Решение по дело №219/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20217220700219
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    169

 

Гр. Сливен, 28.07.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 219 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Роузгрийн“ ООД, ЕИК ……………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Ц. С.“ № …, пр.от В.Д.В. срещу Решение № 20/14.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството против Постановление изх. № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. за продължаване действията на наложени предварителни обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас в частта му по отношение на наложен запор върху банкова сметка, по която постъпват суми от субсидирано плащане с наредител ДФ „Земеделие“.  

В жалбата и уточняваща към нея молба са изложени доводи за  незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, по запорираната банкова сметка на дружеството в „Ю. Б.“ АД постъпват субсидиите от ДФ „Земеделие“, съставляващи публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС, предвид което върху тях не можело да се провежда принудително изпълнение. Правилно административният орган приел, че върху постъпващите суми по СПП за 2020 г. запорът е незаконосъобразен, но в останалата част относно сумите, постъпващи по други схеми и мерки не уважил жалбата на дружеството. Заявява се, че по тази банкова сметка постъпват и субсидии от ДФ „Земеделие“, които не са по Схемата за преразпределително плащане 2020 г., но тези суми също не представляват имущество, върху което могат да бъдат налагани обезпечителни мерки по арг. от чл. 96 ал. 1 от ЗДБ за 2020 г. Сочи, че дружеството получава по тази банкова сметка субсидии по мярка 11 „Биологично земеделие“, Помощ de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на регистрираните по Наредба № 3/1999 г. земеделски стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза, както и на земеделски стопани с пропаднали площи (плодове и зеленчуци) под 100 %, по мярка 21 „Извънредно временно подпомагане COVID-19“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ (НР1/НР2/НР3) – плащане по първоначален слой „ПДП“. Моли съда да отмени атакуваното решение, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановлението за продължаване срока на предварителни обезпечителни мерки и да отмени последното в частта му досежно постъпващите по банковата сметка в „Ю. Б.“ АД суми, постъпващи от ДФ „Земеделие“

В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, не се представлява.

В с.з. административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Срещу оспорващото в настоящото съдебно производство дружество било образувано ревизионно производство, ръководителят по което депозирал до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Бургас мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки с предполагаем размер на задълженията за публични държавни вземания в размер на 174 313,88 лв. главница и лихви от 46 292,76 лв. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С210020-023-0000244/28.01.2021 г. на публичен изпълнител бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка на дружеството за сумата в размер на 220 606,64 лв., както и запор върху МПС.

С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх. № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. публичният изпълнител постановил продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, като до „Ю. Б.“ АД било изпратено Запорно съобщение изх. № С210020-003-0014155/24.03.2021 г., с което бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на „Роузгрийн“ ООД в размер на 220 606,64 лв., обезпечаващи задължения към 24.03.2021 г. На 31.03.2021 г. представляващият дружеството подал жалба срещу посоченото по – горе Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен пред настоящия административен орган. В същата била заявена незаконосъобразност на постановлението, тъй като по запорираната банкова сметка се превеждали субсидиите на „Роузгрийн“ ООД от ДФ „Земеделие“, съставляващи публични средства, целево предоставяни от държавния бюджет и този на ЕС и като такива били несеквестируеми. Заявил молба за отмяна на постановлението в частта, с която е наложен запор върху постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми от субсидии по сметката на земеделския производител „Роузгрийн“ ООД, както и предприетите въз основа на тази част действия по принудително изпълнение.

Сезираният с горната жалба Директор на ТД на НАП – Бургас постановил Решение № 20/14.04.2021 г., с което отменил Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас – ИРМ – Сливен в частта, касаеща наложения запор върху постъпващите плащания по Схема за преразпределително плащане за 2020 г. (СПП) с наредител ДФ „Земеделие“ по сметката на „Роузгрийн“ ООД в ТБ „Ю. Б. и Е. Д. Б.“ АД и върнал преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне с издаване на съответен акт, извършване на необходимите действия по частична отмяна на наложените  обезпечителни мерки с атакуваното постановление, съобразно мотивите в решението.

Към доказателствата по делото са приобщени Регистрационна карта на земеделски производител на „Роузгрийн“ ООД от 27.02.2013 г. и бюджетни платежни нареждания, от които се установява, че по посочената сметка на дружеството са постъпили суми с наредител ДФ „Земеделие“ (по Мярка 11 – постъпили две суми на 17.05.2021 г. и по СПП 2020 – постъпила сума на 24.03.2021 г.).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваното решение е издадено от Директора на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му с нормата на чл. 197 ал. 1 от ДОПК  материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Макар валиден, атакуваният административен акт се преценява от настоящата съдебна инстанция като процесуално незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон в частта досежно постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми. Съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административното производство компетентният орган Директор на ТД на НАП – Бургас е бил сезиран с жалба срещу наложен запор върху банкова сметка на дружеството, по която постъпват суми от субсидии с наредител ДФ „Земеделие“, като по жалбата е налице частично произнасяне с отмяна на обжалваното постановление само по отношение на  постъпващите от фонда суми по Схемата за преразпределително плащане 2020. В оспорената част на административното решение не е уважена жалбата на „Роузгрийн“ ООД срещу постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Ю. Б.“ АД за сумата от 220 606,64 лв. досежно всички постъпващи от ДФ „Земеделие“ суми от субсидии по схеми и мерки за подпомагане. Видно от събраните по делото доказателства, в посочената банка оспорващото дружество има разкрита и обслужва банкова сметка, по която в периода 24.03.2021 г. – 17.05.2021 г. са постъпили банкови превод на суми с наредител ДФ „Земеделие“ и основание СПП 2020 и Мярка 11. Дружеството е и регистрирано като земеделски производител на 27.02.2013 г.

Съгласно чл. 92 ал. 1 от Закона за бюджета на РБългария за 2018 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, като съобразно ал. 2, средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Понятието „нефинансово предприятие“ е въведено със ЗБКД (отм. ДВ, бр. 52/1.07.1997 г.) и съобразно § 2 от ДР на закона, това е лице, което не е банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество или лице по чл. 1 ал. 4 (лице, извършващо банкова дейност). В сега действащия Закон за банките и кредитните институции е възприето аналогичното като съдържание и смисъл понятие „предприятие от финансовия сектор“, което според т. 38 от ДР на ЗКИ е понятие по смисъла на чл. 4 § 1 т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно тази разпоредба, „предприятие от финансовия сектор" означава някое от следните: а) институция; б) финансова институция; в) предприятие за спомагателни услуги, включено в консолидираното финансово състояние на дадена институция; г) застрахователно предприятие; д) застрахователно предприятие от трета държава; е) презастрахователно предприятие; ж) презастрахователно предприятие от трета държава; Попр. с C2 з) застрахователен холдинг съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО; к) предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея; л) предприятие от трета държава с основна дейност, сравнима с дейността на който и да е от субектите, посочени в букви а)—к). Следователно, нормата на чл. 92 ал. 1 от ЗБД на РБългария за 2018 г., действаща към момента на налагане на процесната обезпечителна мярка, въвежда изискване за несеквестируемост на посочените в същата средства, а настоящият жалбоподател категорично попада в нейния обхват, доколкото съставлява нефинансово предприятие по смисъла на цитираните по – горе разпоредби. На следващо място, по делото е доказано по безспорен начин, че същият е земеделски производител по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съобразно който законов текст, към това качество се приобщават физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. По силата на чл. 1 от ЗПЗП, държавата подпомага земеделските стопани, включително земеделските производители; включително чрез прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти; прилагането на схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Подпомагането се извършва пряко от Разплащателната агенция, акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с компетентност да извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

 Съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, като Разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Идентична регламентация по повод характера на средствата от еврофондовете като публични е въведена и с § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална дефиниция на понятието „публично финансиране“, а именно: средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа, който ги предоставя. Следователно, предоставяните чрез държавни институции по силата на горепосочените норми европейски средства за субсидиране на дейности в земеделието са не само публични средства, но и целеви такива  -  директни плащания на земеделски стопани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС, осъществявано чрез влагане на средства по различни схеми и мерки на Общността. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че средствата, предоставяни чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция като публични по своя характер и целеви – субсидиране на дейност на нефинансово предприятие (земеделски производител) попадат в обхвата на средствата, регламентирани в чл. 98 ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2021 г. Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми, т.е. същите не могат да служат за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. От доказателствата в процесния случай се установява, че оспорващото дружество „Роузгрийн“ ООД е регистрирано като земеделски производител, а по заявената от него във фонда банкова сметка в „Ю. Б.“ АД постъпват и публични по смисъла на горните разпоредби средства с наредител ДФ „Земеделие“, с обявена в преводното нареждане мярка – СПП и Мярка 11, което налага извода за незаконосъобразност на наложения в тази банка запор досежно постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми, съставляващи целево финансово подпомагане. 

Предвид горното процесното решение следва да бъде отменено в частта, с която не е уважена жалбата на „Роузгрийн“ ООД срещу Постановление изх. № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, в частта му, касаеща наложения запор върху постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми по сметката на „Роузгрийн“ ООД в „Ю. Б.“ АД, както и да бъде отменено цитираното постановление в частта му, с която е наложен запор по сметката на същото дружество в цитираната банка по отношение на всички постъпващи от ДФ „Земеделие“ плащания.  

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20/14.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството против Постановление изх. № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас в частта му по отношение на наложен запор върху банкова сметка в „Ю. Б.“ АД, по която постъпват суми от субсидии с наредител ДФ „Земеделие“. 

 

ОТМЕНЯ Постановление изх. № С210020-139-0000605/24.03.2021 г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас в частта му, касаеща наложен запор върху постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми по банкова сметка на „Роузгрийн“ ООД в „Ю. Б.“ АД. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

Решението да се съобщи на страните на основание чл. 138, ал. 3 от АПК.

 

 

                                                                  

Административен съдия: