№ 322
гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш серия К № 2018095 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е бил издаден след
изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и да не му
е бил надлежно връчен по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Н.К., който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 3 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа ЕФ да
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а по делото да
са доказани времето и мястото на извършване на нарушението. Претендира
1
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдено
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А. М. Ч., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с
разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по преписката
справка от системата за управление на административнонаказателната
дейност за дата на връчване е отбелязана 23.01.2021 г. Жалбата е подадена на
28.01.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което дори и ЕФ да е бил връчен
на вписаната дата - 23.01.2021 г., то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново
се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.04.2018 г. в 13:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1 жалбоподателят А. М. Ч. управлявал собствения си лек автомобил
„Волво С 70“ с рег. № *** със скорост на движение от 92 км/ч при разрешена
скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 95 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 92 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП против жалбоподателя Ч. бил издаден Електронен фиш серия К №
2018095, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
2
От Протокол от проверка № 1-33-18 от 07.02.2018 г. се изяснява, че
процесното техническо средство TFR1-M с фабричен № 581 е преминало
последваща проверка на 07.02.2018 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-9412/16.04.2018 г.) се установява, че на дата 15.04.2018 г. мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела статични
изображения с номера от 6332 до 6355, с начален час на работа 11:00 ч. и
краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 1, където е действало ограничение на скоростта на движение от
50 км/ч.
От снимка № 6348 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 95 км/ч, а
заснемането е извършено на 15.04.2018 г. в 13:11 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя А. М. Ч..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1; датата – 15.04.2018 г.; точният час на
извършване на нарушението – 13:11 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят А. М. Ч.; описание на нарушението – управление на МПС с
превишена скорост от 92 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
3
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвената снимка с
№ 6348. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-9412/16.04.2018
г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на
15.04.2018 г. в 11:00 часа и е приключила в 16:00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 6332, а
последното - с № 6355. Процесният клип е с № 6348 и следователно е заснет
от техническо средство TFR1-M с фабр. № 581 на дата 15.04.2018 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 15.04.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Възраженията срещу начина на връчване на електронния фиш са
неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост.
Връчването на електронния фиш е действие, последващо неговото издаване,
поради което евентуални пороци при връчването не засягат самото
съдържание на фиша, нито вече приключилата към този момент процедура по
неговото издаване. Връчването на ЕФ не е и елемент от производството по
налагане на административното наказание, а има значение за теченето на
сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в
случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за
допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал
в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на електронния
фиш, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин.
Все в тази връзка неоснователно е и възражението срещу липсата на
разписка, след като жалбата е приета за подадена в срок, а връчването на
електронния фиш има значение единствено за тази преценка. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 5, изр. 1-во от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, ясно
регламентира, че изпращането на електронния фиш чрез препоръчано писмо с
обратна разписка е само един от допустимите начини за неговото връчване.
Отново съгласно същата разпоредба ЕФ може да бъде връчен и от
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им.
Жалбоподателят сам твърди, че обжалваният електронен фиш му е връчен
4
при извършването на проверка от полицейски служители, осъществяващи
контрол за спазването на правилата за движение, поради което нарушение
при връчването не е допуснато.
Неоснователно е възражението за издаване на електронния фиш в
нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш по силата на закона
представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е
достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани
технически средства или системи, което обстоятелство в случая е спазено. С
разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН се установяват срокове за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения и за издаване на
наказателни постановления, които обаче не са част от специалното
производство по издаване на електронен фиш. В това производство се
прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП. В хипотезата с
издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа, каквито съдържа
общият процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН
и налагане на наказание чрез издаване на наказателно постановление.
Електронният фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание на
нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага
наказанието, предвидено в закона.
Датата на извършване на нарушението – 15.04.2018 г., посочена в
електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителят е станал известен
за административнонаказващия орган. Давностният срок, за който съдът
следи служебно, е с продължителност от 4 години и 6 месеца, или това е
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за
издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на
извършване на нарушението. Този срок не е изтекъл към момента на
постановяването на съдебния акт. Относно неприложимостта на правилата на
чл. 34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя, както и размера на
давностния срок съдебната практика е трайна и последователна - така
Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1962/2019 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 786 от 08.04.2019 г. по
к.а.н.д. № 3876/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к.а.н.д. № 23/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1282/2015 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2553 от 10.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2923/2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Не се споделя и поддържаната от жалбоподателя позиция, с която на
практика датата на издаване на електронния фиш се приравнява на датата на
връчването му. В справката от системата за управление на АНД за дата на
издаване на ЕФ е посочена 15.04.2018 г., на която дата и деянието е заснето от
техническото средство. Доколкото нарушението се установява от
автоматизирана система, то напълно оправдано е, че датата на установяване
5
на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за
приложим не срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, а
обикновена давност от 3 години, то възражението за погасяване на
административнонаказателната отговорност отново се явява неоснователно.
Съдебното решение е постановено преди изтичането на 3 години от датата на
издаване на електронни фиш, а с факта на постановяването му давността се
явява прекъсната и започва да тече нов тригодишен давностен срок.
Ирелевантно за преценката за законосъобразност и обоснованост на
обжалвания електронен фиш е обстоятелството дали той е бил отразен в
изготвена справка за публичните задължения на жалбоподателя. Следва да се
има предвид, че към 13.01.2020 г., към който момент е актуална справката от
НАП, която сочи жалбоподателят, процесният електронен фиш не е бил
влязъл в сила, а правно задължение за заплащане на наложената с него глоба
не е било възникнало за жалбоподателя. Все в тази връзка в приложената по
преписката справка от системата за управление на АНД в графата „НАП
статус“ е отбелязано, че ЕФ не е изпратен към НАП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е издаден
ЕФ. От обективна страна на 15.04.2018 г. в 13:11 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел „Волво С 70“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост от
92 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на деянието от страна на жалбоподателя Ч.. Нито
се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е
упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 13:11
часа на 15.04.2018 г. със собствения му лек автомобил, с превишена скорост и
в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то
именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на
нарушението, се явява необорена, а електронният фиш е издаден против
6
жалбоподателя при правилно приложение на закона.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за това, че управлявала моторно превозно средство,
съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е действащото
ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществил деянието си.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 42 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване над 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 92 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 95 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 92 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване
с 42 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице
несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
7
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван
от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че
делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне, както и с реално осъществената дейност от
юрисконсулта, която следва да бъде ограничена преди всичко до надлежното
комплектуване на преписката. В писменото становище не е взето отношение
по нито едно от възраженията на жалбоподателя, които очертават и спорните
обстоятелства по делото. Вместо това са изложени общи, теоретични
постановки за електронните фишове, които биха могли да послужат като
становище по жалба срещу всеки един електронен фиш.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят А. М. Ч..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2018095 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А. М. Ч., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
8
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9