№ 2
гр. Червен бряг, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214440200319 по описа за 2021 година
Първоначално пред ЧРС по вх.№243/21.01.2021г. е било образувано НАХД№25/'21г. във
връзка с жалба от М. Д. Ц., ЕГН********** от *** срещу наказателно постановление №РД-
05-94/18.12.2020г. на директора на РЗИ-Плевен, с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ във
връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ във връзка с I,т.4 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 300лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
НП. Твърди се, че фактическата обстановка установена в АУАН и обжалваното НП се
различава от действителната, поради което се моли съда да отмени обжалваното НП.
Следва да се посочи, че по това дело друг състав на ЧРС се е произнесъл с решение
№39/07.05.2021г., което е било обжалвано пред Административен съд Плевен, който с
решение №486/08.10.2021г. по КАНД№527/'21г. е отменил решение №39/07.05.2021г. по
НАХД№25/'21г. на ЧРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ЧРС при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона, дадени в
мотивите на решението на Административен съд Плевен.
След връщане на материалите пред ЧРС е било образувано настоящото дело.
За АНО редовно уведомени не се явява представител, който да вземе становище по делото.
Контролиращата страна ПлРП е била редовно призована, не се е явил представител и не е
взела становище по жалбата и предмета на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване, преди изменението на ЗАНН от 23.12.2021г., от легитимирано да обжалва лице и
е допустима.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 26.11.2020г. в обект – *** с управител М. Д. Ц. била извършена проверка от служители
на РЗИ – свидетелите М.Ц. и Л.К. при която било констатирано, че Ц. не носи защитна
маска за лице или предпазен шлем и обслужва клиентите от разстояние по-малко от 1,5м.,
което се сочи, че било в нарушение на заповед №РД-01-609/21.10.2020г.
Във връзка с констатираното на Ц. на място бил съставен АУАН № АН-01-91/26.11.20г., с
констатациите на който жалбоподателката била запозната, същата подписала АУАН без
възражения, като й бил връчен екземпляр от АУАН и същата го взела.
На 18.12.2020г. било издадено и НП предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
Единствено показанията на свидетеля Найденов по отношение факта, че жалбоподателя е
бил с маска в момента на влизане на проверяващите съда не кредитира, тъй като макар
последователни, логични и безпротиворечиви, те са в противоречие с посоченото от самия
жалбоподател в жалбата, а именно:“В момента на проверката в магазина нямаше клиенти и
бях без маска, но когато влязоха проверяващите, веднага я сложих.“ и показанията на
актосъставителя, свидетеля по АУАН и свидетелката Н.Н.
От правна страна:
Настоящият състав, като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В обжалваното НП изрично е посочено кое е отговорното за нарушението лице и какво е
неговото качество, като подробно са изписани индивидуализира-щите го данни.
В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която предвижда
налагане на наказание за този, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки. В мотивите на обжалваното НП конкретно е посочена и заповед №РД-01-
609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, която изрично в I,т.4 въвежда
изискване при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1,5 метра, задължително използване на защитна маска за лице или предпазен шлем. По
изключение е посочено, че се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или
предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен
материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.
2
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано от фактическа страна вмененото на
жалбоподателя нарушение. Ето защо налице е пълна яснота относно нарушението, за което е
наказан жалбоподателят. Фактическото описание на нарушението е относимо и към
отразените в АУАН и в НП норми, които са посочени. Квалифицирането на установените
при проверката факти като нарушение на чл.63, ал.4 от Закона за здравето във връзка
цитираните по-горе заповеди на министъра на здравеопазването в АУАН според настоящия
състав, в достатъчна степен разкрива правния характер на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Правната квалификация е допълнена от АНО при издаване на НП с посочване на
санкционната норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в която е предвидено наказанието, което следва
да бъде наложено.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че при извършена на
26.11.2020г. проверка от служители на РЗИ-Плевен в обект – *** с управител М. Д. Ц. било
констатирано, че Ц. не носи защитна маска за лице или предпазен шлем и обслужва
клиентите от разстояние по-малко от 1,5м., който последен факт и жалбоподателя в жалбата
си не отрича и което е в нарушение на заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на
здравеопазването.
Общоизвестен факт е, че още през февруари и март 2020г. от Съвета на Европа и Световната
здравна организация са постановявани актове, с които се признава, че широкото
разпространение на нови заразни болести като COVID-19 е потенциална заплаха за здравето
в световен мащаб, а взрива на заболяването е определен като спешна ситуация за
общественото здраве с международно значение.
На 11.03.2020г. COVID-19 е обявена официално от СЗО за "пандемия", като посоченото
състояние продължава и към момента. С решения на Министерски съвет в Република
България е обявена извънредна епидемична обстановка, която е в сила и към настоящия
момент. В тази връзка министърът на здравеопазването е издал заповед, в това число и
заповед №РД-01-609/21.10.2020г., с която се въвеждат мерки за ограничаване на
разпространението на заболяването, т.е. безспорно към 26.11.2020г. (датата на проверката), а
и към момента е съществувала и продължава да съществува непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест -
COVID-19.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че *** с управител М. Д.
Ц. попада в обхвата на посочените в заповедта противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира и за абсолютно неприложима в случая разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, предвид мащабите на разразилата се световна пандемия във връзка със
заболяването COVID-19 и настъпилите изключително тежки негативни последици за живота
и здравето на хората, неспазването на въведените мерки с цел ограничаване на
разпространението на заболяването, не следва да се приема като маловажен случай, при
който няма последици или те са незначителни. Общоизвестно е, че точно обратното е факт.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда административно
наказание глоба от 300лв. до 1000лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. АНО
3
правилно е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и
на жалбоподателя е наложена санкция в минимален размер от 300лв. С така наложеното
наказание, съда намита, че ще се постигнат целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие
върху обществото.
С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-94/18.12.2020г. на директор на РЗИ -
Плевен, с което на основание чл.209а, ал.1 във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето във
връзка с I,т.4 от заповед №РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването на М.
Д. Ц., ЕГН********** от *** е било наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4