Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 02.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание на 20.12.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 406/2019г.по описа на съда,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.200 вр.чл.79
от ЗЗД- за заплащане цената на продадени движими вещи и за мораторна лихва.
В исковата молба ищецът сочи, че на 15.03.2019г. в с.Рогозари ответниците по делото Д.Д.С. и Н.Ш.М.,
с които се познавал от доста години, заявили, че са отишли да купят крави и
телета за клане /за месо/ от него. След като огледали всички животни в обора,
двамата ответници харесали три крави и едно теле,
които поискали да купят. Твърди, че след кратък пазарлък, на място се спазарили
двамата ответници заедно да му платят, като цена,
сумата от общо 2200 лв. В двора на обора ответниците С.
и М. заедно му платили сумата от 900лв., която сума заявили, че имат в
наличност у тях в момента, като пак заедно двамата обещали и поели задължението
останалата част от продажната цена от 1300лева за купените животни, да му
изплатят на 19.03.2019г. на следващата
седмица.Тъй като до настоящият случай, за който е предявена и исковата молба
срещу тях, с двамата ответници С. и М. е бил имал
неведнъж договорни взаимоотношения пак във връзка с покупко-продажба на негови
животни и не бил имал проблеми и неизпълнение на договорни задължения от тяхна
страна, им повярвал и им се доверил. Още същият ден предал на купувачите, ответници в настоящето производство, трите крави и телето,
които купили от него и си
тръгнали заедно с животните.
Сочи, че въпреки обещанието и поетото от тяхна страна задължение останалата
част от продажната цена от 1300 лв за купените от
него животни, ответниците не изпълнили своето
задължение и обещание. Във връзка с подадена от него по случая жалба до РУ -
Джебел е била образувана проверка по
преписка с рег. № 6110 ЗМ-19/08.04.2019г. по описа на РУ -Джебел и прокурорска
преписка с вх. № 300/2019 г. по описа на Районна прокуратура -Момчилград,
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на
Районна прокуратура- Момчилград от 23.05.2019г. на 09.04.2019г. в РУ- Джебел,
след установяването им от служители на управлението ответниците
били призовани за изясняване на обстоятелствата по образуваната по жалбата
преписка, за което обстоятелство бил уведомен и призован и той. В присъствието на
служител на РУ- Джебел се срещнал с двамата ответници
С. и М.. След проведените разговори на място в РУ - Джебел, били снети и
писмени обяснения от двамата ответници, в които
обяснения същите признавали, че към момента на снемането на обясненията двамата
заедно дължат сумата от 1300лв, и посочили, че ще ги върнат на ищеца. На
16.04.2019г. пак в РУ - Джебел, където били призовани тримата заедно, двамата ответници С. и М. заедно му изплати и сумата в размер на
300лв, в която разписка, след предаването на парите и посочили, че остава да ми
дадат още 1000 лв. Сочи, че ответниците не са
изпълнили своето общо задължение към него и продължавали да му дължат сумата от
1000лв и към настоящия момент. Моли съдът да постанови решение с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от
1000 лв, явяваща се като неизплатена от тяхна страна
остатък от уговорена цена по сключен договор за покупко-
продажба, ведно със законова лихва от
15.03.2019г. до окончателното му изплащане, както и направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
В
съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител- адв.С.М. от АК- Хасково, поддържа иска, така както е
предявен.
Ответниците Д.Д.С. и Н.Ш.М. ,
в срока по чл.131 от ГПК не са отговорили писмено, и не са посочили и
представили доказателства. В съдебно заседание правят признание на фактите,
изложени в иска, и не отричат, че дължат тази сума, и предлагат същата да я
изплатят на части.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното.
Предвид направеното от ответниците признание на фактите
по иска съдът намира, че са налице предпоставките по чл.175 от ГПК за
постановяване на съдебно решение при признание на фактите по иска, т.к.
признанието се подкрепя и от събраните по делото доказателства.
По
делото са събрани следните доказателства; Постановление на РП- Момчилград от
23.05.2019г. за отказ да се образува ДП по преписка № 300/19г. на РП-
Момчилград, както и всички материали по тази преписка, съдържаща справка за
извършена проверка, докладна записка, саморъчни обяснения от страните по
делото; разписка за предадена сума от 300 лева, 3 бр.протоколи за
предупреждения, придружителни писма. В качеството на
свидетел е разпитан Сейхан Бекир, който като пол.служител е извършил проверка
по случая, по време на която ответниците са признали
за покупката на животните и останалата като дължима сума, и в негово присъствие
са предали и 300 лева на ищеца по делото.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл.237 от ГПК, т.к. въпреки наличието
на признание на иска и на фактите по него, липсва искане на ищеца за прекратяване
съдебното дирене и за постановяване на съдебно решение съобразно признанието.
В същото време
обаче, ответниците в съдебно заседание признават
неизгодните за тях факти, както и признават целият иск, а именно, че са
закупили животни от ищеца, и не са изплатили цялата сума и са останали
задължени със исковата сума, и която предлагат да заплатят на части.
Предвид това и
тъй като този признат от ответниците факт, е
неизгоден за тях и не се опровергава от останалите доказателства по делото,
съдът го намери за доказан от това им признание по смисъла чл.175 ГПК. Поради това намери, че по
делото няма данни ответникът да е заплатил цялата уговорена между тях и ищеца
сума от 2 200 лева за закупените от тях животни, и са останали до
приключване на съдебното дирене само с претендираният
с иска остатък от 1 000 лева от продажната сума. Това частично неизпълнение на
основното договорно задължение на ответниците по
сключеният между страните договор за покупка на вещи /животни/, е виновно,
защото по делото няма данни същото да се дължи на причина, която да не може да
му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това положение ищецът има право да иска изпълнението на
неизпълнената му част, което е и сторил с предявеният по делото иск за
плащането й по чл.79
ал. 1 във вр. с чл.
200 ал. 1 ЗЗД.
Съобразно това
съдът намира, че следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата
от 1 000 лева, представляваща остатък от продажна цена на движими вещи
/животни/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
възникване на задължението /15.03.2019г./, до окончателното заплащане на
дължимата сума, както и направените от последният деловодни разноски в общ
размер на 400 лева /40 лева- държавна такса и 360 лева- адв.хонорар/.
Ето защо
последният съдът намери за напълно доказан, както по основание, така и по
размер, поради което като основателен следва да бъде уважен така, както е
предявен, заедно с акцесорното нему искане на ищеца
за присъждане и на законна лихва върху незаплатената част от дължимата продажна
сума от датата на възникване на зъдлжението до
изплащането й- съгласно чл.86
вр. с чл.84
ал.1 изр. 1 ЗЗД. При този изход на делото в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски по същото или сумата от
360 лева съгл.чл.78
ал.1 ГПК.
От събраните по делото доказателства, цитираните
по-горе е видно, че при наличието на такава правна връзка между страните, която
по същество представлява договор за продажба на движими вещи, страните имат
определени права и задължения.
Основно
задължение на ищеца, като продавач по тази сделка е предостави стоката, така
както се договорили по-между си, а задължението на купувача се изразява в
заплащане на цената на същата. В този смисъл е разпоредбата на чл.183 от ЗЗД,
където изрично е записано, че при такива сделки продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, изплащането на
която е задължение пък на купувача.
Прехвърлянето
на собствеността при договорите за продажби става със постигането на съглашение
за това, но разбира се страните могат да предвидят и нещо друго. Следващо се
задължение на продавача е да предаде на купувача продадената вещ, във вида и
състоянието, която е имала същата при сключването на договора- в този смисъл е чл.187
от ЗЗД.
Задължението
на купувача, както беше упоменато и по-горе, е да плати цената и да получи веща- съгласно разпоредбата на
чл.200 ал.1 от ЗЗД. Във втората алинея е предвидено, че плащането следва да
стане едновременно със предаването на веща, освен ако друго не е уговорено.
От
гореизложеното е видно, че страните са имали сключен договор за продажба на животни-
описани подробно във приетите от съда писмени и гласни доказателства, който
видно от доказателствата по делото не предвижда отклонения от общите правила по
ЗЗД за такъв вид сделки-и това е така, тъй като явно, е че постигнатото
споразумение между тях е било устно, и договорът е бил изпълняван на прости
действия, извършвани от страните, а именно, че продавачът е предавал вещите и
по този начин е изпълнявал своите задължения, като е оставало купувачът да
изпълни своите- да приеме съответната вещ и да плати уговорената цена.
От
цитираните по–горе доказателства е видно, че продавачът е изпълнил своите
договорни задължения, а купувачът само едно от тях-а именно получил е
предадените му вещи, но не е платил дължимата сума до определено време. Същевременно
по безспорен начин се установи обстоятелството, че в хода на процеса ответниците са били уведомявани да се издължат по тази
сделка / с подадени жалби/, но това не е било сторено.
Предвид
и на това съдът намира, че така предявения иск за заплащане на претендираната
сума, представляваща ст-ста на закупените от ответниците
движими вещи /животни/, е основателен и доказан, и като такъв следва да се
уважи изцяло в частта за главницата от 1 000 лева, така и в частта за
законната лихва, считано от 15.03.2019г.
Предвид на това, че се дължи главница, то и иска в частта
за закъснителнита лихва, следва да се уважи, така, както законодателят е
предвидил в нормата на чл.79 от ЗЗД, която е специфична санкция при
неизпълнение на определени задължения- и тя представлява обезщетение за
частично, непълно, неточно изпълнение или при пълно неизпълнение.
А когато неизпълнението е на парична сума, то тогава
длъжникът по определена сделка дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. Като ден на забавата се сочи момента на
изпълнението, след което длъжника изпада във забава- при паричните суми за
такъв момент се сочи денят на падежа. При липса на уговорка за такъв момент се
сочи денят на изпълнението, т.е., момента в който сделката е сключена.
Предвид
изложеното ответниците следва да заплатят солидарно
на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване
на задължението, както и разноските, сторени от ищеца.
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.Д.С. с ЕГН- **********,***, и Н.Ш.М. с ЕГН- **********,***,
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Х.И.И. с ЕГН- **********,***,
сумата в размер 1 000 лева, представляваща
ст-ста на получените и неплатени движими вещи
/животни/ на 15.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на падежа- 15.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Д.С.
с ЕГН- **********, и Н.Ш.М. с ЕГН- **********, СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на Х.И.И. с ЕГН- **********, направените от
последният разноски по делото в размер на 400 лева, от която 40 лева- първоначално
внесена държавна такса; 360 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Кърджали, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: