РЕШЕНИЕ
№ 300/19.12.2023 г.
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 243 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Я.Д.Р., ЕГН **********; с адрес *** срещу Решение
№ 363/25.05.2023 г., постановено по АНД № 814/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № К1055/04.04.2023 г.,
издадено от заместник-кмета на Община Русе; с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т.
6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание лично поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Не представя
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба – заместник-кмет на Община Русе, редовно уведомен, не се явява , не се
представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, с оглед правилно установената от въззивния съд
фактическа обстановка. Установено е по категоричен начин, че на инкриминираната
дата е паркирал автомобила си на по-малко от 5 м от зоната на кръстовището.
Посочва, че не са допуснати нарушения на материалния закон, а напротив,
приложена е правилната норма с оглед извършеното от касационния жалбоподател
нарушение. Иска от съда да остави решението в сила.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на Я.Д.Р. против Наказателно
постановление № К1055/04.04.2023 г., издадено от заместник-кмета на Община
Русе; с което за нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. За да потвърди
процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона, като нарушението е
доказано по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Сочи
се в касационната жалба, че установените от въззивната инстанция факти не се
подкрепят от събраните доказателства, което от своя страна води до извода, че
решението не е формирано съобразно разпоредбите на НПК. Възразява се още, че
фактическите и правните изводи в оспореното решение не са основани на
всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, поради
което не кореспондира с разпоредбите на закона.
Съдът
не е съгласен с така въведените възражения. Фактическата обстановка е
установена изцяло и правилно на основа доказателствения материал – безспорно се
доказва от събраните пред първата инстанция доказателства, че превозното
средство е паркирано от касатора, поради което възражението в жалбата в обратната
насока е неоснователно. Без значение е собствеността на превозното средство,
след като е установено, че паркирането на това забранено място е реализирано
именно от Р..
Твърдението
на касатора в съдено заседание, че не той е шофирал автомобила, а това е сторил
баща му, противоречи на събраните в хода
на въззивното производство доказателства.
Релевира
се възражение, че тежестта на доказване на извършеното нарушение от Р. е върху административнонаказващият
орган. Касационният жалбоподателя елегантно заобикаля факта, че в конкретния
случай тежестта на доказване лежи върху Р. тъй като съгласно нормата на чл.189,
ал. 2 от ЗДвП Редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Протестира
се в жалбата, че в първоинстанционният съд при постановяване на своето решение
не е обърнал внимание на факта, че актосъставителя не е извършил измерване с
техническо средство във връзка с изискването превозното средство да е паркирано
на разстояние, по-голямо от 5 метра от кръстовището. Съдът счита, че подобно
измерване въобще не е необходимо, предвид факта, че от снимковия материал по
делото и без специални знания се установява, че процесния автомобил „Рено
трафик“ е паркиран неправилно. Тази теза се поддържа и от прокурора.
На
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд -
Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363/25.05.2023 г.,
постановено по АНД № 814/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: