МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 07.04.2021г. на
КРС по НОХД № 125/ 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу А.А.С. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за
това, че на 15.01.2020г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек
автомобил марка „БМВ” модел 530 с рег.№ К0614ВВ след употреба на наркотични вещества-
тетрахидроканабинол.
Производството по делото се гледа в отсъствието на подсъдимия С., който е
редовно призован за съдебните заседания, но не се явява. Същият е упълномощил
адвокат, който участва в съдебното производство.
Представителят на прокуратурата пледира, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият А.А.С. ***
е извършил престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца, „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6 месеца.
Подсъдимият А.С. на досъдебното производство дава обяснения, в които отрича
да е употребявал наркотични средства, както и изразява съжаление от случилото
се. Защитникът му пледира за оправдателна присъда. Настоява, че откритият
метаболит в урината на подсъдимия не е включен към списъка приложение към чл.3
на Наредбата и чл.3 ал.2 от ЗКНВП.
Съдът след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А.А.С., роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият А.А.С. бил правоспособен водач на моторно превозно средство от
2008г. с придобити категории за правоуправление „В, М, АМ“.
На 15.01.2020г. около 13.30 часа подсъдимият А.С. управлявал моторно превозно
средство, а именно лек автомобил марка „БМВ 530“ с peг.№ К0614ВВ като се движел
по бул.Христо Ботев в кв.Възрожденци в гр.Кърджали. По това време до блок „Златен
лист“ на посочения булевард се намирал автопатрул на РУ на МВР- Кърджали в състав
свидетелите Д.И. и Д.Ч.. Те забелязали движещия се лек автомобил, описан по-
горе, и решили да го спрат за проверка. Със светлинен и звуков сигнал сторили
това, при което лекия автомобил спрял. При проверката полицейските служители И.
и Ч. установили, че водач на спряното МПС е подсъдимият А.С., който обаче не
представил свидетелство за управление на МПС, както и им изглеждал притеснен. Поради
тези причини го поканили в полицейското управление за допълнителна проверка.
Там свидетелите Д.И. и Д.Ч. го поканили да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества и след даденото от водача съгласие, били извикани за съдействие
служители на сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. По този
повод на место се отзовал свидетелят С.Ч., който с техническо средство „Дръг тест
5000“ с фабричен номер ARLK 0077, изпробвал подсъдимия А.С. за употреба на наркотични
вещества. При проверката уредът отчел положителен резултат за употреба на канабис.
За констатираното срещу водача С. свидетелят С.Ч. съставил Акт за установяване
на административно нарушение бл.№ 235408/ 15.01.2020г. по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. Така също бил издаден Талон за изследване
№ 0056826, в който подсъдимият А.С. записал, че не приема показанията на уреда,
поради което свидетелят Ч. вписал часа, датата и медицинското заведение, където
водачът трябва да се яви за медицинско и химическо или химико- токсилогично
изследване. Същият ден в 15,50ч. водачът С. се явил в СПО при МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“- Кърджали, където му били взети проби от кръв и урина за химичен
анализ, за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техните
аналози, който бил надлежно попълнен и подписан. В него в т.II.1. е вписано, че изследваният е дал обяснения, в които заявил, че е
употребил наркотично вещество от вида канабис на 14.01.2020г. в размер на
½ цигара без повод, както и че приема през определен период.
Видно от Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 155 от 10.06.2020г. по
назначената токсихимична експертиза в представената за изследване проба урина взета
от лицето А.А.С. е установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола, а за
кръвта- резултатът е отрицателен. Вещите лица И.П. и М. М. при разпита им в съдебно
заседание поддържат заключението си, както и установяват, че метаболитът, който
е открит в урината на подсъдимия С. не може да се появи в резултат на употреба
на други хранителни добавки или лекарствени средства.
Със Заповед за задържане на лице peг.№ 1947- 13 от 15.01.2020г. подсъдимият
А.А.С. бил задържан по реда на ЗМВР. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1300-000038/ 28.01.2020г. временно му било отнето СУМПС издадено от
Р.Дания до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Тази фактология се установи безспорно от обясненията на дееца С. от
досебното производство приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.2 от НПК, свидетелските
показания на Д.Ч., Д.И. и С.Ч., както и от писмените доказателства- Акт за установяване
на административно нарушение бл.№ 235408/ 15.01.2020г., Талон за изследване №
0056826, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози от 06.05.2020г., ЗППАМ
№ 20-1300-000038/ 28.01.2020г., Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 15.01.2020г., Заповед за задържане на лице peг.№
1947- 13 от 15.01.2020г., както и от токсихимичната експертиза обективирана в Протокол
за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 155 от 10.06.2020г. Всички тези доказателства
са еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат една житейска логична обстановка,
поради което бяха кредитирани от съда. Прочее по делото единствено подсъдимият С.
в протокола за разпит от досъдебното производство заявява, че е останал учуден
от резултата на теста за употреба на наркотични вещества, защото не бил употребявал
такива, но това доказателство в тази му част настоящата инстанция приема като
защитна версия, защото не се подкрепя от нито едно друго доказателство по
делото, а освен това противоречи както на токсихимичната експертиза, така и на
споделеното от самия водач А.С. при вземането на пробите от кръв и урина, че е
изпушил ½ цигара канабис на 14.01.2020г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
А.С. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предаден на съд, а именно за това,
че на 15.01.2020г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка „БМВ” модел 530 с рег.№ К0614ВВ след употреба на наркотични вещества- тетрахидроканабинол.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява
в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на автомобила
в движение и придвижването му в пространството на гр.Кърджали по бул.Христо
Ботев представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй като същият е спрян
като водач от полицейски служител при движение на автомобила по платното за движение
в населено място. На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил
марка „БМВ” модел 530 с рег.№ К0614ВВ, който подсъдимият С. е управлявал, е „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
След това, за да бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението
на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото
видно от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство
„Дръг тест 5000“, а след това и от приетата по делото токсихимичната експертиза
обективирана в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 155, безспорно се установява,
че подсъдимият А.А.С. е бил употребил тетрахидроканабинол, който представлява високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка Приложение № 1- Списък
I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба
от водач на МПС на наркотични вещества без значение от вида и количеството на наркотичното
вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции
при управлението на моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС
след употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за управляване
на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е относителна, доколкото
се отнася до управляване с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила.
Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества,
респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите
на НК следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за законоустановеност
на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества,
без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали
е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи
наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени признаците
от състава на посоченото престъпление, като не се изисква да е достигната определена
концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала
негова неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение е
и времето на употреба- непосредствено преди деецът да поеме управлението на моторното
превозно средство или в по- ранен момент. Поради това отдалечеността във времето
на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на управлението не би могло
да доведе до липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието. Логическото
тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК обуславя изводът,
че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества
не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред,
нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача. Достатъчно
е да е установено такава употреба с всички допустими доказателства и доказателствени
средства, което в случая се доказва с токсихимичната експертиза обективирана в Протокол
за извършена експертиза № 20/ ТКХ- 155, според която в урината на водача С. е установено
наличие на тетрахидроканабинол. В подкрепа на този извод е преобладаващата практика
на ВКС, а именно Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д. № 237/ 2018г. III
н. о., Решение № 116 от 8.08.2016г. на ВКС по н. д. № 34/ 2016г. III н. о. Най-новата
практика на ВКС също е в синхрон с изложеното, а именно Решение № 126 от
5.07.2019г. на ВКС по н. д. № 540/ 2019г. II н. о.
Настоящата инстанция не споделя довода на защитата, че откритият метаболит на
тетрахидроканабинола в урината на подсъдимия не е включен към списъка приложение
към чл.3 на Наредбата и чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Това е така, защото именно
тетрохидроканабинолът е вписан в Списък I Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични към чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, а фактът, че в урината е открит метаболит
на това вещество означава, че е открита молекулата на тетрохидроканабинола,
което доказва употребата на наркотично вещество, което съгласно токсихимичната експертиза
те могат да бъдат установени в урината до 10 дни след употребата им. В случая
освен всичко друго е налице и индиция, че деня преди инкриминираната дата
подсъдимият А.С. е изпушил ½ цигара канабис, което самият той е споделил
на лекаря взел пробите от кръв и урина на изследването.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като деецът С. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от дееца, че е употребил
наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол, както и че с действията си той
привежда в движение лекия автомобил в пространството, но въпреки това от волева
страна подсъдимият А.С. е искал да управлява МПС- то и то след като е употребил
наркотични вещества.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона
и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична за този вид престъпления, отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
добрите характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно минало, съжалението от стореното изразено на
досъдебното производство, както и само няколко на брой наказания по Закона за
движението по пътищата, намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко, поради което определи наказанието под най- ниския предел,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Така също му наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500лв., което е в минималния размер
предвиден в закона, с което намира, че така ще бъдат реализирани целите на
индивидуалната и генералната превенция на чл.36 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказание „лишаване от свобода“ бе отложено за срок от 3 години,
тъй като са налице условията на закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване
от свобода“ е до три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, както и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
Съдът наложи на подсъдимия А.С. и на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година като взе предвид утвърдената
съдебна практика.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция
възложи направените по делото разноски на дееца С., които са в размер на 527,17лв.
и които следва да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението
си.
Районен
съдия: