Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21 октомври 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 октомври 2020 год.
в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 521…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закон
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от ЕТ „Т.-Н.
М.“, с. Долно Абланово, община Русе, с управител и представляващ Н. М.,
действащи чрез адв. В. М.,***. С жалбата се оспорва Заповед №226-ФК от
18.08.2020г., издадена от в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С административния акт, на търговеца е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) на основание чл.186 от ЗДДС
- „запечатване на търговски обект,
магазин хранителни стоки“, находящ се в с. Долно Абланово, община Русе, ул. „*****" №3,
стопанисван от ЕТ „Т.-Н. М.“ и забрана за достъп до него за срок от 7 дни“.
В жалбата и в съдебно
заседание
се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон,
несъответствие с целта на закона. Основания за оспорване, разписани в чл.146 от АПК. Твърди се, че заповедта не е мотивирана,
при неправилно установена фактическа обстановка, което води до нейната
незаконосъобразност.
Основният
аргумент, на който се опира адвоката на жалбоподателя е свързан с неоспорения
от страните факт, че още на следващия ден след проверката/02.07.2020г./,
извършена от служители на НАП в търговския обект, т.е. на 03.07.2020г.,
нередността, установена от тях е изправена, а самата ПАМ е издадена много по-късно-
едва на 18.08.2020г. Това според адвоката води на извода, че налагането на ПАМ
не би изпълнило целта на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
нарушението, свързано със липсата на част от задължителните по чл. 26, ал. 1,
т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин) реквизити на касовата бележка-
наименование и адрес на търговския обект, тъй като много преди датата на
издаване на заповедта – повече от месец, същото е преустановено.
Иска се отмяна
на заповедта, претендират се разноски по делото по представен списък.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съображенията на съда са в резултат на следните фактически и правни изводи:
На 02.07.2020г., от органи по приходите при ТД на НАП – Варна е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС – магазин хранителни стоки“, находящ се в с. Долно Абланово,
община Русе, ул. „****" №3, стопанисван от ЕТ „Т.-Н. М.“.
В хода на проверката, след извършена контролна покупка от служител на НАП
било констатирано, че е издадена фискална касова бележка за стойността на
покупката – 1бр. безалкохолна напитка на стойност 0, 85 лева, заплатена на
място в обекта, в брой от орган по приходите. Тази касова бележка обаче не отговаряла
на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
а именно - да съдържа задължителни реквизити съгласно цитираната норма: „наименование
и адрес на търговския обект“.
Проверяващите приели, че така с деянието е осъществен състав на нарушение
по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Резултатите от
проверката са материализирани в „Протокол за извършена проверка сер. АА № 0387898/02.07.2020г.“(л.5
и сл. от преписката). Налични са и други писмени доказателства, събрани в хода
на тази проверка.
На л.13 от преписката е налице копие на касов бон, ведно с извлечение от
паспорта на фискалното устройство, конкретно от таблицата за извършени ремонти,
които доказателства са били представени на АО веднага след датата на проверката.
Видно от датата на касовия бон и на записаното в таблицата за извършени ремонти,
всичко това се е случило на 03.07.2020г. С тях търговецът е показал на
служителите на НАП, че веднага след проверката нередността, свързана с липсата
на реквизит на касовата бележка е изправена.
Независимо от тези доказателства, установеното на 02.07.2020г. дало основание
за издаване на Заповед №226-ФК от 18.08.2020г., с която на ЕТ „Т.-Н. М.“ била
наложена, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, ПАМ „запечатване на търговски обект, магазин хранителни стоки“,
находящ се в с. Долно Абланово, община Русе, ул. „****" №3, стопанисван от ЕТ „Т.-Н. М.“ и забрана
за достъп до него за срок от 7 дни“. Заповедта била връчена на управителя на фирмата
на 27.08.2020г., видно от разписката на л.4 от преписката.
Бил издаден и АУАН под №F476229 от 08.07.2020г., с който било поставено
началото и на административно-наказателно производство срещу приетия за
нарушител търговец.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.(л.16)
на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на
Националната агенция за приходите, да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В случая заповедта за наложена ПАМ е
издадена от в.и.д, за което е налична и Заповед №ЗЦУ-928/05.07.2020г.(л.18).
Изложеното в горния абзац сочи, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
По отношение на спазване на административно-производствените правила,
материалния закон и целта на закона:
Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на
превантивни, преустановителни и възстановителни.
В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, "а" от ЗДДС, юридическият факт, пораждащ правомощието
на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ
„запечатване на обект“ е неспазването на реда или начина за
издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба. В настоящият случай, ЕТ- жалбоподател след като не е
изпълнил задължението си досежно отпечатания фискален касов бон - да съдържа
задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а именно –
наименование на стоката/услугата, количеството и стойността по видове закупени
стоки или услуги, е нарушил тази норма.
В случая плащането в търговския обект / такъв по смисъла на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС/ - магазин хранителни стоки“, находящ се в с. Долно Абланово, община
Русе, ул. „****" №3,
стопанисван от ЕТ „Т.-Н.М.“, е
извършено в брой, което не е спорно между страните, не е спорно и че е издадена
фискална касова бележка, но с липсата на задължителните по чл.26, ал.1, т.2 от
Наредбата реквизити : „наименование и адрес на търговския
обект“.
ЕТ „Т.-Н. М.“ е лице по
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извършва дейност в търговски
обект, поради което е следвало за извършената продажба да издаде фискална
касова бележка със задължителните по чл.26, ал.1, т.2 от Наредбата реквизити.
Това изискване е свързано със задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, които касов бон следва да има задължителни реквизити, предвид
записаното в чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Затова и възприемайки извършеното нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като източник на правомощието си
по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът, в условията на обвързана компетентност,
е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването
на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи
нарушение. Обвързана компетентност означава, че при наличие на установено нарушение, АО
не е имал възможност за избор да
наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи. АО в този случай единствено е
длъжен да мотивира срока на мярката.
Налице са и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, като е
посочено, че 7-дневният срок за запечатване на търговския обект се обосновава
от значимостта на охраняваното общественото отношение, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от същото, вида на търговския обект,
местоположението му и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Изложено е, че е
съобразен принципа на съразмерност и целта на ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността на обекта и правилно отразяване на оборота и недопускане
вреда за фиска.
Настоящият съдебен състав счита, че наложената ПАМ няма как да постигне
целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното
нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като
превантивна и преустановителна.
Административният орган е следвало да съобрази, че още на следващия ден
след проверката, нередностите, свързани с липсващите реквизити на касовата
бележка са отстранени. Принудителната мярка
"запечатване на обект" е с превантивна цел. В случаи като процесния,
когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на
нарушението-и то повече от месец след това, тя има характер на санкция,
а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова
административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се
налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя.
Това води съда на извода за незаконосъобразност на наложената ПАМ и е основание за нейната
отмяна, като издадена в несъответствие с целта на закона.
В този смисъл е налице изключително много съдебна практика на ВАС, нпр. Решение
№ 12221 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14134/2019 г., I о., Решение № 9607
от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г., I о., Решение № 9502 от
14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2020 г., I о., Решение № 10972 от
11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2020 г., I о., Решение № 9092 от
8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2019 г., VIII о., Решение № 16538 от
4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2019 г., VIII о.
Извън всичко това, дори и да се приеме, че
заповедта за налагане на ПАМ е следвало да бъде издадена /с което настоящата
съдебна инстанция по изложените по-горе мотиви не е съгласна/, наложената ПАМ се явява несъразмерна с целта, която
и придава законодателят и която се преследва от администрацията на НАП досежно
срокът, определен в нея.
При съобразяване на изтъкнатите мотиви в заповедта относно срока на мярката
и правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност съдът съобрази, че
административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно предписанието на тази правна норма целта на административната
мярка е предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и
техните вредни последици. Постигането й в конкретния случай според съда е
възможно и без постановяване на такава продължителност от 7 дни. Тук АО е
следвало да съобрази, че се все пак по-важното правило, разписано в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не е нарушено от ЕТ. Става въпрос за това, че при
извършената контролна покупка от служителя от НАП, е издадена касова бележка за
стойността на покупката-безалкохолно на цена от 0.85 лева. Вярно е, че касовата
бележка не е отговаряла на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но по-тежко укоримо е неиздаването на касова бележка. В такава хипотеза, 7-те
дни за запечатване на търговския обект биха били съвсем резонно и
законосъобразно определени. Липсват обаче данни за други предишни извършени
правонарушения от ЕТ „Т.-Н. М.“ за неспазване на данъчното законодателство, които
могат да обусловят завишено санкциониране. Такива не се и твърдят от ответника.
Нещо повече. При извършената проверка е установено и безспорно доказано,
съобразно доказателствата по делото, че ЕТ е спазил и изискванията на чл.33,
ал.1 и ал.2 на Наредбата, в редакцията на тези разпоредби към момента на
проверката. Не е установена никаква разлика между парите в касовата наличност,
фактическата такава и въведените пари в касата. Търговецът спазва основната
част от правилата, разписани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Всичко
това, ведно с правилото на чл. 6 от АПК за съразмерност, водят на извода, че
срокът за запечатване и забрана за достъп до търговския обект - магазин
хранителни стоки“, находящ се в с. Долно Абланово, община Русе, ул. „***" №3,
стопанисван от ЕТ „Т.-Н. М.“ от 7 дни,
не би изпълнил нормата и целта на закона. 7 дни е несъразмерно голям срок. Така
се нарушава принципа за съразмерност – чл. 6 от АПК и целта на закона.
Казаното в последния абзац е от съществено значение, но при положение, че
процесната заповед е следвало да бъде издадена, а както видяхме по-горе,
издаването й не изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, което е по-същественото.
С оглед на всичко изложено дотук, наложената със Заповед №226-ФК от
18.08.2020г., издадена от в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП принудителна административна мярка подлежи
на отмяна, като издадена в нарушение на целта на закона, основание, разписано в
чл.146, т.5 от АПК.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на оспорващия - ЕТ „Т.-Н. М.“ следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 650 лева, от
които 50 лева платена държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение,
което като размер е към минимално предвидения праг по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
18/09.07.2004 за минималните размери на адвокатски възнаграждения/ и не е
налице основание за неговото изменение, независимо от направеното възражение от
ответника.
Воден от горното, на основание на чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Т.-Н. М.“, с. Долно Абланово, община Русе, с управител и представляващ Н. М., Заповед №226-ФК от 18.08.2020г., издадена от
в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка
на основание чл.186 от ЗДДС -
„запечатване на търговски обект, магазин хранителни стоки“, находящ се в
с. Долно Абланово, община Русе, ул. „***" №3, стопанисван от ЕТ „Т.-Н. М.“ и забрана
за достъп до него за срок от 7 дни“.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите
- София да заплати на ЕТ „Т.-Н. М.“, с. Долно Абланово, община Русе, с управител и
представляващ Н. М., ЕИК *********,
сумата от 650 /Шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото, от които 50 лева
- държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: