Решение по дело №554/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 84
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20215510200554
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Казанлък, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
в присъствието на прокурора Д. П. Ц.
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20215510200554 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА нарушителя П. АТ. ИВ. - роден на 06.05.1957г. в гр.П.,
български гражданин, живущ в гр. Д., обл.Х., ул.„******, женен, с висше
образование, неосъждан, земеделски производител, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН по чл. 134, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК, за това, че на 03.07.2016г. в с.К., обл.С., по непредпазливост е
причинил на Б. СТ. АНГ. средна телесна повреда, изразяваща се в
компресионно счупване на телата на 5-ти и 7-ми гръдни прешлени-
причинили трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30
дни, поради немарливо изпълнение чрез действия, които спадат към правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
организиране на спортни мероприятия и предоставяне на спортни услуги по
смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта, която той нямал
право да упражнява, като нарушил, както следва:
От Закона за физическото възпитание и спорта:
чл.6 ал.1 - Процесът на обучението и тренировките в системата на
физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги
се извършват от лица, притежаващи професионална правоспособност и
квалификация;
ал.2 - В Министерството на младежта и спорта се води регистър на
1
лицата по ал.1.
чл.18.- Спортно- педагогически кадри, които не са вписани в Националния
регистър на спортно-педагогическите кадри, воден от Министерство на
младежта и спорта, нямат право да извършват учебно- тренировъчна и
спортносъстезателна дейност и да заемат длъжностите, посочени в чл.3 на
Наредба №2 за професионалната правоспособност и квалификация на
спортно-педагогическите кадри. (ДВ, бр. 38 от 2014 г. )
От НАРЕДБА №1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра
чл.1 ал.2- Площадките за игра се устройват така, че да осигуряват
безопасност и достъпност при игра за всички ползватели, включително и за
ползвателите с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу
възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на
техните придружители.
чл. 42 ал.1- Всяко съоръжение с височина на свободно падане от 1 до 2
м. се обезопасява с парапета с височина от 0,65 до 0,80 m. от повърхността на
стоене.
чл. 64 ал.1 - Обществено достъпните площадки за игра, разположени на
открито и на закрито, могат да се ползват само ако съответстват на
изискванията за устройство и безопасност, определени по реда на тази
наредба.
ал.2- Поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите
към тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.
чл. 66 ал.1 - Стопанинът на площадката за игра по всяко време носи
отговорност за съответствието на площадката с изискванията на Наредбата.
ал.2- Стопанинът на площадката за игра носи отговорност за:
1. правилното й устройство в съответствие с изискванията за безопасност и
достъпност, определени по реда на тази наредба;
2. монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения за игра, но на
осн. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като
му налага административно наказание- ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок
пред Окръжен съд гр. Ст. Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :

Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Обвинението срещу П. АТ. ИВ. е по чл.134, ал.2, във връзка с ал.1, във
връзка с чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 от НК за това, че на 03.07.2016г. в с.К.,
обл.С., по непредпазливост е причинил на Б. СТ. АНГ. средна телесна
повреда, изразяваща се в компресионно счупване на телата на 5-ти и 7-ми
гръдни прешлени- причинили трайно затрудняване на движението на снагата
за повече от 30 дни, поради немарливо изпълнение чрез действия, които
спадат към правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност- организиране на спортни мероприятия и предоставяне на
спортни услуги по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта,
която той нямал право да упражнява, като нарушил, както следва:
От Закона за физическото възпитание и спорта:
чл.6, ал.1- Процесът на обучението и тренировките в системата на
физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги
се извършват от лица, притежаващи професионална правоспособност и
квалификация;
ал.2- В Министерството на младежта и спорта се води регистър на лицата по
ал.1;
чл.18.- Спортно-педагогически кадри, които не са вписани в Националния
регистър на спортно-педагогическите кадри, воден от Министерство на
младежта и спорта,нямат право да извършват учебно-тренировъчна и
спортносъстезателна дейност и да заемат длъжностите, посочени в чл.3 на
Наредба №2 за професионалната правоспособност и квалификация на
спортно-педагогическите кадри.(ДВ, бр. 38 от 2014г.);
От Наредба №1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството
Чл.1,ал.(2) Площадките за игра се устройват така,че да осигуряват
безопасност и достъпност при игра за всички ползватели, включително и за
ползвателите с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу
възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на
техните придружители.;
Чл.42. (1) Всяко съоръжение с височина на свободно падане от 1 до 2м. се
обезопасява с парапета с височина от 0,65 до 0,80м. от повърхността на
стоене.;
Чл.64. (1) Обществено достъпните площадки за игра, разположени на открито
и на закрито, могат да се ползват само ако съответстват на изискванията за
устройство и безопасност, определени по реда на тази наредба.
(2) Поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към тях и
на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.;
Чл. 66. (1) Стопанинът на площадката за игра по всяко време носи
1
отговорност за съответствието на площадката с изискванията на наредбата.
(2) Стопанинът на площадката за игра носи отговорност за:
1.правилното й устройство в съответствие с изискванията за безопасност и
достъпност, определени по реда на тази наредба;
2.монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения за игра.
В съдебното заседание нарушителят не се признава за виновен, неговият
защитник пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт, а
представителят на Районна прокуратура- Стара Загора поддържа
обвинението срещу първия, както и постановлението за освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната
фактическа обстановка: През 1981г. П. АТ. ИВ. завършил Висшия институт за
физическа култура и спорт „Г.Д. ***, като придобил квалификации „Учител
по физическо възпитание“ и „Треньор по плуване“. През 2006г. същият
създал и регистрирал сдружение с нестопанска цел „Клуб по конен спорт,
приложни дейности и спортове за оцеляване Балкхан-7“, чиято основна цел
към инкриминираната дата, съгласно устава му, била: „да работи за
физическото и духовно развитие на подрастващите в сферата на приложните
спортове и дейности като: конна езда, плуване, колоездене, моторни
спортове, гребане, яхтинг, ориентиране, астрономия, стрелба с лък, бойни
умения, скално катерене, изучаване на флората и фауната, оцеляване сред
дивата природа.
В изпълнение на поставените основни цели на сдружението П.И.
организирал летни неколкодневни спортни лагери за деца, на които обучавал
последните и ги тренирал по видовете спорт, изброени по-горе. Заниманията
се провеждали в село К., обл.С.З., където И. и семейството му притежавали
имот. Освен него съпругата му С.И. също взимала участие в тези
мероприятия, отговаряйки за кетъринга на пребиваващите в лагера деца, но
не участвала пряко в тренировъчния процес.
През месец юни 2016г. И. отново набирал деца за провеждане на
спортен лагер в имота в село К., общ.Г.. Тази си дейност той рекламирал в
интернет пространството и на сайта на сдружението. В информацията от
сайта И. посочвал, че на организираните от него лагери, обучава и тренира
децата в множество видове спорт.
Разбирайки за предлаганите от негова страна и от сдружението му
спортни услуги, свидетелката Т.А. се свързала с И. и записала двамата си
малолетни синове- Б. и В. за провеждания, за времето от 31.06.2016г. до
05.07.2016г., спортен лагер. За предлаганата от нарушителя услуга
родителите на малолетните Б. и В. заплатили по 300лв. за всяко от децата, в
която сума били включени транспорт, нощувки, храна и такси за посещавани
увеселителни и други обекти. Срещу заплатената сума свидетелката А. не
2
получила касова бележка или друг счетоводен документ.
Така на 31.06.2016г. с микробус, под ръководството на П.И., група деца,
сред които пострадалия Б.А., отпътували от град Х. за село К., обл.С.З.. След
пристигането им същите били настанени в имот, собственост на нарушителя,
където последния отглеждал коне. До 03.07.2016г. децата,участващи в
спортния лагер,под ръководството на П.И., се упражнявали и обучавали в
различни видове спорт- стрелба с лък,стрелба с въздушна пушка и пистолет,
яздене, каране на бъги, спускане с въже и други.
На 03.07.2016г. след обяд нарушителят И. организирал спортно
занимание- т.нар. „алпийски тролей“. То представлявало опънато между две
дървета, на височина около 1,80 метра от земята, въже, по което всяко дете
следвало да се спусне, посредством халка, която се закача за въжето и която е
закрепена за спускащия се.
Спускайки се от едното дърво, когато достигало до другото дърво,
детето стъпвало на поставена от П.И. „Л“-образна стълба, бивало откачано от
въжето от друго дете, след което слизало по стълбата само.
След като няколко деца направили упражнението, дошъл реда на Б.А..
Той се спуснал безпроблемно до стълбата и стъпил на нея, след което друго
дете- С.Д. го откачило от въжето. Б.А. започнал да слиза от стълбата, но в
един момент загубил равновесие и паднал от нея на земята по гръб. В
резултат на падането изпитал силна болка в гърба си и не можел да диша за
няколко минути. П.И. веднага отишъл да провери състоянието му, като
думите му били само: „Как можа да паднеш така бе, момче?!“.
Въпреки оплакванията на детето, нарушителят не потърсил медицинска
помощ, а и на самите тренировъчни и спортни мероприятия не бил осигурил
присъствието на медицинско лице.
В следващите няколко дни до края на спортния лагер пострадалият Б.А.
изпитвал силни болки в областта на гърба си, като дори не можел да спи
върху него. При посещение на аквапарк в село О., общ.К., в деня след
падането си от стълбата, пострадалият продължавал да изпитва силни болки.
В нито един от следващите инцидента дни нарушителят не се поинтересувал
от състоянието на пострадалото дете и не предложил медицинска помощ.
След прибирането си в гр.Х. малолетният пострадал продължил да
изпитва силни болки в гърба. Разказал на родителите си за инцидента с
падането и на 11.07.2016г. заедно с тях посетил лекар ортопед-травматолог,
който след направен скенер установил, че пострадалото дете има счупени
прешлени на гръбначния стълб и го пренасочил към изследване на ядрено-
магнитен резонанс.
В хода на проведеното по случая следствено дело са назначени и
изготвени съдебно-медицински експертизи по писмени данни на малолетния
пострадал-СМЕ/л.79-л.82 и л.165-л.168/. В заключенията си вещите лица
стигат до извода, че свидетеля Б.А. е получил компресионно счупване на
3
телата на пети и седми гръдни прешлени, което в конкретния случай
представлява трайно затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни.
Възстановяването трае около 10-12 месеца. Описаните увреждания са
получени по флексионен механизъм- сгъване тялото в посока „напред“ при
съприкосновението с терена на инкриминираната дата.
С оглед сериозността на състоянието му на Б.А. било предписано
носенето на медицински корсет и му била забранена всякаква физическа
активност и дори носенето на ученическа раница.

ПО АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ:
В хода на съдебното производство бяха депозирани гласни
доказателства, които могат да бъдат групирани в две групи. От една страна са
показанията на пострадалото лице, на неговите родители и брат му. От друга
страна са обясненията на П.И. и показанията на свидетелите С.И., М.Д., С.Д.
и Ц.А.
Свидетелят С.С. не е очевидец на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство и показанията му касаят поведението на
нарушителя в един от последващите инцидента дни, а именно- този на
посещението на групата от обучаващите се деца на аквапарка в с.О., където
същия е бил спасител.
Съпругата на нарушителя С.И. също не е пряк очевидец на падането на
Б.А. от стълбата и описва непосредствените му действия след това, както и
през следващите дни.
Свидетелката М.Д. по време на инцидента е разговаряла по телефона на
разстояние от мястото на провеждане на „алпийския тролей“. Съдът приема,
че като медицинско лице, обезпечаващо мероприятията и получаващо
възнаграждение от нарушителя от една страна и от друга страна- поради
неглижиране на задълженията й да се грижи за здравословното състояние на
децата- участници в мероприятията, провеждани на лагера, в частност за това
на пострадалия Б.А., същата е пряко заинтересована от изхода на настоящото
производство, дотолкова, че да не бъде обективна в даването на показания.
Появилата се по настояване на защитата едва в съдебното производство
свидетелка Ц.П. твърдяща, че е очевидец на инцидента, заяви в с.з., че още
три-четири дни, докато са били на лагер, Б.А. не се бил оплаквал нито на нея,
нито на другите деца, че „му има нещо“. Твърди, че са имали и други
занимания, като посещение на басейн, каране на каруца, картинг и бъги и
пострадалото момче е участвало във всяко от тях. В същото време тази
свидетелка заявява,че участието на нарушителя П.И. се изразявало в това да
следи за безопасността на мероприятията. Същата твърди също, че накрая на
„алпийския тролей“ ги очаквал нарушителя, който ги свалял от него. Детето,
което се спускало, изчаквало П. да отиде от началото на въжето до края му и
едва тогава се спускало- нещо, което е изцяло невярно, предвид показанията в
4
обратната посока на всички свидетели-очевидци и дори с оглед обясненията
на нарушителя.
Идентично е процесуалното поведение на друг свидетел от втората
група- С.Д.. Същият свидетелства в с.з., че след като Б. е паднал и лежал
около пет минути, се свестил и нямал никакъв проблем. Твърди, че
пострадалия е участвал във всички игри и не е пропуснал нищо- каране на
бъги, картинг, спускал се на пързалките в басейна. Едновременно с
изложеното обаче този свидетел заявява, че височината на стъпалото на
стълбата, от която е паднал Б.А., била около 20см. или максимум 30см., като
уточнява, че докато последния е слизал са оставали три стъпала до земята.
Несъответствието в показанията на тези свидетели по отношение на
такива незначителни обстоятелства, които предварително бяха изяснени с
разпита на други свидетели, както и с този на нарушителя П.И., прави
неубедителни и без това противоречивите им изказвания.
От друга страна-изявленията на Б. и В.А.и са последователни, взаимно
се допълват и кореспондират изцяло помежду си. В пълна хармония с тях са
както заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, така и депозираните в хода на съдебното следствие отговори на
вещите лица на зададените им въпроси от страните по делото.
Желанието на нарушителя за укриване на факти и обстоятелства е
обяснимо, предвид процесуалното му качество, но освен това обясненията му
се опровергават по един несъмнен и неоспорим начин. Именно поради това
съдът кредитира в цялост показанията на първата група свидетели, а на
обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите от втората група не
дава вяра, по съображения, изложени по-горе в мотивите на съда.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с деянието си П. АТ. ИВ., от
обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.134,ал.2, във
връзка с ал.1, във връзка с чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 от НК. От обективна
страна същият е извършвал правно регламентирана дейност, източник на
повишена опасност- организиране на спортни мероприятия. За упражняването
на тази дейност се изискват специални знания или опитност по силата на
нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за
упражняването на които лицето следва да има съответно разрешение. Тази
дейност е подробно и всестранно регламентирана в Закона за физическото
възпитание и спорта; Правилника за прилагане на Закона за физическото
възпитание и спорта; Наредба №2 за професионалната правоспособност и
класификация на спортно- педагогическите кадри и Наредба №1 от
12.01.2009г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра.
На следващо място- дейността по организиране на спортни занимания е
и такава, представляваща източник на повишена опасност. Тя е от такова
естество, че и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието
или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.
5
Видно от изложеното дотук П. АТ. ИВ. е нарушил редица разпоредби на
закони и подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените
отношения по предоставянето на спортни услуги и развиването на спортна
дейност, а именно:
От Закона за физическото възпитание и спорта:
чл.6,ал.1- Процесът на обучението и тренировките в системата на
физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги
се извършват от лица, притежаващи професионална правоспособност и
квалификация;
ал.2- В Министерството на младежта и спорта се води регистър на
лицата по ал.1;
чл.18.- Спортно-педагогически кадри, които не са вписани в
Националния регистър на спортно-педагогическите кадри, воден от
Министерство на младежта и спорта,нямат право да извършват учебно-
тренировъчна и спортносъстезателна дейност и да заемат
длъжностите,посочени в чл.3 на Наредба №2 за професионалната
правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри.(ДВ,
бр.38 от 2014г.);

НАРЕДБА №1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра:
чл.1,ал.2- Площадките за игра се устройват така, че да осигуряват
безопасност и достъпност при игра за всички ползватели, включително и за
ползвателите с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу
възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на
техните придружители;
чл.42,ал.1- Всяко съоръжение с височина на свободно падане от 1 до 2м.
се обезопасява с парапети с височина от 0,65 до 0,80м. от повърхността на
стоене;
чл.64,ал.1- Обществено достъпните площадки за игра, разположени на
открито и на закрито, могат да се ползват само ако съответстват на
изискванията за устройство и безопасност, определени по реда на тази
наредба.
ал.2- Поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите
към тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани;
чл.66,ал.1- Стопанинът на площадката за игра по всяко време носи
отговорност за съответствието на площадката с изискванията на наредбата.
ал.2- Стопанинът на площадката за игра носи отговорност за:
1.правилното й устройство в съответствие с изискванията за
безопасност и достъпност, определени по реда на тази наредба,
2.монтажа, контрола и поддържането на всички съоръжения за игра.
6
Предвид горното се налага единствено възможният извод- че макар
П.И. явно да е извършвал спортна обучителна и тренировъчна дейност, същия
не е имал правоспособността да извършва такава, доколкото не е бил вписан в
Регистъра на спортно-педагогическите кадри, поддържан от Министерството
на младежта и спорта. Нещо повече- самото сдружение, от името на което той
извършвал дейността си, не е било вписано в Националния регистър на
лицензираните спортни организации и членуващите в тях спортни клубове,
респективно нямало е право да извършва тренировъчна и спортно-обучителна
дейност по какъвто и да било вид спорт.
От субективна страна деянието е извършено от последния при форма на
вината непредпазливост. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, не е предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
От посочените доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прави следните изводи:
С горното деяние П. АТ. ИВ. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.134,ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания
по-горе законов текст съдът счита, че същия следва да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и наказан.
За смекчаващи вината му обстоятелства съдът приема добрите
характеристични данни, а доказателства за отегчаващи отговорността му
такива не се събраха.
Следователно наказанието на този нарушител следва да се определи
при превес на смекчаващите вината обстоятелства към предвидения в закона
минимален размер.
Поради изложеното настоящият съд счита, че следва да признае П. АТ.
ИВ. за виновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са
налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на престъплението е роден на 06.05.1957г., т.е. същият
е пълнолетен.
2.За престъпление по чл.134,ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.129,ал.2, във връзка с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години.
3.Деецът не е осъждан за престъпления от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ
от НК.
4.От престъплението не са причинени имуществени вреди.
Предвид горното съдът намира, че следва да освободи П. АТ. ИВ. от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание- глоба в
7
размер, идентичен с предвидения в закона минимален такъв, а именно-
1000/хиляда/ лева.
Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.

Районен съдия:
8
Съобщи за изтекли лични данни