№ 4949
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100107046 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът М. К. М. с ЕГН **********, гр. София, ж. к. ,********
и ответникът „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********
Ищецът твърди, че на 06.02.2024г. около 12.35ч. в гр. Сливница по ул. „Паисий
Хилендарски“ с посока на движение от ул. „Георги Бенковски“ към ул. „Александър Първи
Батенберг“ се движи лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ********,
управляван от П. Т. Г. с ЕГН ********** (У 1). Същият в района на пешеходната пътека при
№ 40 става причина и реализира ПТП, блъскайки пресичащият на мястото пешеходец М. К.
М. е ЕГН ********** (У2), в резултат на което му причинява телесни увреждания.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР, който е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 344р-1277 от 06.02.2024г., в който са
описани причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, както и участниците в
последния. По случая е образувано ДП № 17/24г. по описа на РУ Сливница.
Ищецът сочи, че вина за настъпване на инцидента има водачът на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“ с peг. № ********, който не е съобразил поведението си на пътя и по
този начин грубо е нарушил конкретни разпоредбите на чл.5 ЗДвП.
Ищецът излага доводи, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. №
******** е бил без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е
налице хипотеза, уредена вчл. 519, ал.1, т.1 КЗ: Гаранционният фонд:1. извършва плащания
в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена
1
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
Ищецът сочи, че сезирал Фонда с писмена претенция с вх. № 24-01-137/28.03.2024г.,
съобразно изискванията на чл. 558 КЗ с искане за определяне и изплащане на обезщетение
съобразно представените доказателства. С писмо Изх. № 24-01- 137/14.06.2024г. ГФ го
уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция.
Моли съда да осъди ответника „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на ищеца М. К. М.
застрахователно обезщетение на основание чл. 519, ал. 1 КЗ, както следва: 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/ — за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 06.02.2024г., причинено при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Аб“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 28.03.2024г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5
от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, прави доказателствени искания, искане по чл.219 ГПК и предявява обратен
иск срещу П. Т. Г. с ЕГН **********.
Ответникът оспорва механизма на ПТП – ищецът пресякъл пътното платно внезапно и
ударът е бил непредотвратим за водача на МПС, оспорва всички елементи на състава на
непозволеното увреждане – противоправно поведение на водача, причинно-следствена
връзка между поведението и вредите. Твърди, че вина за ПТП има единствено ищецът,
евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва, че за ищеца са настъпили вреди
във връзка с ПТП, както и размера на предявените искове.
Ответникът сочи, че претенцията пред Фонда е подадена на 28.03.2024г. и че се е произнесъл
в 3-месечен срок. Уведомил е пострадалия по предявената молба, че следва да представи
доказателства по чл.557, ал.1, т.2, б.а КЗ, които не му били представени. Възразява, че не му
е представена банкова сметка, поради което не дължи обезщетение за забава от датата на
подаване на молбата, а от датата на предявяване на исковата молба, евентуално – от датата
на отказа.
Прави искане по чл.219 ГПК – за привличане като подпомащата страна на водача на лекия
автомобил П. Т. Г. с ЕГН **********, гр. Сливница, ул. ******** и предявява обратен иск
срещу нея за сумата 30 000 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по обратния иск П. Г. не е подала отговор на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения към САТЕ и СМЕ,
които съдът кредитира изцяло и цени в тяхната взаимовръзка, по делото се установява, че на
06.02.2024г. около 12,35 часа лек автомобил „Ауди А6“ ДК № ******** ХР, управляван от
П. Т. Г., се движи в град Сливница по улица „Паисий Хилендарски“ с посока от улица
„Георги Бенковски“ към улица „Александър Батенберг“ и скорост около 24km/h. Когато
2
автомобилът се е намирал на разстояние около 31-41 метра от мястото на удара, пешеходец
М. К. М. на 77 години, е предприел пресичане на пътното платно в района на пешеходна
пътека срещу № 40. Траекториите на движение на автомобила и пешеходеца се пресичат и е
настьпил удар между тях с инициален контакт за автомобила в предна лява част, в областта
на предна броня в ляво, за пешеходеца - в странична дясна част. Вследствие на удара
пешеходецът е отхвърлен напред и в дясно и е паднал на терена. Водачът на автомобила е
предприел маневра за спиране и се е установил в покой на мястото, отразено в протокола за
оглед. Причините за настъпване на произшествието са от субективен характер - действията
на водача на автомобила с органите за управление. Водачът е имал техническа възможност,
при своевременна маневра за аварийно спиране, да спре преди мястото на удара. Участъкът
от пътното платно е прав, двупосочна организация на движението, покрит с асфалтова
настилка, без неравности, широчина 8,9 метра. В дясно от пътното платно се намира
затревена площ с широчина 2,30 метра и тротоар с широчина 4,10 метра. В ляво от пътното
платно се намира тротоар с площ 15,20 метра. На 24,10 метра след ОР се намира начало на
пешеходна пътека с край на 27,90 метра. На 4,10м след ОР и 1м в дясно от десния край, на
метална тръба, са монтирани пътни знаци „А13“, „А18“ и „А19“. На 19,20м след ОР, на
метална тръба, е монтиран пътен знак „Д17“. Произшествието е настъпило в светлата част от
денонощието, суха пътна настилка, добра видимост, слънчево време. От техническа гледна
точка ударът за водача на лек автомобил Ауди е предотвратим чрез предприемане на
своевременна маневра за аварийно спиране, тъй като разстоянието на опасната зона за
спиране 11,03 метра е по-малко от разстоянието, на което се е намирал автомобилът от
мястото на удара - 21-41 метра. Преди предприемане на пресичане на пътното платно
пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме движещия се по пътното платно
лек автомобил Ауди и да спре и пропусне преминаването му.
Телесните увреждания, получени от ищеца в резултат от настъпилото ПТП на 06.02.2024г. са
следните: счупване на горния край на дясна малкопищялна кост закрито. Характерът на
увредата е травматичен, като е причинила на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено е консервативно
лечение в амбулаторно-домашни условия. По спешност ищецът е посетил спешен
травматологичен к-т на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД София. Направени са рентгенографии
на дясна колянна става, на таз и лумбални прешлени. Установено е счупване в горния край
на дясната малкопищялна кост. Поставена е гипсова шина, назначен КП на 16.02.2024г. в МЦ
Пирогов с талон от ОПЛ за специалист ортопед.
Болките и страданията, причинени от травматичното увреждане, са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след поставяне на гипсовата имобилизация в първите 7-8 дни
и в началото на раздвижването. Естеството на полученото травматично увреждане с
имобилизация на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация, е такова, че подлежи на
добро възстановяване. За в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето
ищецът може да има оплаквания от дискомфорт в мястото на увреждането. Ударът е
настъпил между странична външна страна на дясна колянна става и предната част на
3
автомобила /броня/. Възстановителният период е около 1.5- месеца - носене на
имобилизационна шина за 30 дни с последваща рехабилитация. По делото няма представена
медицинска документация за остатъчни явления.
От показанията на св. И., очевидец на ПТП, се установява, че ПТП е настъпило през
февруари месец 2024 г. Свидетелят се движел от главния път, идващ от село Алдомировци.
На центъра на гр. Сливница имало паметник, който трябвало да бъде заобиколен, за да се
тръгне посока София, трябвало да се направи обратен завой. От дясната страна на свидетеля,
от село Гълъбовци, идвал лек автомобил, който спрямо автомобила, управляван от
свидетеля, бил с предимство. След като го пропуснал, свидетелят поел след него с посока
гр. София. От това кръстовище, на около 15 до 30 метра, имало пешеходна пътека. Откъм
паметника свидетелят видял, че има възрастен мъж, носел котленки за храна, тръгнал да
пресича. Свидетелят очаквал автомобилът пред него да спре, да светнат стоповете, но това
не се случило. В момента, в който се разхвърчали котленките, стоповете на колата светнали
и колата спряла. Колата не се движела над ограничението, което е в населено място, движела
се по-бавно. Свидетелят се обадил на тел.112 и написал сведение. Пешеходецът пресичал на
пешеходна пътека. Пред пътеката нямало коли и кофи за смет, които да ограничават
видимостта към пешеходеца. Пешеходецът се движел с нормално темпо.
От показанията на св. К.а, дъщеря на ищеца, се установява, че той й се обадил от
„Пирогов“ и й разказал за инцидента. Имал емоционална травма, защото му предстояла
операция за злокачествено туморно образование. В „Пирогов“ му гипсирали крака, след
което се прибрал вкъщи. Трябвало да лежи известно време на легло. С майка й го
обслужвали, докато можел да започне да ползва патерици. Един месец носил гипс.
Патериците ги ползвал и впоследствие, защото го наболявал кракът. Трудно се
възстановявал заради възрастта си. Преди това бил енергичен, не се спирал на едно място,
разхождал се. След ПТП нямало как да ходи на далеч, защото кракът го болял. Имал
остатъчни болки към настоящия момент. Не е имал възможност да посещава рехабилитация,
защото му предстояла операция за премахване на туморното образувание. Правил
рехабилитация вкъщи – казали им какви упражнения да прави и да раздвижва крака.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.519, ал.1, т.1 КЗ. Направено е възражение по
чл.51, ал.2 ЗЗД
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ********, вреди, размер на вредите, причинна
връзка между поведението на водача и вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на водача,
евентуално, че поведението на водача е допринесло за настъпването на вредите.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП, извършено ли е
противоправно деяние от водача, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и с
вредите, претърпени от ищеца, има ли съпричиняване на вредите от страна пострадалия,
4
твърдените неимуществени вреди, размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Предвид обсъдения доказателствен материал съдът намира, че водачът на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ******** е извършил виновно и
противоправно деяние – нарушил е чл.119, ал.1 ЗДвП, според който при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.
Установява се, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. №
******** е бил без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което
на основание чл. 519, ал.1, т.1 КЗ, според който Гаранционният фонд извършва плащания в
полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се ангажира
отговорността на Гаранционен фонд.
Съдът кредитира изцяло заключенията към съдебните експертизи и свидетелските
показания, тъй като са еднопосочни, последователни и житейски логични.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятие. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на извършване,
обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване
е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да отчете, че ищецът
внезапно и неочаквано е претърпял ПТП, от което е получила средна телесна повреда –
счупване на крака, възрастта на ищеца, който към датата на ПТП е бил на 77г., претърпяната
силна физическа болка непосредствено след счупването на крака, след поставяне на
гипсовата имобилизация в първите 7-8 дни и в началото на раздвижването,
продължителността на възстановителния период 1,5-2 месеца, както и обстоятелството, че за
в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето ищецът може да има
оплаквания от дискомфорт в мястото на увреждането. Съдът отчита и че по делото няма
5
представена медицинска документация за остатъчни явления, но според свидетелските
показания има остатъчни болки.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 30
000лв.
Относно възражението за съпричиняване: от събрания доказателствен материал не се
установява поведение на ищеца, изразяващо се в действие или бездействие, което да е в
причинно-следствена връзка както с настъпването на ПТП, така и с причиняването на
телесните увреждания и болките и страданията, които ищецът е претърпял от тях. От
заключенията към САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието са от
субективен характер – действията на водача на автомобила с органите за управление.
Водачът е имал техническа възможност, при своевременна маневра за аварийно спиране, да
спре преди мястото на удара. Претърпените увреждания са в причинна връзка с ПТП.
Предвид горното, съдът намира, че възражението за съпричиняване е недоказано.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по чл.86 ЗЗД: Ищецът е
уведомил Фонда с писмена претенция с вх. № 24-01-137/28.03.2024г., съобразно
изискванията на чл. 558 КЗ с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно
представените доказателства. С писмо Изх. № 24-01- 137/14.06.2024г. ГФ го уведомил, че
отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция. Съгласно чл.493, ал.1т.5 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в
това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива по т.5 и лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, а съгласно последната в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3: лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно в случая обезщетение за забава
се дължи от 28.03.2024г. до изплащане на сумата.
По предявения обратен иск:
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Предвид горното предявеният обратен иск от страна на Гаранционен фонд срещу виновния
6
водач за ПТП е основателен за присъдената сума от 30 000 лева, ведно със законната лихва
от 28.03.2024г. до изплащане на сумата.
Относно разноските:
Предявен е първоначален иск с цена 30 000 лева, който съдът е намерил за основателен,
както и обратен иск, който също е основателен.
По първоначалния иск разноски се дължат на ищеца.
В молба от 30.06.2025г. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 НВАР минималният размер на адвокатското възнаграждение е 3050
лева.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършени
процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в три съдебно
заседания, намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА в размер на ориентировъчния минимум по чл.7, ал.2, т.4 НВАР от 3050 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да
плати държавна такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1700 лева
/1200 лева – държавна такса и 500 лева – разноски/.
По обратния иск в полза на Гаранционен фонд следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 1200 лева и 540 лева юрисконсултско възнаграждение. Не следва
да се присъждат претендираните разноски в размер на 520 лева депозити за вещи лица и
свидетел, доколкото те са сторени във връзка с първоначалния иск.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********, да плати на М. К. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.
к. ,********, по предявения първоначален иск с правно основание чл. 519, ал. 1 КЗ, сумата
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ — за претърпени неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 06.02.2024г., причинено при управление
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ********, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 28.03.2024г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, ул. „********, да плати на адв. Д. К. З. с ЕГН ********** от САК,
гр. София, ул. ********, сумата 3050 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2
ЗА.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********, да плати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 1700 лева.
ОСЪЖДА П. Т. Г. с ЕГН ********** гр. Сливница, ул. ********, да плати на
„Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „********, по предявения обратен иск на основание чл. 558, ал. 7 КЗ, сумата 30
000 лева /тридесет хиляди лева/ — за присъдено обезщетение за вреди от ПТП, причинено
при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 28.03.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, както и сумата 1740 лева – разноски в производството по обратния иск.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ответника Гаранционен
фонд - П. Т. Г. с ЕГН **********, гр. Сливница, ул. ********.
Посочената банкова сметка от ищеца М. М. за плащане на присъдените суми е IBAN: BG
********, „Уникредит Булбанк“ АД.
Посочената банкова сметка от ищеца Гаранционен фонд за плащане на присъдените суми е
IBAN: BG ********1, „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8