Решение по дело №898/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.53б ал. 7 от ЗКИР вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба подадена от В. Н. В., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.К. К. от АК – Варна, против Заповед №18-2553/29.02.2024г на началника на СГКК – Варна за изменение на КККР на недвижими имоти в землището на [населено място] в частта на собствения му ПИ с [идентификатор].

С жалбата се въвеждат възражения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не са налице предпоставките по чл.51 ал.1 т.1-3 от ЗКИР и §1 т.9 от ДРЗКИР. Поддържа се, че в случая е налице спор за материално право по см.§1 т.16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.). Позовава се на чл.5 ал.1 от ЗОЗЗ и приема, че са нарушени повърхностните и подпочвените води на собствения му имот. Излага съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процедурите по ЗОЗЗ. Твърди, че в имота му е била използвана тежка земекопна машина, с която почвата в собствената му нива е издълбана на дълбочина от 1 м., с ширина на изкопа 1.20 м. по цялото протежение на проектираната нова граница, като хумусния пласт е компрометиран, както и че се отнемат около 3000 [жк], както и че е унищожен единствения път, по който жалбоподателят е можел да стигне до имота си. В съдебно заседание по същество адв.К. поддържа изцяло жалбата, позовава и на заключението на СТЕ по делото, като сочи и допълнителни съоображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

С писменото си становище ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, оспорва жалбата като поддържа, че е налице явна фактическа грешка, защото след геодезически измервания на поземления имот, който е кариера за добив на полезни изкопаеми (находище „Каровча“) и е изключителна държавна собственост, в него са установени масивни сгради. При отразяването му се засягат граници на имоти в неурбанизирана територия, възстановени по ЗСПЗЗ с план за земеразделяне, което е „явна фактическа грешка“; спазена е и процедурата по чл.81а ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

Заинтересована страна „Автомагистрали – Черно море“ АД с представители Д. Х. Д. и Я. Д. Х. чрез пълномощника си адв. Я. Я. от АК – Варна оспорва жалбата. Посочва, че дружеството се легитимира като собственик с АДС № 621/07.04.1995 г., в който са индивидуализирани 111 дка дворно място, битова сграда, построена през 1988г., и други сгради, изброени в три точки. Този АДС е приложен като приложение към договор за продажба на акции на дружеството от 27.12.1996г. и е вписан в правния анализ към договора. Уточнява, че съгласно чл.17а ЗППДОП при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Направен е извод, че описаните в АДС№ 621/07.04.1995 г. недвижими имоти са били собственост на ДП „Пътни строежи – Шумен“, като на основание §15а от ЗППДОП същите са актувани с акт за държавна собственост, защото се водят на отчет в баланса на дружеството, след което са предоставени за управление и стопанисване на „Автомагистрали – Черно море“ ЕООД, правоприемник на ДП „Пътни строежи- Шумен“. Твърди, че при приватизацията на „Автомагистрали – Черно море“ ЕАД са били прехвърлени и всички активи, предоставени на дружеството, включително имот и сгради в местност „Каровча“, видно от информационния меморандум, възложен от Министерство на транспорта, в който са описани всички недвижими имоти предоставени на „Автомагистрали – Черно море“ ЕАД, представляващи неразделна част от приватизацията на дружеството. Изложени са аргументи, че в случая е налице втората хипотеза за ЯФГ по §1 т.9 от ДРЗКИР – в тази връзка е отправено искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените разноски.

Заинтересована страна О. Д. чрез пълномощника си адв. В. М. от АК – Варна изразява становище за основателност на жалбата. Сочи, че О. Д. не е уведомена за образуваното административно производство, а с изменението по оспорената заповед е засегнат общински път с ид. 20482.33.47, осигуряващ достъп до имоти, нанесени през 2000 г. с план за земеразделяне, [жк], че не е налице ЯФГ, т.е. че не е налице основанието по чл.53б ал.4 от ЗКИР за постановяване на заповедта. С тези съображения се настоява за уважаване на жалбата и се претендира присъждане на адвокатско възнагаждение. В съдебно заседание по същество адв.М. поддържа така заявеното становище.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено от „Автомагистрали – Черно море“ АД заявление рег. № 01-230367/26.04.2022 г. до СГКК – Варна за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР относно ПИ с [идентификатор], вид територия – „нарушена“ и НТП – „за кариера за сурови за строителството и промишлеността в скален масив“, относно което са дадени указания на заявителя от началника на СГКК – Варна.

Изпратено е Уведомление изх. № 24-24063/15.08.2022г. до Областна администрация Варна и МРРБ (л.37 по административната преписка).

От Областна администрация – Варна е изразено становище с писмо вх. № 07-21908/23.08.2022 г., в което е посочено, че относно АДС №621/07.04.1995 г. имот с площ 111000 кв.м. е предоставен на ДП „Пътни строежи – Шумен“ с правоприемник „Автомагистрали Черно море“ ЕООД, преобразувано в „Автомагистрали – Черно море“ АД. За АДС № 536/21.06.1999 г. е посочено, че се отнася за находище „Каровча“, което е изключителна държавна собственост, поради това и вещните права върху него се упражняват от МРРБ (л. 33 по адм. преписка).

От МРРБ с писмо № 90-03-747/29.08.2022г. е посочено, че АДС № 536/21.06.1999г. е относно находище „Каровча“ и не касае очертанията на поземления имот на повърхността. Пояснено е, че в досието на АИДС №536/21.06.1999г. няма данни за граници на поземлени имоти, в него се съдържат данни само за контура на утвърдените запаси (л.31-гръб - 32 по адм. преписка).

От Министерство на енергетиката е изразено становище вх. № 07-23344/09.09.2022г., в което е посочено, че ПИ с проектен [идентификатор] изключва находище „Каровча“, като останалата му част съвпада с границите на [ПИ] – находището (л.30 по адм. преписка).

От Уведомление изх. № 24-28968/19.09.2023г. от началника на СГКК – Варна до „Стомил 91“ ООД се установява, че за проект за изменение на КККР вх. № 01-230367/26.04.2022г. и внесен коригиран проект с рег. № 05-4330/13.04.2023г. следва да се представят допълнителни документи (л.11-гръб по адм. преписка).

Областна администрация – Варна, ТП „ДГС“ – Суворово, Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ – Варна и О. Д. са уведомени, че е насрочено заседание на комисия на 27.09.2023 г. (л.11 по адм. преписка).

С Протокол № 21-3223/27.09.2023г. от заседание на комисията по чл.47 ал.1 от ЗКИР, назначена със Заповед № РД-14-114/15.07.2022г. на ИД на АГКК, на осн.чл.42 ал.13 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. е прието да се представи списък на засегнатите имоти в границите на [ПИ] и от проекта за изменение да отпаднат ПИ от 20482.33.87 до 20482.33.94 вкл., за които не е констатирано наличие на ЯФГ, след което да се регистрира ново заявление (л.8-гръб - 9 по адм. преписка).

Подадено е Заявление №01-624732/07.11.2023г. за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР-Девня за [ПИ]. В обяснителна записка за обект „Проект за промяна на КК – [населено място] за [ПИ]“ е посочено от заявителя „Автомагистрали – Черно море“ АД, че в КККР – Девня е отразен [ПИ] с площ 251558 кв.м. с неустановен собственик. Не е отразен ПИ и сгради – собственост на заявителя, частично попадащи в [ПИ], 20482.30.18,19,20,21,22,23, за които е налична преписка и документи за собственост. В КК е констатирана ЯФГ по отношение границите на [ПИ] спрямо заснетата трайна граница на неотразения имот на заявителя.

С Протокол № 21-4165/30.11.2023г. на комисията по чл.47 ал.1 от ЗКИР на осн.чл.42 ал.13 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. е констатирано наличие на ЯФГ по заявление №01-624732/07.11.2023г., прието е, че са представени изискуемите документи по чл.81а от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., взето е решение, с което е приет проекта за ЯФГ, са определени поземлените имоти, засегнати от ЯФГ в списък – Приложение №1, и е посочено, че са налице части за обезщетение (л.6-гръб - 7 по адм. преписка).

Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-15140/19.01.2024г. е издадено от СГКК - [населено място] (л. 42 – гръб - 44 по адм. преписка).

От ОД „Земеделие“ – Варна е изпратено писмо РД-12-03-22-1/12.02.2024г., в което е посочено, че съгласуват представения проект за изменение на КККР относно коректното отразяване на ПИ с ид. 20482.33.45 в КК на Девня. Процедурата по обезщетение на засегнатите имоти ще се проведе след издаване на заповед по чл.58б ал.5 т.1 и ал.6 ЗКИР и предоставяне на списък на засегнатите имоти и размера на обезщетението (л.45 по адм. преписка).

До жалб.В. В. е изпратено уведомление изх. №24-2888/24.01.2024г. (л.45-гръб-46 по адм. преписка) от началника на СГКК Варна, по повод на което В. е подал е възражение вх. № 05-1848/19.02.2024 г. (л. 60 – гръб - 61 по адм. преписка).

Издадена е Заповед № 18-2553/29.02.2024 г. от началника на СГКК – Варна, в условията на заместване, с която в оспорената й част е нанесен ПИ с ид. 20482.33.100 с площ 111002 кв. м, начин на тройно ползване „за кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив“, собственост на „Автомагистрали – Черно море“ АД, въз основа на АДС № 621/07.04.1995г., издаден от Община Девня. Променени са границите на ПИ с ид. 20482.30.22, както следва: данни преди промяната площ 3822 кв.м., начин на трайно ползване – нива, собственост на В. Н. В., въз основа на н.а. № 35, том 10, рег. 2744, дело 1923/03.08.2007 г. СВ – Девня; данни след промяната площ 2007 кв.м., начин на трайно ползване – нива.

В хода на съдебното дирене с молби от 27.06.2024г. и от 20.09.2024г. заинтер. страна „Автомагистрали – Черно море“ АД са представили документи, приети като доказателства по делото, за които твърдят, че установяват правото им на собственост относно имот с ид. 20482.33.100 – Решение № 50/30.03.1989 г. на Министерски съвет и решения на ОС – Шумен по ф. д. № 7/1989 г. и ф.д. №138/1991 г. (л.73- 76 по адм. преписка), Информационен меморандум (л.93-107).

Жалб. В. Н. В. се легитимира с нот. акт. № 35, том 10, дело №1923/07 г. на СВ като собственик на нива с площ 3.822 дка в м. „Каровча“ [населено място] с № 030022 (л.62-63 по адм. преписка).

АДС №621/07.04.1995г. е съставен от О. Д. за имот с площ 111000 [жк], на което е станал държавна собственост, е посочено: „теренът не е предоставен по установения ред и не е заплатен, но е застроен със средства на държавното предприятие; в част „местонахождение“ е посочено: [населено място], м. Каровча; в част „съседи“ е посочено: север – дере и пасища, изток, юг – пасище, запад – нива; в част „вид и описание на имота“ е посочено: дворно място извън строителните граници на населеното място – кариера, битова сграда с общо 5 стаи, от които една баня, кухня, столова и канцелария, други сгради – външни клозети, трафопост (АС – част), команден пункт ТСИ, ТСИ – стени и фундаменти; посочено е също, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация ЕООД „Автомагистрали – Черно море“ – Шумен. Според вписването на стр.2 от АДС:„ Към раздел 21. Съгласно заповед № ІХ-48/27.ІІ.1970г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост ГНС – Девня, Варненски окръг, да предаде на ГУП, респективно ДСО „Пътни строежи“ - Варна, 30 (тридесет) дка неполивна пустееща земя – V категория“.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

По делото са допуснати и разпитани две групи свидетели: И. М. Г. – по искане на жалбоподателя; Й. Б. П. и Д. Б. Д. – водени от заинтересованата страна „Автомагистрали – Черно море“ АД.

В показанията си св. И. Г. излага, че е механизатор при арендатора В. Н. и го познава като съселянин. Знае, че има нива с площ 3.5 дка. в м-ст „Каровча“ в землището на [населено място], която се обработва. Свидетелят заявява, че имотът няма ограда, защото всички имоти са комасирани в едно поле. Посочва, че приблизително преди около 2 години е бил изкопан ров покрай кариерата с дължина 300-400 м. – в полето, което се обработва. Посочва, че между кариерата и нивата е имало телена ограда с бетонни колове. Не знае кой е изкопал рова, като заявява, че не е имало път между оградата и нивите. Пояснява, че има асфалтиран път успоредно на полето в долния край до входа на кариерата, където свършва пътя, по който хората влизат в полето.

В показанията си св. Й. П. излага, че е работила за „Автомагистрали - Черно море“ АД от 1981 г. до 2000 г., като началник строителна лаборатория. Посочва, че тогава е имало телена ограда с бетонни колове между земеделската земя и кариерата. Уточнява, че оградата е започвала от входа, който е към кариерата, и продължавала до трафопоста. Посочва, че сградите в кариерата са били вече построени, когато е започнала работа през 1981 г.

В показанията си св. Д. Д. излага, че от 1973 г. работи на кариерата „Каровча“ като багерист. Спомня си, че преди оградата е била с дървени колове, а от 1985-1987 г. е с циментови колове и мрежи. Оградата започва от портала и стига до трансформатора, а сградите са били построени през 1985-1986 г. Посочва, че на високо има черен път, който е на 500-600 м. разстояние от оградата, но при оградата няма никакъв път. Пояснява, че край оградата има ров, който е изкопан от „Автомагистрали – Черно море“ АД като предпазно съоръжение – за да не се наводняват помещенията на кариерата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Памукова и Д. съобразно останалите доказателства по делото и в частта, в които същите са подкрепени от писмените такива.

При така установената фактология и в рамките на задължителната съдебната проверка по реда на чл.168 вр.чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 26.03.2024 г., жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 08.04.2024 г., т.е. в рамките на срока по чл.149 ал.1 АПК, легитимиран правен субект – собственик на имот, засегнат от изменението с процесната заповед, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт, дори да липсва основание за това.

Като заинтересована страна в процеса на осн.чл.153 ал.1 от АПК е конституиран заявителят, вписан като собственик на имот с ид.20482.33.100 „Автомагистрали – Черно море“ АД, за който административния акт в оспорената част е благоприятен.

О. Д., която е собственик на ПИ с ид. 20482.33.47 – път, не е оспорила заповедта в частта, с която се изменя същия. Чрез този път се осигурява достъп до [имот номер], поради което установяванията в настоящото производство ще са от значение за осигуряване достъпа до имота – поради това и за да се защитят правата и интересите на собственика на пътя и за спазване принципа за равенство по чл.8 ал.1 от АПК, на осн.чл.153 ал.1 от АПК Община Девня също е конституирана като заинтересована страна в производството.

Изменението на КККР – Девня според посочването в процесната заповед е извършено на осн.чл.53б ал.5 т.1 вр.чл.53б ал.1 и чл.51 ал.1 т.3 от ЗКИР.

Съгласно чл.53б ал.5 т.1 от ЗКИР измененията в КККР на недвижимите имоти по чл.51 ал.1 т.3 – при допусната явна фактическа грешка, се извършват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота, когато изменението засяга до 50 поземлени имота. Заповедта се съобщава по реда на Административно-процесуалния кодекс на заинтересованите лица. Според предвиждането на чл.51 ал.1 т.3 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на явна фактическа грешка. На осн.чл.51 ал.2 от ЗКИР, измененията в КККР по ал.1 се извършват от службите по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Изложеното обосновава, че материално и териториално компетентен административен орган да издаде заповед за изменение на КККР за процесния имот с [идентификатор] в община Девня е началника на СГКК – Варна. Със Заповед № 18-13315/27.11.2023г. на началника на СГКК – Варна е наредено на осн.чл.11 ал.1 от ЗКИР, чл.18 и чл.25 от Устройствения правилник на АГКК в случай на отсъствие, както и при направен самоотвод, предоставените по силата на ЗКИР правомощия на началника на СГКК – Варна, да бъдат осъществявани от Й. А. – гл. експерт „СПК“, и Т. К. – гл. експерт „ГД“. Оспорената заповед е издадена на 29.02.2024г. от Й. А., в условията на заместване на началника на СГКК - Варна, поради което съдът приема, че е издадена от компетентен по материя и териториално административен орган.

Съгласно чл.53б ал.1 и ал.2 от ЗКИР явната фактическа грешка се отстранява от АГКК по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от СГКК, въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице.

Първата предпоставка за започване на административното производство е да се установи дали заявителят, поискал изменение на КККР, е заинтересовано лице по см. §1 т.13 от ДРЗКИР, т.е. дали е собственик или носител на други вещни права върху недвижими имоти, или е ведомство или община, на които са предоставени права на управление. На осн.чл.2 ал.5 от ЗКИР данните по ал.1 и по ал.2 т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Данните по ал.2 т.1, т.2 и т.4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.

В конкретния казус ответният административен орган е приел, че заявителят „Автомагистрали – Черно море“ АД е собственик на ПИ с [идентификатор] на осн. АДС № 621/07.04.1995г., издаден от Община Девня. Според отбелязванията в него имотът е предоставен за оперативно управление на ЕООД „Автомагистрали – Черно море“ – Шумен, като на стр.2 е посочено, че ГНС - Девня, следва да предаде на ГУП, респективно ДСО „Пътни строежи“ – Варна, 30 дка неполивна пустееща земя – V категория“ (л. 87-гръб – 88 по адм. преписка).

По аргумент от чл.5 ал.2 и ал.3 от Закона за държавната собственост АДС няма конституивно действие, а има само констативна функция. Поради това с разпореждане [номер]/16.05.2024г. по делото съдът е указал на заинтер. страна „Автомагистрали – Черно море“ АД да представи акта по чл.17 ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм. 23.03.2002г.) и констативен нотариален акт, въз основа на което се установява, че „Автомагистрали – Черно море“ АД е собственик на имот с ид. 20482.33.100.

С молба от 27.06.2024г. дружеството е представило доказателства, приети като такива по делото, от които се установява следното:

1. Предприятие „Пътни строежи“ – Шумен, ГУП – София е преобразувано на „Автомагистрали – Черно море“ – фирма с държавно имущество, със седалище в [населено място], и поема активите и пасивите на прекратеното юридическо лице, видно от Решение № 50/30.03.1989 г. на Министерски съвет (л. 73 по делото).

2. С Решение от 04.05.1989 г. по дело №7/1989 г. на ОС – Шумен е регистрирана държавна фирма „Автомагистрали – Черно море“ със седалище [населено място] (л.74 по делото).

3. С Решение от 30.11.1991 г. по т.д. № 138/1991 г. на ОС – Шумен е вписано в търговския регистъра при ОС – Шумен с държавно имущество „Автомагистрали – Черно море“ – [населено място]. Дружеството поема всички активи и пасиви на фирма „Автомагистрали Черно море“ (л. 75 по делото).

4. С Решение от 08.11.1996 г. по ф. д. № 138/1991 г. е вписано в търговския регистър преобразуването на ЕООД „Автомагистрали – Черно море“ – [населено място] в ЕАД „Автомагистрали – Черно море“ – [населено място]. Посочен е капитала на дружеството (л.75-гръб по делото).

5. С решение от 09.07.1997 г. по т. д. № 138/1991 г. на ОС – Шумен е вписано прехвърляне на 37,559 поименни акции от капитала на дружеството от по 1000 лева всяка от Министъра на транспорта, в качеството му на представител на Държавата, на „Автомагистрали“ АД – Шумен, и промяна на наименованието от „Автомагистрали Черно море“ ЕАД на „Автомагистрали – Черно море“ АД (л.76 по делото).

6. Със Заповед № ПР-36/08.08.1996 г. на министъра на транспорта е открита процедура по приватизация на до 75% от акциите на капитала на „Автомагистрали Черно море“ ЕАД - Шумен (л.65 по делото).

7. С Решение № 791/05.08.1996 г. на Министерския съвет е одобрено предложението на министъра на транспорта за приватизация на до 75% от капитала на „Автомагистрали Черно море“ ЕАД, Шумен (л.65-гръб по делото).

8. Със Заповед № ПР-33-А/16.10.1996 г. на министър Ст. С. (без посочено министерство) е наредено продажбата на акции в размер до 75% от капитала на „Автомагистрали – Черно море“ ЕАД - Шумен да се извърши чрез преговори с потенциални купувачи. Определена е за начална дата на продажбата на акции до 15 на сто от капитала на „Автомагистрали – Черно море“ ЕАД - Шумен при облекчени условия на лицата по чл.5 ал.2 от ЗППДОбП (отм.) (л. 66 по делото).

9. На 04.10.1994 г. ЕООД „Автомагистрали – Черно море“ е подало молба до Общински съвет – Девня на осн.§15а от ЗИД на ЗППДОбП да актуват по реда на Наредбата за държавните имоти, земите сградите и съоръженията на дружеството на територията на Общината, както следва – каменна кариера „Каровча“ със сгради и съоръжения по техническа и счетоводни справки, върху площ от 190 дка в землището на [населено място], при граници от изток и юг – пасище, от север – дере и пасище и от запад – обработваема земя. Представена е техническа справка за [имот номер] дка, основание за получаване на терена съгласувателно писмо № 66-0017/15.02.1988 г. на КТСУ и Заповед № І-1271/11.11.1982 г. на зам. – председател на НАПС, както и счетоводна справка с описание на обектите (л. 67-68 по делото).

10. Протокол от 25.11.1982г. на комисия, определена от председателя на НАПС с предложение в м-ст „Каровча“ да се отреди площадка в размер около 250 дка, от която около 132 дка за ТПС, Асфалтова база, рем. работилница, административна сграда, бетонов полигон и 110 дка за кариерата. Посочени са граници: от юг – пасище, от север – дол част от пасище, от изток – пасище от запад – обработваема земя (л. 68-гръб-69 по делото).

11. С молба от 27.03.1995 г. управителят на ЕООД „Автомагистрали – Черно море“ е поискал от Общински съвет – Девня, Служба „Държавни имоти“, да актуват строителство на площ от 140 дка, а останалите 50 дка – след приключване на преписката за разширение (л. 72 по делото).

12. Договор за продажба на акции от „Автомагистрали Черно море“ ЕАД, сключен на 27.12.1996 г. между министъра на транспорта на РБългария – продавач и „Автомагистрали“ АД – купувач, с предмет на договора 37559 броя поименни акции с право на глас, представляващ 60 на сто от капитала на дружеството (л.60-64 по делото). В договора е посочено, че се издава на осн.чл.3 ал.1 т.1, чл.25 ал.1 т.4 и ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.25 от Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), и във връзка с Решение № № 791/05.08.96 и 1297/16.12.1996 г. на МС, заповеди № ПР-36/08.08.1996 г. и ПР-36-А/16.10.1996 г. на министъра на транспорта.

13. Представен е информационен меморандум, изготвен от „Мак консулт“ ООД за „Автомагистрали черно море“ ЕАД, с част І Обща характеристика и част ІІ Имущество. (л.93-107 по делото).

Съгласно т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, за да се приложи нормата на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие, и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на цитираната разпоредба е ясен и не включва други елементи, освен горепосочените - не изисква извършването на други действия като осчетоводяване, заприходяване във баланса или други подобни, в зависимост от които да е поставено настъпването на вещно-транслативния ефект на този придобивен способ.

Видно от договора от 27.12.1996 г. „Автомагистрали – Черно море“ АД придобива 37559 поименни акции с право на глас, представляващи 60 на сто от капитала на „Автомагистрали Черно море“ ЕАД. Това обаче не е доказателство, че заинтересованата страна по делото е придобила имота, описан в АДС № 621/07.04.1995 г., съответно имот с. ид. 20482.33.100, предходен ид. 20482.33.45, представляващ кариера „Каровча“.

Въпреки дадените от съда указания, заинтер. страна „Автомагистрали – Черно море“ АД не е представило акт по чл.17 от ЗППДОП (отм.), въз основа на който да се установи капиталът, придобит от тях към момента на сключване на договора от 27.12.1996 г., с описано имущество, предоставено им за стопанисване и управление, съответно нотариален акт за собствеността, която е придобита на основание ЗППДОП (отм.). Липсата на такива доказателства препятства възможността да се приеме за установено, че процесният имот, който в оспорената заповед е с ид.20482.33.100, е бил в капитала на приватизираното дружество, съответно и че е придобит чрез приватизационната сделка. Доказателствата, че „Автомагистрали – Черно море“ АД е правоприемник на „Автомагистрали Черно море“ ЕАД, „Автомагистрали Черно море“ ЕООД и държавна фирма „Автомагистрали – Черно море“ в случая са ирелевантни предвид липсата на представен по делото нотариален акт за собственост за имот с ид. 20482.33.100.

Представителят по пълномощие на „Автомагистрали – Черно море“ АД е заявил в съдебно заседание (л.109-110), че относно вписването в АДС № 621/07.04.1995г. няма издаден констативен нотариален акт. Позовава се на съществуването на Информационен меморандум, в който са описани активите на дружеството, в което се прехвърлят акциите, като твърди, че там е посочен и конкретният имот (както и за всички останали имоти) като собственост на „Автомагистрали – Черно море“ АД. В цитирания Информационният меморандум в част ІІ Имущество в т. ХV „БАЗА Каровча“ обаче е посочено единствено Битова сграда със застроена площ 60 кв.м. и РЗП 60 кв.м. В текстовата част за Б. К. е посочено, че теренът се намира в местност Каровча, общ. Девня, област Варна, извън регулационния план. Посочено е, че на площадката са изградени инфраструктурни подобрения – водопроводна, канализационна и електрическа мрежи, земята е от ІІІ функционален тип и се оценява от 61 до 80 бала, площта й е 81 дка. От това описание на активите обаче не става ясно дали процесният [имот номер] се припокрива и/или попада частично в описаната в Меморандума земя от ІІІ функционален тип с площ 81 дка. Следва да се отбележи, че в Меморандума освен това липсва посочена дата на изготвянето му; определянето на такава дата не е възможно да стане и по тълкувателен път съобразно употребените в него термини и наименования на дружествата.

Съдът в настоящото административно производство няма компетентност да установява право на собственост, за което страна не представя документ. Съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Такъв заинтересованото дружество не е представил по делото, нито пък – в условията на евентуалност – акт по чл.17-17а от ЗППДОбП (отм.), чрез който да се установи придобиване на конкретното имущество чрез приватизация.

При липсата на такива доказателства се налага извод, че „Автомагистрали – Черно море“АД е извън кръга на лицата по §1 т.13 от ДРЗКИР относно имот с ид. 20482.33.100, който е нанесен в КККР – Девня и е записан като собственост на дружеството. (В този смисъл Определение № 8258 от 3.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2024 г., Определение № 9639 от 2.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2024 г.). Посочването в писмо от 21.10.2022 г. (л. 28-29 по адм. преписка) от Областна администрация – Варна, че имотът, описан в АДС № 621/07.04.1995г., не е държавна собственост, сам по себе си не е доказателство, че заинтересованото дружество е собственик или носител на вещни права върху същия имот. В идентичен смисъл следва да се тълкува и съдържанието на писмо от 31.08.2022г. (л.31-гръб-32 по адм. преписка) от зам. – министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Предвид изложеното следва, че заявлението, с което е поставено началото на административното производство по чл.53б от ЗКИР, изхожда от нелегитимиран правен субект, който не е собственик, нито носител на вещни права върху имота, за който се иска поправка на ЯФГ. Това означава, че ответният административен орган се е произнесъл по недопустимо искане, което е съществено нарушение на процесуалните правила и представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта му в оспорената част оспорената от В. В. част, като издадена в нарушение на чл.53б ал.1 и ал.2 от ЗКИР, след като заявлението за изменение на КККР не е подадено от заинтересовано лице по §1 т.13 от ДРЗКИР.

Допуснатото процесуално нарушение не може да се санира чрез Протокол № 21-4165/30.11.2023 г. на комисията по чл.47 ал.1 от ЗКИР на осн.чл.42 ал.13 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., с който е констатирано наличие на ЯФГ по заявление №01-624732/07.11.2023г. и е прието, че са представени изискуемите документи по чл.81а от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., след което е взето решение за приемане на проекта за ЯФГ и са определени поземлените имоти засегнати от ЯФГ за обезщетение в списък – Приложение №1 (л.6-гръб-7 по адм. преписка). В този протокол липсват установявания поради какви факти и на какво основание се приема, че заявителят „Автомагистрали – Черно море“ АД е собственик на имот с ид. 204482.33.100, както и мотиви поради какви факти е налице ЯФГ. В този смисъл този протокол не може да служи и вместо мотиви на оспорената заповед.

ЗКИР не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрални планове, поради което приложими са тези на чл.59 ал.2 от АПК, според който административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В оспорената заповед е посочено, че е поискано изменение на КККР за имоти, които са посочени с номера, прието е, че искането е за: „… отстраняване на явна фактическа грешка по смисъла на §1 т.1 от ЗКИР (съдът приема, че е очевидна фактическа грешка и следва да се чете т.9), а именно - несъответствие в съществуващите на място (терена) граници на имот и сгради собственост на „Автомагистрали – Черно море“ АД по документ за собственост АДС № 621/07.04.1995г., издаден от общ. Девня, и границите от КВС на землище [населено място]. Същите са определени с геодезически измервания и са обективирани в Поземлен имот с [идентификатор].“

В мотивите на заповедта не са посочени фактическите установявания, които обосновават наличието на явна фактическа грешка по см.§1 т.9 от ДРЗКИР. В заповедта е посочено какво искане е отправено, цитиран е Протокол № 21-4165/30.11.2023 г. на комисия, ведно със списък на имотите за обезщетение и писмо рег. № 07-4722/13.02.2024 г. на ОДЗ – Варна за съгласуване на проекта от ОДЗ – Варна, но и в тези документи не е обосновано поради какви факти се установява явна фактическа грешка, тоест те също не могат да служат като мотиви на оспорената заповед.

Съдът е указал на ответника да представи доказателства, че за имот ид. 20482.30.22 и имот с ид. 20482.33.100 е налице ЯФГ по см. §1 т.9 от ДРЗКИР и да посочи в кой акт са изложени мотиви относно установяванията в какво се изразява ЯФГ. Ответникът не е уточнил в кой акт са изложени мотиви, само е посочил в становище от 29.05.2024г. (л. 49 по делото), че от представен проект, изработен от правоспособно лице по ЗКИР, е видно, че са извършени геодезически измервания на поземлен имот, който представлява кариера за добив на полезни изкопаеми – находище „Каровча“, то е изключителна държавна собственост и в него съществуват масивни сгради. При отразяването му се засягат граници на имоти в неурбанизирана територия, което представлява „ЯФГ“.

Установеното води до извод, че в оспорената заповед липсват мотиви, които да посочват фактическите основания за издаване на заповедта в оспорената част, и конкретно въз основа на какви факти е установено, че е налице ЯФГ за новонанесения имот с ид. 20482.33.100. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото препятства както защитата на негативно засегнатите от него интереси на заинтересованите лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглеждания случай, цялостно препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта поради нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Така допуснатото съществено процесуално нарушение е друго самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед в оспорената й част.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени следните разпоредби - чл.53б ал.5 т.1 вр.чл.53б ал.1 и чл.51 ал.1 т.3 от ЗКИР, които са относими към хипотезата на поправка на „явна фактическа грешка“ (ЯФГ) по см. ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на §1 т.9 от ДРЗКИР „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41 ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

В оспорената заповед ответникът е посочил, че възприема искането за изменение на КККР, като искане за отстраняване на ЯФГ по см. §1 т.9 от ДРЗКИР, поради несъответствие в границите на съществуващите на място (терена) граници на имот и сгради, собственост на „Автомагистрали – Черно море“ АД по документ за собственост АДС № 621/07.04.1995 г., издаден от Община Девня, и границите по КВС на землище [населено място]. Предвид липсата на мотиви за наличие на такова несъответствие, както и конкретно описание в случая, този съдебен състав – в отклика от административния орган – счита, че това становище е необосновано и не е съответно на доказателствата по делото, поради което не може да бъде споделено.

Чрез заключението на извършената по делото СТЕ е установено, че имотът, описан в АДС № 621/07.04.1995г. с площ от 111 дка, е включен в територията на [ПИ] с площ от 232 дка, определена чрез оцифряване на Карта на земи по чл.18г от ППЗСПЗЗ за землището на [населено място] (земите по чл. 18 г ЗСПЗЗ са определени с Протокол №21/15.02.2000 г. на ПК – [населено място], обн. ДВ бр. 100/08.12.2000 г.). Имотът – предмет на АДС № 621/1995г. с площ от 111 дка е включен в територията на [ПИ] с площ от 232 дка по оцифрено графично копие от Плана за земеразделяне на землището на [населено място]. Територията на процесният поземлен имот, описан в АДС №621/1995 г., е включена в [рег. номер] по КВС на землището на [населено място]. Територия с площ от 230 дка от [ПИ] по плана за земеразделяне, идентичен с [ПИ] по карта на земи по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, попадат в [рег. номер] по КВС, а останалите 2.5 дка попадат в територията на [рег. номер] по КВС с НТП - пасище (Приложение №10). КВС на землището на [населено място] е интегрирана в КК без изменение. [ПИ] по Карта на земи по чл.18г от ППЗСПЗЗ е идентичен с [ПИ] по План за земеразделяне на землището на [населено място]. Тези установявания на СТЕ, съответстват изцяло на информацията в доказателствата, представени от ОДЗ-Варна: Протокол № 21/15.02.2000 г., с който са установени границите на териториите по чл.18г от ППЗСПЗЗ, и извадка от ДВ бр. 100/08.12.2000г., в който е обнародвана изработената карта и регистър на земите по чл.18г от ППЗСПЗЗ.

Вещото лице е установило, че [ПИ] по Карта на земи по чл.18г от ЗСПЗЗ е идентичен с [ПИ] по Плана за земеразделяне на землището на [населено място].

Изготвена е комбинираната скица между извадка от КВС в обхвата на [ПИ] и [ПИ] и извадка от КК преди промяната на процесните имоти, от която се установява, че границите на двата поземлени имота по двата плана са идентични.

От изготвената комбинирана скица между извадка от КК в обхвата на процесните имоти преди промяната, геодезическа снимка на изградената на място паянтова ограда от бетонни колове с оградна мрежа, и идентичната западна кадастрална граница на [ПИ] по план за земеразделяне, карта на земи по чл.18г от ППЗСПЗЗ и западна кадастрална граница по [жк], че има отклонение от 20,70 м до 38,70 м, което е по-голямо от допустимите стойности по чл.18 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието и поддържането на КККР (Приложение 11).

От комбинирания цифров модел между [ПИ] по КК (след промяна на КК), геодезическо заснемане на КПП и бариера към кариерата е установено, че кадастралната граница по КК е изместена в посока запад спрямо фактически владяната граница, определена от КПП и бариера за вход към кариерата, като отклонението достига до 20,7 м, което също е по-голямо от допустимото по чл.18 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието и поддържането на КККР (Приложение №12).

Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че от представената скица на кариерата към преписката по АДС №621/1995г. не може да се установи съответствие в границите на имота по КВС, КК преди промяната на [ПИ]; [ПИ] по карта на земи по чл.18г от ППЗСПЗЗ и [ПИ] по плана за земеразделяне. В скицата към преписката няма координати на граничните точки на имота, определени чрез геодезически измервания в координатна система и координатни кръстове за координиране на графичното копие. В скицата към преписката е отразен трафопост като точков обект, а останалите сгради от АДС № 621/1995г. не са нанесени. За поземленият имот с начин на ползване „кариера“ е определен пл. номер №121 с площ на имота от 111 дка. Съседи на [ПИ] (кариера) са: от север - нива; от запад нива и път; от югозапад - нива; от североизток, изток и югоизток - пасище. От така описаните граници може да се определи местоположението, но не и границите на процесния имот (Приложение № 3). Това становище вещото лице е заявило и в съдебно заседание. Позовавайки се на тази част от експертното заключение съдът приема, че АДС № 621/07.04.1995 г. не може да служи за определяне границите на имота.

С оглед тези установявания не може да се направи извод, че е налице явна фактическа грешка по която и да е от двете хипотези на §1 т.9 от ДРЗКИР, защото: 1. не е налице несъответствие между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено от съединяване на данните по чл.41 ал.1 от ЗКИР; 2. Несъответствието между границите на [ПИ] по карта на земи по чл. 18г ППЗСПЗЗ и КВС в размер на 585 [жк],70 м. до 38,70 м. /Приложения №11 от СТЕ/, не се основава на трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания между имот с ид. 20482.33.100 и 20482.30.22.

Наличието на сгради, постройки, ограда от телена мрежа и други в имот с ид. 20482.33.100 не е доказателствено средство, въз основа на което в административното и настоящото съдебното производство може да се приеме, че „Автомагистрали – Черно море“ АД е собственик на имота. Отделно от това вещото лице в съдебно заседание е заявило, че за сградите в имот с ид. 20482.33.100 – битова сграда 60 кв.м., контактна баня с тоалетна, трафопост, не става ясно дали са идентични на описаните в АДС. В този смисъл свидетелските показания на двете групи свидетели са ирелевантни за настоящото производство. За пълнота следва да се отбележи, че съдът кредитира показанията на свидетеля И. М. Г. в частта, че процесният имот – собственост на жалб.В., се обработва. Тези показания се потвърждават от писмо изх. №РД-12-02-128-1/24.01.2025 г. на ОСЗ – офис Девня, в което посочват, че имот с №20482.30.22 е отразяван всяка година в заповедите по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ на директора на ОД „Земеделие“ Варна за разпределяне на масивите за ползване на земеделски земи в землището на [населено място], с пояснение, че първото отразяване е за 2012-2013 стопанска година.

Чрез заключението на СТЕ по делото е установено още, че от комбинирана скица между извадка от КК в обхвата на процесните имоти преди промяната, геодезическата снимка на изградената на място паянтова ограда от бетонни колове с оградна мрежа, и идентичната западна кадастрална граница на [ПИ] по план за земеразделяне, карта на земи по чл.18г от ЗСПЗЗ и западна кадастрална граница по [жк], има отклонение от 20.70 м. до 38.70 м. (Приложение №11). Тези установявания мотивират извод за наличие на спор за материално право между собствениците на [имот номер] и 20482.30.22, но не установяват ЯФГ по см.§1 т.9 от ДРЗКИР. (В този смисъл Решение № 10961/01.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2021 г., Решение № 2578 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2019 г.). Изложеното води до извод, че процесната заповед в оспорената й част е издадена и в нарушение на материалния закон, което е още едно самостоятелно основание за отмяната й.

От писмо с.д.№14715/15.10.2024 г. на Директора на дирекция „ПД“ в РИОСВ Варна, се установява, че за [имот номер] по КККР на [населено място] не е постъпвала и не е заведена преписка. Посочено е, че инвестиционното предложение за реализиране на кариера попада в т.2а от Приложение №2 към чл.93 ал.1 от ЗООС и/или може да представлява и разширение или изменение, което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда по см.чл.93 ал.1 т.2 и т.3 от ЗООС. Изложено е, че ако се предвижда изготвянето на самостоятелен план или програма – ПУП, то той попада в обхвата на чл.85 ал.1 от ЗООС, поради което за плана следва да се извърши задължителна екологична оценка. Направен е извод, че инвестиционното предложение и/или ПУП и произтичащите от тях дейности попадат в обхвата на Глава шеста от ЗООС и подлежат на регламентираните в закона процедури по оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка, които за посочения имот не са проведени.

В заключение следва да бъде посочено, че възражението за препятстване на достъпа на имота на жалбоподателя до път с промяната на границите на съществуващите обекти с оспорената заповед, е неоснователно. В производството по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства за съществуващ предходно път до неговия имот, различен от асфалтовия път от главния такъв до входа на кариерата, находящ се западно от него и оставащ непроменен с оспорената заповед. Напротив – всички свидетели посочиха безпротиворечиво, че път покрай оградата на кариерата, обслужващ имота на жалбоподателя – чието наличие той твърди – никога не е съществувал, а за достъп се е ползвал черен път, намиращ се на разстояние 500 – 600 метра нагоре от оградата. Това положение е обяснимо и с факта, че имотът на жалбоподателят е уедрен в масив от ниви, които се обработват постоянно от 2012 -2013г, и достъпът до тях става със селскостопанска техника по съществуващ черен път през нивите.

В обобщение на изложеното съдът преценява жалбата на В. В. като основателна, което налага отмяна на процесната заповед следва да се отмени в частта на: нанасяне на нови обекти в КККР – ПИ с ид. 20482.33.100 и промяната в границите на ПИ с ид. 20482.30.22.

В заключение - заинтересована страна „Автомагистрали – Черно море“ АД е отправила искане след приключване на съдебното дирене с молба № 3803/04.03.2025 г. за възобновяването му и за назначаване на допълнителна съдебно– техническа експертиза с поставени четири въпроса, с които се цели да се установи дали към датата на съставяне на АДС № 621/07.04.1995г. е имало заснети сгради, както и границата на кариерата със земеделските земи. Тези установявания е следвало да се проведат в административното производство, съответно ответникът да извърши преценка установява ли се твърдяната от заявителя ЯФГ, за да може съдът да извърши контрол правилни ли са установяванията на административния орган за изменение на КККР – но само в хипотезата на заявление за изменение на КККР, отправено от легитимиран субект, какъвто настоящият казус не е по изложените по-горе съображения. Поради това, и тъй като допълването на административния акт с нови фактически установявания в съдебното производство е недопустимо, искането за допускане на допълнителна СТЕ не следва да се уважава.

Относно разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева; депозит и възнаграждение за СТЕ 613 лева, възнаграждения за адвокат в брой в общ размер на 1800 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 02.07.2024 г., с характер на разписка в частта с подписите на двете страни. Възнаграждението за адвокат е над предвидения минимум по чл.8 ал.2 т.1 и чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а заинтересованата страна „Автомагистрали – Черно море“ АД е направило възражение за прекомерност, което обаче според този състав е неоснователно. По делото са проведени пет съдебни заседания, делото е с фактическа и правна сложност, приета е СТЕ за решаване на спора, поради което възнаграждение в размер [рег. номер]. представлява справедливо обезщетение за положения като обем, продължителност и сложност квалифициран юридически труд от страна на пълномощника на жалбоподателя. Предвид изложеното и на осн.чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в пълния поискан размер от 2 423лв.

Заинтересована страна – О. Д. е отправила искане за присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв., за което са представени доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2024 г. Според договора възнаграждението е изплатено по банков път, съгласно платежно нареждане от 25.06.2024 г., поради което следва Агенция по геодезия картография и кадастър да бъде осъдена на осн.чл. 143 ал.4 от АПК да заплати в полза на О. Д. сумата в размер на 400 лева. В противоположен смисъл и по аргумент за противното от чл.143 ал.4 от АПК искането на заинтересована страна „Автомагистрали – Черно море“ АД за присъждане на разноски в производството е неоснователно.

Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-2553/29.02.2024г. на началника на СГКК – Варна в частта, с която е одобрено изменение на КККР – [населено място] с нанасяне на нови обекти в КККР: поземлен имот с ид. 20482.33.100 и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с ид.20482.30.22.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър – София да заплати на В. Н. В., [ЕГН], от [населено място], разноски в производството в размер на 2 423 (две хиляди четиристотин двадесет и три) лева.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър - София да заплати на О. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.