Производството е по реда на чл.152а ал. 10- ал.11 от НПК и е образувано по жалба на Огнян Семов Сандов, понастоящем в ОЗ “Следствени арести” Кърджали- уличен по дознание № 432/1998 година по описа на РПУ Кърджали срещу протоколно определение от 28.10.2005 година, постановено в съдебно заседание по НЧД № 89/2005 година на Кърджалийския районен съд, с което спрямо същия, по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. В жалбата твърди, че имал постоянен адрес в гр.Банкя и не се бил укривал от органите на полицията. Имал семейство, за което нямало кой да се грижи. Моли окръжният съд да я измени в по-лека. В съдебно заседание лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли определението на районен съд да бъде потвърдено като законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваното определение, приема за установено: С протоколно определение от 28.10.2005 година, постановено в съдебно заседание по НЧД № 89/2005 година, Кърджалийският районен съд, в производство по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, спрямо Огнян Семов Сендов- уличен по дознание № 432/1998 година по описа на РПУ Кърджали, е взел мярка за неотклонение “задържане под стража” за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Вземането на тази мярка съдът е обосновал с наличието на кумулативните предпоставки по чл. 152а ал.6 от НПК, а именно наличието на обосновано предположение, че уличеният е извършил престъплението; наличието на основателна опасност да се укрие; както и извършване на деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” от НК. Определението на съда е правилно и законосъобразно. Изводът, че може да се направи обосновано предположение, че уличеният е извършил престъплението почива на събраните на дознанието доказателства- обяснения на съучастника в деянието, самопризнанията на жалбодателя и свидетелските показания. Реалната опасност уличеният да се укрие, както правилно е обсъдил районният съд, се извлича от данните по делото, а именно наказателното производство е образувано с постановление на съответния прокурор на 13.04.1998 година, което производство е било спряно поради обстоятелството, че уличеният не е бил издирен, за да бъдат предприети процесуални действия спрямо него; бил е обявен за общодържавно издирване, което е дало резултат едва през м.октомври 2005 година. Това е един твърде продължителен период от време, през който дознанието не е могло да бъде проведено и приключено, именно поради укриване на уличения. Във връзка с довода му, че имал постоянен адрес в гр. Банкя, следва да се посочи, че от находящата се по делото докладна записка във връзка с проведеното издирване на същия е отразено, че адресът на уличения бил посещаван многократно, но лицето не е било установено. Този извод на съда не се променя и от представеното в съдебно заседание удостоверение за постоянен адрес № 38/31.10.2005 година на Столична община- София град, тъй като от същото се установява, че се е регистрирал на този адрес едва на 30.05.2005 година. Уличеният, освен това е осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като деянието по настоящото обвинение е извършвано при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. При тези данни правилна е преценката на районния съд за наличието на законовата презумпция по чл.152 ал.2 т.1 предл. І-во и т.2 от НПК, а именно, тъй като същата не е оборена от обвиняемия, то реалната опасност уличеният да се укрие, е налице. Показанията на разпитаните по делото свидетели Коджамюмюн и Кирилова не установяват обстоятелства, които да опровергават тази презумпция. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че целта на мярката за неотклонение по чл.147 ал.1 от НПК- да се попречи на ул. Сандов да се укрие може да бъде постигната единствено чрез такава “задържане под стража”. Ето защо жалбата на уличения Сандов е неоснователна, а обжалваното определение на районен съд Кърджали като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.10.2005 година, постановено по НЧД № 89/2005 година на Кърджалийския районен съд, в производство по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, с което спрямо Огнян Семов Сендов- уличен по дознание № 495/1998 година по описа на РПУ Кърджали е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
``
|