М О Т И В И към
Присъда №260088/16.04.2021 г., постановена по НОХД
№2631/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение
спрямо подсъдимия Б.В.М. - роден на *** ***, б., б.г., със средно образование,
работещ, осъждан, ЕГН: ********** за
това, че на 09.06.2018 год. в гр.
Пловдив противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил
марка и модел „Хюндай И30" с рама № ** и двигател №
**, на стойност 19 000,00 лева,
собственост на търговското дружество „Т.Г." ЕООД гр. Пловдив, ЕИК **,
представлявано и управлявано от И.Л.Ш. ***, от владението на К.Д. ***, без
съгласието на ръководството на дружеството и на К.Д.К., с намерение да го
ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.
2-ро от НК - чрез използване на техническо средство - оригинален ключ за същото
моторно превозно средство – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 2–ро от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието, като счита същото за доказано от събраните по делото
доказателства, прави анализ на събраните доказателства. Прави се искане пред
съда да признае подсъдимото лице за виновен и да му се наложи наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 3 години, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок от 5 години.
Защитникът на
подсъдимия адв.Д.А. излага аргументи за липса на каквито и да било
доказателства за извършено престъпление, прави анализ на доказателствата по
делото и аргументира наличието на гражданско-правни отношения между подсъдимия М.
и св.Г.. Иска подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Б.М.
се явява в съдебно заседание, сочи в личната си защита, не е искал да краде
никакъв автомобил, тествал е същия в десет часа, защото не са държавно
предприятие и не работят от осем до пет, а са работили и по цели вечери. Сочи и
че автомобилът е престоял 40 дни, като в това време е бил оправян.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият Б.В.М. е роден на *** ***, б., б.г., със
средно образование, работещ, осъждан, ЕГН:
**********.
Свидетелят И.Ш. била **и **на търговското дружество „Т.Г."
ЕООД гр. Пловдив, ЕИК **. В края на м. Май 2018 год. дружеството, на което е **и
**свидетелката закупило лек автомобил марка и модел „Хюндай И 30" с рама №
** и двигател № **. Същото след регистрация било
с регистрационни номера № **. При закупуването автомобилът
имал козметични дефекти по праговете, предната броня и боята, за които било
решено да бъдат отстранени. За целта лекият автомобил марка и модел „Хюндай И
30" бил закаран в сервиз за тенекеджийски и бояджийски услуги, находящ се
в гр. Пловдив, на „Разклона" на бул. „Кукленско шосе", до № 1, на
гърба на фирма „Лем инвест". Въпросният сервиз се стопанисвал от свид. К.Д.,
чрез търговското му дружество „Д. ***, ЕИК **. Там автомобилът бил откаран от
свид. Г.Ш., придружен от свид. М.Г., на дата 09.06.2018 год., в часовете около
и преди обед. На място автомобилът бил предаден на свид. К.Д. от свид. Г.Ш. –
живущ на семейни начала със св.И.Ш.. На св.Д. бил предаден контактния ключ за
автомобила като било договорено лекият
автомобил марка и модел „Хюндай И 30" да бъде отремонтиран за срок от
около една седмица. След предаването автомобилът бил паркиран в двора на сервиза, а контактния ключ за него бил
поставен в офис помещението към последния.
Подсъдимият Б.М. по това време
бил **в търговското дружество „А.М." ЕООД гр. Пловдив, ЕИК **, което пък
било **на недвижимия имот, в който се помещавал сервиза на свид. К.Д.. Поради
тази причина подсъдимият, като представител на търговското дружество, **на
имота имал достъп до офис помещението, в което се съхранявал ключа за лекия
автомобил.
Късният следобед на дата
09.06.2018 год. свид. К.Д. напуснал сервиза.
Вечерта на 09.06.2018 год.
подсъдимият Б.М. решил да ползва лекия автомобил марка и модел „Хюндай И
30", като за да го приведе в движение ползвал контактния ключ за същия,
поставен в офис помещението към сервиза, до което той имал достъп. След като
взел автомобила подсъдимият Б.М. управлявал същия, като по време на последното
бил спрян за проверка. Това се случило на 09.06.2018 год. около 22:40 часа в с.
Крумово, обл. Пловдив, на ул. „Хан К.", до № 35. Проверката била извършена
от свидетеля Л.Д. и колегата му К.И. - служители в сектор „ПП" при ОД МВР
- Пловдив, които установили, че подсъдимият М. не притежава свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/. Поради тази причина му бил съставен АУАН, с който
били иззети свидетелството за регистрация на МПС, част 2-ра и двете табели с
регистрационен номер. След проверката и съставянето на АУАН автомобилът бил
транспортиран до сервиза на свид. К.Д..
Преди да предприеме
управлението на автомобила подс. Б.М. не поискал съгласието на свид. К.Д., в
чието владение се намирал автомобилът, както и не поискал съгласието на свид. И.Ш.,
която била **и **на търговското дружество, чиято собственост е той.
Свидетелят Д. отишъл на работа
сутринта на следващия ден, 10.06.2018 год. Още с пристигането си забелязал, че
лекият автомобил марка и модел „Хюндай И 30" не се намирал на мястото, на
което бил паркиран предходния ден. Забелязал също, че табелите с регистрационни
номера на автомобила липсват. За да установи какво се е случило свид. К.Д.
разговарял с подсъдимият Б.М.. При проведения разговор последният обяснил за
случилото се предишната вечер и за причината за сваляне регистрационните номера
на автомобила.
Няколко дни по-късно за
случилото се разбрали св. Г.Ш. и св. М.Г., на които подсъдимият обяснил какво
се е случило и предложил да опита да върне регистрационните табели на
автомобила. Ноло заведено дело в Административен съд гр.Пазарджик, но табелите
не били върнати на автомобила. Тогава за компенсация подсъдимият предложил да
закупи автомобила, но преговорите били неуспешни. Тъй като и това не се случило,
след известно време автомобилът бил извозен от автосервиза, а в последствие и
след изтичане на законоустановения 6 месечен срок и пререгистриран, като му
били издадени и поставени нови регистрационни табели с № ***.
В хода на наказателното
производство е постановена и изготвена Авто -оценъчна експертиза, която да
определи каква е стойността на отнетия лек автомобил марка и модел „Хюндай И 30"
с рама № ** и двигател № **. Видно от заключението на вещото лице, автомобилът е
на стойност 19 000,00 лева.
Изложената фактическа
обстановка се извежда от приобщените по делото гласни и писмени доказателства –
свидетелските показания на свидетелите И.Ш., Г.Ш., М.Г., Л.Д., частично
от показанията на св. К.Д. и обясненията на подсъдимия Б.М., от проведените
очни ставки между свидетелите Г.Ш. и подс.Б.М., св.Г.Ш. и св.К.Д., св.М.Г. и
св.К.Д., от заключението на приетата автооценъчна
експертиза, както и от писмените доказателства по делото – заверено
копие от Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
18-1030-000999 от 09.06.2018 г., АУАН бл. № 477266
от 09.06.2018 г., справка АНД за подсъдимия Б.М., справка за собственост на лек
автомобил „Хюндай И 30“ с рама № ** и двигател № **,
актуално състояние на „АВС Металгруп“ ЕОООД към дата 04.05.2020 г., справка за
съдимост, характеристична справка.
Съдът счита, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за
различна фактическа обстановка от описаната по-горе. За да се аргументира този
извод следва да се направи анализ на събраните по делото доказателства – гласни
и писмени, с оглед изложената защитна версия от подсъдимия М.. По делото се
установяват две групи свидетелски показания. Съгласно показанията на едната
група свидетели – И.Ш., М.Г. и Г.Ш. уговорките относно ремонта на процесния лек
автомобил са били осъществени с подсъдимия Б.М., като ремонтът е следвало да се
извърши от св.К.Д., на когото е предаден и ключа за автомобила и е нямало
уговорки с подсъдимия по отношение на цената. В другата група гласни
доказателства попадат показанията на св.К.Д. дадени в съдебното следствие и
обясненията на подсъдимия Б.М. по отношение на договорките относно ремонта на
процесния автомобил. Извън тези групи стоят показанията на св.Л.Д. – единият от
двамата полицейски служители, които са констатирали нарушенията на ЗДвП
осъществени от подсъдимия при управлението на лекия автомобил „Хюндай И 30“ с рама № ** и
двигател № **, който към момента на проверката е бил с рег. № **.
Анализът на гласните доказателства следва да започне с обясненията на
подсъдимия Б.М.. При анализирането им следва да се отчита, че подсъдимият няма
задължението да говори истината. С оглед на това и обясненията му имат двояк
характер – от една страна се явяват израз на правото му на защита, а от друга с
тях той може да внася факти в делото, които да имат доказателствена стойност. С
оглед липсата на задължение за говорене на истина анализът следва да е
по-критичен и следва обясненията да се съпоставят с всички останали
доказателства по делото, за да бъде преценено в коя своя част са проявление на
правото на защита и с коя се внасят доказателства по делото. Обясненията на
подсъдимия се кредитират по отношение на обстоятелствата какви ремонти е следвало
да бъдат извършени на процесния автомобил и с кого е осъществен първоначален
контакт преди автомобила да бъде откаран за ремонт в сервиза на св.Д.. По
отношение на тези обстоятелства съдът счита, че обясненията се подкрепят и от
други доказателства по делото – показанията на свидетелите Ш., Г., Д. и Ш.,
поради което се приемат за безспорно доказани тези факти. Не така се преценяват
обясненията на подсъдимия по отношение на обстоятелствата с кого е правена
уговорка за стойността на ремонта на автомобила, на кого е предаден контактния
ключ на автомобила, имало ли е уговорки по отношение ползването на автомобила,
както и кога е оставен за ремонт автомобила. Именно тези обстоятелства, които
са спорни са в основата на преценката дали обясненията на подсъдимия отговарят
на действително случили се събития или не, както и са от съществено значение
при преценката осъществен ли е от подсъдимия съставът на престъплението, за
което е бил предаден на съд или не. Обясненията му относно договарянето на
цената за автомобила се подкрепят единствено от показанията на св.Д. давани в
хода на съдебното следствие. Самите показания на св.Д. ще бъде посочено защо и
в кои части се кредитират или не се кредитират по-късно. Важно е да се
отбележи, че показанията на св.Д. са изключително противоречиви по отношения на
конкретни обстоятелства, за които след приобщаването им по реда на чл.281 от НПК не дава адекватно обяснение на какво се дължат. С оглед на това и
обясненията на подсъдимия по отношение на уговорките за цената за ремонта не се
подкрепят от достатъчно годни доказателства, които да позволят кредитирането
им. От друга страна обясненията му противоречат на показанията на свидетелите Ш.,
Г. и Ш., а не се подкрепят и от независими свидетелски показания или други
доказателства по делото. Що се касае до обясненията му относно това на кого е
оставен ключа, по отношение на това обстоятелство има сериозен спор по делото.
Една част от свидетелите - Ш., Г. и Ш. сочат, че това е станало на св.Д., а
подсъдимият и св.Д. сочат, че ключът е предаден на подсъдимия М.. Тук следва да
се отбележи, че по отношение на това обстоятелство са провеждани и очни ставки
между лицата, в които същите потвърждават показанията си. Преценката относно
това обстоятелство е допълнително затруднена от това, че няма незаинтересовани
от изхода на делото свидетели, които да дават показания и не са открити и
приобщени писмени доказателства /поради несъставянето на такива/, които да
подкрепят която и да било от групите показания. При преценката обаче съдът
отчита, че показанията на св.Ш. по отношение на това обстоятелство са
изключително последователни, а показанията на св.Д. и св.Г. са противоречиви.
Това особено се отнася за показанията на св.Д., който значително променя
показанията си в досъдебната и съдебната фаза на процеса. Донякъде това важи и
за св.Г., който обаче сочи изрично и преди поставяне на въпроси за това защо
има противоречие дава обяснения за това. Все пак след съпоставка на показанията
на свидетелите и отчитайки случилите се събития – управлението на автомобила в
късен час на денонощието, извършваните нарушения на ЗДвП от подсъдимия, както и
обстоятелствата, че между него и св.Д. е налице сериозна обвързаност
/приятелски отношения и финансови такива/, съдът счита че следва да се приеме,
че контактния ключ за автомобила не е предаван на подсъдимия, а на св.Д.. Що се
касае до обясненията относно уговорките за ползване на автомобила следва да се
приеме, че такива разговори с подсъдимия не са били водени и нито му е било
забранявано, нито му е било разрешавано подобно действие. Значението на това
обстоятелство обаче ще бъде посочено при обсъждане на обективната страна на
престъплението. В заключение следва да се посочи, че в значителната си част
обясненията на подсъдимия не се подкрепят от сигурни доказателства и се
преценяват като негова защитна позиция. Единствено в посочените по-горе части,
те се кредитират с доверие.
Показанията на св.И.Ш. съдът кредитира изцяло с доверие. Следва да се
посочи, че макар същата да е **на „Т.Г.“ ЕООД не е присъствала на предаването
на процесния автомобил за ремонт. Независимо от това същата е била съгласна с
действията на св.Г.Ш., с когото съжителствала на семейни начала. Показанията и
относно конкретните уговорки за ремонта и предоставяне на владението върху
автомобила са производни, доколкото информация за тях е получила от св.Ш.. Това
обаче не означава, че показанията и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност, тъй като същата в показанията си пресъздава
достоверно получената информация и не опитва да излага единствено твърдения за
факти, които биха ползвали интересите им в производството. Следва да се посочи,
че само и единствено въз основа на нейните показания не би могло да се
постанови осъдителна присъда, но в случай че показанията и съответстват на
останалите доказателства, то те следва да бъдат отчетени. Предвид на соченото,
съдът счита че следва да кредитира с доверие показанията на св.И.Ш..
Показанията на св.Г.Ш. съдът кредитира изцяло с доверие. Същият е
последователен в показанията си по време на цялото наказателно производство,
като в съдебна фаза от свидетелите, които пряко са участвали в договорките,
единствено по отношение на неговите показания не се установяват противоречия и
не са правени искания за приобщаване на показанията му от досъдебното
производство по реда на чл.281 от НПК. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че св.Ш. не твърди да е забранявал изрично управление на
автомобила на св.Д. или подс.М., показанията му се кредитират в пълнота. Това е
така, доколкото св.Ш. изнася единствено възприятията си за случилите се
събития, а не дава оценка за действията на други лица, каквито опити се
съдържат в показанията на св.Д. например. Показанията му се подкрепят от
показанията на св.Г. и противоречат в някои части на обясненията на подсъдимия М.
и св.Д.. Доколкото обаче показанията на св.Ш. са изключително последователни и
не са вътрешнопротиворечиви, те се кредитират с доверие от съдебния състав пред
показанията на св.Д. и обясненията на подсъдимия М..
Показанията на св.М.Г. също се кредитират с доверие от съдебния състав. Не
се кредитират с доверие единствено частите от показанията му в които се дава
оценка на действията на подсъдимия – „… Всички тук сме наясно, че оставяме
даден автомобил с ясен проблем да се острани. Никой не оставя автомобила си в
сервиз, за да си прави някой друг разходки или да го ползва за лична цел.
…Мисля, че нямаше нужда да се тества във връзка с ремонта.“ В тази им част
показанията не дават информация относно случили се факти, а се излагат лични
съждения и оценки относно действията на подсъдимия М.. Независимо от това
изразено лично становище обаче, показанията на св.Г. са последователни, логични
и в тях не се откриват вътрешни противоречия. Констатирано е противоречие в
показанията на св.Г. в досъдебното производство и в съдебното следствие по
отношение на това, на кого са оставени ключовете на процесния автомобил. С
оглед на това показанията му от досъдебното производство са приобщени по реда
на чл.281 от НПК и св.Г. е заявил кои показания поддържа – тези от съдебното
следствие. Същият е дал обяснение и защо е заявил различни обстоятелства в
досъдебното производство – осъществен преди това ремонт на друг автомобил на
св.Ш. в същия сервиз. Това обстоятелство пък може да се счита за безспорно
установено, тъй като всички свидетели твърдят, че преди да бъде оставен за
ремонт процесния автомобил, в същия сервиз е ремонтиран друг автомобил на св.Ш.
– „Тойота“. Предвид на соченото, съдът счита че следва да даде вяра на
показанията на св.Г. в съдебната фаза на процеса, още повече че същият не сочи
категорично дали ключовете са били предадени лично на св.Д. или са били
оставени на таблото на автомобила, но сочи категорично, че при предаването на
автомобила не е присъствал подсъдимият. Предвид на всичко изложено съдът счита,
че показанията на св.Г. следва да се кредитират с доверие.
Показанията на св.К.Д. се кредитират частично с доверие. Преди да бъде
пристъпено към обсъждането им следва да се отбележи, че показанията му се
подлагат на критичен анализ с оглед и на обстоятелствата, при които се явява да
даде показания в съдебното следствие. Същият е бил нередовно призован за
съдебното заседание, направени са множество опити за призоваване на известните
адреси, включително адреса на управление на дружеството „Д. П.“ ЕООД и на
адреса на автосервиза, както и на известните по делото телефонни номера, като
всички те са били неуспешни. В съдебно заседание св.Д. сочи, че е разбрал за
това, че следва да се яви от подсъдимия и неговия защитник и сочи, че с
подсъдимия са в близки приятелски и финансови отношения. Тези обстоятелства не
могат да са единствено основание, за да се приеме че показанията на св.Д. са
дискредитирани и не следва да се кредитират с доверие. Това обаче има значение
по отношение преценката на показанията му. Следва да се кредитират с доверие
показанията му относно следните
обстоятелства : че автомобилът е бил оставен за ремонт в сервиза му; че
преди това са правени ремонти на други автомобили на същите клиенти; какви
детайли е следвало да се отремонтират на автомобила; за колко време е следвало
да се извърши ремонта; давал ли е той разрешение на подсъдимия да управлява
автомобила и знае ли да е давано разрешение на подсъдимия от клиентите. По
отношение на тези обстоятелства няма спор по делото и съдът счита, че
показанията на св.Д. са в синхрон с останалите доказателства по делото и следва
да се кредитират с доверие. Що се касае до показанията му в останалата им част,
съдът не ги кредитира с доверие. На първо място св.Д. за пръв път в съдебното
следствие сочи, че подсъдимият е извършвал тест драйф на автомобила, а в
досъдебното производство сочи, че причина за управлението на автомобила,
споделена му от подсъдимия е купуване на цигари. Показанията му от досъдебното
производство давани пред съдия по отношение на това обстоятелство са приобщени
по реда на чл.281 от НПК и свидетелят Д. сочи, че не може да обясни дали
тестдрайфът е правен с цел да си купи цигари подсъдимия. Освен това сочи, че тестването на автомобила
е правено след ремонта на автомобила. Това му твърдение пък влиза в
противоречие с друга част от показанията му в съдебното следствие, като същият
сочи, че не е правен на следващия ден след оставяне на автомобила.
Противоречието се изразява в това, че от доказателствата по делото се
установява автомобилът да е оставен за ремонт на 09.06.2018 г., а св.Д. сочи,
че отремонтира подобни повреди за около седмица. Предвид установените безспорно
факти на управление на автомобила на 09.06.2018 г., показанията на св.Д. в тази
им част се считат за недостоверни, тъй като противоречат на други гласни
/показанията на св.Ш., св.Г. и св.Д./ и писмени доказателства – всички
документи съставени във връзка с проверката на лекия автомобил от полицейските
служители. Противоречиви и непоследователни са и показанията на св.Д. по
отношение на обстоятелствата на кого са оставени ключовете за автомобила. В
съдебното следствие категорично сочи, че те са предадени на подсъдимия. След
констатиране на противоречие с показанията му от досъдебното производство и
приобщаването на тези дадени пред съдия, свидетелят сочи, че подкрепя това, че
като е казал че са оставили колата при него той е извършвал ремонта, а
ключовете пак трябвало да са при него, тъй като трябвало да придвижи автомобила
в камерата и помещението. Самите показания пред съдия са противоречиви по
отношение на това обстоятелство, като в тях св.Д. е заявил, че при снетите му
обяснения е заявил, че ключовете са оставени при него, но в момента на разпита
пред съдия не помни. Всички тези противоречиви показания по отношение на това
обстоятелство не са обяснени по достатъчно убедителен и категоричен начин на
какво се дължат. Тук следва да се отчитат и сочените по-горе обстоятелства
относно отношенията между св.Д. и подсъдимия М., както и противоречието на
показанията на св.Д. от съдебното следствие с показанията на св.Ш. и св.Г..
Предвид на всичко това, съдебният състав счита, че предвид непоследователните и
противоречиви показания на св.Д. и неговите близки отношения с подсъдимия,
както и оборването на показанията му от други доказателства по делото, следва
да се приеме че в значителна степен показанията му са дадени с цел обслужване
защитната версия на подсъдимия, но не
отговарят на реално случили се събития. В друга част пък показанията му са
оценъчни по отношение действията на подсъдимия и също няма как да се кредитират
с доверие. Ето защо показанията на св.Д. се кредитират с доверие единствено по
отношение на обстоятелствата сочени по-горе, които са безспорно установени, а в
останалата част не се кредитират с доверие.
Показанията на св. Л.Д. се кредитират изцяло с доверие. Следва да се
отбележи, че показанията му са приобщени на основание чл.281, ал.1 от НПК,
поради заявена липса на спомен. Независимо от това обаче, няма спор по делото,
че св.Д. е единият от полицейските служители /наред с колегата му К.И./
осъществили проверката на управлявания от подсъдимия М. лек автомобил „Хюндай И
30“ на дата 09.06.2018 г., както и че са безспорно установени останалите
обстоятелства, които са възпроизведени от св.Д. в показанията му в досъдебното
производство и поддържани в хода на съдебното следствие. Няма основание да не
се кредитират и показанията на св.Д., че след като са били предоставени
документи за автомобила не е изследвано дали подсъдимият има разрешение за
управлението на автомобила или не. Ето защо, съдът счита че следва да се
кредитират показанията на св.Д. изцяло.
При така обсъдените свидетелски
показания съдът счита, че при проведените очни ставки следва да даде вяра на
показанията на св.Ш. и св.Г. пред тези на св.Д. /по отношение и на двамата
свидетели/ и пред показанията на подсъдимия М. /по отношение на очната му
ставка със св.Ш./. В проведените очни ставки всеки от участниците преповтаря и
поддържа показанията си от проведените разпити, но показанията на св.Ш. и св.Г.
като непротиворечиви следва да бъдат кредитирани с доверие.
Заключението на изготвената автооценъчна експертиза също се кредитира с
доверие. Подробно е описано в заключението на вещото лице по какъв начин е
установена пазарната стойност на автомобила към момента на отнемането му.
Доколкото не се установяват доказателства, които да поставят под съмнение
заключението на вещото лице, съдът счита че същото следва да се кредитира с
доверие.
Приобщените по делото писмени доказателства също водят на безспорен извод,
че подсъдимият М. е управлявал процесния автомобил и доказват по категоричен
начин осъществените от него нарушения на ЗДвП и осъществяването на друго
престъпление – по чл.343в, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК при управлението на този
автомобил. Приетата по делото справка за
собственост на автомобила пък оборва твърденията на подсъдимия в последната му дума, че автомобилът е стоял
40 дни преди да дойдат да го търсят. Това е така, тъй като се установява, че
автомобилът е получил знак за технически преглед при регистрацията на
17.05.2018 г., а е оставен за ремонт на 09.06.2018 г., а това, заедно с
времето, в което са разбрали за случилото се с автомобила е по-малък период от
40 дни.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че от доказателствата по
делото не може да се направи извод за различни случили се факти от
гореописаните.
Съдът счита, че е доказано осъществяването на престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна, по делото е безспорно установено, че подсъдимия М. е отнел
с помощта на контактен ключ оставен в автосервиз, стопанисван от „Д. П.“ ЕООД
МПС - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И 30“ рама № ** и
двигател № **, който към момента на проверката от полицейските
служители на 09.06.2018 г. е бил с рег. № ** - собственост на „Т.Г.“ ЕООД, от владението на К.Д. ***, без негово
съгласие и без съгласието на ръководството на дружеството собственик. По
отношение на спорът дали е било отнето въобще владението на автомобила, съдът
счита че от приетата фактическа обстановка не може да се направи различен извод
за това обстоятелство. Действително от доказателствата по делото се установява,
че преди оставянето за ремонт на процесния автомобил са били водени разговори с
подсъдимия по отношение на това дали е възможно същият да бъде отремонтиран в
автосервиза на св.К.Д.. Това обстоятелство обаче не означава, че св.Ш. е
предоставил владението върху лекия автомобил на подсъдимия М.. С оглед на
гореизложените аргументи при обсъждане на свидетелските показания, съдът счита
че е доказано физическото предаване на автомобила да е станало на свидетеля К.Д.,
чрез предаване на контактния ключ на автомобила. Освен това следва да се
отчита, че е липсвало ясно изразено съгласие за управление на автомобила извън
необходимостта да се мести същия във връзка с ремонта, който е следвало да бъде
осъществен. Соченото обстоятелство се явява от съществено значение при
преценката има ли осъществен състав на престъпление, както от обективна, така и
от субективна страна. Сключеният договор за ремонт на автомобила е неформален
такъв, за него не е необходимо да е налична определена форма, за да се счита
действителен, а е достатъчно единствено съгласието на уговарящите се. Макар св.Ш.
да не е бил **на оставеното за ремонт МПС, то този договор не е нищожен, тъй
като е имало съгласието на св.И.Ш. – **и едноличен **на капитала на „Т.Г.“
ЕООД, което пък дружество е било **на лекия автомобил. По съществото си
договорът създава задължение за свидетелят Д. да отремонтира уговорените за
ремонт елементи на лекия автомобил, срещу което св.Ш. се е задължил да предаде
временно владението върху автомобила и да заплати дължимата цена. Точното
изпълнение на този договор няма отношение към настоящото производство. Важно е обаче да се установи
дали е било предадено владението на автомобила и какви правомощия във връзка с
това са предоставени и на кого. От доказателствата по делото е абсолютно
безспорно, че автомобилът е бил оставен за ремонт, както и че между св.Ш. и св.Д.,
както и между св.Ш. и подс.М. въобще не са водени разговори по отношение на
това дали може да се управлява автомобила или не. Следва да се счита за
доказано, че автомобилът е оставен за ремонт на 09.06.2018 г. От
доказателствата следва да се направи и извод, че подсъдимият М. и св.Д. са в
близки приятелски отношения, подсъдимият е предоставил на св.Д. за ползване
негов недвижим имот, в който се е помещавал сервизът на св.Д., поради което и
подс.М. е имал достъп до помещенията на автосервиза. Така се установява и че
подсъдимият е имал достъп до контактния ключ на оставения за ремонт лек
автомобил. С оглед осъществената проверка от полицейските служители около 22.40
часа на 09.06.2018 г. няма как да се приеме и че подсъдимият не е управлявал
лекия автомобил на тази дата. Напротив това се доказва от всички доказателства
по делото, като се установява, че поради неправоспособност на подсъдимия е била
извършена и дерегистрация на автомобила и свалени регистрационните му табели, а
в последствие е бил осъден за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като осъщественото управление на процесния лек автомобил без
свидетелство за управление на МПС е било извършено в едногодишен срок от
наказването му за такова деяние по административен ред. Спорното в случая е
дали подсъдимият е имал изрично или мълчаливо съгласие да управлява процесния
автомобил, ако е имал от кого го е имал, както и каква е била целта на
управлението на автомобила. По делото се излага защитна версия, подкрепена и от
св.Д., че автомобилът е бил управляван, за да му се извърши т.нар. „тест драйф“
след отремонтирането му, както и че за извършването на такъв не е необходимо
изрично съгласие на собственика на МПС или на трето лице. Тази защитна версия
не се приема от настоящия съдебен състав по следните съображения : На първо
място не може да се счита за доказано, че, към момента на управлението на
автомобила, уговорените ремонтни действия са били реално осъществени, т.е.
отремонтирани са калниците и праговете на автомобила и същите са били боядисани
и монтирани на автомобила. Такива твърдения се излагат от подсъдимия, но не се
излагат последователно от св.Д., който сочи за какъв период от време би
отремонтирал автомобил оставен му за ремонт с аналогична поръчка, но не сочи
категорично, че именно процесният автомобил е бил вече отремонтиран. По
отношение на това обстоятелство следва да се отчита и фактът, че автомобилът е
бил оставен за ремонт на 09.06.2018 г. в неуточнен по безспорен начин час, но
със сигурност преди 22.40 часа, когато е установено управлението му от подс.М..
Това, наред с несигурността в показанията на св.Д. води на извода, че
автомобилът не е бил ремонтиран към момента на управлението му от подсъдимия.
Отделно от това се сочи, че такива действия по тестване на автомобила са били
необходими с оглед извършените ремонтни дейности – боядисване и подмяна на
калниците. Доколкото обаче не е доказано въобще, че към момента на управлението
му от подсъдимия, то се приема, че подсъдимият не е извършвал тест драйф на
същия. От значение за оборване на тази защитна версия се явява и часът на
управлението – в тъмната част на денонощието – около 22.40 часа и осъществяването
му от неправоспособен водач. Действително тест драйф би могъл да се извърши и
извън работното време на сервиза, но това не означава, че следва да се извършва
без необходимост или от неправоспосбни лица. Последното изискване не е
нормативно закрепено, но е налично с оглед обстоятелството, че управлението от
неправоспособни лица създава предпоставки за допълнително увреждане на
ремонтиран автомобил. Както вече беше посочено обаче, в конкретния случай и
автомобилът не е бил ремонтиран.
По отношение
на спорът необходимо ли е въобще разрешение за управление при оставен за ремонт
автомобил, съдът счита че такова е необходимо. От една страна се установява, че
ремонтът е възложен на св.Д., а не на подс.М.. От друга страна е установено, че
владението на автомобила е предадено на св.Д., а не на подсъдимия, тоест именно
на него е било разрешено да извършва необходимите действия по ремонт на
автмобила, включително и преместването му в пространството във връзка с
възложения ремонт. Вътрешните отношения между св.Д. и подс.М., които
наподобяват съдружнически, макар да не участват в заедно в управлението или
собствеността на конкретно юридическо лице, не могат да са аргумент да се
приеме, че с конклудентни действия владението върху автомобила е предадено и на
подсъдимия. С оглед на това е възможно и той да отнеме владението върху
автомобила по незаконосъобразен начин, т.е. без да получи съгласието на собственика
или на лицето, комуто е поверено това МПС. Самото съгласие за управление на
оставения за ремонт лек автомобил е ограничено по приложното си поле, тъй като
липсват изрични уговорки за това да се извършват действия с автомобила извън
ремонта, включително и управлението му. Действително липсва и подобна забрана
по отношение на св.Д. или подс.М., но това в конкретния случай не означава, че
незабранените действия следва да се считат за разрешени. Това е така, тъй като владението
не е предавано на подсъдимия, същият е бил и неправоспособен водач на МПС към
датата на управлението му. Макар да няма доказателства това да е било известно
на св.Ш. или св.Ш., то не може автоматично да се приеме, че те са дали
съгласието си автомобилът да бъде управляван с всякаква цел, каквато преценят
св.Д. или подсъдимият М.. Такова тълкуване би означавало, че във всички случаи
при оставяне на МПС за ремонт, договарящият се дава съгласие за всякакви
действия с автомобила, включително и на управление, дори и в случаите на
осъществяване на противообществени деяния и/или престъпления. Очевидно е, че
такива действия биха излезли извън нормалното ползване на МПС, а и противоречат
на договорните условия за ремонт на автомобила. Предвид на соченото дотук няма
как да се приеме, че св.Ш. е дал съгласие, включително и мълчаливо такова,
подсъдимият да управлява МПС за всякакви цели, които прецени за необходимо. Ето
защо съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият противозаконно е отнел
владението върху лекия автомобил, тъй като е нямал съгласието да го управлява
нито на св.Д. /на когото автомобилът е бил поверен/, нито на св.Ш. или св.Ш..
Начинът на
отнемане на моторното превозно средство – чрез използване на контактен ключ за
автомобила осъществява квалифицирания признак на престъплението по ал.2, т.3 на
чл.346 от НК, тъй като за отнемането на превозното средство е използвано
техническо средство, а с това е осъществено деяние при условията на чл.195,
ал.1, т.4, предл. 2-ро от НК.. С оглед на всички тези категорично установени
действия на подсъдимия М., съдът счита за доказан състава на престъплението, в
което е обвинен същия от обективна страна, включително и сочените квалифициращи
признаци на деянието на подсъдимия.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено при пряк умисъл, като същият ясно е съзнавал, че няма
правото да управлява отнетото МПС, тъй като липсва съгласие за това както на лицето,
на което е било оставено за ремонт, така и на лицето, което може да формира
правно значима воля на собственика му, както и защото няма правоспособност да
го управлява с оглед отнемането на неговото СУМПС. Независимо от това подсъдимият
е отнел моторното превозно средство с цел да се придвижи с него, т.е. да го
ползва. С оглед на тези действия на подсъдимия следва да се направи изводът, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от него и пряко е целял тяхното
настъпване, т.е. действал е с пряк умисъл. По отношение на специалната
субективна цел – да ползва отнетото МПС, съдът счита че от действията на
подсъдимия се установява именно тази специална цел, доколкото в нито един
момент подсъдимият не е демонстрирал действия, от които да се направи извод, че
е целял присвояването на МПС.
С оглед на изложеното съдът счита, че от обективна и субективна страна е
доказано, че подс. Б.М. е осъществил състава на престъплението, за което е бил
предаден на съд.
По отношение на индивидуализиране
на наказанието на подсъдимия Б.М. за престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2–ро от НК съдът отчете
отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по делото,
съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението
по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1,
т. 4, предл. 2–ро от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства лошите характеристични данни
на подсъдимия, осъществяването и на друго престъпление с оглед липсата на
правоспособност за управление на МПС, както и възползването от собствеността на
имота, в който се е намирал автосервиза, което е улеснило отнемането владението
на процесното МПС. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото
съдебно минало към момента на деянието. Ето защо, при съпоставяне на всички
тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на отегчаващите вината
обстоятелства, поради което и прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 54 от НК. Тези отегчаващи отговорността обстоятелства
обаче не са такива, които да аргументират налагане на наказание над средния
размер, особено отчитайки наличието и на смекчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед на всичко това при индивидуализиране размера на наказанието съдът
счете, че наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ отговаря на тежестта на престъпното деяние,
както и на обществената опасност на самия деец и определи именно такова
наказание, което беше наложено на подсъдимия. Според
преценката на съда именно това наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо
и съответства на целите по чл.36 от НК.
На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от три
години. За да приеме, че целите на наказанието могат да се постигнат и без
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът отчете
следните фактори отчетено е обстоятелството, че към момента на осъществяване на
престъпленията от страна на подсъдимия същият е бил с чисто съдебно минало. Ето
защо съдът приема, че в конкретния случай целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без същото да бъде изтърпявано ефективно.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият Б.В.М. е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в досъдебното производство разноски
в размер на 90,00 / деветдесет/лева.
На основание чл. 189 ал. 3
от НПК подсъдимият Б.В.М. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пловдив
направените в съдебното производство разноски в размер на 50.00 /петдесет/лева.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.