РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Силистра, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500405 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 264/29.04.2025г. по гр. д. № 2106/2024 г., РС - Силистра
признал за установено, че О. М. Х., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Силистра,
ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, дължи на „А1 България“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” №1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез
пълномощник юрисконсулт М. Й., сумите: - 638.57 лева - месечни такси и
потребление за предоставяне на услуги по ID на клиент ********* по договор
М6601163 за периода 20.03.2023 г. до 27.09.2023 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението – 10.09.2024 год. до
окончателното плащане; - 110,62 лева – обезщетение за забава за периода
04.04.2023г. - 09.09.2024г. като отхвърлил иска до пълният предявен размер от
152.35 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №740/16.09.2024
г. по ч.гр.д.№ 1506/2024 г. на РС-Силистра. С посоченото решение съдът
отхвърлил предявеният от „А1 България“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: София, ул. „Кукуш” №1,
представлявано от членовете на Съвета на директорите А. Д. и М. М., чрез
пълномощник юрисконсулт М. Й. срещу О. М. Х., с ЕГН:**********, с адрес:
гр. Силистра, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *, иск за установява дължимостта на
сумата 733.09 лева - неустойка за неизпълнение на договор М6601163, ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 10.09.2024
год. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
1
изпълнение №740/16.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 1506/2024 г. на РС-Силистра;
осъдил О. М. Х., с ЕГН:********** да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата
от 107,91лв. разноски за настоящото производство и 39,56лв. разноски за
заповедното производство.
От решението на РС – Силистра недоволен е останал само въззивникът
„А1 България“ ЕАД, който го обжалва в срок в частта му, в която са
отхвърлени исковете му за установява дължимостта на сумата 733.09 леваобщ
размер неустойки по договор М6601163 и мораторна лихва върху посочената
сума в размер на 41,73 лв. С доводи, че всички претендирани от него
неустойки са дължими и не противоречат на добрите нрави моли в
обжалваната част решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, по
съществото на спора, с което предявените от него искове бъдат уважени
изцяло, с присъждане на разноски за заповедното и исково производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия О. М. Х., на когото е предоставена правна помощ,
адвокат К. е назначен за негов проц. представител от първата инстанция.
Преди о.с.з., въззиваемата страна, чрез писмено становище от
процесуалният представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Силистренският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата
правилност. Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е
правилно по следните съображения:
Първоинстанционното решение е частично положително за ищеца, като
в частта относно исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД решението е влязло в сила поради необжалването му. Предмет на
въззивното производство са исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92 ЗЗД.
Иищецът е претендирал заплащането на няколко вида неустойки -
неустойка в размер на три стандартни месечни такси, неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа, неустойка, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения и неустойка за дадена отстъпка от
цената на услуги и устройство.
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в
съответствие на материалния закон /чл. 272 ГПК/. Към тях следва да се добави
2
следното: Производството касае договор, сключен с потребител – длъжникът
е физическо лице, което е сключило договора в лично качество и ползва
услуги, които не са предназначени за търговска или професионална дейност.
Поради това приложима към процесните правоотношения е уредбата на ЗЗП.
Видно от приложените писмени доказателства, част от процесните
неустойки, уговорени в тежест на абоната при предсрочно прекратяване на
договорите по негова инициатива или вина, са формирани от два кумулативно
дадени компонента, а именно – не повече от трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка, както и част от стойността на отстъпката на
абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. По този начин формирането на неустойката е
предпоставено от условия, които не позволяват да се предвиди в достатъчно
голяма степен в какъв размер би била отговорността на потребителя за
неизпълнение на задълженията му.
В своята практика СЕС приема, че в договора трябва да е прозрачно
изложен точният механизъм на съответната клауза, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
за него икономически последици. Така формиран, размерът на неустойката е в
противоречие с добрите нрави и създава неравновесие в отношенията между
страните по правоотношението в полза на икономически по-силната страна. В
този смисъл процесните неустойки надхвърлят значително обезпечителната,
обезщетителната и санкционната си функция, поради което се явяват
неравноправни на осн. чл. 143 ЗЗП и в този смисъл – нищожни.
Посоченото в жалбата Решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г на
СЕС е неотносимо. Същото се отнася до облагане на обезщетения/неустойки с
ДДС и тълкуване на Член 2 §1 буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Решението не разглежда въпроси за действителността на
съответната неустойка т.е. касае случаите, в които неустойката е породила
правни последици.
Относно начислената по договор с партиден номер М6601163
неустойка, представляваща Обезщетение за обработка за просрочени
задължения в размер на от 2 лв. (включени в общата сума от 733,09лв.), по
делото не става ясно на какво основание се дължи вземането. Не са наведени
твърдения дали изобщо са предприети действия по обработка на просроченото
вземане, в какво се състоят те, както и с какви конкретни разходи за мобилния
оператор са били свързани с тях.
Следва да се допълни, че по отношение на тази неустойка, предвидена
като „обезщетение за обработка на просрочени задължения“ в т. 38.1 от ОУ,
действията по обработка на просрочени задължения представляват част от
грижата на добрия търговец за управление на дейността му. Не е установено
тези разходи да се увеличават в резултат на забава от страна на потребителя.
Поради това съдът приема, че така предвидената в ОУ неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
3
въведеният с нея разход не следва да бъде възлаган в тежест на потребителя.
По отношение на претенциите за неустойка за невърнато оборудване
съдът е изложил доводи за нищожност на договорната клауза. Като
допълнителен аргумент за неоснователност на тази претенция следва да се
отбележи, че по делото не се установява ищцовото дружество да е
представило приемо-предавателен протокол за посоченото в исковата молба
устройство -4 G ruter, NetBox, за чието невръщане при прекратяване на
договора се претендира неустойка в размер на 140 лв. Ответникът не е заявил
и признание, че е получил соченото от ищеца оборудване, за чието невръщане
се претендира заплащане на неустойка.
Ищецът претендира и сумата от 100 лв. като неустойка за
възстановяване стойността на невърнато оборудване – предоставен цифров
приемник. По делото е представен приемо-предавателен протокол за
устройства „ZTE MF283U + ext. Antenna“, но от описанието на устройствата в
приложената по делото ценова листа не може да се направи извод за
конкретния размер на сумата, която би се дължала за именно тези устройства,
посочени в протокола.
Относно претендираната неустойка, представляваща отстъпка от цената
на закупено устройство – по делото не са представени доказателства за
пазарната цена на предоставеното устройство към момента на сключване на
договора, за да се установи размерът на отстъпката, предложена от оператора,
нито има данни, че е предоставил устройството на преференциална цена.
Поради изложените съображения претенцията за неустойка, представляваща
отстъпка от цената на закупено мобилно устройство, е неоснователна.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни.
Предвид горното, въззивният състав намира, че оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни. Поради съвпадане крайните изводи на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264/29.04.2025г. по гр. д. № 2106/2024 г.
на СсРС в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5