№ 7470
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110137453 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ искове по чл.410, ал.1, т.2 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1121,38 лева -
невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети
върху МПС „Д***“ с рег. № СВ** които щети са възникнали при ПТП от 15.01.2020г. при
преминаване на автомобила през препятствие върху пътното платно - паднала дървена греда с
дължина около 1,5 метра, по автомагистрала „Тракия“ при движение на автомобила в посока гр.
София след първата отбивка за гр. Чирпан, който автомобил е бил обект на сключен при ищеца
договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица №
**********/22.03.2019г., ведно със законна лихва от 31.01.2024г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 370,83 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.01.2021г. - 30.01.2024г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5797 по описа за 2024г. на СРС, 64 –ти
състав, поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 21.11.2024г. по ч.гр.д. № 5797 по описа
за 2024г. на СРС, 64 –ти състав.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за вреди по автомобил, обект на
сключена при него имуществена застраховка, причинени при ПТП вследствие на преминаване на
автомобила през препятствие върху пътното платно - паднала дървена греда с дължина около 1,5
метра. Твърди, че мястото на инцидента е републикански път и отговорност за поддържането му в
изправно състояние е на ответника. Наличието соченото препятствие на пътното платно се дължало
на неизпълнение на тези задължения и това бездействие на служителите на ответника ангажирало
отговорността му за платеното обезщетение в размер на 1031,38 лева за причинените вреди и
сумата от 80 лева за разходи за репатриране на автомобила. С покана, получена от ответника на
14.05.2020г., била отправена регресна претенция спрямо ответника за плащане на сума в общ
размер от 1121,38 лева (платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски) в
качеството му на собственик на пътя и отговорен за поддръжката на същия, но плащане на
дължимата сума не последвало, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва за заявения период.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
1
исковете. Прави възражение за това, че датата на твърдяното ПТП, посочена в исковата молба, не
съответства на датата, посочена в заповедта за изпълнение, като в тази връзка са развити доводи за
недопустимост на изменение на иска по основание в производство по реда на чл.422 ГПК. Оспорва
възникване на твърдяното ПТП на соченото в исковата молба място. Оспорва твърдения механизъм
на ПТП и наличие на причинно – следствена връзка между твърдяното събитие и конкретните
щети. Оспорва да е налице валидно застрахователно правоотношение, действащо към датата на
възникване на твърдяното събитие, както и последното да представлява покрит по застраховката
риск. Не било установено дали водачът на автомобила е употребил алкохол или други упойващи
вещества към момента на събитието. Евентуално навежда възражение за съпричиняване, тъй като
водачът на автомобила не е контролирал непрекъсното управляваното от него превозно средство, с
което е допринесъл за настъпване на увреждането.
По възражението за недопустимост на исковата молба, направено от ответника, поради
несъответствие в датата на ПТП, посочена заповедта за изпълнение, и датата, посочена в исковата
молба, съдът констатира, че в издадената заповед за изпълнение е допуснал очевидна фактическа
грешка, като е посочена дата на ПТП „05.01.2020г.“, а в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочена дата „15.01.2020г.“, която се сочи и в исковата молба. Посочената грешка е
отстранена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане от 21.11.2024г., поставено в заповедното
производство. Предвид изложеното в случая не е налице хипотеза на изменение на основанието на
иска.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени
вследствие на ПТП, предизвикано поради попадане на автомобила на препятствие – дървена греда,
на пътното платно, което пътно платно е част от републиканската пътна мрежа, стойността на
нанесените вследствие на събитието щети, както и че преди завеждане на делото ищецът е поканил
ответника да плати сумата по главното задължение.
Съдът приема за установено, че на 15.01.2020г. водачът на МПС „Д***“ с рег.№ СВ ** се е
движел в средната пътна лента на автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от гр. Бургас към
гр. София. Около 22:15ч. в района след първата отбивка на магистралата в посока към гр. Чирпан
водачът на автомобила преминал през находяща се на пътното платно дървена греда с
приблизителна дължина около 1,5 метра, което е станало причина за увреждане на предна и задна
десни гуми на автомобила, джантите към тях и други детайли.
За да направи горните изводи, съдът взема предвид заключението по съдебно -
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, както и показанията на разпитания по
делото свидетел – М. М.. Свидетелят съобщава, че бил участник в ПТП в началото на 2020г., което
възникнало на автомагистрала „Тракия“, докато управлявал автомобил „Д***“. Пътувал от Бургас
в посока София и при приближаване на отбивката за гр. Чирпан преминал през находяща се на
пътното платно дървена греда със сечение 10/10 см., вследствие на което катастрофирал. При
настъпване на инцидента свидетелят се движел в лява пътна лента, като дървената греда обхващала
голяма част от същата. Вследствие на произшествието настъпили вреди върху гумите и джантите
от лявата страна на автомобила. Наложило се да бъде използвано съдействие от „Пътна помощ“ и
автомобилът бил придвижен с репатриращ автомобил. Свидетелят се обадил на тел.112, за да
съобщи за инцидента, като бил уведомен, че към съответния момент не може да бъде изпратен
екип на място и пристигането на полицейски орган може да отнеме около 2 – 3 часа. Към момента
на възникване на произшествието пътният трафик бил нормален. На разстояние 200 – 300 м. пред
гредата свидетелят забелязал, че имало друг спрял автомобил. Свидетелят посочва, че не е
възприел изпадане на гредата от движещото се ППС и няма представа за начина, по който същата е
попаднала върху платното за движение. Съобщава също, че при инцидента се е движил със скорост
около 100 км/ч. при позволена в конкретния пътен участък скорост от 140 км/час.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, защото същите са последователни,
безпротиворечиви и съответстват на заключението по съдебно – техническата експертиза и на
останалите събрани доказателства.
2
По делото няма доказателства, които да опровергават извода за настъпване на
пътнотранспортно произшествие при описания механизъм на посоченото място, нито такива, които
да сочат, че констатираните щети върху автомобила са настъпили по различен от описания начин.
Направеният извод не се разколебава от липсата на съставен протокол за ПТП. От свидетелските
показания се установява, че след настъпване на произшествието водачът на автомобила е позвънил
на телефон 112, като е получил отговор, че местопроизшествието може да бъде посетено от
службата по контрол към МВР след около 2 – 3 часа. Установява се, че при указаното време за
пристигане на полицейски екип свидетелят не е изчакал посещение на полицейски орган, което би
изискало значителен престой на автомагистралата от страна на водача на автомобила. От значение
за установяване на елементите от фактическия състав на търсената отговорност в случая е дали се
доказва процесното произшествие, като доказването му в случая е безспорно проведено
посредством обсъдените по – горе доказателства, поради което липсата на съставен протокол за
ПТП (чл.125, т.8 ЗДвП) не разколебава извода за възникване на твърдения инцидент при описания
механизъм.
От приетата като доказателство двустранно подписана застрахователна полица №
********** (л.14 от делото) се установява, че към датата на произшествието МПС „Д***“ с рег. №
СВ** е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ при клауза „Пълно каско“.
Като доказателства по делото са приети и Общите условия към застрахователната полица (л.9 и
сл.), от които се установява, че процесното събитие е покрит от застраховката риск (раздел III
„Покрити рискове и изключения“).
Не се установява (при доказателствена тежест на ответника за това – чл.154, ал.1 ГПК) да са
налице изключения от застрахователното покритие, на които ответникът се е позовал в отговора на
исковата молба, а именно данни за употреба от страна на водача на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества към датата произшествието. Не е доказано и възражението, че водачът на
автомобила не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него
МПС. В тази връзка следва да се вземе предвид, че от свидетелските показания се установи, че
препятствието на пътното платно – дървена греда, е била разположена на пътната лента, по която
се е движил свидетелят – водач на автомобила, и е обхващала почти в цялост ширината на пътната
лента. При тази обстановка не се установява водачът, без опасност за себе си и/или за останалите
участници в движението и при конкретната скорост на управление на автомобила на
автомагистрала – около 100 км/ч. (съгласно свидетелските показания, които не се опровергават от
други доказателства по делото), да е имал обективна възможност да избегне преминаването през
така установеното препятствие на пътното платно.
От събраните по делото доказателства се установява, че събитието е настъпило на
републикански път – автомагистрала „Тракия“ - чл.3, ал.2 от Закона за пътищата. За поддръжката
на този път отговаря ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – чл.29 и чл.30, ал.1 от Закона
за пътищата, чл.48, ал.1, т.2 от Правилник за прилагане на Закона за пътищата. Поддръжка на
пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване – пар.1, т.14
от Закона за пътищата. Поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални
повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя
– чл.47, ал.1 и ал.2 ППЗП, чл.3, ал.1 от ЗДвП, чл.19, ал.1, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗП. В случая ответникът
чрез лицата, на които е възложил работата по стопанисване на пътя, има задължение да поддържа
процесния пътен участък в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и
ги отстранява във възможно най-кратък срок – чл.167, ал.1 ЗДвП. По делото се установява още, че
на пътното платно, което ответникът има задължение да поддържа, е имало препятствие по смисъла
на пар.1, т. 19 от ППЗДвП - предмет, който се намира на пътя и създава опасност за движението,
което не е обозначено на надлежния ред - чл.52, ал.1 ППЗДвП, чл.13, ал.1 ЗДвП. Следователно,
констатираното препятствие на пътното платно (предмет – дървена греда) е резултат от
неизпълнение на задълженията на служители на ответника да отстрани препятствието (дървена
греда) съгласно изложеното по – горе, вследствие на което са настъпили процесните вреди. Ето
защо е налице противоправно поведение под формата на бездействие, което е основание за
3
ангажиране на отговорността на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството й на
възложител на работата по чл.49 ЗЗД.
Не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за
отстраняване на щетите вследствие на събитието процесният автомобил е отремонтиран при
доверен сервиз за сметка на ищеца, като последният е платил застрахователно обезщетение за
причинените щети в размер на 1031,37 лева и за разходи за репатриране на автомобила в размер на
80 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49
ЗЗД - чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на щетите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията
по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало
заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на
вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху процесния автомобил, възлиза на сумата от
1031,38 лева. Към дължимото обезщетение следва се прибавят и разходите за репатриране на
автомобила в размер на 80 лева. При това размерът на вземането по чл.410, ал.1, т.2 КЗ възлиза
общо на 1121,38 лева заедно с ликвидационните разноски от 10 лева, чийто размер съдът намира за
обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК. При това искът за главното вземане следва да се уважи
до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК), до окончателното
плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ ответникът изпада в забава за плащане на главния дълг
след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.
От приетите като доказателства покана с изх. № Л – 3029/08.05.2020г. и разписка за
получаването й (л.33 и л.34 от делото) се установява, че на 14.05.2020г. ответникът е получил
покана от ищеца по процесната щета съгласно чл.412, ал.1 КЗ. От това следва, че за процесния
период върху главницата се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На
основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. обезщетението за забава
възлиза на претендираната сума по иска за акцесорното вземане. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което за
настоящото производство следва да се присъди сума в общ размер от 509,85 лева (държавна такса –
29,85 лева, депозит за вещо лице – 350 лева, депозит за свидетел – 30 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева на основание чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл.25, ал.1 НЗПП, поради невисоката правна и фактическа сложност на делото). За заповедното
производство на ищеца се следват разноски в общ размер от 79,85 лева. Надвнесената по
4
настоящото производство държавна такса в размер на 70,15 лева (горницата над дължимия размер
29,85 лева до платената сумата от 100 лева) подлежи на връщане на ищеца на основание чл.4б ЗДТ
след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по реда на чл.422 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 дължи на „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 1121,38 лева -
невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети
върху МПС „Д***“ с рег. № СВ** които щети са възникнали при ПТП от 15.01.2020г. при
преминаване на автомобила през препятствие върху пътното платно - паднала дървена греда с
дължина около 1,5 метра, по автомагистрала „Тракия“ при движение в посока гр. София след
първата отбивка за гр. Чирпан, който автомобил е бил обект на сключен при ищеца договор за
имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № **********/22.03.2019г.,
ведно със законна лихва от 31.01.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 370,83 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.01.2021г. - 30.01.2024г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5797 по описа за 2024г. на СРС, 64 –ти състав, поправена по реда на чл.247
ГПК с разпореждане от 21.11.2024г. по ч.гр.д. № 5797 по описа за 2024г. на СРС, 64 –ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да
плати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 509,85 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 79,85 лева – разноски за
заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG 79
CECВ 9790 1061 905 000, BIC : СЕСBBGSF при „Централна кооперативна банка“ АД – клон
София.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5