Р Е Ш Е Н И Е
10.11.2016 година
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на втори ноември през две хиляди и
шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря П.И. и в
присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д. № 1336 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е установителен и
е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът “В и К“ ООД - град
Монтана, представлявано от Управителя Валери Димитров Иванов поддържа в
исковата молба, че Б.Е.Б. е неизправен длъжник – потребител на „В и К” ООД –
град Монтана, съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу него е образувано
ч.гр.д.№ 986/2016 година по описа на МРС, като до 21.04.2016 година длъжникът
бил натрупал задължения към дружеството в размер на 1 165,94 лева за имот,
находящ се в град Монтана, бул.”Трети март” № 79, вход Б, ап.17. Заявява, че в
сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената
стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на
дружеството. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът следва да му заплати сумата от
1 165,94 лева, от които главница 1 018,66 лева и лихва 147,28 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане, както и да му присъде направените по делото
разноски.
Ответникът Б.Е.Б. xxx е
представил в предвидения от закона срок писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
описаните показания на водомера не са реални. Поддържа и становище, че част от
задълженията са погасени по давност, тъй като с изтичането на тригодишната
давност се погасяват вземанията за периодичните плащания. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което частично да уважи
предявените искови претенции, както и да му присъди и сторените в
производството разноски.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 986/2016 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, срещу която в законоустановения срок, длъжникът – ответникът по
настоящото дело, е подал възражение.
Установено е по делото, че
ответникът Б.Е.Б. е потребител на “В и К” ООД – град Монтана, съгласно Наредба
№ 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „В
и К” ООД град Монтана. Същият е ползвател на услугата, предоставена му от
ищцовото дружество и се намира в облигационни отношения с него. Страните са в
договорни отношения, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от дружеството, които условия, съгласно чл.5 от Общите
условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, тоест дружеството следва
да доставя питейна вода на потребителите, а последните следва да заплатят в
срок стойността на консумираната питейна вода. От данните по делото е видно, че
за адрес – град Монтана, бул.”Трети март” № 79, бход Б, ап.17 е открита при
ответника партида с № 0918018 на името на ответника Б.Е.Б..
От събраните по делото
доказателства, в конкретност извлечение от партидната книга, в която се
отразяват изразходените кубици вода, установени при инкасирането, е видно, че
отчитането на измервателния уред е извършено в присъствието на живущите на този
адрес. В тази насока са свидетелските показания на Ганка К., която заявява, че
абонатът е инкасиран редовно, като срещу отчетите са полагани и подписи. От
показанията на тази свидетелка се установява и това, че измервателният уред е
изправен и не е имало оплакване от потребителя по отношение на отчетите.
Свидетелката поддържа и това, че е проверила движението на кубиците по
партидата като е установено, че няма допуснати грешки.
От заключението на вещото лице В.П.Т.
се установява, че сумата, която се претендира от ищеца отговаря на
изразходеното количество вода и е по действащите цени към момента на издаване
на фактурите. Вещото лице е установило в заключението си, че неплатената
консумирана питейна вода е на стойност 1018,66 лева, а мораторната лихва върху
тази сума е 173,32 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът
кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да
установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство
по отношение на длъжника – ответникът в настоящото производство. От съвкупната
преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин, че ответникът продължава да дължи посочените в заявлението, респективно
в исковата молба суми.
Поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплати стойността на консумираната питейна вода
на имот, находящ се на адрес – град Монтана, бул.”Трети март” № 79, бход Б,
ап.17, с партида № 0918018 на името на ответника Б.Е.Б., за процесния период и за който период
са издадени фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми, ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен
съд – Монтана, по което е образувано ч.гр.д.№ 986/2016 година. Предпоставките
по чл.410 ГПК са били налице, именно затова и заповедният съд е издал
заповедтта за изпълнение.
С приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.Т., се
потвърждава размера на задълженията за главница и лихва за забава, като лихвата
за забава вещото лице е изчислило и в по – висок размер от заявения. Съдът
кредитира това заключение като обективно, безпристрастно и обосновано.
Ответникът по делото не е
представил доказателства, от които да е видно, че е изпълнил задължението си –
да заплати стойността на консумираната питейна вода за имот, находящ се на
адрес – град Монтана, xxxx По
делото е направено възражение от ответника за погасяване на част от вземанията
на ищеца по давност. Съдът намира това възражение за основателно. Задълженията
за доставяните комунални услуги са задължения за периодични плащания по смисъла
на чл.111 б. „в” ЗЗД и за тях се прилага специалният 3-годишен давностен срок.
Съобразно сключваните договори на отделните абонати и доставчици на комунални
услуги, а също така и съобразно действащите общи условия, задълженията за
потребяваните количества ток, вода, топлоенергия, телефон е уговорено да бъдат
заплащани на предварително определени периоди – най – често ежемесечно.
Изискуемостта на тези задължения настъпва на предварително определени периода от
време. Следователно вземанията на доставчиците на комунални услуги са по своята
същност вземания за периодични плащания. Категорично е вещото лице в
изявленията си, направени в откритото съдебно заседание на 12.10.2016 година,
че размерът на главницата и лихвата за забава за период три години назад от
завеждане на делото са съответно главница в размер на 816,12 лева и лихва в размер на 113,95 лева.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че исковите претенции следва да бъдат уважени по отношение на главницата
в размер на 816,12 лева и по отношение на лихвата в размер на 113,95 лева, като
в останалите им части исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни –
погасени по давност.
Разноски в заповедното
производство не са присъждани, което е видно от заповезта за изпълнение, поради
което съдът не присъжда такива.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото
съразмерно с уважената част от исковите претенции, сумата от 102,11 лева -
реализирани в настоящото производство разноски. Ищецът следва да заплати на
ответника съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции сумата от 60,69
лева – реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.Е.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че задължението му към “В и К” ООД с
ЕИК: xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Александър Стамболийски” №
11, представлявано от Управителя инж.Валери Димитров Иванов, възлизащо на
816,12 /осемстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/ лева – главница,
представляваща неизплатената стойност на консумираната вода, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2016 година до окончателното
й изплащане и 113,95 /сто и тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева -
лихва за забава, съществува, като отхвърля исковете в останалите
им части – за разликата над уважените до заявените размери съответно главница в
размер на 1 018,66 /хиляда и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева
и лихва за забава в размер на 147,28 /сто четиридесет и седем лева и двадесет и
осем стотинки/ лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Е.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
да заплати на “В и К” ООД с ЕИК: xxxx със
седалище и адрес на управление град Монтана, бул.”Александър Стамболийски” №
11, представлявано от Управителя инж.Валери Димитров Иванов сумата от 102,11 /сто
и два лева и единадесет стотинки/ лева - реализирани в производството разноски.
ОСЪЖДА “В и К” ООД с ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление град
Монтана, бул.”Александър Стамболийски” № 11, представлявано от Управителя
инж.Валери Димитров Иванов да заплати на Б.Е.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 60,69
/шестдесет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева - реализирани в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :