Решение по дело №915/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100915
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Радомир, 10.11.2021 г.

 

В   И  М  Е  Т  О   Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

            Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на 21 октомври  през  две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

                                                                       Районен съдия: Антон Игнатов

           

при секретаря Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 915 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявения иск е с правно основание  чл.135, ал.1 от ЗЗД.

 

Предявен е иск от ищеца „Т.“ ЕООД, с ЕИК ……., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изрично упълномощената адв.К.Д., с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“П.Л.“ № ., вх.., ап….., срещу ответниците „Е.Ф.Д.“ ЕООД, ***, Стопански двор, п.к.2440 и А.М.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД да обяви за недействителен спрямо „Т.“ ЕООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на село Дивля, Община Земен, Пернишка област, с № 183, том II, per. № 785, дело 380/2018 г. на Нотариус М. Д., рег. № ….. на НК, с район на действие - Районен съд - гр. Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх.рег. № ….. от 18.09.2018г., акт № …., том ., дело …../18г., за следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор ………….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Д., община Земен, област Перник, одобрени със Заповед № 912 от 11.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: село Д., местност „С.“, с площ на поземления имот по нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: …, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор: ......., ……, ……….., ………., ......., ......, ведно с находяшата се в имота, построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ едноетажна сграда със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и с идентификатор 20972.151.628.1, който имот по доказателствен документ за собственост, представлява едноетажна масивна сграда - сеновал, със застроена площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот VI, находящ се в „Стопански двор на ДЗС и МТС-село Д. към ТКЗС - гр. Земен, община Земен, област Перник“ съгласно констативен нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот № ……, с начин на трайно ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността „С.“, в землището на село Дивля, ЕКАТТЕ …, Община Земен, Пернишка област, с площ на имота по нотариален акт от 2 046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток - мера, югоизток - имот … и обслужващ път, югозапад — имот …, а по скица площта на имота е 1,878 дка., при граници по скица: имот 000627 - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …… - местен път на Община Земен, имот № …. - стопански двор на „Д.-31“ ЕООД, имот № ….. - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …. - нива на В.К.Л., имот №……-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот№…….-местен път на Община Земен, имотът е образуван от имот № 000330, ведно с имота, върху който сградата е построена.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Е.Ф.Д.“ ЕООД чрез своя процесуален представител- адв.К.Б. ***, е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът А.М.А. чрез своя процесуален представител- адв.А.А. ***, е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъдат отхвърлен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235 ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            В исковата си молба ищецът твърди, че между Т. ЕООД и първия ответник Е.Ф.Д. ЕООД е сключено споразумение за проектиране на 18.11.2016 г., съгласно което ищецът се е задължил да изготви технически проект за изграждане на обект животновъдна ферма за млечни крави в ПИ …… в землището на с. Дивля, общ. Земен.

            „Е.Ф.Д.“ ЕООД се е задължило да заплати на „Т.“ ЕООД възнаграждение за изготвянето на проекта в размер на 35 200 лева без включен ДДС или 42 240 лева с включен ДДС (чл. V.1 от споразумението). Задължението за заплащане на договореното възнаграждение става изискуемо в следните срокове:

-       първо авансово плащане в размер на 6 000 лева без включен ДДС или 7 200 лева с включен ДДС - при подписване на споразумението;

-       второ междинно плащане в размер на 6 000 лева без включен ДДС или 7 200 лева с включен ДДС - до 01.12.2016г.;

-       трето междинно плащане в размер на 6 000 лева без включен ДДС или 7 200 лева с включен ДДС-до 15.12.2016г.;

-       четвърто окончателно плащане в размер на 17 200 лева без включен ДДС или 20 640 лева с включен ДДС - при предаване на техническия проект, но не по-късно от 31.01.2017г.

Срокът за изпълнение на задължението на ищеца за изготвяне на технически проект съгласно чл. II.2 от споразумението е 60 календарни дни смятано от заплащане на първата авансова вноска от страна на „Е.Ф.Д.“ ЕООД. Видно от приемо-предавателен протокол от 03.12.2016 г. ищецът е изпълнил в договорения срок задължението си към първия ответник като твърди, че е предал на „Е.Ф.Д.“ ЕООД изготвения технически проект. Приемо-предавателният протокол от 03.12.2016 г. документира изявление на „Е.Ф.Д.“ ЕООД, че „...работата се счита за коректно извършена в срок, съгласно заданието и изискванията на възложителя, без страните да предявяват претенции една към друга“. Приемо-предавателният документ е подписан и от двете страни по споразумението.

            Видно от доказателствата по делото първият ответник по делото е изпълнило само и единствено задължението си за заплащане на първата вноска по договора, като на 23.11.2016 г. е заплатил на ищеца сумата от 7 200 лева.

            На 18.09.2018г., ответникът „Е.Ф.Д.“ ЕООД е извършил разпоредителна сделка с притежавани от него недвижими имоти, с които е продал на А.М.А. правото на собственост върху следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ........... по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Дивля, община Земен, област Перник, одобрени със Заповед № …. от 11.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: село Дивля, местност „С.“, с площ на поземления имот по нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: …., при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор: ………, ……., ……, ......, ........., ........, ведно с находяшата се в имота, построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ едноетажна сграда със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и с идентификатор …......, който имот по доказателствен документ за собственост, представлява едноетажна масивна сграда - сеновал, със застроена площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот …, находящ се в „Стопански двор на ДЗС и МТС-село Д. към ТКЗС - гр. Земен, община Земен, област Перник“ съгласно констативен нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот № ……, с начин на трайно ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността „Студенец“, в землището на село Дивля, ЕКАТТЕ 20972, Община Земен, Пернишка област, с площ на имота по нотариален акт от 2 046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток - мера, югоизток - имот .. и обслужващ път, югозапад — имот ….., а по скица площта на имота е 1,878 дка., при граници по скица: имот ….. - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …… - местен път на Община Земен, имот № …. - стопански двор на „Д.-31“ ЕООД, имот …е . - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …. - нива на В. К. Л., имот №……-нива на земи по чл.19 отЗСПЗЗ, имот№…….-местен път на Община Земен, имотът е образуван от имот № ….., ведно с имота, върху който сградата е построена.

На същата дата- 18.09.2018 г. М. А. В.- баща на втория ответник, придобил всички дружествени дялове от капитала на „Е.Ф.Д.“ ЕООД с договор за покупка на дружествени дялове.

На 12.11.2018 г. М. А. В. като едноличен собственик на капитала и управител на „Е.Ф.Д.“ ЕООД прехвърлил собствени на дружеството недвижими имоти на Н. А.- син на М. А. В. и брат на втория ответник.

Видно от договор за продажба на дружествени дялове от 14.11.2018 г. М. А. В.продал на Л.П.Д. притежаваните от него 100 дяла от капитала на „Е.Ф.Д.“ ЕООД. Предвид горното, според ищеца, е налице основание за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД, като предвид това, че с тези си действия ответниците са увредили ищеца /кредитор по споразумение за изготвяне на технически проект/, сделката следва да бъде обявена за недействителна по отношение на него.

Според ответника А.М.А. при сделката е действал напълно добросъвестно, тъй като дейността му като земеделски производител се осъществявала от много по- рано от сключването на сделката. Освен това твърди, че не е знаел за кредиторите на първия ответник. Оспорва подписа върху договора от страна на „Е. Ф.Д.“, като твърди, че това не е подписът на управителя.

Оспорва се също авторството и на съдържанието на представения приемо-предавателен протокол от 03.12.2016 г. Твърди, че споразумението е нищожно поради липса на форма.

Направени са възражения относно това, че ищцовото дружество не е кредитор на основание приложеното споразумение, поради противоречие на споразумението със закона, поради липса на основание, поради невъзможен предмет и поради противоречие с правилата на добрите нрави.

Ответника на „Е.Ф.Д.“ ЕООД е оспорил изцяло предявеният иск като твърди, че ищцовото дружество няма качеството на кредитор по отнощение на ответника като се позовава на това, че в ответното дружество не е било необходимо изготвяне на проект за сграда в имота, тъй като такава вече е съществувала на място и е било необходимо само промяна на предназначението.

Друго възражение на ответната страна е знанието на ответника А.М.А. за увреждането на ищеца

Направено е и възражение по отношение на споразумение от 18.11.2016 г. за проектиране за изграждане на обект „Животновъдна ферма за млечни крави в имот …., в землището на с. Д., общ. Земен, като според ответника споразумението е недействително, поради липса на предмет и поради липса на съгласие, поради което е предявен инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.135 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни спряно него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. За да бъде уважен искът, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора, вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника,  което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имотите в полза на третото лице и последното също да е знаело за увреждането на кредитора, когато се отнася за възмездна сделка, а когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се уврежда кредитора е достатъчно да е налице само у длъжника.

Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца. С Решение № 639 от 06.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №754/2009 год., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът има качеството на кредитор спрямо първия ответник „Е.Ф.Д.“ ЕООД. В подкрепа на този извод са представените като писмени доказателства по делото: Споразумение за проектиране на 18.11.2016 г. и приемо-предавателен протокол от 03.12.2016 г. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, което има едно действително към момента на предявяване на иска пред съда вземане, без да е необходимо то да е изискуемо, ликвидно или да е съдебно признато. С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор, а първият ответник – качеството на длъжник. В подкрепа на този извод е и изготвената и приета от съда съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „Възложител“ в представеното Споразумение за проектиране от 18.11.2016 г. – обект на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на лицето П. М. Н.. принадлежи на едно и също лице. Също така в подкрепа на този извод е и изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че между ищеца „Т.“ ЕООД и ответника „Е.Ф.Д.“ ЕООД е сключено споразумение на 18.11.2016 г., съгласно което ищецът се е задължил да изготви технически проект за изграждане на обект: животновъдна ферма за млечни крави в ПИ ….. в землището на с. Дивля, общ. Земен. От друга страна ответникът се е задължил да заплати възнаграждение за изготвяне на техническия проект в размер на 42 240 лв. с включено ДДС /35 200 лв. без ДДС/. Ответникът „Е.Ф.Д.“ ЕООД е изпълнил единствено първото авансово плащане в размер на 7 200 лв.

Съдът намира, че в настоящия случай е налице и втората кумулативно дадена предпоставка – увреждащо кредитора действие, доколкото с извършената от ответника разпоредителна сделка последният се е лишил от свое имущество, което неминуемо затруднява удовлетворението на кредитора. По делото не се установява длъжникът да разполага с друго имущество, от което да може да се удовлетвори кредитора, поради което следва да се приеме, че осъществената между ответниците сделка за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на село Дивля, Община Земен, Пернишка област, с № ., том ., рег. № ….., дело ../2018г. на Нотариус М. Д., рег. № .. на НК, с район на действие - Районен съд - гр. Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх. рег. № .. от 18.09.2018г., акт № .., том ., дело ../18г., е увредила неговите интереси и възможността същият да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика и правната теория, съгласно които се приема, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора.  

            Спорно по делото е налице ли е третата предпоставка - знание на длъжника за увреждането на кредитора, респ.- на третите лица при възмездни сделки. В случая е налице сключена възмездна сделка и в тежест на ищеца е да докаже, че третият ответник по делото знае, че със сключване на сделката настъпват вреди за ищеца. В проекто-доклада, приет в съдебно заседание съдът е указал на ищеца да докаже, че внорият ответник е знаел, че със сключване на сделката е увредил интересите на ищеца. В тази насока ищецът твърди че в деня на придобиване на процесните имоти от А.А., неговият баща М. В. е придобил всички дружествени дялове от „Е.Ф.Д.“ ЕООД. В последствие е вписан, като едноличен собственик на капитала и управител на „Е.Ф.Д.“ ЕООД. Непосредствено след това са прехвърлени останалите собствени на дружеството недвижими имоти в полза на другия син на М.В., веднага след което, отново са прехвърлени всички дружествени дялове от „Е.Ф.Д.“ ЕООД на трето лице. С тази поредица от факти ищецът твърди, че е налице знание на ответника А.А.. В тази насока ищецът е представил доказателства, удостоверяващи прехвърлянията, по което не се спори от страните.

За да се даде отговор на така поставените по делото правни въпроси, най-напред следва да се посочи константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените доказателства. Съгласно решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г (отм.) и съответно – чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, според което доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

            Според настоящия състав не се установи по безспорен начин твърдението на ищеца, че ответникът А.М.А. е знаел, че със закупуването на недвижимите имоти уврежда интересите на ищеца, който има качество на кредитор по отношение на първия ответник. Не променя този извод и фактът, че един и същ ден е извършена атакуваната сделка, по която страни са двамата ответници и същевременно са прехвърлени дяловете на ответното дружество „Е.Ф.Д.“ ЕООД на Милко Величков- баща на втория ответник. В случая релевантен е фактът, че към момента на изповядване на сделката последният не е бил управител на дружеството. В този смисъл съдът е разпределил и доказателствената тежест, като е указал, че знанието на втория ответник относно това, че със сделката се уврежда кредитора- ищеца по настоящото дело, е върху последния. В този смисъл ищецът не може да се ползва от обърнатата доказателствена тежест в хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД, според който текст, знанието (за увреждането на кредитора) се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тях  разноските направени в хода на производството, съгласно представен от тяхна страна списък по чл.80 от ГПК.

Първият ответник „Е.Ф.Д.“ ЕООД е направил следните разноски: 750 лв.- адвокатски хонорар и 200 лв.- депозит вещо лице или общо 950 лв.

Вторият ответник А.М.А. е направил следните разноски: 750 лв.- адвокатски хонорар и 200 лв.- депозит вещо лице или общо 950 лв.

Водим от горното и в същия смисъл, районният съд

  

Р  Е  Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищеца „Т.“ ЕООД, с ЕИК ……, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изрично упълномощената адв.К.Д., с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул.“П. Л.“ № ., вх.., ап.., срещу ответниците „Е.Ф.Д.“ ЕООД, ***, Стопански двор, п.к.2440 и А.М.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.135, ал.1 ЗЗД да обяви за недействителен спрямо „Т.“ ЕООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот/земеделска земя и сграда, находящ се в землището на село Дивля, Община Земен, Пернишка област, с № .., том .. per. № .., дело ./2018 г. на Нотариус М. Д., рег. № … на НК, с район на действие - Районен съд - гр. Радомир, вписан в Службата по вписванията - гр. Радомир под вх.рег. № .. от 18.09.2018г., акт № .., том .., дело …/18г., за следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор .......... по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Д., община Земен, област Перник, одобрени със Заповед № 912 от 11.04.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: село Дивля, местност „С.“, с площ на поземления имот по нотариален акт от 2 046.13 кв.м., а по скица площта на имота е 1 877 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория при неполивни условия: 8, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ….., при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатор: ……., ……, ……, ……., ......, .....31, ведно с находяшата се в имота, построена и търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ едноетажна сграда със застроена площ от 768 кв.м., с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и с идентификатор ……….., който имот по доказателствен документ за собственост, представлява едноетажна масивна сграда - сеновал, със застроена площ от 768 кв.м., построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и находяща се в имот .. находящ се в „Стопански двор на ДЗС и МТС-село Д. към ТКЗС - гр. Земен, община Земен, област Перник“ съгласно констативен нотариален акт за собственост, а според скица - находящ се в имот № ……, с начин на трайно ползване: стопански двор, осма категория, находящ се в местността „С.“, в землището на село Д., ЕКАТТЕ …., Община Земен, Пернишка област, с площ на имота по нотариален акт от 2 046.13 кв.м. и при съседи по нотариален акт: североизток - мера, югоизток - имот .. и обслужващ път, югозапад — имот .. а по скица площта на имота е 1,878 дка., при граници по скица: имот …. - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …. - местен път на Община Земен, имот № ….. - стопански двор на „Д.-31“ ЕООД, имот № … - стопански двор на Държавен поземлен фонд МЗГ, имот № …… - нива на В. К.Л., имот №…..-нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот№…….-местен път на Община Земен, имотът е образуван от имот № …., ведно с имота, върху който сградата е построена.

ОСЪЖДА  „Т.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.Ф.Д.“ ЕООД, ***, Стопански двор, п.к.2440, сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/- направени разноски по делото.

ОСЪЖДА  „Т.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд- Перник, в  двуседмичен  срок връчването му на страните.

 

                                              

 

 

Районен съдия:/п/

Вярно с  оригинала,

Секретар:/И.С./