№ 276
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И. Юл. К.
като разгледа докладваното от И. Юл. К. Гражданско дело №
20211720102371 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. ЕВТ., М. ГР. ТР. и Л.. ГР.
Н. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.. Ищецът твърди, че в полза на
ответника е издадена изпълнителен лист от 05.04.2006 г. в рамките на ч.гр.д.№
1534/2006 г., по описа на Районен съд П. по силата, на който наследодателят им – Г. Т.
Е. той е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П. суми в
размер на 438,82 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода 21.05.2001 – 24.01.2006 г., ведно със законна лихва от
03.04.2006 до окончателното плащане; 145,59 лева - законна лихва за забава за периода
от 26.07.2001 г. до 18.03.2006 г., както и разноски в размер на 14,71 лева. Твърди, че
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и.д.№ 617/2007 г. по описа на
ЧСИ С. Б. с р-н на действие ОС-П.. Твърди, че последното действие по изпълнение е
било на 31.08.2007 г., след което производството е перемирано. Твърди, че въз основа
на същия изпълнителен лист е било образувано и.д. № 1822/2015 г. по описа на ЧСИ С.
Б. – на 27.11.2015 г., което също е прекратено. Твърди, че единственото действие по
изпълнение в рамките на това принудително производство е извършено на 11.12.2015
г., когато е наложен запор върху пенсията на длъжника.
Твърди, че задължението е погасено по давност, позовавайки се на тригодишна
такава, тъй като сумите не са установени с влязло в сила решение а с влязла в сила
заповед за изпълнение, поради което моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че описаните суми не се дължат, като същевременно оспорва
правото на принудително удовлетворяване на притезанието.
С оглед на изложеното, моли съда да приема за установено, че всели един от
ищците В. Г. ЕВТ., М. ГР. ТР. и Л.. ГР. Н. не дължат по 1/3та от общото задължение, а
именно 146,60 лева главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 21.05.2001 – 24.01.2006 г., ведно със законна лихва от
03.04.2006 до окончателното плащане; 48,53 лева - законна лихва за забава за периода
1
от 26.07.2001 г. до 18.03.2006 г., както и разноски в размер на 4,90 лева.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни по отношение на твърдението за недължимост, като
признава, че вземането е погасено по давност. Не оспорва издаването на изпълнителен
лист в негова полза, образуването на изпълнително дело и неговото прекратяване.
Твърди, че дружеството взискател не е предприемало други действия за принудително
събиране на посочените суми, поради което не е провокирало предявяване на
настоящия иск. Поддържа, че вземането съществува, но не би могло да бъде събрано
принудително, а единствено ако длъжникът доброволно плати.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.В съдебно заседание страните се
представляват. Ищецът поддържа вече изложеното. Ответникът оспорва иска
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу наследодателя на ищците – Г. Т. Е. е
издаден изпълнителен лист за сумите, описани в исковата молба съгласно определение
на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 1534/2006 г. на основание чл. 237, б. „к“
ГПК (отм.) Ищците са признали за образуване на изпълнително дело срещу техния
наследодател (макар и това да е неизгоден за тях факт), но по делото доказателства в
тази насока не са ангажирани.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
2
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 1534/2006 г. е
погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с образуването на и.д.
№ 617/2007 г. по описа на ЧСИ С. Б. (за което единствено ищците признават), то
новата тригодишна давност отново е изтекла поради липса на обективни данни за
прекъсването , поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
в размер на 50,00 и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в общ размер на 300,00
лева.
3
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , гр. П.,
ЕИК *********, гр. П., ул. „Средец“ № 11 не съществува изпълняемо право (право
на принудително изпълнение) срещу В. Г. ЕВТ. , ЕГН **********, М. ГР. ТР. , ЕГН
********** и Л.. ГР. Н., ЕГН ********** в качеството им на наследници на Г. Т. Е.
разделно за по 1/3 от общото задължение в размер на 438,82 лева - главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
21.05.2001 – 24.01.2006 г., ведно със законна лихва от 03.04.2006 до окончателното
плащане; 145,59 лева - законна лихва за забава за периода от 26.07.2001 г. до 18.03.2006
г., както и разноски в размер на 14,71 лева (146,60 лева главница, ведно със законна
лихва от 03.04.2006 до окончателното плащане; 48,53 лева - законна лихва за забава и
разноски в размер на 4,90 лева - всеки един от тях), за които суми в полза на ответника
е издаден изпълнителен лист от 05.04.2006 г. в рамките на ч.гр.д.№ 1534/2006 г., по
описа на Районен съд П. срещу наследодателят им – Г. Т. Е. поради погасяването им
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на В. Г. ЕВТ. сумата от 116,67 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на М. ГР. ТР. сумата от 116,67 лева – разноски по
делото
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Л.. ГР. Н. сумата от 116,67 лева – разноски по
делото
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4