№ 33845
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124968 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
202975/10.06.2025 г., подадена от К. В. В. - . чрез адв. П. А., с която се иска
съдът да й върне сума в размер на 59.76 лв., представляваща държавна такса в
прекратената част по иска по чл. 59 от ЗЗД за разликата над 4006 лв. до
пълния предявен размер от 5 500 лв., поради отказ от иска по чл. 233 от ГПК.
Твърди, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 4б от Закона за
държавните такси и държавната такса по частично прекратеното производство
по иска по чл. 59 от ЗЗД подлежи на връщане.
Ответната страна по молбата Е. П. В. не е взела становище по същата в
дадения й срок.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното. Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице
с правен интерес, но неоснователна. Съдът намира, че доколкото
производството по делото е било частично прекратено с протоколно
определение от 20.03.2025 г., като съда не се е произнесъл изрично по
разноските, молбата не е просрочена.
С определение № 6999 от 20.03.2025 г., съдът е прекратил производството
по делото по осъдителния иск на К. В. В. - . чрез адв. П. А. против Е. П. В. за
разликата над 4006 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лв., поради отказ
от иска по чл. 233 от ГПК.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.4б ЗДТ по искане на
заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни
1
такси, т.е. само таксите, по които исково или охранително производство не е
било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени,т.е. платени
без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. В същото време
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса,
която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване
на искането за извършване на действието и/или при издаването на
документа,за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от
Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса
следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или
имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ. за
издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не
свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със
задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. основанието за
внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат,
както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само
ако документът бъде издаден. В този смисъл е и съдебната практика
/например опр. № 126/15.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1193/2013 г. по описа на ВКС,
II ГО и др./
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 202975/10.06.2025 г., подадена
от К. В. В. - . чрез адв. П. А., с която се иска съдът да й върне сума в размер на
59.76 лв., представляваща държавна такса в прекратената част по иска по чл.
59 от ЗЗД за разликата над 4006 лв. до пълния предявен размер от 5 500 лв.,
поради отказ от иска по чл. 233 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2