№ 13195
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110114912 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, против Ц. К. Щ., Б. К.
Щ., В. К. Щ. и В. Ц. Щ. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
топлофикационното дружество в условията на разделност следните суми:
ЗА Ц. К. Щ. следните суми: сумата от 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със законна лихва
за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата 168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. - април 2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата 0,40 лв. - 1/8 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,
За Б. К. Щ. следните суми: сумата от 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със законна лихва
за периода от 14.9.2021 г. до погасяване, сумата 168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021 г.; сумата 1,89 лв. - 1/8 от възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. - април 2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване, сумата 0,40 лв. - 1/8 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г.;
1
За В. К. Щ. следните суми: сумата 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***; сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата
168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. ; сумата 0,40 лв. - 1/8
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,;
За В. Ц. Щ. следните суми: сумата 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***; сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата
168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. ; сумата 0,40 лв. - 1/8
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 23.09.2021 по ч. гр. д. №
53494/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на доставчика.
Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за
главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия
период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В срокa по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез назначения им
особен представител, с който оспорват исковата претенция по основание и размер. Оспорват
изправността на общия топломер, монтират в абонатната станция. Правят възражение за
погасяване на задълженията по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Х и Р“ ЕООД, което не взима
2
становище.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 53494/2021г. по опис на СРС, 126 състав, се установява, че
на 23.09.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
съгласно която е разпоредено следното:
За БХ Щ.: сумата от 3755,22 лв. - 4/8 от цена на доставена топлинна енергия през
периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***; сумата от 7,56 лв. - 4/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата от
674,14 лв. - 4/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г.; сумата от 1,62 лв. -
4/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,;
ЗА Ц. К. Щ. следните суми: сумата от 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със законна лихва
за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата 168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. - април 2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата 0,40 лв. - 1/8 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,
За Б. К. Щ. следните суми: сумата от 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със законна лихва
за периода от 14.9.2021 г. до погасяване, сумата 168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021 г.; сумата 1,89 лв. - 1/8 от възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. - април 2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване, сумата 0,40 лв. - 1/8 от обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г.;
За В. К. Щ. следните суми: сумата 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***; сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата
168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. ; сумата 0,40 лв. - 1/8
3
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,;
За В. Ц. Щ. следните суми: сумата 938,81 лв. - 1/8 от цена на доставена топлинна
енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***; сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване; сумата
168,53 лв. - 1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г. ; сумата 0,40 лв. - 1/8
от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021 г. ,
Длъжникът Б Щ. е получила заповедта на 12.10.2021г., като в законоустановения
срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповедта е влязла в сила по
отношение на този длъжник.
По отношение на останалите длъжници заповедта е връчена на основание чл. 47,
ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 03.07.2023г. съдът е дал указания по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В указания срок ищецът е изпълнил указания
на съда и е подал иска, поради което производството е допустимо.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.200, ал.1
ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния
факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн.
ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
4
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
От представения от ищеца Договор за продажба на държавен недивжим имот от
25.12.1979г. се установява, че през 1979 г. АХА и К В.ев Щ., са придобили правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Видно от удостоверение за наследници на
АА, същата е починала на 02.03.1997г., като е оставила за наследник дъщеря си БХ Щ.. По
делото е прието и удостоверение за наследници на К В.ев Щ., като видно от същото лицето е
починало на 29.09.1996г. и е оставил за наследници съпругата си В. Щ. и тримата си сина В.
Щ., Б. Щ. и Ц. Щ.. Не се твърди или установява впоследствие да са се разпоредили с него,
поради което съдът намира за доказано, че ответниците са собственици на имота в
процесния период въз основа на наследствено правоприемство при квоти: ½ идеална част за
Б Щ. и по 1/8 идеална част за ответниците в настоящото производство. Предвид изложеното
съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът
е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на
иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза, се установява, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено
количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия
топломер в сградата е преминал метрологичен контрол. Поради което възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 14.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
5
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок
е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 06.07.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, в настоящия
случай вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода май 2017 г. – април
2018 г. са погасени по давност.
За определяне размера на вземанията съдът е назначил ССЕ и СТЕ. Видно от
заключенията по двете експертизи погасената по давност главница за топлинна енергия за
периода за периода 05.2017 - м.04.2018г. възлиза на 1852,30 лева или по 231,54 лева,
равняваща се на 1/8 за всеки от ответниците. Видно от заключението по ССчЕ всеки от
ответниците дължи главница за целия претендиран период в размер на 938,81 лева.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия за всеки от ответниците
следва да се уважи за размера от 707,27 лева за периода от м. май 2018 до м.04.2020г.. За
разликата следва да се отхвърли като погасен по давност.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответниците следва да заплатят на ищеца дължимото
възнаграждение съобразно притежаваните идеални части.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Поради което искът е доказан по основание. Що се отнася до размера до
мораторната лихва, то същата следва да се уважи до размера от 101,02 лева за периода
15.09.2020г. до 11.07.2023г., като за разлика до пълния претендиран размер искът бъде
отхвърлен.
6
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 1303,47лв., от които 88,77 лв.
за ДТ, 400 лева за особен представител, 414,70 лева – депозит за СТЕ и 300 лева – депозит за
ССчЕ, както и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК има право на 951,70 лв. в исковото производство с оглед частичната
основателност на исковете. По отношение за разноските в заповедното – 177,54 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсулстко възнаграждение съдът намира, че същите следва
да бъдат уважени до размера от 166,13 лева. Отговорността за разноски следва да се раздели
между ответниците съразмерно на отговорността им по исковите претенции.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. К. Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, кв. Б,
бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, дължи на „ТС“ ЕАД, сумата от 707,27 лв. - 1/8 от цена на доставена
топлинна енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със
законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване ц; сумата 101,02 лв. - 1/8 от
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 23.09.2021г. по ч. гр. д. №
53494/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 707,27 лева до пълния претендиран размер от 938,80
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г., както и за разликата над присъдения размер от 101,02 лева до пълния
претендиран размер от 168,53 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2018г.. до 01.09.2021г., като погасени по давност, както и иска за сумата в размер на
0,40 лева (нула лева и 40 стотинки) – мораторна лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021г., като
неоснователен.
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. К. Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, кв. Б,
бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, дължи на „ТС“ ЕАД, сумата от 707,27 лв. - 1/8 от цена на доставена
топлинна енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със
законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на задължението; сумата 101,02 лв. -
1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 23.09.2021г. по ч. гр. д. №
53494/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 707,27 лева до пълния претендиран размер от 938,80
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г., както и за разликата над присъдения размер от 101,02 лева до пълния
претендиран размер от 168,53 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2018г.. до 01.09.2021г., като погасени по давност, както и иска за сумата в размер на
0,40 лева (нула лева и 40 стотинки) – мораторна лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021г., като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. К. Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, кв. Б,
бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, дължи на „ТС“ ЕАД, сумата от 707,27 лв. - 1/8 от цена на доставена
топлинна енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със
законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на задължението; сумата 101,02 лв. -
1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 23.09.2021г. по ч. гр. д. №
53494/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 707,27 лева до пълния претендиран размер от 938,80
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г., както и за разликата над присъдения размер от 101,02 лева до пълния
претендиран размер от 168,53 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2018г.. до 01.09.2021г., като погасени по давност, както и иска за сумата в размер на
0,40 лева (нула лева и 40 стотинки) – мораторна лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021г., като
8
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Ц. Щ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, кв. Б,
бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, дължи на „ТС“ ЕАД, сумата от 707,27 лв. - 1/8 от цена на доставена
топлинна енергия през периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № ***, ведно със
законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на задължението; сумата 101,02 лв. -
1/8 от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021 г., сумата 1,89 лв. - 1/8 от
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода август 2018 г. -
април 2020 г., ведно със законна лихва за периода от 14.9.2021 г. до погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 23.09.2021г. по ч. гр. д. №
53494/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 707,27 лева до пълния претендиран размер от 938,80
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г., както и за разликата над присъдения размер от 101,02 лева до пълния
претендиран размер от 168,53 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2018г.. до 01.09.2021г., като погасени по давност, както и иска за сумата в размер на
0,40 лева (нула лева и 40 стотинки) – мораторна лихва върху задължението за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 01.09.2021г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Ц. К. Щ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.София, кв. Б, бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
*** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, разноски делото в размер на
237,92 лева в исковото и 41,53 лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Б. К. Щ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.София, кв. Б, бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
*** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, разноски делото в размер на
237,92 лева в исковото и 41,53 лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. К. Щ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.София, кв. Б, бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
*** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, разноски делото в размер на
237,92 лева в исковото и 41,53 лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК В. Ц. Щ., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.София, кв. Б, бл.219, вх.Б, ет.2, ап. 24, да заплати на „ТС“ ЕАД, с ЕИК
*** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***, разноски делото в размер на
237,92 лева в исковото и 41,53 лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
9
ищеца - ХР ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10