№ 8980
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110174070 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу А. П. Х. и Р. В. Г. – Х.а за признаване за установено, че дължат
разделно, по 1/2 част всеки един от тях от следните суми : сумата от 1805,75 лева - цена на
доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. С***, аб.№ *2 за периода м.05.2017г. -
м.04.2019г. вкл., ведно със законна лихва от 21.12.2020г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 299,10 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2018г. до 14.12.2020г., сумата от 33,24 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от
21.12.2020г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и сумата от
7,49 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 31.12.2017г. до 14.12.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64298, по описа на съда за 2020г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния
период от „Нелбо инженеринг“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки
след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за
плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и
на цената за извършена услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете. Възразяват, че нямат качеството на клиенти на ТЕ, тъй като не били
собственици, нито ползватели на процесния имот. Позовават се на нормата на чл.62 ЗЗП, за
да обосноват недължимост на процесните суми. Оспорват претенциите за лихви поради
1
недоказване на обстоятелството, че процесните задължения за главницата са публикувани в
интернет страницата на ищеца. Оспорват дължимостта на суми за дялово разпределение
поради извършване на сочената услуга от третото лице - помагач. Правят възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо иженеринг“ ЕООД, поддържа,
че дяловото разпределение на ТЕ спрямо процесния имот е законосъобразно извършено и
цената на потребената в имота топлинна енергия е определена съгласно действащата през
периода нормативна уредба в областта на енергетиката.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответниците за цена за топлинна енергия на първо
място следва да се устави, че същите имат качеството на клиент на топлинна енергия спрямо
процесния имот за процесния период. По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или носителят на вещно право
на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ.
носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д.
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
акт № 35, том II, рег. № *, рег. № 232 от 1999г. се установява, че ответниците са придобили
процесния имот по договор за продажба от 02.04.1999г. По делото няма данни, нито
твърдения до края на процесния период ответниците да са се разпореждали с вещни права
върху имота или на друго основание да са загубили правата си върху имота, поради което
съдът приема, че през процесния имот ответниците са били собственици на процесния имот
при равни квоти (чл.30, ал.2 ЗС). Като собственици на имота ответниците са имали
качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ). От това следва, че страните
са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна
енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
Безспорно е по делото, че през процесния период ищецът е доставил топлинна
енергия в процесния имот на претендираната стойност.
Неоснователен е доводът, че е налице нарушение на Закона за защита на
потребителите, след като ответниците изрично не са заявили искане да бъде доставяна
топлинна енергия в имота, т.е. не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на
чл.62, ал.2 ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от
мнозинството етажни собственици – арг. чл.133, ал.2 ЗЕ. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява
„искане” на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГК на
ВКС.
2
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е
длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само
ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се
отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33,
ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация
за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР.
За изпадането на клиентът на ТЕ в забава през процесния период е ирелевантно
пулбикуване на задълженията на интернет страницата на топлопреносното предприятие,
защото цитираната в отговора на исковата молба клауза по чл.33 от Общи условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, не се прилага за процесния период.
За отчетния период м.05.2017г. – м.04.2018г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ от
31.07.2018г. и за отчетния период м.05.2018г. – м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3
ОУ на 31.07.2019г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33,
ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на
периода, за който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди
установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по
чл.32, ал.3 ОУ. При това съдът намира, че клиентите на ТЕ са изпадали в забава за плащане
на задълженията по фактури по чл.32, ал.3 ОУ, издадени за консумация на ТЕ през
процесния период, и за процесния период на забавата дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, чийто размерът на основание чл.162 ГПК съдът приема, че
възлиза претендираната сума от 299,10 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим
тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№
3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.
Предвид уговорения срок за плащане на задълженията според Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, следва, че изискуемостта на вземането за цена за
топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се
отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114,
ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми
въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към
началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да
се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
3
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(чл.422, ал.1 ГПК) на 21.12.2020г. и тогава давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД. При
това погасени по давност са дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2017г. -
м.10.2017г., вкл. Непогасените задължения за цена за ТЕ за периода м.11.2017г. –
м.04.2019г., вкл. възлизат в размер на 1692,89 лева, която сума е определена на основние
чл.162 ГПК въз основа на неоспорените данни, отразени в съобщенията към фактури.
На основание чл.119 ЗЗД е погасено акцесорното вземане върху погасената по
давност главница. Непогасеното по давност акцесроно вземане, определено на основание
чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 280,41 лева.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1692,89
лева за периода м.11.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК), до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от процесния период. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 280,41 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Посочените
суми се дължат от ответниците поравно – по ½ част за всеки от тях.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение
- чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ
цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата
на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още,
че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача
и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита,
че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната
сума. Погасено по давност е вземането за възнаграждение за услуга дялово разпределение за
м.11.2017г. при приложение на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД и предвид
датата на завеждане на делото – 21.12.2021г. Непогасеното вземане за възнаграждение за
услуга дялово разпределение, отнасящо се за периода м.12.2017г. – м.04.2019г., възлиза на
сумата от 31,28 лева, определено на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не
бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да
плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за
дялово разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 31,28 лева
за периода м.12.2017г.- м.04.2019г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422,
ал.1 ГПК), до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер и за остатъка от периода, като сумата се дължи поравно от ответниците – по ½ част
за всеки един от тях. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски за
настоящото производство в общ размер от 133,51 лева (държавна такса и юрк.
4
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева на основание чл.78,
ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
и за заповедното производство - в размер от 86,80 лева. На адв. Н. К., предоставила
безплатна правна помощ на ответниците на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, видно от
представените договори за правна защита и съдействие, съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да се присъди адв. възнаграждение за настоящото производство в размер на
сумата от 24,98 лева (при пълен размер на адв. възнаграждение в размер на 380,19 лева,
определено на основание чл.7, ал.2, т.2 ред. преди изм бр ДВ 88 от 2022г. НМРАВ) и за
заповедното производство - в размер на 3,94 лева (при пълен размер на адв. възнаграждение
в размер на 60 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2 в редакция преди изм ДВ бр.88 от 2022г., вр. пар
1 ДР на НМРАВ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че А. П. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. С*** – адв. Н. К. и Р. В. Г. - Х.а, ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. С*** – адв. Н. К., дължат на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *046, със
седалище и адрес на управление: гр.С*, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, по 1/2 част всеки един от тях от следните суми : сумата от 1692,89
лева - цена на доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. С***, аб.№ *2 за периода
м.11.2017г. – м.04.2019г., вкл., ведно със законна лихва от 21.12.2020г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
280,41 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница
за периода от 15.09.2018г. до 14.12.2020г., сумата от 31,28 лева - цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва
от 21.12.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявевн размер от 1805,75 лева и за периода м.05.2017г. –
м.10.2017г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница
за цена на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 299,10
лева, иска за цена за извръшена услуга дялово разпределение за разликата до пълния
предявен размер от 33,24 лева и за м.11.2017г., както и изцяло иска за сумата от 7,49 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за цена за услуга дялово
разпределение за периода на забавата от 31.12.2017г. до 14.12.2020г.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*** – адв. Н. К., и Р.
В. Г. - Х.а, ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*** – адв. Н. К., да платят на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *046, със седалище и адрес на управление: гр.С*, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 133,51 лева – разноски за настоящото производство и
сумата от 86,80 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *046, със седалище и адрес на
управление: гр.С*, да плати на адв. Н. К., Софийска адвокатска колегия, личен номеер *10,
адрес на упражняване на дейността : гр. С***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 24,98
лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство и сумата от 3,94 лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG** 02, BIC : SOMBBGSF, "О.Б." АД, ФЦ "Красно село".
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
„Нелбо иженеринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Тинтява“
5
№ 15.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6