Определение по дело №2674/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1816
Дата: 14 септември 2020 г.
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20201000502674
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 181617.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София3-ти търговски
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело №
20201000502674 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Д. А. К. , с
която оспорва решение № 1 863 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. .№ 16 785/19 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставена без
уважение жалба вх.№ 032443 от 22.07.2019 г. от Д. А. К. срещу изготвеното разпределение
от ЧСИ С. Я. с per. № 844 на 08.07.2019 год. по изп.дело № 20188440403054, като
неоснователна.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, неправилно и постановено
в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Инвокират се доводи,
че в извършеното разпределение неправилно са включени в първи ред таксата за образуване,
таксата по т.5 – изпращане на взискателя на фактура, издадено от вещото лице. В тази
връзка твърди, че цитираните такси за извършени действия не са били необходими за
подготовката и осъществяването на конкретния изпълнителен способ, тъй като в реда по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не се включват разноски за други реализирани по искане на
взискателя изпълнителни способи. Отделно от това твърди, че за така включените разноски
по делото не са ангажирани доказателства за тяхното реално извършване. Твърди, че съдът
неправилно е приел като неоснователно възражението, че взимането по изп.д. № 3 054/18 г.
се явява хирографарно спрямо вземането по изп.д. № 2 935/16 г., което е спряно и като
такова по него не следва да бъдат извършвани плащания, респ. прихващания и възлагане по
смисъла на чл.461, вр.чл.495 от ГПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за
законосъобразно включването в разпределението на суми за юрисконсултско
възнаграждение по спряното изпълнително дело., т.к. това е възнаграждение на
присъединен взискател по друго изпълнително дело. В тази връзка твърди, че това е в
противоречие с постановките на т.д. №2/13 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че разноските са
били погасени при извършено разпределение по преобразуваното изп.д. № 3 054/18 г.
Твърди, че направеното изплащане противоречи на закона и е недопустимо, тъй като го
1
заобикаля. В случая е налице заобикаляне, тъй като се допуска удовлетворяване в
изпълнителното производство на вземане на присъединен кредитор, за което вземане е
постановено спиране. Твърди, че над сумата от 411 990 лв., която представлява оспореното
задължение към банката, получената сума се явява надвнесен и следва да се предостави на
длъжника, тъй като представлява несеквестируемо имущество. Оспорва и приложението на
чл.76 от ЗЗД, като твърди, че е следвало да се приложи правилото на ал.1 от цитирания
текст. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като
неправилно и незаконосъобразно и се отмени изготвеното на 08.07.19 г. разпределение от
ЧСИ С. Я., рег.- № 844 по изп.д.№ 20-188440403054, като се постанови ново разпределение,
съобразно закона.
Ответникът „Първа инвестиционна банка” АД оспорва подадената частна
жалба. Твърди, че не са налице твърдените нарушения. Твърди, че доводите относно
неправилно включване на таксата за образуване на изпълнителното производство и таксата
за връчване на съдебни книжа са правилно включени, с оглед на обстоятелството, че ако не
бъдат включени в тази сметка, то никога няма да бъдат привилегировани. Твърди, че
заделените суми по изп.д. № 2 935/16 г. следва от присъединяването на делото. Оспорва
твърденията за юрисконсултското възнаграждение, като твърди, че същите не са погасени
по т.1 , а по т.4, като част от обезпеченото вземане, с оглед разпоредбата на чл.174, изр.3 от
ЗЗД. Оспорва и твърденията на жалбодателя по отношение на включването в
разпределението на суми по спряното изпълнително дело, като твърди, че това би довело до
погасяване на ипотеката. Оспорва и доводи по отношение на приложението на чл.76 от ЗЗД,
като твърди, че съдът правилно е преценил. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно.
Ответниците Столична община Район „О. к. и М. И. И. нередовно уведомени
за постъпилата жалба не взимат становище.
Ответникът Национална агенция по приходите редовно уведомена не взима
становище.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 1 863 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. .№ 16 785/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1 състав, че съдът е оставил без уважение
жалба вх.№ 032443 от 22.07.2019 г. от Д. А. К. срещу изготвеното разпределение от ЧСИ
С. Я. с per. № 844 на 08.07.2019 год. по изп.дело № 20188440403054, като неоснователна.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството по изп.д. № 20148240400682 по описа на ЧСИ К. П., per. № 824 на КЧСИ е
2
район на действие ОС-Пловдив е образувано срещу М. И., Д. К. и М. В. за сумата от 100
000 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г. до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски 10 911.66 лв., въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2 174/14 г.по описа на PC Пловдив. Не се спори,
а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила решение от 21.12.2015 г.,
постановено по т.д. №510/16 г.по описа на ОС-Пловдив претенцията срещу М. И. В. е била
отхвърлена и е била уважена срещу другите двама длъжници,а спрямо жалбоподателя,
решението е влязло в сила на 03.08.2017 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че взискателят е
присъединил по делото два изпълнителни листа за 10 911.66 лв.- разноски в заповедното
производство и за 11 316.66 лв. - разноски по т.д. № 510/14 г. срещу длъжниците М. И. и Д.
К., и отделно само срещу жалбоподателя още два изпълнителни листа за 6 397.49 лв. -
разноски за юрисконсултско възнаграждение по в.т.д. № 165/16 г. по описа на Пловдивски
апелативен съд и за 100 лв. по т.д. № 650/17 г. по описа на II ТО, ВКС. С молба от
23.10.2018 г. взискателят е поискал и делото е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ С. Я. с per. № 844 и район на действие СГС и образувано
на 05.11.2018 г. под номер 20188440403054. Срещу длъжника М. И. В. на основание чл. 433
ТПК, с постановление от 16.11.2018 г. на ЧСИ, изп.д. № 3054/2018 г. е било прекратено.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по реда на чл. 458
ГПК е присъединена Държавата и въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК е
присъединено и вземането по изп. д. № 20168440402935 в общ размер на 797 878. 02 лв.
образувано пред същия ЧСИ. След проведената публична продан на собствения
недвижимия имот на жалбоподателя същия е бил възложен на взискателя за сумата 445 050
лева. Поради направени погасявания в хода и на двете производства, след извършената
публична продан на имота и след приспадане на дължимата на основание т. 26 ТТРЗЧСИ
пропорционални такса в размер на 10 573.10 лв. сумата за разпределение е била в размер на
434 476.90 лева.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протокол от
08.07.2019 г.ЧСИ е извършил разпределението, в което е включил обикновените такси в
размер на 919, 28 лв., като разноски в първа по ред привилегия. На второ място са погасени
разноските на ипотекарния кредитор и взискател за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 115 000 лв. по присъединеното изп.д. № 2 935/16., както и вземанията на
ипотекарния кредитор от 264 387.49 лв. - разноски по изпълнителния лист (погасени
изцяло) и 54 170.13 лв. - договорна лихва (частично погасена), които са включени на трето
място.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.463, ал.2 от ГПК жалбата срещу решението на
окръжния съд по чл.463, ал.1 от ГПК се разглежда по реда на чл.274 от същият кодекс. По
отношение на частните жалби се прилагат правилата на съответно разпоредбите на чл. 259,
ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273, по силата на разпоредбата на чл.275, ал.2 от ГПК. От
извършената служебна справКа се установява,препис от частната жалба не е връчен на
ответникът Столична община, Район „О. к.“ и същият не е взел становище по нея.
С оглед на това , настоящия съдебен състав намира, че производствето по
делото следва да се прекрати и същото да се върне на Софийски градски съд за
администриране на подадената частна жалба.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2 674/20 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3 състав.
Връща делото на Софийски апелативен съд за идминистриране на подадената
частна жалба чрез надлежното й връчване на Столична община, Район „О. к.“.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4