Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Лом, 24 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански състав в открито съдебно заседание
на 17 ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при участието на секретаря Б.Костова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 47 по описа на ЛРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация
по чл. 422 от ГПК, вр.чл.415 ГПК.
Ищецът ******, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: град ********, , чрез пълномощника си адв. З.Ц.,
е предявил против Н.Ц.П. ЕГН: **********, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдената със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2018 г., по частно гр. дело № 1824/ 2018 г. на
ЛРС, а именно- Сумата от общо 219,01 лева /двеста и
деветнадесет лева и 1 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 385,00 лв. - разноски по делото, представляваща
платена държавна такса –25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 360,00 лв.
В исковото
производство сумата кореспондира с отразеното в издадената заповед, като сумата
по установителния иск .
В
исковата молба се твърди, Между ответника и ищеца (с предишно наименование ********) били
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1 .Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 28.12.2012 г.
Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********
и мобилен телефонен апарат Nokia
Lumia 610. Предоставянето
на устройството е
уредено
от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 295,90 лв. с вкл. ДДС;
2.
Договор за мобилни
услуги № ********* от 31.12.2014г. Съгласно
Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Huawei
Е3531 High Speed 21 Mbps;
3.
Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за
лизинг от 31.12.2014 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********
влиза в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy
Core 2 White. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
266,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11,59 лв. с вкл.
ДДС (9,66 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно със
сметките за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
4.
Сертификат
за пакетни услуги Combo + № ********* от 31.12.2014 г. Съгласно Сертификата мобилни номера ********се включват в пакет, спрямо който
се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси.
Навеждат се твърдения, че към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от Н.П. мобилни номера и мобилно
устройство на лизинг се прилагли следните условия:
-
За мобилен номер ******** - условията, договорени в Договор
за мобилни услуги № ********* от 28.12.2012 г. и Сертификат за пакетни услуги Combo
+ № ********* от 31.12.2014 г.;
-
За мобилен номер ********** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги №
********* от 31.12.2014г. и Сертификат за пакетни
услуги Combo + № ********* от
31.12.2014 )
г.;
-
За мобилно устройство
Samsung Galaxy Core 2 White - условията, договорени в Договор за лизинг от
31.12.2014 г.
Твърдият още, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2016
г. - м. декември 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него
и клиента.
Фактура № **********/25.10.2016г.
била издадена за отчетния период 25.09.2016 - 24.10.2016 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 4,92 лв., която, след приспадане на
отстъпка 0,25 лв., е в краен размер на 4,67 лв. без ДДС - 5,60 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********
- месечна абонаментна такса 11,66
лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy
Core 2 White 9,66 лв., както и ползвани услуги 145,70 лв. (други услуги 7,29 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 2,04
лв., разговори към други национални мобилни мрежи 136,08 лв., разговори към
„Грижа за клиента“ 0,02 лв., разговори с Теленор 0,27 лв.), които, след приспадане на отстъпка 0,58 лв., са в
краен размер на 166,44 лв. без ДДС - 199,73
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 205,33 лв.,
като, след приспадане на 2,79 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата е 202,54 лв.
Фактура № **********/25.11.2016г.
пък била издадена за отчетния период 25.10.2016 - 24.11.2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса (-1,75) лв., която, след
приспадане на отстъпка (-0,09) лв., е в краен размер на (-1,66) лв. без ДДС - (-1,99) лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ********
- месечна абонаментна такса (-4,14) лв., лизингова вноска за мобилен апарат Samsung
Galaxy Core 2 White 9,66 лв., които, след приспадане на отстъпка (-0,21) лв.,
са в краен размер на 5,73 лв. без ДДС - 6,87
лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна
такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период. Отрицателната стойност на отстъпките
във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между отстъпката за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите
на оператора и отстъпката за предварително начислен пълен брой дни с достъп до
услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата,
е 4,88 лв.
Навеждат и твърдения,че след предсрочното прекратяване
на договорите между ****** и Н.Ц.П. по негова вина поради изпадането му в
забава, на потребителя е издадена фактура №
**********/25.12.2016г., която
включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги чрез номера **********, ******** в общ размер на
на 218,24 лв., в съответствие с договореното между страните, както и една лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy Core 2 White в размер на 11,59 лв. с вкл. ДДС.
Ищците твърдят, че следва да се има предвид, че сумата от 218,24 лв.,
представляваща задължение за неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, не е била предмет на частното гражданско дело и
не се претендира в настоягцото производство. Предвид
това общата сума, начислена във фактурата, е 229,83 лв., а претендираната
сума по фактурата е 11,59 лв.
Изискуемостта на вземанията на ****** по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Твърдят, че поради липсата на действия на ответника,
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ****** било
депозирано заявление по чл. 410 от ТПК до Районен съд - Лом, въз основа на
което е образувано частно гражданско дело № 1824/2018 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което е уведомен заявителя, че издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК е връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ТПК, в
законоустановения срок е предявявен и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Молят съда да признае за
установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 1824/2018 г. по описа на Районен
съд - Лом против длъжника - ответник Н.Ц.П. с ЕГН **********, както следва:
1. 219,01 лв. (двеста и
деветнадесет лева и една стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно
фактура №**********/25.10.2016г., фактура №**********/25.11.2016г. и фактура №
**********/25.12.2016г.;
2. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането;
Претенция
за разноски по заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, като чрез
пълномощника си взема писмено становище по спора.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител, не
се явява , не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2018 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело №1824/ 2018 г. на ЛРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца
следните суми, както следва:
3. 219,01 лв. (двеста и деветнадесет лева и една
стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.10.2016г.,
фактура №
**********/25.11.2016г. и фактура №
**********/25.12.2016г.;
4. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането;
Препис от заповедта е връчен на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане е указано да предяви иск за вземането си,
като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети
процесните договори- за мобилни услуги и за лизинг, ведно с приложения.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По
основателността на исковете:
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за
електронните съобщения:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.
286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска
сделка при общи условия) на индивидуален договор от 28.12.2012 г. за
предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия,
ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги.
Чрез заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответника не изпълнил това свое
задължение и дължи сума в претендирания размер по индивидуален
договор .
Предвид така установеното по-горе,
съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 228 от ЗЕС се явява
основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ****** гр. София от ответника Н.
|П. за парична сума в размер на 219,01 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ******, ЕИК: ******, че Н.Ц.П.
ЕГН: **********, дължи на ******,
ЕИК: ******, сумата от 219,01
лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 30.08.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Ц.П., да заплати на ****** /със снети по горе данни/ да заплати сумата
в размер на 385,00 лева- разноски по заповедното производство , както и разноските
по исковото делото в размер на 935 лева .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: