Решение по дело №64598/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20211110164598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14212
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110164598 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против К. В. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 20, находящ се в гр. ....... като ответницата му дължи
следните суми:
3 263, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
512, 65 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г.;
32, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
6, 70 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. – 27.10.2021 г.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К.
В. Т. чрез назначения особен представител адв. Й., с който оспорва исковете по
основание и размер, Оспорва ответницата да е материалноправно легитимирана да
отговаря по предявените искове. Оспорва ответницата да е собственик на процесния
имот. Оспорва претендираните от ищеца суми да са съобразени с действително
потребената в имота топлинна енергия. Прави възражение за погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ......... изразява становище за
основателност на исковете.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ
рег. № ........ г., по силата на който Р. Б. С. и ...... са придобили собствеността на следния
недвижим имот: жилище № 20, находящо се в жилищна сграда, ........., състоящо се от:
една стая, кухня и сервизни помещения с площ от 43, 45 кв.м.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.,
...... е починал на 07.04.1999 г., като е оставил наследници: Р. Б. С. – съпруга
(починала) и К. В. Т. – дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници от 22.06.2022 г., Р. Б. С. – вдовица, е
починала на 05.06.2005 г., като е оставила наследник по закон: К. В. Т. – дъщеря.
Представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за имота, от която е видно, че същият
е деклариран от К. В. Т..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ......... от 23.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........., което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 01.10.2002 г. е сключен договор № 4616 между ......... и етажната собственост
с адрес: гр. София, ........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от ........ за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС са ангажиран договори, сключени на 29.07.2015 г. и на 03.06.2020 г.
между ........ – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от фирма ......... в края на
всеки отоплителен сезон. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата
към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. За исковия период е начислена
топлинна енергия за отопление на имота за 2 бр. радиатори с ИРРО и 1 бр. щранг лира
2
при условията на неосигурен достъп.
Вещото лице е посочило, че за отчетния период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. ФДР
не са й предоставили протоколи за неосигурен достъп, а единствено са представили
информация, че от 2013 г. в имота не са били отчитани ИРРО и начислената топлинна
енергия за отопление на имота, посочена в изравнителните сметки, е била служебно
начислена. За следващия отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. ФДР е съставила
протокол за неосигурен достъп, който е представен по делото.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3 211, 11 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 2 983, 07 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 228, 04 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че стойността на дяловото
разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 32, 50 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма извършени плащания на задължения за процесния
период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г. –
м.04.2020 г. възлиза на сумата 32, 50 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
3
От представените по делото писмени доказателства: договор за покупко-
продажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ рег. № ........ г., справка за предоставяне
на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. за ...... и удостоверение за наследници на
Р. Б. С. се установява, че процесният имот е придобит от Р. Б. С. и ......, които са
починали преди началото на исковия период, като имотът е придобит по наследяване
от дъщеря им К. В. Т.. Горното се потвърждава от представената данъчна декларация
по чл.14 ЗМДТ.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, с оглед на което възраженията на ответницата в обратен смисъл се
явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ......... с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно доставената на ответника топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х
на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
4
действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
възлиза на сумата от 3 211, 11 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 2 983, 07 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 228, 04 лв.
С оглед посоченото от вещото лице, че за отчетния период м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. ФДР не са й представили протоколи за неосигурен достъп, а единствено са
предоставили информация, че от 2013 г. в имота не са били отчитани ИРРО и
начислената топлинна енергия за отопление на имота, посочена в изравнителните
сметки, е била служебно начислена, съдът намира, че за този период ищецът не доказва
да е било налице основание за начисляване на стойност на топлинна енергия за
отопление на имота и БГВ – не доказва да са били налице предпоставките да начислява
служебно топлинна енергия поради неосигурен достъп.
С оглед изложеното неоснователна е претенцията на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за БГВ за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. За този отчетен период от страна на ответницата се
дължи единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото
последната се начислява на база отопляемата кубатура и не се влияе от
обстоятелството осигурен ли е достъп или не. Стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация за този период, възлиза на сумата от 65, 66 лв. видно
от таблицата към отговора по т.4 от констативно-съобразителната част на СТЕ. Видно
от таблицата, от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, не е била начислена. Начисляването е от м.11.2018 г. до м.04.2019 г. за
съответния отчетен период.
За следващия отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г. е бил надлежно
съставен протокол за неосигурен достъп, като за този период размерът на
задължението съгласно заключението на СТЕ възлиза на сумата от 1 691, 28 лв.
С оглед изложеното за исковия период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. ищецът има
вземане за главница в размер на сумата от общо 1 756, 94 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането
на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Настоящият иск е предявен на 12.11.2021 г., с
оглед на което към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали
изискуеми преди 12.11.2018 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
5
м.05.2018 г. – м.08.2018 г.
Доколкото обаче бяха изложени съображения, че за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. се дължи единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
а видно от таблицата към т.4 от констативно-съобразителната част на СТЕ, от
м.05.2018 г. до м.10.2018 г. такава не е била начислявана, то възражението следва да се
уважи единствено за период, както следва: м.05.2018 г. – м.08.2018 г.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г. в размер на сумата от 276, 25 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
6
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ..........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г.
– м.04.2020 г. възлиза на сумата от 32, 50 лв., определена по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване заключението на СТЕ, ССЕ и счетоводна справка на ищеца на л. 23 от
делото.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 679, 27
лв. разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не се претендират такива и не се ангажират доказателства да са били
извършени, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. Т., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ......, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 756, 94 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба –
12.11.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата 276, 25 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
27.10.2021 г.;
сумата 32, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от исковата молба –
12.11.2021 г. до окончателното изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлина енергия за сумата над
1 756, 94 лв. до 3 263, 83 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и за периода м.05.2018 г. –
м.08.2018 г. (по отношение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация)
– като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; иска за сумата над 276, 25 лв. до 512, 65 лв.
7
мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия и иска за сумата от 6, 70 лв.
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА К. В. Т., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ......, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 679, 27 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..........

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8