Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя
Маринова……….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1279 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл. 238-239
от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила
е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт
Георги Катошев, против Й.Л.Ц., с адрес: ***, в която се твърди, че на 27.05.2015 г. между „4Финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответницата е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4Финанс“
ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Твърди се, че
кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg, на която „Вивус“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР, а след подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“, с което се счита, че се подписват
всяка страница от договора и приложимите Общи условия, като с подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка ***.
По-нататък се
твърди, че в процесния случай, на 27.05.2015 г. страните сключили договор за
кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и
явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответницата Й.Ц.
заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 250.00 (двеста и петдесет
лева). Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 26.06.2015 г.
Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата била отпусната
от кредитодателя на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на същия ден – 27.05.2015 г. Към датата на падежа
– 26.06.2015 г. ответницата е следвало да плати сума в размер на 250.00 лева,
представляваща главница по отпуснатия кредит.
Изтъква се,
че с настъпване на падежа по договора - 26.06.2015 г., кредитополучателят не е
погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.
13.3 от Общите условия, от 27.06.2015 г., „4финанс“ ЕООД (Вивус)
започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне
на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% върху неизплатената сума
за периода на просрочието. Твърди се, че от „Вивус“ изпратили три броя напомнителни
писма до ответницата на адреса й, посочен в Договора за кредит, в които писма
се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна
лихва. Посочва се, че писмата, съгласно т. 13.5 от Общите условия към Договор
за кредит № **********, се таксуват по
10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани ответницата не погасявала
гореописаните вземания.
Твърди се,
че на 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в
качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 612.85 лева, от които:
главница – 250.00 лева; наказателна лихва – 332.85 лева; отписани такси за
събиране (3 бр. изпратени писма) – 30.00 лева, като посочените вземания били подробно
описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. Изтъква се, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищецът е
изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи" ЕАД, върната с отметка „непотърсено“,
а уведомлението за извършената цесия е приложено към исковата молба. Твърди се
още, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г.
Въз основа
на изложеното, ищецът моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
осъдена ответницата Й.Л.Ц. да му заплати сума в размер на 250.00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № **********/27.05.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът претендира
присъждане и на направените съдебни разноски по настоящото производство, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
С протоколно определение от 22.11.2019
г. са приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за прехвърляне на
вземания № ВGF-2018-005/01.02.2018 г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение за прехвърляне
на вземания от 01.06.2018 г.,
издадено от „4Финанс“ ЕООД; Договор за кредит №
**********/27.05.2015 г.; Общи условия на договора за кредит; Разписка
за извършено плащане № 2000000083713344/27.05.2015 г.;
Приложение № 4 към
Договора за прехвърляне на вземания - Пълномощно за уведомяване за цесия;
Уведомление за прехвърляне на вземания; Известие за доставяне на „Български
пощи“ ЕАД.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило
е писмено становище от негов пълномощник – юрисконсулт Георги Катошев, с което поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответницата. Поддържа и искането за присъждане на разноските по делото
съгласно списък, съдържащ се в становището.
Ответницата
Й.Л.Ц. не е представила в
законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото
съдебно заседание е редовно призована, но не се явява и не изпраща
представител, както и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането
за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба /08.07.2019 г./ до изплащане на вземането.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в настоящото производство, а именно сума в размер на 50.00 лева – внесена
държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, или общо разноски: 150.00 лева. Искането на
ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния
претендиран размер от 150.00 лева, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Л.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 240 във вр. с чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, представлявано от
управителя Радослав Велчев, сумата 250.00 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща дължима главница по Договор за кредит № **********/27.05.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба /08.07.2019 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер над 100.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00
лева.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД:
IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: