№ 1109
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20223110100557 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..,
срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., искове,
както следва:
- предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните съществуването на вземанията на ищеца по договор за потребителски
кредит № ********** от 24.10.2018 г. за главница в размер на 1356,57 лева и обезщетение за
забава в размер на 117,33 лева, начислено за периода 03.09.2019 г. – 25.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2964/2021 г. по описа на РС - Варна, 51-ви състав;
- осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца по същия договор договорна лихва в размер на 13,96 лева,
дължима за периода 26.08.2019 г. – 03.09.2021 г., възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 456,42 лева, както и законна лихва върху
възнаграждението в размер на 39,10 лева, начислена за периода 03.09.2019 г. – 25.02.2021 г.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че на 24.10.2018 г. между ищеца и И. Д.
и П. П. – като солидарни длъжници, е сключен договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 2000 лева, като
1
сумата е преведена по посочена от И. Д. банкова сметка на 25.10.2018 г. От своя страна
солидарните длъжници поемат задължение по договора, като го сключват за срок от 24
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 186,14 лева и падежна дата всяко
25-о число от месеца. Съгласно чл. 4 от ОУ към договора, солидарните длъжници дължат
договорно възнаграждение за изтегления кредит, същото е предварително определено в
погасителния план в размер на 967,36 лева. Страните се споразумяват последното да се
разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Сочи се, че към
датата на предсрочната изискуемост и направените плащания, неизплатеното договорно
възнаграждение е в размер на 13,96 лева.
Твърди се, че съгласно сключено между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ, длъжникът дължи възнаграждение в размер
на 1500 лева, като от тях са погасени 1043,27 лева, съответно дължимата сума се равнява на
456,73 лева.
В тази връзка се сочи, че сключването на Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля.
Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не
се свързани с дейността на кредитора по кредита, а с необходимост на потребителя. Със
закупуването на пакета ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на
поискания кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да
изпадне в забава и кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като ще може да
отложи плащането на определен брой вноски; гарантирал си е, че ако доходът му намалее,
ще може да намали размера на определен брой вноски, ще може да промени падежната дата
по договора; ако има нужда от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо
и лесно, без да е необходимо да попълва и представя голям брой документи. Излага, че
дължимото възнаграждение за допълнителен пакет услуги представлява не цена на услугата,
а се дължи за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора.
Тъй като солидарните длъжници не са изпълнили поетите задължения и са направили
само десет пълни погасителни вноски, е обявена предсрочна изискуемост на 03.09.2019 г.,
на основание т. 12.3 от Общите условия. За същото на ответника е изпратено уведомително
писмо с обратна разписка, от която е видно, че изпратените книжа са остани непотърсени.
Поради наличие на незаплатени суми по кредитното правоотношение, ищцовото
дружеството е депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2964 по описа за 2021 г. на ВРС, 51-ви състав, срещу
която длъжникът е подал възражение. Поради последното, за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед
за изпълнение за незаплатена главница и лихва за забава върху същата, както и за осъждане
на ответника да заплати дължимата договорна лихва, възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги и лихва за забава върху възнаграждението. Претендира и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. депозира отговор на исковата молба, в
2
който изразява становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва, че ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения по повод сключен договор за потребителски
кредит. Позовава се на чл. 22 от ЗПК, като счита, че на връщане подлежи само чистата
стойност на кредита, поддържа, че задължението за главница е погасено.
Счита сключения между страните договор за противоречащ на добрите нрави, ЗПК,
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48.
Застъпва, че предоставените допълнителни услуги не са такива по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК. Твърди, че не е спазено изискването и на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Отделно
подробно излага, че действително приложеният ГПР в кредитното правоотношение е
различен от посочения такъв в договора. В тази връзка застъпва, че кредиторът не е
представил вярна информация, което е довело до невъзможността на потребителя да вземе
информирано решение съобразено с финансовите му нужди.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът „П. К. Б.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. №
17483/07.03.2023 г. поддържа предявения иск, оспорва депозирания от ответната страна
отговор.
В съдебно заседание ответникът П. В. П. не се явява лично, не се представлява. С
молба вх. № 17540/08.03.2022 г. процесуалният му представител оспорва предявената искова
претенция, поддържа изразеното становище за същата в отговора на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № 270981/31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 2964/2021 г. по описа на РС –
Варна, 51-ви състав, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение №
261804/31.03.2021 г., с която съдът разпорежда И. В. Д., ЕГН **********, и П. В. П., ЕГН
**********, да заплатят солидарно на кредитора „П. К. Б.“ ЕООД сумата от 1356,57 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
24.10.2018 г., сумата от 13,96 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от
03.09.2019 г. до 03.09.2019 г., сумата от 117,33 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 03.09.2019 г. до 25.02.2021 г., от които 116,13 лева - лихва върху
главницата, и 1,20 лева - лихва върху договорното възнаграждение, ведно със законната
лихва върху вземанията за главница и договорно възнаграждение, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 67,26 лв. за сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба по ЗПП. С
Разпореждането заявлението на „П. К. Б.“ ЕООД с вх. №275211/ 26.02.2021 г. е отхвърлено
за сумата от 456,73 лева, претендирана като възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
26.02.2021 г., до окончателното изплащане на възнаграждението, както и за сумата от 39,09
лева - лихва за забава върху възнаграждението за закупен допълнителен пакет услуги,
начислена за периода от 03.09.2019 г. до 25.02.2021 г.
Срещу издадената заповед длъжникът П. В. П. е депозирал възражение с вх. №
304076/17.12.2021 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцовото
3
дружество.
Видно от Договор за потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г., същият е
сключен между „П. К. Б.” ЕООД - кредитор, от една страна, и И. В. Д. - клиент, и П. В. П. -
солидарен длъжник, от друга страна, за предоставяне на сумата от 2000 лева при следните
условия за връщане: срок на кредита - 24 месеца, размер на месечната погасителна вноска -
123,64 лева, ГПР - 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17 %, лихвен % на ден - 0,11,
дължима сума по кредита - 2967,36 лева, възнаграждение за допълнителен пакет от закупени
услуги - 1500 лева, размер на вноската по допълнителен пакет от закупени услуги - 62,50
лева, общо задължение - 4467,36 лева, общ размер на вноска - 186,14 лева, дата на
погасяване - 25-и ден от месеца.
Видно от Погасителния план към Договор за потребителски кредит № **********, в
същия са посочени датите на дължимите вноски, размерът на главницата и лихвата по всяка
вноска, размерът на вноската по кредита, размерът на вноската по закупения пакет за
допълнителни услуги, общият размер на вноската.
От подписаното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е видно, че негов предмет е задължението на кредитора да предостави
на клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията, залегнали в ОУ, една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се
съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, посочено в т. VI на договора,
но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, чието
заплащане е разсрочено и е част от вноските по закупения пакет, като непогасената част от
посочената стойност се дължи и при предсрочно погасяване.
От чл. 15 на Общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към Договор за потребителски
кредит се установява, че за фактическото използване на всяка от допълнителните услуги
трябва да са налице съответни специфични условия, описани в чл. 15.2.1 - относно
отлагането на вноски, и чл. 15.3.1 - относно намаляването на погасителните вноски. С чл.
15.2.2 и чл. 15.3.3 е уговорено, че за използване на съответната услуга клиентът трябва да
подаде до кредитора заявление, заедно със съответните документи, удостоверяващи
наличието на задължителните специфични условия, не по-късно от 25 календарни дни от
падежа на погасителната вноска. Съгласно чл. 15.2.3 и 15.3.4, съответно отлагането на
вноски или намаляването им влиза в сила от момента на одобрение на заявлението от
кредитора. Чл. 15.4.1 касае промяната на датата на падеж, която също се извършва след
депозиране на писмено заявление и подписване на допълнително споразумение между
страните.
Чл. 6.4, буква „б“ на Общите условия на „П. К. Б.“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит урежда, че при постъпване на сума от клиента, която е недостатъчна
за погасяване на текущото задължение, и в случай че не е налице заявление от клиента за
реда на погасяване на вземанията на кредитора, такси, лихва за забава, неустойки,
обезщетения по ДПК и ОУ, възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги се
погасяват преди главницата.
От Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ********** се
установява, че общата платена сума към дата 18.01.2022 г. е 2354,54 лева.
Видно от Уведомително писмо до солидарния длъжник П. В. П., с което „П. К. Б.“
ЕООД обявява предсрочната изискуемост на задължението по Договор за потребителски
кредит № **********, считано от 03.09.2019 г., същото е с дата 28.01.2021 г. Видно от гръб
на пощенска разписка, писмото е непотърсено и върнато на подателя на дата 22.02.2021 г.
4
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, както и на иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми.
В конкретния случай сключването на Договор за потребителски кредит №
********** от 24.10.2018 г. между ищеца - като кредитор, и И. Д. и П. П. - като солидарни
длъжници, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 2000 лева, е отделено
по делото като безспорно между страните. Съдът не споделя твърденията в отговора на
исковата молба, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1 и ал. 2 ЗПК. Видно от същия, в него съгласно чл. 11, т. 7 ЗПК, е посочен размерът на
отпуснатия кредит - 2000 лева, както и начинът на неговото усвояване - по банкова сметка
на клиента. Съгласно т. 9 на цитирания член, договорът следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. В случая годишният лихвен процент е
фиксиран за целия срок на договора, същият е посочен в т. VI от договора - 41,17%, а
условията за прилагането му - в чл. 4 от ОУ. Надлежно е посочен и размерът на лихвения
процент на ден. Съдът счита, че с посочването на ГПР - 49,89 %, и дължимата сума по
кредита в т. VI от договора, както и на взетите предвид допускания при изчисляването на
ГПР в т. 5 от ОУ, са изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно т. 11 на
същия член, погасителният план съдържа изискуемата информация за датите на дължимите
вноски, размера на главницата и лихвата по всяка вноска, размера на вноската по кредита,
размера на вноската по закупения пакет за допълнителни услуги и общия размер на
вноската. Правото на отказ на клиента от договора по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК е подробно
описано в т. 7.1 на ОУ. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, Общите условия към
договора са подписани от солидарните длъжници на всяка страница.
Настоящият съдебен състав намира, че нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, е
клаузата в Договор за потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г. за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК урежда правото на кредитора да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. С ал. 4 на същия член е въведено императивното изискване видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая, в пряко противоречие с
последната норма, в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено едно общо възнаграждение в размер на 1500 лева, като отделните услуги не са
дори и посочени. Освен това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на
изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Отделно, с оглед на клаузите на
ОУ, уреждащи фактическото използване на допълнителните услуги, се налага извод, че
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора. Предвид
изложеното, съдът намира, че пакетът реално не предоставя на кредитополучателя
допълнителни възможности или преференциални условия, от които той да може - с факта на
закупуването му - да се възползва, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение,
представляващо 75% от стойността на предоставената по кредита сума. Това се отнася
включително и за услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит“, тъй като нито в самия договор, нито в споразумението за допълнителни услуги,
нито в общите условия е посочено какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в
5
случай на приоритетно разглеждане и какъв е той в случай че такъв допълнителен пакет не
бъде избран, за да може да бъде направено сравнение. Съпоставката на размера на
възнаграждението за допълнителните услуги в съотношение с чистата стойност на
отпуснатия кредит, начисляването на същия още при сключване на договора като част от
погасителната вноска и алеаторният характер на насрещната престация водят до извод за
стремеж към заобикаляне на изискванията на специалната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК за
максималния допустим годишен процент на разходите по потребителските кредити. Поради
заобикаляне на императивните норми на чл. 10а, ал. 4, и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уговорката за
заплащане на възнаграждение в размер на 1500 лева за пакета допълнителни услуги се явява
нищожна, с оглед на което предявеният иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 456,42
лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаването на заявлението по
чл. 410 в съда до окончателното изплащане на задължението, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният
такъв по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 39,10 лева, представляваща законна лихва
върху горното възнаграждение, начислена за периода 03.09.2019 г. – 25.02.2021 г.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответната страна за нищожност на
клаузата за възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като
годишният лихвен процент надвишава повече от три пъти размера на законната лихва.
Следва да се отбележи, че посоченото надвишаване се приема като граница, над която
възнаградителната лихва е в противоречие с добрите нрави, в установената съдебна
практика за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. С изменението е
въведено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР, част от който е
възнаградителната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
В конкретния казус, при обявяването за нищожна на клаузата за заплащане на
възнаграждение за допълнителните услуги, ГПР и ГЛП са посочените в договора - съответно
48,89 % и 41,17%, в рамките на предвидения от закона размер, поради което клаузите за тях
не са нищожни.
Недопустим е обаче искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
13,96 лева, представляваща договорна лихва за периода 26.08.2019 г. – 03.09.2021 г.,
доколкото посоченото вземане, макар и заявено за периода 03.09.2021 г. - 03.09.2021 г., не е
отхвърлено с Разпореждане № 270981/31.03.2021 г. по ч. гр. д. № 2964/2021 г. по описа на
РС – Варна, 51-ви състав, и за него е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Законът изрично предвижда, че след подадено от длъжника възражение срещу заповед по
чл. 410 ГПК, характерът на иска е установителен - чл. 422 ГПК (Определение № 369 от
11.06.2009 г. по ч. т. д. № 384/ 2009 г., ВКС, II ТО; Решение № 78 от 06.06.2012 г. по т. д. №
№ 511/2011 г., ВКС, II ТО и др.). Следва да се отбележи, че такъв първоначално е бил
предявен от ищеца, като след неколкократни указания на съда за уточняване на периода,
разминаващ се с този в заявлението по чл. 410 ГПК, както и за обосноваване на правния
интерес от иска с оглед на това, искът е предявен като осъдителен с две уточняващи молби -
вх. №№ 11855/22.02.2022 г. и 22767/05.04.2022 г.
Предвид горното, производството следва да бъде прекратено по отношение на този
иск.
В подаденото заявление по чл. 410 ГПК, както и в исковата молба по реда на чл. 422
ГПК, ищецът обосновава дължимостта на цялата предоставена сума по процесния кредит с
настъпването на предсрочна изискуемост, считано от 03.09.2019 г. Съдът намира, че от
6
представените по делото документи не може да бъде формиран извод за настъпване на
такава. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й (ТР № 4/2013 г. на ОСГТ на ВКС, т. 18). Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на финансовата
институция, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. Видно от
Уведомително писмо до солидарния длъжник П. П., с което „П. К. Б.“ ЕООД обявява
предсрочната изискуемост на задължението по Договор за потребителски кредит №
**********, считано от 03.09.2019 г., същото е с дата 28.01.2021 г. - т. е. няма как да се
приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 03.09.2019 г., както и че въобще такава
е настъпила, тъй като към датата на уведомлението целият кредит е бил вече изискуем
съгласно договора. Освен това, видно от гръб на пощенска разписка, писмото е останало
непотърсено и върнато на подателя на 22.02.2021 г. - т. е. не са налични доказателства, че
изявлението на финансовата институция е достигнало до длъжника.
Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенциите, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемите такива, е сключеният договор за кредит (ТР № 8/2017 г. на ОСГТ на ВКС). В
настоящия случай, по отношение на претенцията за установяване съществуването на
вземане за главницата по кредита, дали е настъпила предсрочна изискуемост е без значение,
тъй като, както беше вече посочено, съобразно погасителния план целият кредит е станал
изискуем към дата 25.10.2020 г. - преди подаване на заявлението по чл. 410 в съда.
При ненастъпила предсрочна изискуемост обаче искът с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на съществуването на вземане за
обезщетение за забава в размер на 117,32 лева е неоснователен за периода от 03.09.2019 г. до
24.10.2020 г. Доколкото в крайна сметка установителен иск за вземането за договорно
възнаграждение от 13,96 лева не е предявен, искът е неоснователен и за претендираното
върху горната сума обезщетение за забава в размер на 1,19 лева. Съдът намира, че с оглед на
предявените претенции, по процесния договор е възникнало вземане за обезщетение за
забава върху главницата от 1356,57 лева за периода от 25.10.2020 г. до 25.02.2021 г., в
размер на 46,73 лева, съгласно изчисления, направени с лихвения калкулатор за просрочени
задължения на официалната уебстраница на НАП.
При това положение, съгласно разрешението, дадено в т.11в на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТ на ВКС, съдът следва да разгледа направените в отговора на исковата молба
възражения за погасяване на вземанията по кредита.
Видно от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № **********,
общата платена сума към дата 18.01.2022 г. е 2354,54 лева, като същото твърдение ищецът е
направил и в исковата молба, с уточнение, че с плащането си длъжникът е погасил
задължения по договора с номинал 2279,67 лева, като 44,87 лева са отнесени за погасяването
на лихви за забава по кредита, начислени на основание т. 12.1 от Общите условия. Посочил
е и че с 1 043,27 лева от горната сума е погасено част от дължимото възнаграждение за
допълнителни услуги. Съдът намира, че при установената по делото нищожност на
договорната клауза за допълнителните услуги, с последната сума всъщност са погасени част
от останалите задължения по договора, съобразно реда на погасяване, посочен в чл. 6.4,
буква „б“ на ОУ - лихва за забава в размер на 1,86 лева (дължимата лихва от 46,73 лева -
44,87 лева, колкото е удържаната от ищеца за погасяване на лихва сума) и главница в размер
на 1041,41 лева (1043,27 лева - 1,86 лева).
С оглед на изложеното, искът за установяване на съществуването на вземане за
обезщетение за забава в размер на 117,32 лева се явява изцяло неоснователен и следва да
7
бъде отхвърлен.
Непогасеното вземане за главница по процесния договор е в размер на 315,16 лева
(претендираната сума от 1356,57 лева - погасената сума от 1041,41 лева), до който размер е и
основателен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на горното вземане. Сумата от
315,16 лева следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда - 26.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението. За сумата над 315,16 лева до пълния претендиран размер от
1356,57 лева искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски, съразмерно с уважената и съответно отхвърлената
и прекратена част от исковете, се следват и на двете страни.
Ищецът, с представения списък по чл. 80 ГПК, претендира сторени разноски в размер
на 39,67 лева - държавна такса за заповедното производство, и 210,33 лева - държавна такса
за исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева за
заповедното производство, и 300 лева - за настоящото.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТ на ВКС, съдът следва да присъди разноски
за заповедното производство съобразно изхода от спора в исковото такова. Съразмерно с
уважената част на исковете, на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
14,24 лева, от които 6,30 лева за държавна такса и 7,94 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 50 лева, съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Доколкото в настоящото производство от трите предявени осъдителни иска два са
отхвърлени и един е прекратен, държавна такса за тях не следва да бъде присъждана.
Съразмерно с уважената част от исковете по чл. 415 ГПК, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, на
страната се следват разноски за държавна такса в размер на 9,59 лева.
Съдът, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и с оглед на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от
процесуалния представител на ответника, определя на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, от които, съобразно отхвърлената и прекратената част
от исковете, в полза на страната следва да бъдат присъдени 31,78 лева.
Ответната страна претендира разноски в размер на 500 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие от адв. П. Н. - ВАК, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно. Доколкото възнаграждението е
дължимо в размера, определен в относимата редакция на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на
представения по делото Договор за правна помощ - 10.08.2022 г., съгласно съответната
редакция, минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в размер на
368,86 лева, като съдът намира, че този размер отговаря на фактическата и правна сложност
на делото. На основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, на адв. П. Н. - ВАК, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 310,26 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРЕКРАТЯВА, като недопустим, предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. .., срещу П. В. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., иск с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва в размер на
13,96 лева, дължима за периода от 26.08.2019 г. до 03.09.2021 г. по Договор за
потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ...,
ет. ..., ап. ...., дължи на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. .., сумата от 315,16 лева (Триста и
петнадесет лева и 16 ст.), представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда в съда - 26.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2964/2021 г. по описа на РС - Варна, 51-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..,
срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца за главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г. за разликата над 315,16 лева
до пълния претендиран размер от 1356,57 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..,
срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните съществуването на вземането на ищеца за обезщетение за
забава в размер на 117,33 лева, начислено за периода от 03.09.2019 г. до 25.02.2021 г., по
Договор за потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. .., срещу П. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит № ********** от 24.10.2018 г. в размер на
456,42 лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на подаване на
9
заявлението в съда – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.., бул. ... № ..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., срещу П. В. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху възнаграждението от
456,42 лева за допълнителни услуги в размер на 39,10 лева, начислена за периода 03.09.2019
г. – 25.02.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. "......" № ...., вх. ..., ет. ..., ап. ...., да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх. ..., ет. .., сумата от 55,61
лева (Петдесет и пет лева и 61 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, от които 41,37 лева - за настоящото производство,
и 14,24 лева - за заповедното.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК, „П. К. Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "..." № ..., бл. ..., вх.
..., ет. .., да заплати на адвокат П. Й. Н. - ВАК, рег. № **********, със служебен адрес: гр.
В., бул. "........" № ...., ет. ..., офис ...., сумата от 310,26 лева (Триста и десет лева и 26 ст.),
представляваща възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на ответника П. В.
П., ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, съразмерно с отхвърлената и
прекратена част от исковете.
В прекратителната си част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването
му на ответника. В останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10