Р Е Ш Е Н И Е
Номер 819 от 06.07.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на десети юни
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Йовка
Банкова и при участието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1077 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по искова молба от Е.А.К., ЕГН **********;*** и съдебен
адрес ***. Формулирано
е искане на основание чл. 204, ал. 4 от АПК да се установи
незаконосъобразността на бездействието на общинската администрация и Община Созопол
да бъде осъдена да заплати на ищеца имуществени вреди в общ размер на 20 783,14 лева и
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В
съдебно заседание, ищецът редовно призован, се представлява от адв. Св.Ц., БАК, който поддържа исковата молба и ангажира допълнителни доказателства. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание на
13.11.2019 г. е допуснато увеличение на иска с 4 050 лева в частта за
пропуснати ползи, като общо размерът на обезщетението, което се претендира за
причинените имуществени вреди е в размер на 24 833,14 лева. Ангажира писмена
защита и претендира разноски по представен списък.
Ответникът по
иска – Община Созопол, чрез процесуалния си представител – адв. В.Х.,
БАК, оспорва
иска по
основание и размер, като претендира исковата молба да бъде оставена без уважение. В
съдебно заседание посочва, че общината е положила
всички усилия да съдейства на ищцовата страна, но накрая се е въздържала от
извършване на действия по проникване в чуждо жилище, като се е опасявала, че ще
понесе сериозна имуществена отговорност, поради което не е налице
бездействие. Посочва, че дори да са налице вреди, то те не са в пряка и
непосредствено причинно-следствена връзка с действия или бездействия на община
Созопол, поради което не подлежат на обезвреда. Представя писмени бележки. Иска
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност и
недоказаност предявените искове, тъй като не са налице основанията на ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на Община
Созопол. Посочва, че видно от събраните доказателства, Община Созопол е
действала в рамките на своите задължения, като е издала заповед за отстраняване
на СМР-та и привеждането в съответен вид, като щетите изцяло се дължат на
изпълнителя, обстоятелство, което е било ясно и на ищеца.
С Определение № 132/22.01.2020 г. съдът е приел, че
предявената искова молба е недопустима за разглеждане и е върнал същата на
ищеца. След проведено обжалване по касационен ред, с Определение №
3878/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2071/2020 г., състав на Върховния
административен съд е отменил прекратителното определение на първоинстанционния
съд и е върнал делото за продължаване на производството. В този смисъл и при
спазване на нормата на чл. 224 от АПК, съгласно която указанията на
Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са
задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, настоящият състав е задължен да приеме исковата молба за допустима за
разглеждане и да се произнесе по съществото на предявената искова претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 16/03.06.2005 г. (л. 7) Е.К. е
закупил от „Пи ес ти груп“ ООД апартамент № 27, разположен на трети етаж в
четириетажна жилищна сграда в гр. Созопол; със застроена площ от 118,40 кв.м.;
състоящ се от две спални, дневна с трапезария, кухненски бокс, две бани с
тоалетни, коридор и две тераси. Сградата, в която е разположен апартамента, е
въведена с Удостоверение № 57/04.07.2005 г. (л. 81) за въвеждане в експлоатация
на строеж „Жилищна сграда с кафе и ателиета“, издадено от Община Созопол.
Със Заявление вх. № 2-26-00-203/30.07.2013 г. (л. 8),
Кроитиров е сезирал кмета на Община Созопол с искане за назначаване на комисия
по чл. 196, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), която да
извърши проверка във връзка с твърденията на К.. В заявлението се сочи, че над
жилището на К., на четвърти жилищен етаж е разположен апартамент № 34,
разполага с прилежаща тераса с площ повече от 70 кв.м. Тази тераса на практика
е покрив над жилището на заявителя и покрива една от терасите, около половината
от дневната с трапезария и кухненския бокс в него. К.
посочва, че от април 2011 г. в неговото жилище по тавана на терасата, дневната и кухненския бокс е
започнала появата на мокри петна, а след зимния период 2012 г./2013 г.
положението се е усложнило. Описва нанесените щети в резултат на постоянните
течове. Счита, че в резултат на така възникналите щети търпи ограничения в
правото си на собственост, тъй като жилището не отговаря на съответните
хигиенни и здравни изисквания. По тази
причина и въз основа на констатациите от проверката на комисията, заявителя К.
иска "по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ да бъде издадена заповед, с която кметът на общината да задължи общото
събрание на етажната собственост на жилищната сграда, с административен адрес ***да
предприеме нужните действия за извършване на необходимите ремонтни и
възстановителни дейности."
Във връзка със заявлението, с което е сезиран,
кметът на Община Созопол е постановил Заповед № 8-Z-1215/01.10.2013г. (л.10), с която е определил
състава на комисия по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и е определил нейния
председател. Със заповедта е разпоредено извършването на проверка на място и по
наличните документи в архива на Община Созопол по отношение на състоянието на
самостоятелни обекти - апартамент № 34, апартамент № 26 и апартамент № 27 от
четириетажна жилищна сграда в урегулиран поземлен имот VІІІ 1693, кв. 144 по
плана на гр.Созопол, като са определени съответните дата и час. За резултатите
от проверката и извършеното обследване на състоянието на самостоятелните обекти
следва да се състави протокол.
От Протокол № 118/01.11.2013 г. (л. 11), съставен
във връзка с извършената проверка, се установява, че вследствие на течове от
прилежащата към апартамент № 34 открита тераса, в апартамент № 27 тавана в
дневната и терасата към нея се омокрят и мазилката се руши. Комисията е
направила предложение до кмета на общината да издаде заповед, с която да
задължи Д. В. П.като собственик на апартамент № 34 да извърши действия по
откритата тераса към апартамента си, с които да предотврати течовете и
омокрянето на тавана на апартамент № 27.
Във връзка с резултатите от извършената проверка
кметът на Община Созопол на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ е издал Заповед №
8-Z-422/11.03.2014
г. (л. 12), с която е наредил да се извършат действия по откритата тераса към
апартамент № 34 с цел предотвратяване на течовете и омокрянето на тавана на
апартамент № 27. На основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е определил Д.П.да извърши
тези действия в срок до 30.04.2014 г. С Придружително писмо № 5-94-Е-8/11.03.2014
г. (л. 82) заповедта е изпратена до п., но не е получена от него (л. 83).
Съобщение № 8-Z-422/10.04.2014
г. (л. 84) във връзка с издадената заповед е залепено на обекта на 10.04.2014
г. на основание § 4, ал. 1, изречение второ от ДР на ЗУТ. Видно от констативен
акт, съставен на 25.04.2014 г. (л. 85), няма постъпили възражения срещу
процесната заповед.
На основание чл. 277, ал. 1 от АПК до П. е
изпратена Покана за доброволно изпълнение № 7-94-Д-63/06.06.2014 г. (л. 86). В
поканата е посочено, че издадената Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. е влязла в сила на 25.04.2014 г. и
подлежи на изпълнение. П. е поканен да изпълни заповедта в 14-дневен срок от връчването
на поканата, като изрично е отбелязано, че при липса на доброволно изпълнение
заповедта ще бъде изпълнена принудително по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ;
срещу П. ще бъде образувано административнонаказателно производство и ще му
бъде наложена глоба. Освен това в поканата е посочено, че на основание чл. 271,
ал. 3 от АПК ще бъде поискано съдействие от органите на МВР и други
специализирани държавни и контролни органи. П. е предупреден, че при
принудително изпълнение разходите ще бъдат за негова сметка и ще бъдат събрани
по реда на ГПК. От представените на л. 87 от делото писмени доказателства се
установява, че поканата не е връчена на адресата.
По делото е представена Колечествено-стойностна
сметка № 2-26-00-885/ 22.10.2014 г. (л. 88) от "Вален-2010" ЕООД, гр.
Бургас, в която са описани видовете дейности, които ще бъдат реализирани в
апартамент № 34 и е определена обща цена в размер на 3 564,00 лева.
В писмо вх. № 2-26-00-503/1/28.04.2015 г. (л. 13)
до кмета на Община Созопол, К. е посочил първоначалното си заявление вх. №
2-26-00-503/ 30.07.2013г., както и че в срок до 30.04.2014 г. П. не е предприел
действия за отстраняване на щетите. В писмото се твърди, че на 23.05.2014 г.
компетентни служители на дирекция "УТКИПЕ" при Община Созопол са
извършили оглед и са установили, че във връзка с изпъленнието на заповедта не
са предприети действия от страна на задълженото лице п.. Сочи се още, че на
25.09.2014 г. и на 21.10.2014 г. К. е разговарял с директора на дирекция
"УТКИПЕ" относно представянето на ценови оферти във връзка с действията
по изпълнение на заповедта. Според твърденията на Кроитиров на 22.10.2014 г. в
общината е представена ценова оферта. В писмото се иска кметът да разпореди
последващи действия за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни
дейности.
С писмо № 4-94-С-47/29.05.2015 г. (л. 91), Община
Созопол е уведомила С. Стоянов (вероятно в качеството му на управител на
етажната собственост) за периода, в който ще се проведат ремонтните дейности на
терасата на апартамент № 34, като същият следва да осигури достъп до обекта. От
доказателствата на л. 92 от делото се установява, че писмото не е достигнало до
адресата.
С Нотариална покана изх. № 4-11-03-235/09.12.2015
г. (л. 89), към която е приложена Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г.,
кметът на Община Созопол е определил 20-дневен срок на П. за
предприемане на необходимите действия по строително-монтажни и ремонтни
дейности във връзка с откритата външна тераса, прилежаща към апартамент № 34.
Посочено е, че П. може да предостави достъп до апартамента тези дейности да
бъдат извършени от Община Созопол, но в този случай той ще дължи възстановяване
на разходите. П. е получил поканата на 12.02.2016 г., видно от положеното
нотариално удостоверяване (л. 90 – обратна страна).
К. *** писмо № 2-26-00-503/2/ 28.06.2016 г. (л. 14), в което сочи, че води дългогодишна преписка с общината относно бездействието на собственика на апартамент № 34 да изпълни Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г., като към този момент апартаментът на К. е неизползваем - руши се електрическата инсталация в цялата сграда, външна и вътрешна мазилка, носеща арматура, застрашена е целостта на сградата и безопасността на живеещите в нея. К. сочи, че в качеството си на физическо лице не може да получи достъп до посочения апартамент, в частност терасата, която се нуждае от ремонт. Описва срещата си с кмета на 29.03.2016 г., както и защо постигнатата договореност не може да бъде изпълнена - според К. Д.П.е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец и всякакви действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) са стопирани, защото апартамент № 34 е възбранен. Окръжен съд - Бургас с Определение № 1013/04.05.2016 г. е отказал извършването на ремонт по подадената от К. молба за обезпечаване на бъдещ иск. К. иска кметът на общината, на основание чл. 271, ал. 3 от АПК да поиска съдействне от органите на МВР и други специализирани държавни и контролни органи, за да се извършат необходимите действия по изпълнение на Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г.
На 28.07.2016 г., К. чрез пълномощник
е отправил Искане № 4-94-Е-23 (л. 15) до кмета на Община Созопол, в което
отново подробно е описан проблема с течовете от терасата на апартамент № 34,
разположен над собствения на К. апартамент. Описани са и предприетите до този
момент действия от Община Созопол. В искането е посочено, че е налице
необходимост от извършването на неотложен ремонт, поради което процедурата във
връзка с изпълнението на Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. следва да продължи във
възможно най-кратки срокове
По делото е представено Искане № 4-94-С-133/10.10.2016 г. (л. 17) от С. * Стоянов, в качеството му на представляващ собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост (на процесната сграда, в която са разположени апартаментите на К. ***, с което се иска да бъде издадена заповед на основание чл. 54а, ал. 5 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, с която П. да бъде задължен да осигури необходимия достъп за извършване на ремонтните дейности по неговата тераса. В искането се сочи, че собствениците - притежатели на самостоятелни обекти в сградата, са взели това решение на 11.08.2016 г., като са описани приложените документи (същите не са представени по делото).
Като доказателство към исковата молба, К. е представил Решение № 115/13.04.2017 г. (л. 18) по гр.д. № 1288/2016 на Окръжен съд - Бургас. С посоченото решение Д.П.е осъден да извърши необходимия ремонт на терасата си, функционално приобщена към собствения му самостоятелен обект с идентификатор 67800.504.272.1.34, с предназначение жилище, представляващ апартамент № 34 за предотвратяване на течовете и омокрянето на жилището на ищците Е.А.К. и Е. В.К.. П. е осъден да заплати на К. сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от К. имуществени вреди, причинени от противоправното и виновно бездействие от страна на п., който следва да вземе своевременно мерки за привеждане в добро и изправно състояние на притежаваната от него функционално приобщена към жилището му тераса - част от собствения му апартамент № 34, което обезщетение отразява паричната равностойност на труда и материалите, необходими за отстраняването на повредите в апартамент № 27, собственост на Кроиторови, изразяващи се в разрушаване на мазилката, появилите се влага и мухъл по стените и таваните на терасата, дневната и кухненския бокс, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Решението е влязло в сила на 17.10.2017 г.
С молба от 03.11.2017 г. (л. 21), на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, Е.А.К. и Е. В.К. са поискали от ЧСИ Д. Н., рег. № 804 на КЧСИ, да образува изпълнително производство, като са представили Изпълнителен лист № 370/26.10.2017 г., издаден по гр.д. № 1288/2016 г. на БОС. Образувано е изпълнително дело № 675/2017 г.
Е. и Емилия Кроиторови, чрез пълномощник, отправят Искане № 94-00-250/24.01.2018 г. (л. 41) до кмета на Община Созопол, в което посочват, че Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. не е изпълнена и ремонт не е извършен. Посочват, че съобразно чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, строежът е следвало да се поправи, заздрави или премахне от общината по реда на Наредбата за условията и реда за принудително изпълнение на заповедите по чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, приета от Общински съвет - Созопол. В искането са цитирани заявленията и други предходни искания, с които кмета е бил сезиран в тази връзка. Посочено е още, че от дългото бездействие в патримониума на К. продължават да настъпват преки материални и морални щети. Направено е искане в срок от две седмици да започне изпълнение по реда на чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, като ремонта се завърши в разумен срок. К. са предупредили кмета, че в противен случай ще защитят правата си по съдебен ред, ще търсят обезщетение и отделно общината ще бъде натоварена със съдебно-деловодни разноски. В отговор, кметът с писмо № 94-00-250-001/31.01.2018 г. (л. 42) е уведомил К. чрез техния пълномощник, че към момента в Община Созопол няма постъпили оферти от изпълнители за извършване на необходимия ремонт. За да се реализира фактическото изпълнение на заповедта следва да приключи процедурата по избор на изпълнител.
Като доказателство по делото е представен Констативен протокол изх. № 5970/15.02.2018 г. (л. 22), съставен от помощник ЧСИ (ПЧСИ) по изП. дело № 20178040400675 за оглед на жилището на Кроиторови, като са описани установените материални щети и по-конкретно в спалнята, терасата и дневната.
С Постановление изх. № 8699/08.03.2018 г. (л. 24), издадено по изП. д. № 201780404000675, ЧСИ е оправомощил взискателите Е.А.К. и Е. В.К. да извършат вместо длъжника Д.П.действието, за което същият е осъден да извърши с изпълнителен лист - "ДА ПРЕУСТАНОВИ ПРОТИВОПРАВНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ИМОТА НА ВЗИСКАТЕЛИТЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩ СОС 67800.504.272.1.27, С ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА - ЖИЛИЩЕ, АПАЕТАМЕНТ НОМЕР 27, РАЗПОЛОЖЕН НА ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ В СГРАДА 67800.504.272.2, СЪС ЗП НА АПАРТАМЕНТА 118,40 КВ.М., СЪСТОЯЩ СЕ ОТ ДВЕ СПАЛНИ, ДНЕВНА С ТРАПЕЗАРИЯ, КУХНЕНСКИ БОКС, ДВЕ БАНИ С ТОАЛЕТНИ, КОРИДОР И ДВЕ ТЕРАСИ, С АДРЕС НА ИМОТ: ***, КАТО ИЗВЪРШИ НЕОБХОДИМИЯ РЕМОНТ НА ТЕРАСАТА СИ, ФУНКЦИОНАЛНО ПРИОБЩЕНА КЪМ СОБСТВЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА СОС 67800.504.272.1.34 С ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ НОМЕР 34, НАХОДЯЩ СЕ В СЪЩАТА СГРАДА, ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ТЕЧОВЕТЕ И ОМОКРЯНЕТО НА ЖИЛИЩЕТО НА ИЩЦИТЕ.". В мотивната част на постановлението е записано, че съдът (БОС) не е посочил каква е стойността на разходите по извършване на действието, за което е осъден длъжника, поради което ЧСИ може да определи стойността им. Постановлението е издадено по реда на чл. 526 от ГПК по искане на взискателя, който не желае присъждане на разноски, тъй като "...осъдения длъжник е в несъстоятелност и събирането на разноски в рамките на изпълнителното дело е невъзможно ... и следва да останат в тежест на взискателя."
На
27.03.2018 г. К. в качеството си на възложител, сключва договор (л. 35) с Х. С.
К. от с. Равадиново, общ. Созопол, в качеството му на изпълнител за извършване
на строително - монтажни работи (СМР) на външна открита тераса на апартамент №
34 по видове и количества, описани в Количествено-стойностна сметка (л. 36),
която е неразделна част от договора. Изпълнението на СМР следва да се реализира
в срок до 10.05.2018 г. Уговорени са цени, дейности и начин на плащане; правата
и задълженията на всяка от страните; контрола върху изпълнението на СМР;
гаранционни условия и форсмажорни обстоятелства. Съгласно чл. 14 от договора,
извършените СМР се считат окончателно предадени на възложителя с подписването
на двустранен протокол - обр. 19 (л. 37). Видно от представения протокол,
обектът е предаден на 02.05.2018 г. на обща стойност 14 000 лева. По делото са
представени три платежни нареждания от 2018 г. (л. 38, л. 39 и л. 40) на обща
стойност 14 000 лева.
На 30.03.2018 г. ПЧСИ е съставил Протокол за овластяване на взискател изх. № 11516 (л. 25) по изп.д. № 20175040400675, с което въз основа на постановлението за възлагане, Кроитиров се овластя да извърши действията вместо п., за които последният е осъден. Записано е, че взискателят сам ще избере кой ще бъде изпълнител на необходимите СМР-дейности. Посочен е начина на достъп до апартамента на П. – със специализирани подемни средства от терасата на К. до терасата на п., като взискателят изрично е предупреден, че не може да достига до терасата през другите входове на жилището (за целта ПЧСИ е запечатал всички врати със специални стикери, номерата на които са описани в протокола).
ПЧСИ е съставил и
Констативен протокол № 17225/21.05.2018 г. (л. 28) във връзка с извършените
ремонтни дейности, като са
оипсани и нарушения относно поставените стикери за
достъп до жилището.
В исковата молба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, Е.К. е описал в хронологичен ред подадените заявления и искания до Община Созопол, както и проведените срещи с кмета на общината във връзка с щетите, които търпи поради течове и омокряния от апартамент № 34, разположен непосредствено над собствения му апартамент № 27, и двата разположени в четириетажна жилищна сграда с административен адрес ***за периода 15.06.2014 г. - 10.05.2018 г. Сочи се, че началната дата на бездействието на общината не е определена случайно - тъй като заповедта с адресат П. е влязла в сила на 25.04.2014 г. и крайния срок за изпълнение на заповедта от П. е бил 30.04.2014 г., то според Кроитиров месец и половина е разумен срок за извършване на ремонта.
Ищецът е преядвил иск за обезщетение на вреди, както следва:
1. Имуществени вреди в общ размер на 20 783,14 лева, от които:
· 645,14 лева - платени суми за такса за битови отпадъци, от които за втората половина на 2014 г. - 84,08 лева; за 2015 г. - 167,32 лева; за 2016 г. - 158,14 лева; за 2017 г. - 157,34 лева и за първата половина на 2018 г. - 78,26 лева; приложени са 10 бр. приходни квитанции за заплатена ТБО за периода 2014 г. - 2018 г. (л. 30 - л. 34).
· 138,00 лева - платени такси по образуване на изп.д. № 675/2017 г. по описа на ЧСИ Д.Николов; приложени са платежно нареждане на стойност 138,00 лева (л. 26) и фактура № **********/08.11.2017 г. (л. 27), издадена от ЧСИ.
· 14 000,00 лева - разходи за извършването на ремонта въз основа на договор за СМР от 27.03.2018 г. (три платежни нареждания от 2018 г. (л. 38, л. 39 и л. 40).
· 6 000,00 лева - пропуснати ползи, т.е. неосъществено увеличаване на имуществоjf на ищеца в резултат от незаконосъобразното бездействие. Ищецът посочва, че това е доходът, който той като собственик на жилището не е могъл да реализира през процесния период, като размерът следва да се изчисли на базата на данни за пазарния наем, който за периода 15.06.2014 г. — 10.05.2018 г. е определен от самия ищец на стойност 2 500,00 лева за един летен сезон при 60% заетост.
2. Неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева. Ищецът сочи, че тук се включват причиненото му неудобство, притеснение, изразходвани нерви, семейни крамоли със съпругата му, чувство на безсилие и гняв пред бездушието на отговорните лица, безсъние и т.н., свързани с невъзможността да ползва по предназначение процесния апартамент. Тук се включват и многократните пътувания от София до Созопол във връзка с решаването на този проблем, загубеното време за срещи с длъжностни лица и адвокати.
3. Претендира се присъждане на законна лихва и за двата вида вреди, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба К. се позовава на нормите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Твърди, че вредите са пряка последица от фактическото бездействие при изпълнение на административна дейност (по чл. 196 от ЗУТ) от Община Созопол.
Към исковата молба, освен посочените дотук писмени доказателства, К. е приложил 5 бр. снимки, за които сочи, че са направени на 13.05.2015 г. (л. 43 - л. 47), но не ангажира доказателства относно датата на заснемането. Поискано е допускане на съдебно-икономическа експертиза за доказване на пропуснати ползи от неотдаване на жилището под наем, както и разпит на двама свидетели за доказване на неимуществените вреди.
С Определение № 964/15.05.2019 г. (л.
48) съдията-докладчик е конституирал страните по делото и е разпределил
доказателствената тежест; указал е на страните, че следва да докажат
фактите, на които основават своите искания или възражения. На основание чл. 133 от ГПК на ответника е дадена възможност да представи писмен огтовор.
В законоустановения срок Община
Созопол е представила Отговор вх. № 7695/17.07.2019 г. (л. 61), като твърди, че
исковата молба е нередовна, тъй като не са изяснени обстоятелствата, на които
се основават исковете. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Заявява
се неоснователност на всички развити в исковата молба правни съображения и
изложени в нея правни изводи, както и на
фактическите твърдения, че ищецът е претьрпял имуществени или
неимуществени вреди в посочените от него или в други размери. Оспорва се съществуването на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и бездействието на общината.
Сочи се, че общината е положила всички необходими усилия и е изпълнила
вменените й от закона задължения за извършване на административни действия, за
да бъде постигнат желания от ищеца резултат, но е била в обективна невъзможност
да осъществи фактическия ремонт, тъй като не е разполагала и не разполага със
собствен персонал или търговско дружество с нейно участие за целта. За
доказване на това твърдение са ангажирани писмени доказателства. Не е намерено дружество - изпълнител поради
липса на възможност за доброволен достъп до обекта, подлежащ на ремонт. Направено
е възражение относно неприкосновенността на жилището на п.. Релевират се оплаквания във връзка с всяка от
претендираните суми, посочени от ищеца като имуществени вреди, настъпили в
неговия патирмониум, както и във връзка с неимуществените вреди. Сочи
се, че договорът за извършване на СМР, количествено-стойностната сметка и Акт
обр. 19, представени от ищеца, съставляват частни документи без достоверна
дата, нямащи доказателствено значение по отношение на обстоятелствата, за които
се отнасят, поради което не се нуждаят от нарочно оспорване.
Направени са доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства, както и съдът да съобрази информацията в Търговския регистър
относно "Клавдия трейд" ЕООД,
ЕИК ********* (с едноличен собственик на капитала и управител Х. С. К. )
и ЕТ "Коко - Димитър п.", ЕИК ********* (обявен в несъстоятелност).
Във връзка с твърденията, че ответникът не е в състояние да
извърши фактическите действия по ремонта на процесната тераса
самостоятелно, към отговора на исковата молба са представени
като писмени доказателства:
ü
Решение
№ 69/20.12.2011 г., прието от Общински съвет - Созопол за одобряване
структурата и общата численост на общинската администрация на Община Созопол,
считано от 01.01.2012 г. (л. 70).
ü
Длъжностно
разписание на администрация на Община Созопол, в сила от 01.01.2014 г. (л. 72).
ü
Препис-извлечение
от Протокол № 41/19.12.2014 г. от заседание на Общински съвет - Созопол, за
прието от Общински съвет - Созопол Решение № 1087/ 19.12.2014 г. за одобряване
структурата и общата численост на общинската администрация на Община Созопол,
считано от 01.01.2015 г. (л. 74).
ü
Решение
№ 60/22.12.2015 г., прието от Общински съвет - Созопол, за одобряване
структурата и общата численост на администрация на Община Созопол, считано от 01.01.2015 г., за мандат
2015 г. - 2019 г. (л. 76).
ü
Органиграма
на структурата на администрация на Община Созопол (л. 78), достъпна на
официалния сайт на Община Созопол на адрес
https://www.sozopol.bg/images/stories/pdf-files/2015/struktura2015.pdf
ü
Длъжностно
разписание на администрацията на Община Созопол, в сила от 01.01.2018 г. (л.
79).
К. е представил Становище вх. № 8067/26.07.2019 г. (л. 96) във
връзка с отговора на писмената молба на Община Созопол. Въвежда доводи относно
редовността на подадената от него искова молба, като твърди, че е ангажирал
доказателства относно всяка претенция за компенсиране на имуществените вреди. Излага съображения, че
дейностите по чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, с които общината е ангажирана, са
административни по своя характер. Посочва, че отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна и е несъстоятелно твърдението, че общината е в обективна
невъзможност да довърши процедурата по чл. 196 от ЗУТ, защото жилището на П. е
неприкосновено. Релевират се възражения относно недължимостта на ТБО за
посочените от ищеца периоди; за извършените разноски във връзка с изП. д. №
675/2017 г.; относно необходимите средства за ремонт на терасата на апартамент
№ 34 и лицето, което е реализирало необходимите СМР; пропуснатите ползи от
неотдаването на жилището под наем; неимуществените вреди, които ищецът е
претърпял. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза за
определяне размера на необходимите средства за труд и материали за отстраняване
на причините за течовете и привеждане в техническо изправно състояние на
процесната тераса.
В съдебно заседание на 25.09.2019 г. до разпит е допуснат свидетеля Н. Х. К.,
който посочва, че познава ищеца, тъй като са колеги и по тази причина е
запознат с проблема с апартамента, разположен в гр. Созопол. Твърди, че проблема е от 6-7 години от
наводнение от съседа от горния етаж и е виждал няколко пъти последиците от тези
течове. При предявяване на снимките, представени от ищеца заедно с исковата
молба, Калеев потвърждава, че това е апартамента на К. и това е било
състоянието му. В този период апартаментът е бил необитаем. Сочи, че в резултат
на проблемите с апартамента, ищецът е получил някакво възпаление на ухото, бил
изнервен; имали са спорове със съпругата му относно посещението на този
апартамент. Казвал е на свидетеля, че не получава съдействие от съответната
институция. Посетил е последно апартамента миналата година, като е помогнал на К.
с подготовката на апартамента, за да започне ремонта. Знае, че е бил извършен
ремонт на терасата.
По искане на К. по делото е
допусната съдебно-икономическа експертиза със задача, формулирана в исковата
молба "Какъв е средният пазарен наем
на сходно жилище в гр.Созопол за периода 15.06.2014 г. — 10.05.2018 г. и каква
е минималната заетост (в проценти) на отдаваните под наем имоти", като
в съдебно заседание на 25.09.2019 г. процесуалният представител на ищеца е
потвърдил искането и съдът с определение е допуснал извършването й. В
представеното писмено заключение вещото лице е възприело задачата като
определяне на "средната стойност на
пазарния наем на жилище, сходно на процесния имот, за периода 15.06.2014 г. -
10.05.2018 г., както и каква е средната заетост в проценти, за подобни имоти."
В констативната част е направено описание на идентифициращите белези на
процесния апартамент; на местоположението на същия и инфраструктурата, която
позволява достъп до него. Изрично е посочено, че на вещото лице не е предоставен
достъп за оглед на жилището, тъй като по данни на собственика то е продадено.
Експертът посочва, че при външния оглед се установява, че жилището е обитаемо и
е работил на база снимки от жилището, направени преди продажбата и предоставени
от собственика (вероятно се има предвид собственика преди продажбата). Изводите
на вещото лице, че жилището е завършено стандартно "до ключ" и е в
добро състояние, както и останалите данни относно интериора са базирани изцяло
на снимки (л. 122; снимките не са представени по делото). Уточнява се, че
оценката е изготвена в съответствие с Българските стандарти за оценяване, като
е дадена дефиниция за термина „пазарна стойност”. За най-подходящ за
изчисляване на пазарна стойност е определен Сравнителен подход и Метод на
посредственото сравнение. Изрично е посочено, че вещото лице не е открило
пазарни свидетелства или оферти за предлагани за отдаване под наем подобни
имоти към изследвания период 2014 г. -
2018 г., а са разгледани оферти за предлагани за отдаване под наем на имоти -
пазарни аналози (3-стайни апартаменти с подобни характеристики и местоположение
в гр. Созопол). Представени са три оферти - апартамент в къща за гости,
представляващ един апартамент и едно студио (л. 122); студио (л. 123) и
апартамент, разположен на първа линия, до брега на морето (л. 124).
Експертът
се е консултирал с агенции, като е достигнал до извода, че средната заетост за
жилища, отдавани под наем от физически лица в периода на силния сезон за гр. Созопол,
е в рамките на 70 - 80%, а за юни и септември, заетостта е съответно 20% до
40%. Вещото лице не е открило оферти за отдаване под наем на подобни имоти за
процесния период 2014 г. - 2018 г., поради което за изчисляване на пазарен наем
е използвало статистически данни за движение на цените на подобни имоти в гр.
Бургас, комплекс "Лазур". Определило е съотношението на наемните цени
по периоди спрямо 2019 г. Направено е отбелязване, че 2018 г. не се изследва,
тъй като обектът на оценка представлява жилище с потенциал за отдаване под наем
на сезонен принцип - от юни до септември, а процесният период приключва към
10.05.2018 г. В експертизата са представени изчисления за сезони 2014 г.; 2015
г.; 2016 г. и 2017 г. като размера на средния годишен приход от имота е средно
аритметично от сумата на прихода за силен и за слаб сезон за всяка година.
Прихода за всеки от видовете сезони е определен по формулата (брой дни в
сезона*средна цена на една нощувка*средна заетост в %). Определен е размерът на
брутните приходи за периода 15.06.2014 г. - 10.05.2018 г. - 25 127,00 лева.
Експертът е приел, че разходите за дейността (данъци, такси, консумативи,
почистване и обслужване) са в размер на 60 % или 15 076,00 лева. Според вещото
лице "Общо чисто приходи за периода:
10 050 лв." Заключението на вещото лице е следното: "На база направените проучвания,
приетите методи на оценка, допусканията, направените изчисления, мнението на
оценителя за най-вероятната стойност на пазарен наем на Апартамент с
идент.№67800.504.272.1.27, ***, със ЗП 118,4 кв.м., ведно е 20,38 кв.м. в ид.ч.
от о.ч.с., състоящ се от 2 спални, дневна с трапезария, кухненски бокс, 2 бани с
тоалетни, коридор, 2 тераси, за периода от 15.06.2014г. до 10.05.2018г., е в
размер на: 10 050 лв. (десет хиляди и петдесет лева). При средна сезонна
заетост, както следва: За юли и август - 75%; За юни и септември - 30%".
На
въпроси на процесуалния представител на ответника, вещото лице е дало следните
отговори: Не е открило нито един пазарен аналог за действително извършени
пазарни сделки за процесните четири години и по тази причина са използвани
оферти за наем на подобни имоти в гр. Созопол към настоящия момент, като за да
се определят съответните наеми към обследвания период са използвани
статистически данни за апартаменти в гр. Бургас. Заключението се базира върху
офертни цени за сезона 2019 г. Средната цена за нощувка в силен и слаб
сезон в размер на 93,00 лева и на 78,00 лева (стр. 6 от
заключението) е средна аритметична от трите представени оферти.
Процесуалният представител на ответника е
направил възражение, че в експертизата навсякъде се говори за нощувка, което
означава, че това е цена на легло, и трябва вместо средно аритметичното от
трите оферти да се дели на броя на леглата, а не на броя на офертите, тъй като
в експертизата е посочена цена на нощувка, а то се отнася за легло. Според
вещото лице офертните цени представляват нощувка за един апартамент, като е
посочено, че има възможност за нощувка на 3, 4 и 5 души. Може да се изчисли на
легло или за един обект, като в случая са използвани оферти за двуспални
апартаменти, какъвто е процесния, а именно дневна и две спални.
Адвокат Х. е формулирала въпрос дали всички
обекти, които са посочени и визуализирани в експертизата представляват
туристически обекти и дали според експерта има разлика в наемните цени за
жилище и за туристически обекти. В отговор вещото лице е заявило, че принципно
има разлика между наемната цена за жилище и за апартамент, който се отдава на
база на нощувка и тъй като процесният обект е разположен в гр. Созопол в
непосредствена близост до плажната ивица, най-доброто и най-вероятното му
използване е като сезонен апартамент за отдаване под наем. Вещото лице посочва
още, че не й е известно в гр. Созопол да
има апартаменти, които да се отдават целогодишно под наем, защото процесният
апартамент има перспективи за отдаване на сезонен принциП. Във връзка с
коефициента върху средната цена на нощувка, определен на стр. 9 от
заключението, вещото лице посочва, че тези коефициенти са изведени на предходната стр. 8 и са коефициенти на
база статистическите данни за среден наем на апартамент в гр. Бургас, конкретно
ж.к. "Лазур", тъй като тази локация в гр. Бургас предполага отдаване
на апартаменти на сезонен принцип и е използвана статистика за гр. Бургас, защото
в специализираните сайтове има статистика само за големите градове, т.е. за гр.
Созопол няма статистика. Вещото лице пояснява, че е приело за база 2019 г.
(стр. 8), тъй като пазарните аналози са от 2019 г. и е изчислило коефициент за
всеки от обследваните периоди от 2014 г. – 2018 г., като за всеки от периодите
е изведен коефициент за корекция на днешните цени към обследвания период. За да
изчисли стойността на наема за апартаменти в гр. Созопол, вещото лице е
използвало стойности на наеми за гр. Бургас. Уточнява, че не е забелязала, че
задачата, която й е поставена от ищеца се отнася за минимална сезонна заетост,
а тя е изследвала средна сезонна заетост. Отговаря, че е представила отговор за
средна сезонна заетост, но също така в експертизата се съдържат данни и за
минималната сезонна заетост - на стр. 6 от заключението, където е отбелязала,
че в силния сезон заетостта е 70% - 80%,
а за слаб от 20% до 40%. Минималната заетост за слаб сезон е 20% , а за
силен - 70% минимална сезонна заетост.
Във връзка с изразеното твърдение в заключението,
че оглед на жилището не е направен, а вещото лице е било запознато със снимки,
експертът посочва, че апартаментът е със стандартни довършителни работи,
оборудван и мебелиран, но не може да си спомни какво точно има в спалнята.
Във връзка с установения от вещото лице размер на
"общо чисти приходи за периода",
т.е. размера на дохода от отдаване на жилището под наем, в съдебно заседание на
13.11.2019 г. е направено искане за увеличение на размера на иска за имуществени
вреди в тази му част, който първоначално е бил заявен в размер на 6000,00 лева,
а с изменението се иска същия да се счита за предявен в размер на 10050,00
лева. С протоколно определение от 13.11.2019г. съдът е допуснал увеличение на
размера на предявения иск.
В съдебно заседание на 25.09.2019 г.
процесуалният представител на ответника е поискал издаването на съдебно
удостоверение, което да послужи за снабдяване с релевантни документи, намиращи
се в кориците на гр.д. № 1288/2016 г. на Окръжен съд - Бургас, като решението
по това дело е представено от ищеца с исковата молба по настоящото дело. Съдът
с определение е допуснал издаване на исканото удостоверение. В съдебно
заседание на 13.11.2019 г. ответникът, във връзка с издаденото удостоверение, е
представил следните доказателства: Заключение вх. № 2081/10.02.2017 г. на БОС
за извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Т. Ч. (л. 137) и
Протокол от съдебно заседание от 20.03.2017 г. по гр. д. № 1288/2016 г. на БОС,
в което е изслушана съдебно-техническата експертиза (л. 141).
По искане на К.
по делото е допусната съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана в
Становище вх. № 8067/26.07.2019 г. "Каква
е стойността на необходимите средства (труд и материали) за отстраняване
причините за течовете и привеждане в технически изправно състояние на терасата
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.504.272.1.34 ? При
изчислението да се вземат предвид състоянието на терасата на апартамент 34 към
месец март 2018г., средните пазарни цени по издание на „СЕК „Стройексперт"
и печалба за изпълнителя.", като
в съдебно заседание на 25.09.2019 г. процесуалният представител на ищеца е
потвърдил искането и съдът с определение е допуснал извършването й. В
заключението изрично е посочено, че достъп до процесния имот не е осигурен и
експертизата е разработена на основата на информация за имота, съдържаща се
в документите по делото и експертизата по гр.д. № 1288/2016 г. на БОС на вещото
лице инж. Т. Ч.. Вещото лице е приело, че терасата е с приблизителна площ
60 кв.м. и е прилежаща към апартамент № 34. В заключението на практика се
преписва (и това е специално отбелязано от вещото лице И.) констативната част
на експертизата, представена по вече посоченото дело на БОС, като огледа е
реализиран през февруари 2017 г. При външен оглед на сградата, извършен от
вещото лице И., по фасадата не са установени следи от влага. Същият е извършил
остойностяване на СМР, описани в експертизата на вещото лице Чанкинова, като е
направено по "Стройексперт-СЕК", Справочник за цените в
строителството - брой 2/2018г. В
изчисленията са включени непредвидени разходи в размер на 4% и печалба в
размера на 10%. Общата стойност на необходимите средства (труд и материали) е
определена в размер на 9 159,27 лева с включен ДДС. Страните са направили
изявление заключението на вещото лице да бъде прието.
В съдебно заседание на 13.11.2019 г. е разпитан свидетеля
А. Ж. К. в качеството си на ПЧСИ при ЧСИ Д. Н., при който е образувано
изпълнително дело във връзка с течове на имот в гр. Созопол, собственост на
ищеца. Посочва, че при образуване на делото е установено какво е състоянието на
имота и какви щети са нанесени в него. На свидетеля са предявени снимките,
находящи се от л. 43 до л. 47 включително по делото. Свидетелят дава показания,
че това е имота и това е състоянието му, като установените недостатъци са
отразени - на терасата имало подпухнали отлепени плочки и задръстени
отводнителни шахти.
Свидетелят
на въпроси на адвокат Х. посочва, че щетите са отстранени на самата тераса, не
на апартамента. Сочи още, че след оправомощаване на ищеца да отстрани
недостатъците, ЧСИ следва да констатира, че тези действия са извършени, за да
възложат разноските по този повод. Ако има оправомощаване, но не се предприемат
действия, разноски не могат да бъдат възложени. В случая е възложено да се
извършат действия по полагане на плочки и хидроизолация. При първоначалното влизане
в апартамента си спомня, че в дневната почти е нямало мебели, като не знае дали
е било в друга стая преместено или изхвърлено, но е било непригодно за
използване. В хола са били най-големите щети. Не помни с какво е бил
обзаведен холът, тъй като движимото имущество не се описва. Имало е някакви
дребни вещи, плажни неща. Холът и спалнята са били наводнени, като в спалнята
щетите са били по-малки. След това не е влизал в апартамента. На въпрос на
адвокат Ц. отговаря, че и трите констативни протокола са сътавени от него.
С Определение № 132/22.01.2020 г. съдът е приел, че
предявената искова молба е недопустима за разглеждане и е върнал същата на
ищеца. След проведено обжалване по касационен ред, с Определение №
3878/12.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2071/2020 г., състав на Върховния
административен съд е отменил прекратителното определение на първоинстанционния
съд и е върнал делото за продължаване на производството.
С Определение
№ 699/27.04.2020 г. (л. 185), съдията-докладчик по делото е указал на страните,
че следва да докажат фактите, на които основават своите искания или възражения.
В определението изрично е указано на Община Созопол във връзка писмо № 94-00-250-001/31.01.2018 г. (л. 42),
адресирано до Е.К., да представи доказателства дали общината е провела
процедура по избор на изпълнител и ако такава е проведена, какъв е резултата. В
отговор, процесуалният представител на ответника е изпратил имейл на 15.05.2020
г. (л. 191), съгласно който е била извършена преценка от компетентни технически
лица – служители на Община Созопол като е направен извод, че паричната стойност
на необходимите СМР за преустановяване течовете в имота на ищеца най-вероятно
ще бъде в размер, обуславящ провеждане
на малка обществена поръчка и облекчена процедура по възлагането й. Посочва
се, че с цел прецизиране прогнозната стойност на поръчката и с оглед ангажиране
на потенциални изпълнители на същата, техническо лице - инженер - служител на
Община Созопол, е посетил обекта заедно с две лица, управляващи строителни
фирми, които биха се ангажирали с изпълнението на поръчката. Поради факта, че
изпълнението на СМР ще се реализира в чуждо жилище, както и вероятността от възможни
претенции и на двете страни по повод изпълнението на поръчката, не е проявен
интерес за нейното изпълнение. В този смисъл Община Созопол не е успяла да
ангажира строител за изпълнението на необходимите СМР.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявената искова молба e недоказана по основание и размер по следните мотиви:
Относно основателността на иска, съдът намира претенцията за неоснователна,
предвид следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Ищецът претендира обезщетение във връзка с бездействие на Община Созопол,
като се иска бездействието да бъде установено на основание чл. 204, ал. 4 от АПК и ответникът да бъде осъден да заплати на Е.К. обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (приложима редакция ДВ, бр. 7/19.01.2018 г.) държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според алинея
втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен
в АПК,
като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
- искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на
действието или бездействието се установява от
съда, пред който е преявен искът за обезщетение.
При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на К. за
присъждане на обезщетение, съдът следва да установи кумулативното наличие на
три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното бездействие на
административния орган (в случая Община Созопол); наличие на вреди и
съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и
настъпилите вреди в патримониума на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи поотделно мотиви
във връзка с всеки от посочените елементи, както следва:
І. Относно наличието на
незаконосъобразно бездействие.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва
вредите алтернативно да са причинени от незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган. Съдебната практика трайно приема, че
незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за
което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то
e извършено в противоречие с нея. Бездействие на държавен или общински
административен орган или длъжностно лице ще е налице тогава, когато не се извърши определено материално
(фактическо) действие, което органът или длъжностното лице са задължени да
извършат по силата на закон в интерес на гражданите или на техни организации.
За да бъде установено
наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ -
твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на кмета на общината, трябва
да се проследи реализирането на процедурата, която би довела до отстраняване на
настъпилите негативни последици в жилището на К..
Съгласно разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 от ЗУТ собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в
техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-
3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят
или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с
изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Посочената
разпоредба вменява задължение на собствениците на строежи да ги поддържат в
добро състояние. Ако собствениците не изпълняват това свое задължение, за кмета
на общината възниква задължението по чл.
195, ал. 4 от ЗУТ - в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро
състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на
общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен
срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване.
Не се спори между
страните, че Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. е издадена от кмета на Община
Созопол именно на основание чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и с нея е наредено да се
извършат действия по откритата тераса към апартамент № 34, с цел
предотвратяване на течове и омокрянето на тавана на апартамент № 27. На
основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ със заповедта е определено необходимите
действия в тази връзка да се предприемат в срок до 30.04.2014 г. от Д.П.в
качеството му на собственик на апартамент № 27. Съгласно чл. 196, ал. 4 от ЗУТ,
така издадената заповед се съобщава на заинтересованите лица и може да се
обжалва по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Съдът намира, че тук е момента да изложи мотиви относно влизане в сила на
посочената заповед. Видно от исковата молба, ищецът приема, че тази заповед
влиза в сила на 25.04.2014 г. Ответникът не изразява становище по този въпрос.
Съдът счита, че друга е датата, на която Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. влиза
в сила. От събраните по делото доказателства се установява, че с придружително писмо № 5-94-Е-8/ 11.03.2014 г. (л.
82) заповедта е изпратена до п., но не е получена от него (л. 83). Съобщение №
8-Z-422/10.04.2014
г. (л. 84) във връзка с издадената заповед е залепено на обекта на 10.04.2014
г. на основание § 4, ал. 1, изречение второ от ДР на ЗУТ. От констативен акт,
съставен на 25.04.2014 г. (л. 85), се установява, че няма постъпили възражения
срещу процесната заповед. Това връчване е нередовно. Съгласно нормата на § 4,
ал. 1 от ДР на ЗУТ, когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не
се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено
съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се
залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на
таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на
интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения
и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и
свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се
удостоверява с подписите на две длъжностни лица. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил изискването на закона да постави съобщение на
таблото за обявления в сградата на общината или на интернет страницата на
съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания.
Изискванията за залепяне на съобщение на жилището и за поставяне на съобщение
на таблото са кумулативни, и неизпълнението на което и да е от тях води до
нередовно връчване. Според съда, именно по тази причина, впоследствие Община
Созопол е предприела действия за връчване на заповедта по нотариален път (описани
във фактическата обстановка на това решение), като се установява, че П. е
получил поканата на 12.02.2016 г., видно от положеното нотариално
удостоверяване (л. 90 – обратна страна). В заповедта е посочено, че тя може да
се обжалва по реда на чл. 215 от ЗУТ в 14-дневен срок от връчването й
пред Административен съд- Бургас. Следователно, тази заповед (макар и
необжалвана) влиза в сила на 27.02.2016 г. П. ще бъде в забава относно
неизпълнението на заповедта от 17.04.2016 г., като се съобрази, че със
заповедта му е определен 49-дневен срок за изпълнение и 2016 г. е високосна.
Безспорно по делото се установява, че П. не е предприел каквито и да са
действия във връзка с изпълнение на връчената му заповед.
Съгласно
чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, когато заповедта по ал. 3 не е изпълнена в определения
срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред,
определен с наредба на общинския съвет. В конкретния случай това е Наредба за
условията и реда за принудително изпълнение на заповедите по чл. 196, ал. 3 от
ЗИД на ЗУТ (Наредбата), достъпна на интернет адрес https://os-sozopol.org/index.php/naredbi-pravilnici/item/108-196-3
Приложимостта на тази наредба за конкретния
казус е предвидена в чл. 2, ал. 3. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 е посочено,
че в тридневен срок, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен
със заповедта, звената за изпълнение функциите и задачите по ЗУТ при общинската
администрация извършват проверка по изпълнението и на местостроежа. За
резултатите от проверката се съставя констативен протокол (приложение 1). Вече
беше посочено, че П. ще бъде в забава за изпълнението на заповедта от
17.04.2016 г. Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата в едномесечен срок от съставяне
на протокола по чл. 4, ал. 1 се извършва предварително проучване, относно
начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите
средства (по количествено-стойностна сметка), резултатите от което се оформят в
протокол (приложение № 2), който се изпраща на собственика (собствениците).
Съгласно чл. 6 в едноседмичен срок от съставянето на протокола по чл. 5, ал. 1
се предприемат действия по принудително изпълнение на заповедта за премахване.
Пристъпва се към обявяване на покана за откриване на процедура за изпълнител по
Закона за обществените поръчки (ЗОП) и свързаните с него поднормативни актове.
Едва след това според чл. 7, ал. 1 от Наредбата след определяне на изпълнител
на обществената поръчка кметът на общината определя датата и часа на
принудителното изпълнение, за което уведомява всички заинтересувани лица. Видно
от така посочената процедура, действията, които следва да се предприемат за
нейното реализиране са правни по своя характер - съставяне на протоколи от
комисия; уведомяване на собственика; определяне на изпълнител, включително и
чрез възлагане на обществена поръчка. Видно от писмо № 94-00-250/ 24.01.2018 г.
(л. 41), с което К. е сезирал ответника, ищецът действително твърди, че следва
да се изпълнят "фактически действия,
следващи се по закон". В отговора на общината с писмо №
94-00-250-001/31.01.2018 г. са посочени действията, които общинската
администрация е преприела във връзка с принудителното изпълнение на заповедта, като изрично е
посочено, че няма постъпили оферти от
изпълнителя за извършване на необходимия ремонт. Записано е, че "...към фактическото
изпълнение на принудителнто изпълнение на заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. ан
Кмета ан Община Созопол е възможно да се присътпи след приключване на
законосъобразна процедура по избор на изпълнител". Твърдението на ищеца, че
Община Созопол следва да предприеме фактически действия не е изолирано и
инцидентно. Напротив, видно от част ІІІ на исковата молба (л. 4), абзац втори и
трети отдолу нагоре, К. ясно заявява, че следва да се извършат фактимески действия.
В този смисъл, общината все още не е достигнала до етап, на който следва да се
предприемат фактически действия, поради което нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
на която се позовава в исковата си молба К., е неприложима.
Неоснователни
бездействия на административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са
налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия,
каквито са хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК, защото юридическите действия
трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е
допустимо сезирането на съда на посоченото основание – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Изследването на въпроса дали посоченото като вредоносно бездействие наистина е
било осъществено и дали то е причината за възникналите вреди започва с
уточняване на нормативния акт и какво фактическо действие този нормативен акт
задължава административния орган или длъжностното лице да извърши, съответно
какво задължение нормативният акт е възложил на административния орган или
длъжностно лице да изпълни. Кметът на общината има задължение да извърши
поредица от правни действия, неизвършването на които обаче не са свързани с
прилагането на чл. 204, ал. 4 от АПК. В
този смисъл не е налице неоснователното
бездействие на кмета на общината, твърдяно от ищеца.
Въпреки
че липсата дори на един елемент от трите кумулативно изисквани от закона за
прилагане на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск,
настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви и за останалите
два елемента, а именно:
2. Относно наличието на вреди
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Преди
да се пристъпи към разглеждането на претендираните вреди, следва да се уточни
периода, за който се твърди, че К. е бил принуден да търпи ограничения на
правото си на собстевност. Ищеца сочи, че това е 15.06.2014 г. - 10.05.2018 г.
Твърди се, че датата 15.06.2014 г. е датата, от която Общината е в забава,
защото след влизането в сила на Заповед № 8-Z-422/11.03.2014 г. на 25.04.2014
г. и изтичането на срока за изпълнение на 30.04.2014 г., разумен срок за
извършване на ремонта е около месец и половина. Съдът вече посочи, че
цитираната заповед е влязла в сила на 27.02.2016 г. Следва да се има предвид, че в писмо №
94-00-250/24.01.2018 г. (л. 41), К. е отправил следната покана "....каня Ви в срок от
две седмици от получаване на настоящото искане да започнете изпълнението на
императивната норма на чл. 196, ал. 5 от ЗУТ, като завършите ремонта в разумен
срок. В портивен случай ще бъда принуден
да защитя правата си по съдебен ред, при което ще бъдете осъдени както да ми
заплатите следващото ми се обезщетение, така и ще бъдете натоварени с
допълнителни съдебно-деловодни разноски." След така отправената покана
Община Созопол няма да е в забава от посочената дата 15.06.2014 г., а след
изтичане на посочения двуседмичен срок на 07.02.2018 г., т.е. от 08.02.2018 г.
Крайната дата на периода също не е сочената от ищеца 10.05.2018 г., тъй като
видно от събраните доказателства ремонта е приключил на 02.05.2018 г. (л. 37). Следователно,
ако беше доказано от ищеца бездействието на ответника, то реалния период за
който следваше да получи обезщетение К. е 08.02.2018 г. - 02.05.2018 г.
2.1.
Относно наличието на имуществени вреди
Имуществените
вреди по ЗОДОВ могат да се изразяват в намаляване на имуществото на ищеца
(претърпяване на вреда) или в пропускането на ползи, т. е. на бъдеща и сигурна
облага, която не е могла да настъпи в патримониума на ищеца поради незаконното
действие или бездействие на администрацията. Тази облага не може да бъде
условна.
Общият размер на претендираните от К. имуществени вреди, след допуснатото
увеличаване на иска е 24 883,14 лева. Предвид факта, че цената на иска е
съставена от различни претенции, последните е необходимо да бъдат обсъдени
поотделно:
2.1.1. Вреди от
заплатени такси за битови отпадъци - К. твърди, че след като е бил лишен от
възможността да ползва жилището си, не следва да дължи Такса битови отпадъци за
втората половина на 2014 г. - 84,08 лева; за 2015 г. - 167,32 лева; за 2016 г.
- 158,14 лева; за 2017 г. - 157,34 лева и за първата половина на 2018 г. -78,26
лева; или общо 645,14 лева, като са представени квитанции за плащане (л. 30 - л.
34). Претенцията е неоснователна, предвид факта, че в настоящото производство
не подлежат на обезщетение суми, които се дължат по закон и които доброволно са
платени от Е.К.. Ако ищецът е считал, че тези суми са недължими от него,
Законът за местни данъци и такси предвижда специален ред, по който същите могат
да не бъдат заплащани, поради което неоснователна е претенцията за настъпила
вреда.
2.1.2. Платена такса по
образуване на изпълнително дело № 675/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Николов – това
са разноските за образуване на изпълнително дело, което дело обаче е образувано
по собственото желание на ищеца. Същият е избрал този път за реализиране на
искането си и само той е отговорен, включително и финансово, за направения
избор. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, а общината не е длъжник по изпълнителното дело.
2.1.3. Разходи по извършване
на ремонт въз основа на договор за СМР от 27.03.2018 г., в размер на 14 000
лева.
Като доказателства ищецът е ангажирал договор за СМР от 27.03.2018 г.;
количествено-стойностна сметка, Протокол (Образец 19) за извършени СМР и три
платежни нареждания на обща стойност 14 000 лева. К. твърди, че
заплатената сума е цената на строително-монтажните работи, свързани с ремонта
на терасата на апартамента на п.. За да докаже претенцията си, в хода на
съдебното дирене, е ангажирал съдебно-техническа експертиза, като задачата на
експерта и неговото заключение са подробно описани във фактическата обстановка
на настоящото съдебно решение. Оценката от вещото лице е направена съобразно
изискванията на ищеца - към март 2018 г., като общата стойност на необходимите
средства (труд и материали) е определена в размер на 9 159,27 лева с включен
ДДС. Страните са направили изявление заключението на вещото лице да бъде
прието. Съдът не кредитира посоченото заключение, тъй като вещото лице не е
възприело пряко и непосредствено фактическата обстановка, която е трябвало да
обследва. Не се спори между страните, а и експертът И. е направил категорично
изявление, че е работил на база заключението на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, приета по гр.д. № 1288/2016 г. на Окръжен съд - Бургас. Съдът не
може да приеме експертизата, извършена от вещото лице Чанкинова, тъй като тя се
отнася до друго дело; не е поискано от ищеца да бъде приета по настоящото дело
и не е изслушана и възприета непосредствено от съда. Вещото лице И. не е било
допуснато до жилището на К., тъй като към момента на съдебното дирене и в
частност на извършване на експертизата то вече не е собственост на ищеца.
Видовете СМР, които е следвало да бъдат извършени през март 2018 г. и тяхното
остойностяване се приемат от съда за хипотетични. При просто пресмятане,
ангажираните от ищеца доказателства за извършените ремонтни дейности са със
стойност, с около 35% повече от тази,
определена от вещото лице И.. Ангажираните доказателства са частноправни
документи и те нямат обвързваща сила за съда. На практика, това са разноски,
реализирани от ищеца след овластяването му от ЧСИ по изпълнително дело №
675/2017 г. по описа на ЧСИ Д. Николов. Овластяването е настъпило по собствено
желание на К., той е имал възможност да търси тези разноски в производстовото
по изпълнителното дело, но доброволно се е отказал от това си право, видно от
постановлението за възлагане (л. 24).
Следва да се посочи, че К. в качеството си на ищец по гр. д. № 1288/2016 г.
на БОС е поискал като обезщетение за претърпените вреди от течове и омокряния в
размер на 1 000 лева, т.е. според него тази сума е достатъчна за компенсиране
на посочените вреди. Дори при отчитане на инфлация за съответните години, няма
как същата да нарасне в размер на 14 пъти за две години, когато през 2018 г. е
извършен ремонт.
По тази причина съдът приема, че посоченият разход е недоказан и
следователно за него не се дължи обезщетение.
2.1.4. Пропуснати ползи
в размер на 6 000 лева - ищецът е формулирал по следния начин искането си "1.4. 6000 лв. — пропуснати ползи, представляващо неосъщественото
увеличаване на моето имущество, в резултат от незаконосъобразното бездействие.
Пропусната полза в този случай представлява доходът, който аз, като собственик
на жилището, не съм могъл да реализирам през горепосочения период, като
размерът следва да се изчисли на базата на данни за пазарния наем, който за
периода 15.06.2014 г. — 10.05.2018 г. определям на стойност 2500 лв. за един
летен сезон при 60% заетост."
Следва да се отбележи, че по делото липсва каквато и да е индиция, че К. е
имал намерение да отдава жилището под наем.
За доказване на твърдението си, К. е ангажирал съдебно-икономическа
експертиза, която е подробно описана от съда във фактическата обстановка,
изложена в настоящото съдебно решение. Ищецът е поставил следната задача на
вещото лице: „Какъв е средният пазарен наем на сходно жилище в гр.Созопол за периода
15.06.2014 г. — 10.05.2018 г. и каква е минималната заетост (в проценти) на
отдаваните под наем имоти". След изслушване
на заключението в съдебно заседание на 13.11.2019 г., процесуалният
представител на ответника е оспорил същото с подробно изложени доводи, докато
процесуалният представител на ищеца е поискал неговото приемане. Настоящият
съдебен състав намира изготвеното заключение от вещото лице П. за необективно,
несъобразено с поставената задача и надхвърлящо пределите на последната, поради
което не следва да бъде кредитирано. За да направи този извод съдът установи,
че вещото лице е изследвало не исканата от ищеца минимална стойност на пазарния
наем, а средния такъв (твърдението на П., че в заключението се съдържат и данни
за минималната стойност не може да се приеме, защото то не е представено от нея
в част "V. Заключение"). На следващо място вещото лице не е имало
представа какво представлява жилището, за което се иска оценка на наема -
вещото лице не е получило достъп до същото; твърди, че е работило по
представени снимки (неясно кои, неангажирани по делото; неясно дали са от
жилището на К. и кога са изготвени). Вещото лице не разграничава жилище от
други туристически обекти, които се отдават под наем – за сравнение са изследвани апартамент в къща за гости; студио в жилищен
комплекс и апартамент в жилищен комплекс. Не се посочва с кои имотни агенции
вещото лице е направило консултации относно отдаването под наем на жилища.
Неизяснен остава въпросът дали вещото лице е определило пазарния наем на база
легло или на база нощувка и защо е приело съответния параметър. Освен това
вещото лице не е имало за задача да определя общ размер на чисти приходи, и
като е сторило това е излязло извън пределите на експертизата. Всичко това води
до извода, че съдът не може да цени изводите на вещото лице П.. Ищецът твърди, че
заключението е обективно, поради което е възприел изводите на вещото лице и е
направил увеличение на иска в тази част – първоначално заявената претенция от 6
000 лева е увеличена до 10 050 лева. По изложените причини съдът намира,че
претендираните от ищеца имуществени вреди, търсени на различни основания,
остават недоказани.
2.2. Относно наличието на неимуществени
вреди
Ищецът е оценил претърпените от него неуимуществени вреди на 5 000 лева,
като е описал същите по следния начин: "Тези
вреди включват причиненото ми неудобство, притеснение, изразходвани нерви,
семейни крамоли със съпругата ми, чувство на безсилие и гняв пред бездушието на
отговорните лица, безсъние и т.н., свързани с невъзможността да ползвам по
предназначение процесния апартамент. Наред с това, във връзка с решаването на
този проблем се налагаше многократно да пътувам от София до Созопол, да си губя
времето по срещи с длъжностни лица и адвокати." За доказването
на тези вреди са ангажирани свидетелски показания на Николай Калеев, който
установява състоянието на жилището по предявените снимки. Дава сведение, че
ищецът му е разказвал за проблемите си със жилището и невъзможността да
използва същото, за споровете със съпругата му. Свидетелят твърди, че е участвал в подготовката на апартамента, за да
започнат майсторите ремонт. Доколкото знае, посочва, че е извършен ремонт на
горната тераса.
Съдът счита, че ищецът не доказва
настъпването на неимуществени вреди. На първо място многократните пътувания от
София до Созопол и срещите с различни лица във връзка със състоянието на
жилището не могат да се приемат за неимуществена вреда, същите са обективно
измерими. На следващо място, свидетеля Калеев е възприел лично състоянието на
апартамента, но не и отказът на съпругата да посещава апартамента и отказа на
различните институции да окажат съдействие на ищеца. Сочи, че К. е имал някакво
възпаление на ухото и е бил изнервен. Не се доказва, че причина за тези
състояния на К. са свързани с твърдяното от него бездействие на общината. Свиделят
дава показания, че апартаментът на К. е подготвен за ремонт едновременно с
ремонта на терасата над него, което е индиция, че вероятно той е извършен от
същото лице, което е ремонтирало терасата и сумата от 14 000 лева, заплатена за
този ремонт, на практика включва и ремонта на апартамента на К..
При така изложените мотиви, К. в качеството си на ищец не доказа
настъпването на вреди, независимо имуществени или не, поради което не е налице
и вторият елемент от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
3. Причинно - следствена връзка
Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е
пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е
пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения
и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата,
без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял
вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат
единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно
следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на
причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да
преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.
Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия
състав на иска за обезщетение е възложена на ищеца. Той е този, който следва да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
всички от посочените елементи. В случая, в тежест на ищеца е да докаже
причинно-следствената връзка между твърдяното от него бездействие на Община
Созопол и твърдяните от него имуществени и неимуществени вреди. Както съдът
вече посочи, не се установи бездействие от страна на общината, а всички видове
вреди, посочени от К. в исковата молба остават недоказани по основание и размер
Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице.
Видно от изложените до тук
мотиви и обратно на твърденията на ищеца, не е налице незаконосъобразно
бездействие на Община Созопол, осъществено при или по повод изпълнение на
административна дейност. При липсата на който и да е от посочените елементи, на
практика хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде приложена и не е
възможно да бъде ангажирана отговорността на общината. В този смисъл
претендираните от ищеца обезщетения, заедно със законната лихва, не следва да
бъдат присъдени.
Съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Безспорно,
К. търси фактическо изпълнение, представляващо ремонт на терасата на апартамент
№ 34, собственост на Димитър п.. Налице
влязло в сила съдебно решение - през
2016 г. Е.К.
и Емилия Кроиторова са предявили пред граждански съд обективно съединени при условия на евентуалност искове,
както следва:
- Иск за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищцовата страна имуществени вреди, причинени от противоправното и виновно
бездействие от страна на ответника П. да вземе своевременно мерки за привеждане
в добро и изправно състояние на притежаваната от него функционално приобщена
към жилището му тераса - част от собствения му апартамент № 34, което
обезщетение отразява паричната равностойност на труда и материалите, необходими
за отстраняването на повредите в собствения на ищците апартамент № 27,
изразяващи се в разрушаване на мазилката, появилите се влага и мухъл по стените
и таваните на терасата, дневната и кухненския бокс от жилището на ищците, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
- Иск да бъде осъден ответникът Д. В. П.да преустанови
противоправните въздействия върху имота на ищците - апартамент № 27, като извърши необходимия ремонт на вече
посочената тераса, за предотвратяване на течовете и омокрянето на жилището на
ищците.
- При условията на евентуалност, в случай на
неоснователност на искането по чл. 109 от ЗС, се иска да бъде постановено
решение, с което ответникът п., да бъде осъден в
качеството си на собственик, а като такъв и носител на задължението по чл. 6,
ал. 1, т. 12 от ЗУЕС да осигури достъп в своя апартамент за извършване на основен ремонт на
терасата, с оглед предотвратяване на течовете и омокрянето на жилището на
ищците.
По така предявените искове
е образувано гр.д. № 1288/2016 г. на Окръжен съд - Бургас, което е приключило с
Решение № 115/13.04.2017 г. п., в качеството си на ответник, е осъден да извърши необходимия ремонт на терасата си,
функционално приобщена към собствения му самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.272.1.34, с предназначение жилище, представляващ апартамент № 34 за
предотвратяване на течовете и омокрянето на жилището на ищците Е.А.К. и Е. В.К..
П. е осъден също да заплати на К. сума в размер на 1 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от К. имуществени вреди, причинени от
противоправното и виновно бездействие от страна на п., който следва да вземе
своевременно мерки за привеждане в добро и изправно състояние на притежаваната
от него функционално приобщена към жилището му тераса - част от собствения
апартамент № 34, което обезщетение отразява паричната равностойност на труда и
материалите, необходими за отстраняването на повредите в апартамент № 27,
собственост на Кроиторови, изразяващи се в разрушаване на мазилката, появилите
се влага и мухъл по стените и таваните на терасата, дневната и кухненския бокс,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Решението е влязло в сила на 17.10.2017 г.
В описанието на фактическата
обстановка съдът вече посочи, че с молба от
03.11.2017 г. (л. 21), на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, по собствено желание
и доброволно Е.А.К. и Е. В.К. са поискали от ЧСИ Д. Н., рег. № 804 на КЧСИ, да
образува изпълнително производство, като са представили Изпълнителен лист №
370/26.10.2017 г., издаден по гр.д. № 1288/2016 г. на БОС. Образувано е
изпълнително дело № 675/2017 г. От този момент нататък, след като вече е
образувано изпълнително производство, оспорването на актовете, действията и
бездействията на органа по изпълнението не следва да се реализира по пътя на
исковото производство, а по реда на оспорване на същите в изпълнителното
производство, тъй като за К. са налице процесуалните и материални предпоставки
за това. Именно за това К. е поискал овластяване от ЧСИ по реда на чл. 526, ал.
1 от ГПК, съгласно който когато длъжникът не изпълни едно действие, което е
осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице,
взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши
действието за сметка на длъжника. Безспорно е, че ремонтът на терасата,
собственост на п., е извършен от К. по реда на чл. 526 от ГПК. Следователно, в
случая, за търсене на разноските от заместващото действие (извършено от К.
вместо п.) е приложим реда на ГПК.
С оглед изложеното, категорично се установява, че при така направените
правни изводи заявените искови претенции са неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Страните по делото са предявили искане за заплащане
на разноски.
Ищецът е представил списък на разноските (л. 194),
в който са вписани и разноски, свързани с обжалването по касационен ред на
Определение № 132/22.01.2020 г., с което този съд е приел исковата молба за
недопустима и е прекратил производството, а именно: 30 лева държавна такса и
120 лева адвокатски хонорар. Макар да са ангажирани доказателства за направени
разноски по производството пред ВАС, К.
не е заявил искане за присъждането на същите в частната жалба, поради което ВАС
не се е произнесъл в тази насока. В изпълнение на задължението си по чл. 226,
ал. 3 от АПК, този съд не може да присъди така претендираните разноски въпреки
положителния изход на оспорването пред ВАС, тъй като същите не са поискани
своевремнно. Във връзка с настоящото дело, съдът като съобрази нормата на чл. 10
от ЗОДОВ и изхода на спора, намира, че в полза на ищеца разноски не се следват.
В последното по делото съдебно заседание ответникът
е поискал присъждане на разноски. Между кориците на делото се откри единствено
доказателство за заплащане на такса за издаване на съдебно удостоверение (л.
112), в размер на 5 лева, поради което на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, Е.К.
следва да бъде осъден да заплати на Община Созопол сума в размер на 5 лева.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.А.К.,
ЕГН **********;*** и съдебен адрес *** с искане да се установи
незаконосъобразността на бездейстието на общинската администрация и Община Созопол да бъде осъдена на заплати на
ищеца имуществени вреди в общ размер на 24 883,14
лева и
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Е.А.К., ЕГН **********,*** съдебно-деловодни разноски в
раземр на 5 (пет) лева.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: