№ 4687
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Т. Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110133726 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ., искове за признаване на установено, че ответникът „Биоланд
БГ“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, ., дължи
сумата от 199,86 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г.
по договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., ведно със
законна лихва от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 24,4 лв.
за периода от 2.10.2018 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 13,46 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 26.2.2021 г., сумата от 199,86 лв., представляваща неплатена арендна
вноска за стопанската 2019/2020 г. по договора за аренда и анекса, ведно със законна лихва
от 2.3.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 14,27 лв. за периода от
2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в размер на 3,30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до
26.2.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС. Ищецът твърди, че е налице сключен между праводателя му
Нако Георгиев Рангелов и ответника договор за аренда на земеделска земя от 29.02.2008 г.,
вписан в Агенция по вписвания с вх. рег. № 1115, акт № 188, том II от 12.03.2008 г. и анекс
към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на който на арендатора
„Биоланд БГ“ ЕООД били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи
с обща площ 9,993 дка, находящи се в землището на с. Мърчево, общ. Бойчиновци.
Съгласно подписания анекс към договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г.
арендаторът се задължил да заплаща арендна цена в размер на 20 лв. на декар ползвана
земя. По силата на нотариален акт № 26, том VII, рег. № 9970, нот. Дело № 767 от 2017 г.,
ищецът придобил правото на собственост върху земеделските земи, предмет на арендния
1
договор - имот с № 128034, с площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка,
находящи се в землището на с. Мърчево, общ. Бойчиновци. Сочи се, че ищецът изпълнил
задълженията си по договора за аренда, но ответникът арендатор не изпълнил своите за
заплащане на арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., на датите на
падежа – 01.10.2018 г., 30.10.2019 г., 01.10.2019 г. и 30.10.2020 г. Във връзка с
неизпълнението на задължението за плащане на арендните вноски по договора, ищецът
претендира обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поради липсата на
плащане, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се установят вземанията му
срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който признава иска по отношение на
главницата и го оспорва изцяло в частта за лихвите и разноските. Релевират се доводи, че
дружеството ответник е заплащало арендните вноски единствено на лицата, с които са били
сключени договорите за аренда, като липсвало задължение за арендатора да следи за
прехвърляне на собствеността на арендованите земи на трети лица. Оспорва се твърдението
на ищеца, че е изпълнил коректно и в срок задълженията си по арендния договор, предвид
липсата на уведомление за настъпила промяна в собствеността на арендованите земи. Моли
за отхвърляне на исковете и възлагане разноските на ищеца.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа е правна страна следното:
Предявени е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1
ЗАЗ и чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: сключен между Нако Георгиев
Рангелов и ответника договор за аренда на земеделска земя от 29.02.2008 г., вписан в
Агенция по вписвания с вх. рег. № 1115, акт № 188, том II от 12.03.2008 г. и анекс към
договор за аренда на земеделска земя от 26.04.2012 г., по силата на който на ответника като
арендатор били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща
площ 9,993 дка, находящи се в землището на с. Мърчево, общ. Бойчиновци, срещу
задължението да заплаща арендна цена в размер на 20 лв. на декар ползвана земя за
процесния период, прехвърляне по силата на нотариален акт № 26, том VII, рег. № 9970,
нот. Дело № 767 от 2017 г., на земеделските земи, предмет на арендния договор - имот с №
128034, с площ 7, 504 дка и имот с № 142017, с площ 2, 492 дка, находящи се в землището
на с. Мърчево, общ. Бойчиновци, на ищеца.
Установява се по делото от представената от ответника вносна бележка, неоспорена от
ищеца, че арендните вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. са платени на
14.12.2021 г.
С оглед плащането, главният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, която настъпва с изтичане на определения за
изпълнение срок или след поканата от кредитора.
В случая в договора за аренда е уговорено, че плащането следва да се извърши на две
вноски – в началото на стопанската година и до 30.10 сред завършване на съответната
стопанска година. В този смисъл е и чл. 8 от ЗАЗ.
От друга страна, паричните задължения, каквито са и процесните, са носими и мястото
им на изпълнение, съгласно чл. 68 ЗЗД, доколкото друго не е уговорено, е в
местожителството на кредитора по време на изпълнението. В случая кредиторът-
арендодател е бил променен, и за тази промяна съгласно договора за аренда и чл. 17, ал.3
ЗАЗ, арендаторът е следвало да бъде уведомен. Това уведомяване представлява и оказване
на необходимото от страна на кредитора съдействие на длъжника, за да плати, т.е. без него
арендаторът не може да изпълни задължението си на новия кредитор.
В случая по делото си установява, че ищецът е уведомил ответника за настъпилото
заместване по арендния договор и придобиването на арендованите зами и го е поканил да
плати арендните вноски за стопанските 2015/2016, 2016/2017 г. и 2017/2018 г. в седемдневен
срок с покана, получена на 15.1.2019 г. Т.е. забавата е настъпила считано от 23.1.2019 г.
Следователно, за периода 2.10.2018 г.-22.1.2019 г. не е налице забава на длъжника, тъй като
кредиторът със своята забава – чл. 95 ЗЗД да го уведоми за промяната, с което да даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да плати, е освободил
ответника от последиците на неговата забава за този период. По отношение на останалите
вноски, срокът за плащането е настъпил след уведомяването на ответника, при което и
забавата е настъпила с изтичане на определения в договора срок.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер
3
на законната лихва /изчислена за съответните периоди върху половината от арендната цена/,
както следва: лихва за забава в размер на 21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г.,
лихва за забава в размер на 13,46 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 26.2.2021 г.; и лихва за
забава в размер на 14,27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., лихва за забава в
размер на 3,30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г. За първата вноска искът следва
да се отхвърли за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г. и за разликата над 21.26 лв. до 24.40
лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до плащането, в размер на 31.92 лв.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважените искове, възлизащи на 124.14
лв. в заповедното производство и на 198.62 лв. в исковото /от 75 лв. държавна такса и 125
лв. юрисконсултско възнаграждение/. Не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като
ответникът е дал повод завеждане на делото с неплащането на задълженията след поканата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК ., седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ., иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът
„Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, район
„Студентски“, ., дължи лихва за забава върху арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по
договор за аренда на земеделска земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., в размер на
21.26 лв. за периода от 23.1.2019 г. до 26.2.2021 г., и в размер на 13.46 лв. за периода от
31.10.2019 г. до 26.2.2021 г.; и лихва за забава върху арендна вноска за стопанската
2019/2020 г. в размер на 14.27 лв. за периода от 2.10.2019 г. до 26.2.2021 г., и в размер на
3.30 лв. за периода от 31.10.2020 г. до 26.2.2021 г., както и законна лихва върху сумите в
размер на 31.92 лв. от 2.3.2021 г. до 14.12.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС, като отхвърля иска за
лихва за забава за първата вноска за периода от 2.10.2018 г. до 22.1.2019 г. и за разликата над
21.26 лв. до 24.40 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ., иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 ЗАЗ за
признаване на установено, че ответникът „Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, ., дължи сумата от 199.86 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договор за аренда на земеделска
земя от 29.2.2008 г. и анекс от 26.4.2012 г., и сумата от 199.86 лв., представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2019/2020 г., присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 12475/21 г. на СРС, поради плащането
им.
ОСЪЖДА „Биоланд БГ“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, ., ДА ЗАПЛАТИ на „СЕРЕС“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 124.14 лв. разноски в
заповедното производство и сумата от 198.62 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5