 497.50 лв. В същата тази таблица е описана и
инвестицията, предмет на подпомагане – закупуване на 2 бр. транспортни средства
– автобус, марка Volkswagen, модел Crafter.
По
делото не е спорно, а и се потвърждава чрез становищата на административния
орган, че „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово е извършил финансова инвестиция чрез
придобиването на движими имуществени активи, представляващи заявените за
подпомагане по проекта транспортни средства, като е сторил това до определената
в договора крайна дата - 30.05.2015г. Това обстоятелство се потвърждава и от
приложените към административната преписка договор за поръчка и окончателен
договор, спецификация, фактури, приемо-предавателни протоколи, декларация от
оторизирания дилър на Volkswagen, платежни нареждания, застрахователни полици,
свидетелства за регистрация и др. /л. 125 и сл./.
С писмо до Дирекция
„Финансово управление“, отдел „Финансова отчетност“ при ДФЗ с РОТ № 10687 от 24.07.2015
г. /л. 267/, е посочено, че е извършена оторизация на окончателно плащане по проекта,
като е отчетено съответствие с критериите за финансиране. Одобрената /оторизираната/
сума е в размер на 136 494.17 лв., която сума е наредена за превеждане по
банковата сметка на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово. С писмо изх. № 01-2600/5421
от 17.08.2015 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 269/ ползвателят
и сдружение МИГ „Гълъбово 2011“ са уведомени, че във връзка с Договор
№51/3/3121258 от 14.10.2014г. и заявка за плащане УИН 51/3/3121258/3/01, на 31.07.20145г.
е извършено превеждане на сумата от 136 494.17 лв.
Със Заповед
№ 37133 от 05.12.2018г. на Началник на отдел Регионален технически инспекторат,
гр. Хасково /РТИ-Хасково/, е възложено извършването на физическа проверка на
място в дружеството, която е завършила с изготвянето на контролен лист /л. 274
и сл./. Периодът за извършване на проверката е определен в рамките от 05.12.2018г.
до 13.12.2018г. Въз основа на извършените физически и административни проверки
и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от „ЛИДЕР-2000“
ЕООД, гр. Гълъбово е установено, че е налице неизпълнение на приходната част на
бизнес плана за проверявания период от 01.06.2015г. до 31.10.2018г., което
представлявало нарушение на предварително заложените в одобрения проект
финансови индикатори. Към контролния лист е приложен попълнен работен лист /л.
297 и сл./, отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес
плана параметри в т. ч. и детайлно описание на анализираните от проверяващите
органи фактури, оборотни ведомости, счетоводни баланси и пътни листи,
представени от страна на дружеството. Проверката е извършена със съдействието и
в присъствието на управителя на дружеството – И.К., на която впоследствие е
връчен за подпис контролния лист, в който К. не е посочила да има забележки във
връзка с констатациите на проверяващите.
С уведомително писмо
изх. №01-262-2600/774 от 12.12.2018г. на Началник на отдел РТИ - Хасково /л. 368/,
на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД е съобщено, че при проверка на място са констатирани
несъответствия, подробно описани в приложения
към писмото контролен лист, като на кандидата е предоставен 14 - дневен срок, в
който могат да бъдат направени възражения и забележки.
С
писмо изх. №01-2600/655 от 08.02.2019г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ
/л. 369-370/, дружеството е уведомено, че при извършване на последващ контрол
на място в периода от 06.12.2018г. до 10.12.2018г. са установени неизпълнения
на Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г., изразяващи се в нереализиране /неизпълнение/
на финансовите показатели в одобрения бизнес план за финансовите 2016г., 2017г.
и 10 месеца от 2018г. С писмото е изискано представянето на допълнителни
доказателства, в т. ч. и счетоводни документи за реализирани приходи през
месеците ноември и декември на 2018г., като е даден срок от 30 календарни дни
за отстраняване на констатираните от административния орган забележки и за изпълнение
на дадените от него указания. В отговор, приложено към писмо вх. №01-2600/655
от 06.03.2018г., от управителя на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД са представени счетоводни и
др. документи. Към писмото са приложени и обяснителни записки във връзка с
констатираното неизпълнение на финансовите показатели, съдържащи конкретни
съображения относно установеното
разминаване между прогнозните данни в бизнес плана и реално реализираните
приходи от подпомогната дейност. От дружеството се твърди, че въпреки
неизпълнението на заложените прогнозни данни, финансовите показатели, получени
от реалното изпълнение на дейностите са стабилни и показват жизнеспособност на
предприятието, което от своя страна предполага и положителни последици за
дейността като цяло.
С
писмо изх. №01-2600/1186 от 14.03.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ,
изпратено до дружеството-ползвател и до МИГ „Гълъбово 2011“ /л. 421/, на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово, е уведомено,
че се открива производство за налагане на финансови корекции по сключения
договор за предоставяне на БФП във връзка с установено при проверката на място
нарушение - неспазване разпоредбите на
т. 4.17 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. и т. 11 от Приложение №2 към
договора /неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели/. Дружеството
е уведомено, че спрямо него ще се пристъпи към издаване на решение за налагане
на финансова корекция в размер от 20 474.13 лв., като е предоставена
възможност за представяне на писмени възражения в 14-дневен срок от
получаването на писмото. В предоставения от административния орган срок е
постъпило възражение от управителя на дружеството, с което се оспорват
изложените в уведомителното писмо фактически и правни съображения /л. 425 и
сл./. Застъпено е становище, че приходите от дадена дейност не са и не могат да
бъдат предвидени като индикатори за изпълнение и в тази връзка те са възможна и
динамична прогноза, а не статичен и сигурен показател за икономическото
развитие и стабилност на търговеца.
На основание чл. 56,
ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, със своя Заповед № 03 -РД/4103
от 30.09.2019г., Изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил откритото с писмо
изх. № 01-2600/1186 от 14.03.2019г. производство, като е приел, че съобразно
новосъздадената норма на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП,
дължимостта на подлежащата на възстановяване в случая БФП следва да се
установява с АУПДВ по реда на ДОПК /л. 431 по делото/.
С оглед горното с писмо
изх. № 01-2600/6662 от 01.11.2019г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ /л. 435 и сл./, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34,
ал. 3 от АПК, „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово е уведомено за откриването на
производство по издаване на АУПДВ във връзка с вече констатираните при
извършената проверка нарушения. На ползвателя на помощта е предоставена
възможност за представяне на писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане, както и при необходимост допълнителни писмени
доказателства. В указания 14-дневен срок в ДФЗ е получено възражение с вх. № 01-2600/6662#1
от 21.11.2019 г. /л. 439 и сл./, с което се изразява несъгласие във връзка с
констатациите на административния орган. Изложени са подробни съображения по
отношение на правната и фактическа необоснованост на констатираните нарушения,
като се отправя искане за прекратяване на производството по издаване на АУПДВ.
Оспореният в настоящото
съдебно производство Акт за установяване на публично държавно вземане №
51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г. е издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 27, ал. 3,
ал. 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, като от фактическа
страна се основава на резултатите от извършената проверка на място в т. ч. и
осъществени допълнителни административни проверки във връзка с изпълнението на Договор
за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 (ПРСР), подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) №51/3/3121258 от 14.10.2014г. по проект с ИН 51/3/3121258
от 27.03.2014г. и установено нарушение, свързано с неспазване на задължения по
сключения договор, представляващи основание за иницииране на процедура по
връщане /възстановяване/ на вече изплатени суми за БФП, а именно: констатирано
неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовите
2016г., 2017г. и 2018г. - реализирани
приходи в размер на 42.01 % спрямо заложените в бизнес плана, квалифицирано
като нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258
от 14.10.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, респективно
на чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от
11.08.2008г., като за това нарушение, на основание т. 8. 1 и т. 1. 2 от
договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл.
46, ал. 1 и 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и т. 30 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. е определена като подлежаща на
възстановяване сумата в размер от 20 474.13 лв., която представлява 15% от
предоставената финансова помощ по договора.
Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 460/,
АУПДВ е връчен на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, на 30.07.2020г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се
административната преписка по издаването на оспорения АУПДВ №
51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания
Акт за установяване на публично държавно вземане № 51/3/3121258/3/01/04/02 с
изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г., в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо
платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В чл.166, ал. 1
от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал.
3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ.
От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на
Общата селскостопанска политика, вкл. по мярка 4.1
„Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 във връзка с реализацията на проекти по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“. Следователно
оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане №
51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г. е издаден от
материално компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.27,
ал. 7 във вр. с чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП.
Обжалваният АУПДВ обаче е издаден при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г.,
в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал.
1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от
същия закон. Съответно в чл. 27, ал .7 от ЗПЗП /ДВ бр. 51 от 2019г.,
в сила от 28.06.2019г./ е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в
сила от 28.06.2019 г./, законът изрично разграничава случаите, в които дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с решение
за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
когато не са налице основанията по чл. 70, ал.
1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.
В случая административното
производство по издаване на АУПДВ № 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. №
01-2600/6662#2 от 28.07.2020г., е образувано и проведено при действието на чл. 27, ал. 6
и ал. 7 ЗПЗП.
Както вече беше посочено, фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ,
е неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови
показатели /приходи/ за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. Константно в
съдебната практика на Върховния административен съд по прилагането на ЗПЗП се приема, че
заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на
одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им се субсумира в материалноправното основание
по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /неизпълнение на финансови индикатори/, за
налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019г., в
сила от 28.06.2019г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП, изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на: установяването
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ; вида на административния акт, с който се
извършва това установяване – решение, както и по отношение на реда за неговото
издаване - чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Следователно при наличие на основание по чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.
1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ
/както е в случая/, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния
директора на ДФ "Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ /в
този смисъл Решение № 15687 от 17.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 8586/2020г./.
С оглед на изложеното при неизпълнение на бизнес плана, представляващо
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, по
силата на чл.27, ал. 6 от ЗПЗП, процесуалният ред за установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване БФП от страна на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр.
Гълъбово чрез издаване на АУПДВ, е неприложим.
Противно
на твърдяното от пълномощника на ответника, приложимостта на реда по чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП не следва и по аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /изм., ДВ,
бр. 2 от 03.01.2018г./, независимо, че в относимите Наредба №23 от 18.12.2009г.
и Наредба №29 от 11.08.2008г., издадени на основание §35, ал. 3 от
ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, се съдържа предвиден специален ред за контрол и
изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при
които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл.
59 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46 от Наредба
№29 от 11.08.2008г. Този извод следва от разпоредбата на §12, ал. 1 от ПЗР
към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./, предвиждаща, че започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020г., се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Следователно
приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на
ЗПЗП производства, вкл. и тези, касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от
наличието на започнато производство по реда и при условията на такава Наредба и
неизтичането на периода на мониторинг. Съгласно регламентацията по §1, т. 2, б. „а“ от ДР на
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г., мониторинговият период за договори, сключени
преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договор №51/3/3121258 за отпускане на
финансова помощ на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово по мярка 4.1. „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските район /ЕЗФРСР/ във връзка с реализацията на проект по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с предмет „Повишаване
на конкурентоспособността на ЛИДЕР -2000 ЕООД в сектора услуги за населението с
автобусен превоз“, е сключен на 14.10.2014г.,
от което следва изводът, че
мониторинговият период е изтекъл на 14.10.2019г.,
което обстоятелство изрично е посочено в контролния лист от проверката /л. 275/.
Административното производство по издаване на АУПДВ е образувано на 01.11.2019г.
/с откриването на производството с писмо изх. №01-2600/6662 от 01.11.2019г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ – л. 435 и сл./, към който момент обаче
петгодишният мониторингов период е изтекъл. С изтичането на този период
прилагането на „досегашния ред“ за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване БФП /т. е. реда по чл. 59 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. по
чл. 46 от Наредба №29 от 11.08.2008г./, е недопустимо, като определянето на
приложимия процесуален ред следва да се извърши съобразно действащите правила по чл. 27, ал. 6 и ал. 7
от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ - в случая с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не
чрез издаване на АУПДВ за възстановяване на изплатената финансова помощ.
Всъщност първоначално е било образувано именно производство за налагане на
финансови корекции по сключения договор за предоставяне на БФП по реда на
ЗУСЕСИФ, но същото е прекратено със Заповед №03-РД/4103 от 30.09.2019г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, по съображения, основани на нормата на чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП, както и че дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП
следва да се установява с АУПДВ по реда на ДОПК, като не е съобразено, че
прилагането на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП е изключено поради наличието на основание
по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Допуснатите нарушения на
административно-производствените правила при образуването и провеждането на
производството, приключило с издаването на оспорения АУПДВ, засягащи
материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на
възстановяване БФП, процедурата по установяване и актът, с който се установява,
следва да бъдат определени като съществени нарушения, обуславящи
незаконосъобразност на АУПДВ.
Оспореният
АУПДВ № 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г. е
издаден и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като
съображенията за това са следните:
В АУПДВ е формиран извод, че въз
основа на констатациите от извършената физическа проверка на място и
последвалата я административна такава, е установено нарушение, извършено от
ползвателя на безвъзмездната помощ - „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово, а именно:
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план показатели – нарушение на т.
4.17 и т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. във връзка с т. 11 от
Приложение №2 към него, респективно на чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от
11.08.2008г. По отношение на така констатирано
нарушение - неизпълнение на приходната част от одобрения бизнес план от гл. т. непостигането
/неизпълнението/ на предварително заложените финансови показатели е необходимо
да се отбележи следното:
Материалноправните
основания, при наличието на които Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са регламентирани в
чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №23 от
18.12.2009г., а именно: 1. МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ /чл.59,
ал. 1/; 2. МИГ или получателите на помощта са представили декларация с невярно
съдържание и/или изкуствено са създали условия за изпълнение на изискванията за
получаване на финансова помощ, за да извлекат облага в противоречие с целите на
наредбата /чл.59, ал. 3, т. 1/; 3. МИГ или получателите на помощта са получили
допълнителна публична финансова помощ за дейностите, финансирани по реда на
наредбата /чл.59, ал. 3, т. 2/; 4. МИГ или получателите на помощта са променили
предмета на подпомаганата дейност /чл. 59, ал. 3, т.3/ и 5. МИГ или
получателите на помощта не използват придобитите на основа на одобрения проект
активи по предназначение /чл. 59, ал.3, т. 4/. Това е така, тъй като,
разпоредбите на Наредба №29 от 11.08.2008г. са приложими към условията и реда
за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ - аргумент от разпоредбата на
чл. 11, ал. 5 от Наредба №23 от 18.12.2009г.
В случая
оспореният АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с
наличието на някоя от хипотезите на чл. 59, ал. 3, т. 1 – т. 4 от Наредба № 23
от 18.12.2009г., нито са изложени съображения за съществуването на
регламентирано в посочена разпоредба материалноправно основание за
възстановяване на получената финансова помощ. Упражнената административна компетентност се
основава единствено на хипотезата на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от
Наредба № 23 от 18.12.2009г., а именно: получателят на помощта „ЛИДЕР-2000“
ЕООД, гр. Гълъбово не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ. Наличието на това материалноправно основание за
издаването на оспорения АУПДВ от фактическа и правна страна е обосновано с
допуснати договорни и нормативни нарушения, квалифицирани като такива на т.
4.17 и 4.25.3 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. за отпускане на
финансова помощ във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, съответно на
чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.
Съгласно
нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008г. кандидатите представят
бизнес план по образец /приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като
бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците,
включени в него, са във формат "xls". В разпоредбата на ал. 2 на чл.
16 е регламентирано, че бизнес планът трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата. Според дефиницията
дадена в §1, т. 6 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г. "икономическа
жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Констатираното от ДФЗ нарушението на
чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. се основава на установеното
неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовите
2016г., 2017г. и 2018г. Систематичното място на разпоредбата на 16, ал. 2 от
Наредба №29 от 11.08.2008г. е в Глава
Втора на наредбата – "Условия за предоставяне на финансовата помощ",
Раздел IV – "Изисквания към проектите". По аргумент от легалните
дефиниции по § 1, т.6 и т.19 от ДР на Наредбата, икономическата жизнеспособност
на проекта се доказва именно с предоставянето на бизнес план, като предпоставка
за неговото одобряване, съответно за последваща оторизация на заявката за
изплащане на финансова помощ. Кандидатът е задължен да опише производствената
си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната
натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички
предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни,
информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне
по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия
за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Следователно
икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост за период 5 години на
проекта, доказана чрез изготвения бизнес план, представлява условие за
предоставянето на финансова помощ. В случая очевидно към момента на одобряване
на проекта, ДФЗ – РА, въз основа на извършена преценка на представения от
кандидата бизнес план, е преценил, че проектът на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр.
Гълъбово, е икономически жизнеспособен и съответно че е изпълнено условието по
чл. 16, ал. 2 от Наредба
№29 от 11.08.2008г. за предоставянето на финансова помощ. Съдът
счита, че след одобряването на проекта, сключването на Договор за отпускане на
финансова помощ №51/3/3121258 от 14.10.2014г. и извършената след проверка за
съответствие с критериите за финансиране, оторизация на окончателното плащане
на проекта, е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка и преценка за икономическата жизнеспособност
на проекта от гл. т. на заложените в
бизнес плана финансови показатели. Несъстоятелно е соченото в обжалвания
АУПДВ, че „жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост, който
следва да бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес
плана, като неделима част от одобрения проект“, доколкото критериите за
допустимост се проверяват към момента на одобряването на проекта и предоставянето
на финансовата помощ, като очевидно няма как проверката за допустимост от гл. т.
спазването на условието по чл. 16, ал. 2 от Наредба
№29 от 11.08.2008г., да се извършва посредством оценяването на
фактическото изпълнение на бизнес плана от във връзка с извършването на
мониторинг на „жизнеспособното функциониране на инвестицията“. В този смисъл
приетото от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в оспорения АУПДВ, че
проектът не е икономически жизнеспособен, в нарушение на изискването на чл. 16,
ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., съдът счита, че не може да бъде
релевантно материалноправно основание за упражненото административно правомощие
при прилагането на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 23 от
18.12.2009г.
Действително
от доказателства по делото се установява неизпълнение на заложените приходи за
посочените финансови години. Но това неизпълнение не може да бъде квалифицирано
като нарушение на чл.16, ал. 2 от Наредба №29
от 11.08.2008г. /поради приемането на доказана вече икономическа
жизнеспособност на проекта при неговото одобряване/, още по-малко нарушението
на чл. 16, ал. 2 от Наредбата би могло да се субсумира в хипотезата на
неизпълнено от получателя на помощта нормативно задължение, като
материалноправно основание по чл. 59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за
възстановяване на получената финансова помощ. Неизпълнението на бизнес плана в
приходната му част само по себе си не може обоснове и наличието на
несъответствие с целите, за които се извършва финансовото подпомагане по мярка
"Прилагане на стратегиите за местно развитие" - чл. 2 Наредба №23 от
18.12.2009 г., доколкото тези цели следва да се разглеждат в контекста на
целите, заложени в чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. /насърчаване на растежа
и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в
селските райони и насърчаване на предприемачеството в селските райони/, тъй
като одобреният и финансиран проект е именно по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“.
Неправилно и необосновано решаващият
административен орган е приел, че констатираното неизпълнение на заложените в
бизнес плана приходи съставлява неизпълнение на договорни задължения, като
основание по чл. 59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за възстановяване на
получена финансова помощ, основаващо се на неизпълнение от страна на получателя на помощта на
задълженията му по т. 4.17 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. във връзка
с т. 11 от Приложение №2 към договора. Съгласно т. 4.17 от договора ползвателят
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в
съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение №2 към
договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 11 от
приложението ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително
уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от
одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или количествено –
стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията – предмет на
договора. От доказателствата по делото, вкл. от резултатите от извършената
проверка на място, обективирани в съставения контролен лист, по несъмнен начин
се установява, че инвестицията, за която е отпусната финансовата помощ –
придобиване на два броя автобуси – марка Volkswagen, модел Crafter, е
изцяло извършена в сроковете, при
условията и в съответствие с одобрения проект, в т. ч. в съответствие с
посочените в бизнес плана стойности на придобитите активи, като извършената
инвестиция не е в противоречие и с целите на мярката. Очевидно неизпълнението
на заложените в бизнес плана приходи не се свързва с неизпълнение на
задълженията на ползвателя на помощта по т. 4.17 от Договор №51/3/3121258 от
14.10.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, доколкото тези
задължения касаят извършването на инвестицията като такава по придобиването на
материални активи. Противно на приетото в оспорения АУПДВ, от текстовата
формулировка на т. 4.17 от договора и т.
11 от Приложение №2 към него, по никакъв начин не може да се обоснове извод, че
предметното съдържание на това договорно задължение включва както задължение за
извършване на инвестицията чрез придобиване на материални активи, така и
задължение ползвателят на помощта да постигне заложените финансови показатели в
бизнес плана.
Неправилно е
прието също, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана
приходи съставлява неизпълнение на договорни задължения, като основание по чл.
59, ал. 1 от Наредба №23 от 18.12.2009г. за възстановяване на получена
финансова помощ, основаващо се на неизпълнение от страна
на получателя на помощта на задълженията му по т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258
от 14.10.2014г. Съгласно посочената клауза ползвателят на помощта е длъжен
да спазва одобрения проект за срок от 5 години, от сключване на договора.
Легална дефиниция на „проект“ е дадена в разпоредбата на §1, т. 19 от ДР на
Наредба №29 от 11.08.2008г., според която проектът е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от кандидата и допустими за
финансиране по ПРСР. Съобразно образеца
на заявление за подпомагане – Приложение № 5 към чл. 26, ал. 1 от Наредба №29
от 11.08.2008г. и по конкретно видно от частта му „Приложени документи“,
изготвеният бизнес план по образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1
от същата наредба, е изискуем документ, имащ отношение към редовността и
допустимостта на заявения за подпомагане проект. С оглед по-горе изложените съображения
по отношение заложените в бизнес плана показатели и тяхното значение за
извършването на преценка за икономическата жизнеспособност на проекта -
предпоставка за неговото одобряване, следва извода, че същите тези заложени финансови
показатели не могат да имат двояко значение, като тяхното недостигане не следва
да бъде отчитано като неизпълнение и на проекта по смисъла на т. 4.25.3 от
договора. Само по себе си изпълнението на производствената и търговска програма
от ползвателя на помощта и в частност достигането на определени количествени
стойности, не е въздигнато като самостоятелно договорно или нормативно
задължение, чието неизпълнение да обуслови неспазване на заявения за
подпомагане проект, в нарушение на т. 4.25.3 от договора. Аргумент в тази
насока е обстоятелството, че основната задача на подпомагането по програмата, интерпретирана
и в сключения договор, е да бъде извършена съответната инвестиция по конкретен
проект, чрез която следва да се постигнат специфичните цели на мярката,
обсъдени по-горе в решението. В този смисъл приходите са резултат от работеща
вече инвестиция, а не представляват самата инвестиция, поради което заложените
в бизнес плана приходи са извън предвидените нормативни или договорни
изисквания за изпълнение. Доколкото от една страна не е спорно, че инвестицията
е извършена и фактически не се твърди от административния орган несъответствие на
инвестицията с одобрения проект, а от друга страна предметът на одобрената
инвестиция /материалните активи/ са придобити и се експлоатират в
осъществяваната от подпомогнатото лице дейност, не е налице неизпълнение от
страна на получателя на помощта на задълженията му по т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258
от 14.10.2014г.
В заключение нито клаузата по т. 4.17,
нито клаузата по т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г., вменяват
на получателя на помощта задължение да изпълни финансовите показатели, посочени
в представения на етап кандидатстване бизнес план, като задължението за
спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта,
но не и относно прогнози, които се влияят от икономически фактори /Решение
№15971/ 29.12.2020г. по адм. дело № 8344/ 2020г. по описа на ВАС/. Никъде в
договора не е предвидено задължение за достигане на определени нива на приходи
през всяка една от финансовите години. Макар бизнес планът да се включва в
одобрения проект по силата на чл. 9, ал.1, б. „г“ от договора, съгласно чл. 9. 5
проектът не е неразделна част от договора, а само Таблицата с одобрените
разходи. Отделно от това размерът на очакваните приходи е
финансово-икономически показател, отразяващ прогнозната икономическа стойност
от функционирането на подпомогнатата дейност, върху който показател влияят и
обективни социални, икономически и др. фактори, които не винаги са предвидими,
поради което изпълнението на договорните задължения за извършването на
инвестицията и спазването на одобрения проект, не следва нито да се
отъждествява, нито да се преценява от гл. т. на изпълнението на заложените в
бизнес плана прогнозни стойности на приходите, които ще се реализират от одобрената
инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.
Всъщност
съдът счита, че неизпълнението на бизнес плана от гл. т. на заложените, но
неизпълнени показатели в приходната част, би могло да съставлява основание по чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /неизпълнение на финансови индикатори/ за
налагане на финансова корекция или основание
за възстановяване на получената
финансова помощ с издаването на АУПДВ единствено в хипотезата на чл. 59,
ал. 3, т. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. – в случаите, когато МИГ или
получателите на помощта изкуствено са създали условия за изпълнение на
изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлекат облага в противоречие
с целите на наредбата. Административният орган обаче нито е обосновал, още
по-малко е доказал наличието на това материалноправно основание за връщане на
изплатената като финансово подпомагане сума.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че неправилно, констатираното неизпълнение
на финансовите индикатори от бизнес плана в приходната му част от получателя на
помощта „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр. Гълъбово, е квалифицирано като нарушение на т.
4.17 и т. 4.25.3 от Договор №51/3/3121258 от 14.10.2014г. във връзка с т. 11 от
Приложение №2 към договора, респективно на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008г. Съответно фактически, правно и доказателствено необосновано и в
противоречие с материално правните разпоредби решаващият административен орган
е приел, че е налице основанието по чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба
№ 23 от 18.12.2009г. за връщане на изплатената на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, гр.
Гълъбово финансова помощ и респективно незаконосъобразно с оспорения АУПДВ №
51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6662#2 от 28.07.2020г., на основание
т. 8.1 и т. 1.2 от договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от
18.12.2009г. и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г., е определена като подлежаща на възстановяване сумата
в размер от 20 474.13 лв., представляваща 15 % от общата предоставена финансова помощ по
договора.
Неоснователно е единствено възражението
на жалбоподателя за неприложимост на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките
от ПРСР 2007-2013г. Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП Изпълнителният директор на РА одобрява
със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на ЕС, българското законодателство и сключения административен договор.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, с Правилата не се регламентират по
отношение ползвателите на БФП нови правила за поведение, респ. нормативни
задължения, изисквания, отговорности и санкции, след сключването на договорите
за отпускане на БФП. Съдържащата се регламентация цели установяването на ясни
правила и критерии при определяне размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г. съобразно степента на неизпълнение.
С оглед на изложените съображения обжалваният
АУПДВ № 51/3/3121258/3/01/04/02 на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.143, ал.1 от АПК в тежест на Държавен фонд „Земеделие“ –
гр. София следва да бъде възложено заплащането на сумата от 50.00лв., представляваща
внесена държавна такса по делото. Доколкото на репариране подлежат само
действително направените разноски, такива за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства
за договорено и заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ЛИДЕР-2000“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ул. „А.
Стамболийски“ № 28, представлявано от
управителя И.А.К., Акт за установяване на публично държавно вземане №
51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. №01-2600/6662#2 от 28.07.2020г., издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с който на
„ЛИДЕР-2000“ ЕООД е определено на основание т. 30 от Приложение към раздел I
„Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 20 474.13лв., представляващо
определената като подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от
изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен Договор № 51/3/3121258
от 14.10.2014г., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София,
да заплати на „ЛИДЕР-2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Гълъбово, ул. „А. Стамболийски“ № 28, сумата от 50.00 /петдесет/
лева, представляваща направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.