Р Е Ш Е Н И Е
№ 628
гр. Пловдив, 29 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №402 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Х.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***0, представляван от адвокат Д.П.- пълномощник, обжалва Решение №260704
от 11.12.2020г. по Н.А.Х. дело №2853 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г.,
XXV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
с №20-0333-000070 от 27.01.2020г., издадено от началник на Районно управление
(РУ), гр. Стамболийски, при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
с което на жалбоподателя Д. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и е
лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12
месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на процесуалните
правила, постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено
процесното НП, както и присъждане на направените съдебни разноски пред дете
съдебни инстанции, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът- РУ-
Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 19.01.2020г., около 02:55ч., е
извършена проверка от служители в РУ- Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив на
място, в гр. Пловдив, на ул. “Граф Игнатиев“ срещу №22. В рамките на проверката
е прието за установено, че касаторът Д. управлява собствения си лек автомобил “МИНИ
КУПЪР“, с рег.№****, България. Касаторът е изпробван за евентуална употреба на
алкохол от негова страна с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510“, с фабричен №ARBA 0060, при което е отчетена концентрация на алкохол в
издишания въздух от 0,94 ‰ (промили). А.В.Т.- служител в РУ- Стамболийски при
ОД на МВР- Пловдив издава на касатора Д. Талон за изследване с №0062837,
представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според
съдържанието на посочения талон за изследване, Д. е уведомен, че в срок до 45
мин. от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в “УМБАЛ
Пловдив“ АД. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на Д. на 19.01.2020г.
в 03:02.
За установеното в
рамките на проверката И.Д.Ю.- мл. полицейски инспектор в РУ- Стамболийски при
ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия АА, бл.№036283 от 19.01.2020г., с който деянието на Д., изразяващо
се в управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 0,94 ‰
(промили), установена с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510“, с фабричен №ARBA 0060, се квалифицира като административно нарушение по смисъла
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Според чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи (МинВР), с която заповед, на основание чл.186 и чл.189,
ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.„б“ и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1,
б.„а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.5 от Правилника за устройството и дейността на Министерството
на вътрешните работи (ПУДМВР) и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), са определени да издават наказателни постановления по
ЗДвП изчерпателно изброени длъжностни лица, между които и началниците на РУ при
ОДМВР – на обслужваната територия (точка 2.8. от заповедта).
Със същата заповед са
определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за
налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП изчерпателно изброени длъжностни
лица, между които и заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI – III степен, в СДВР/ОДМВР и
в техните териториални структурни звена – в рамките на обслужваната територия
(точка 1.3. от заповедта).
Според информация,
достъпна на сайта на ОД на МВР- Пловдив в интернет на адрес:
РУ Стамболийски обслужва 4 общини –
“Стамболийски”, “Кричим”, “Перущица” и “Родопи” с общо 3 града и 13 села. Обща
територия – около 500 кв. км с население 55000 жители.
Предвид посоченото,
настоящият състав на съда намира за установено, че процесните АУАН и НП са
издадени от териториално некомпетентни органи за целта, тъй като нарушението е
извършено на територията на община Пловдив.
От своя страна, липсата
на териториална компетентност по отношение на съставителя на процесния АУАН (И.Д.Ю.-
мл. полицейски инспектор в РУ- Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив) и на
издателя (А.С.К.- началник на РУ- Стамболийски при ОД на МВР- Пловдив) на
процесното НП обуславят незаконосъобразността и на двата посочени акта.
Ето защо, като
потвърждава процесното НП, районният съд постановява решението си при неправилно
прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е неправилно,
поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго
такова, по същество.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за
двете съдебни инстанции е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до
размерите, в които са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на
разноските. Такива в случая се констатират в размер от общо 1 000,00 лева,
от които 500,00 лева за производството пред районния съд, както и 500,00 лева
за производството пред настоящата инстанция.
За разноските следва да
се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП,
каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260704
от 11.12.2020г. по Н.А.Х. дело №2853 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., XXV-ти
наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление с №20-0333-000070 от 27.01.2020г., издадено от началник на Районно
управление- Стамболийски, при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Х.Д.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР, гр. Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Х.Д., ЕГН **********, сумата
от общо 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………