Мотиви към присъда № 89/14.06.2019 по НОХД № 511/2019г. по описа на РС Сливен, изготвени на 13.08.2019 год.

          На 26.03.2019 год. Районна прокуратура Сливен е внесла в РС Сливен обвинителен акт против подсъдимия Т.Н.П. за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за това, че в периода от месец март 2016г. до месец ноември 2016г. включително, в гр. Сливен, като е бил осъден с Решение №1 по гр.дело 4471 /2015г. на Сливенски районен съд, влязло сила на 04.01.2016г. да издържа свои низходящи Ю.Т.П. и Н.Т.П.  съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски (за всяко дете поотделно по 9 вноски) в размер на общо 1800лв. (хиляда осемстотин лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК

          В разпоредително заседание при изразяване становище по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, майката на пострадалите малолетни деца, като техен законен представител, предявява граждански иск срещу подсъдимия и заявява, че желае да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Представителя на РП Сливен също дава становище по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, като заявява, че делото следва да се насрочи за разглеждане по общия ред. Подсъдимият се присъединява към становището на прокурора и заявява, че ще представи доказателства, че е платил сумата от 1800.00 лева.

          Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, конституира М.Ц.Г., като майка и законен представител на малолетните пострадали лица Ю.П. и Н.П., като частен обвинител, не допусна разглеждането на граждански иск и конституирането й като граждански ищец и насрочи съдебно заседание по общия ред.

          В съдебно заседание, в хода на съдебното следствие, подсъдимият представя платежно нареждане, видно от което на 15.05.2019 год. е превел по сметка на М.Г. сумата от 1800.00 лева за издръжка на двете им деца за периода март - ноември 2016 год. В хода на съдебните прения представителят на РП- Сливен поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, но да не му се налага наказание, поради заплащане изцяло на дължимата от него издръжка за двете му деца. Повереникът на частния обвинител заявява, че счита, че подсъдимият е извършил деянието. Заявява, че дължимата сума от 1800.00 лева е внесена още преди първото съдебно заседание. Претендира разноски. Подсъдимият посочва, че е внесъл дължимата сума, моли съда да приложи разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК и да не бъде наказван.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият Т.П. и св. М.Г. сключили граждански брак на 20.01.2012 год. От брака си те имали две деца - Ю.Т.П., родена на *** г. и Н.Т.П., роден на *** г. С Решение № 1 от 04.01.2016 г. по гр.дело № 4471/2015г. по описа на РС Сливен бракът между подсъдимият и М.Г. бил прекратен с развод. С цитираното решение, влязло в сила на 04.01.2016 год,. съдът определил месечна издръжка за малолетните деца в размер на по 100.00 лева за всяко едно от двете деца. За периода от месец март 2016г. до месец ноември 2016 г. подсъдимият не заплатил дължимата поотделно за двете деца месечната издръжка. За този период останали дължими по девет цели вноски за месечна издръжка или общо 1800.00 лева. От месец декември 2016г. подсъдимият започнал ежемесечно да плаща дължимата издръжка по банков път по сметка на св. М.Г.. С влязло в сила на 11.01.2019г. Решение № 1501/21.12.2018г. по гр. дело № 4322/2018г. на РС Сливен бил изменен размерът на определената с Решение № 1 по гр.дело 4471/2015 год. по описа на РС Сливен издръжка за двете деца, като считано от датата на подаване на исковата молба - 22.08.2018 год. издръжката на малолетното дете Н. била увеличена от 100.00 лева на 150.00 лева, а за малолетното дете Ю. от 100.00 лева на 160.00 лева. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, неплатените месечни вноски от подсъдимият П. за издръжка за двете му деца в периода от м.март 2016 г. до м. ноември 2016 г. са девет броя. по 100.00 лева или 900.00 лева за всяко дете поотделно. Общият размер на дължимите вноски от страна на подсъдимия за двете деца за цитирания период е 1800.00 лева.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка М.Г. тъй като са последователни, логични и не противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Съдът дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като изготвено от компетентно лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

          С деянието си подсъдимият Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно в периода от месец март 2016г. до месец ноември 2016г. включително, в гр. Сливен, като е бил осъден с Решение № 1/04.01.2016г. по гр. дело № 4471 /2015г. на Сливенски районен съд, влязло сила на 04.01.2016г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ю.Т.П. - ЕГН **********,  съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски в размер на общо 900.лв. (деветстотин лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и в периода от месец март 2016г. до месец ноември 2016г. включително, в гр. Сливен, като е бил осъден с Решение № 1/04.01.2016г. по гр. дело № 4471 /2015г. на Сливенски районен съд, влязло сила на 04.01.2016г. да издържа свой низходящ – сина си Н.Т.П. - ЕГН **********,  съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – девет месечни вноски в размер на общо 900.лв. (деветстотин лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

          По отношение на посочените като неплатени остатъци от неплатени издръжки за м.февруари 2016 г. по 17,83 лева за всяко дете, същите следва да бъдат удовлетворени по гражданско-правен ред,, тъй като не изпълват хипотезата на чл. 183 ал.1 от НК за дължима месечна вноска, респ. пълна вноска, в конкретно определен от съда размер. Същото се отнася и за посочените в експертизата дължими остатъци изменения размер на издръжката от м.септември 2018 г. до м.декември 2018 г., тъй като не надхвърлят размера на две месечни вноски, който е 300.00 лева. за детето Н.  и 320.00 лева за детето Ю..

          Деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

          Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимият съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че не следва да му налага наказание за извършеното от него престъпление, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че до постановяване на настоящата присъда той е изпълнил задължението си. Ето защо съдът прие, че за малолетните деца Ю.П. и Н.П. не са настъпили други вредни последици, поради което призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и на основание чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК не му наложи наказание.

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 145.80 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен, както и направените в съдебното производство разноски в размер на 20.00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по  сметка на РС-Сливен, както и осъди подсъдимият да заплати да заплати на М.Ц.Г. сумата от 300,00 лева, представляваща направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение.

          Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: