Решение по дело №42/2025 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 16
Дата: 13 февруари 2025 г. (в сила от 1 март 2025 г.)
Съдия: Радостина Панчугова
Дело: 20255140200042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Кърджали, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Панчугова
при участието на секретаря Илман Хидает
в присъствието на прокурора В. Х. Ю.
като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно
наказателно дело № 20255140200042 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. В., роден на*********г.,в
гр.*********, живущ в гр.*********** ул.*************, вх.*, ет.***,
ап.****, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
безработен , неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 27.03.2024г. в гр.***** пред длъжностно лице- *****- системен
оператор в Пътна полиция-ОД-МВР-Кърджали потвърдил неистина в писмена
декларация- "Декларация по чл.160 от Закона за движение по пътищата",
която по силата на закон- Закона за движение по пътищата се дава пред орган
на властта-началник сектор "Пътна полиция" при ОД-МВР-Кърджали за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че не
може да каже точното място на загубване на документа, поради което и на
основание чл.313, ал.1 вр. чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лева.
1
ОСЪЖДА подсъдимия М. П. В., със снета по делото самоличност,
да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното
производство разноски в размер на 130.00 лв.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен
съд - Кърджали в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 16 от 13.02.2025 г. по АНД
№ 42/2025 г. по описа на РС-Кърджали

Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на РП- Кърджали спрямо М. П. В. по чл.313 ал.1 от
НК за това, че на 27.03.2024г. в гр.****** пред длъжностно лице- Н. Т.- с***** в Пътна
полиция-ОД-МВР-Кърджали потвърдил неистина в писмена декларация- "Декларация по
чл.160 от Закона за движение по пътищата", която по силата на закон- Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта- началник сектор "Пътна полиция" при ОД-МВР-
Кърджали за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че не
може да каже точното място на загубване на документа.
Представител на прокуратурата пледира, че от събраните в хода на досъдебното
производство са установено безспорно извършеното деяние, дата, час и място на
извършването му, механизмът и авторството му. Моли съда да му определи
административно наказание към минимума по чл.78а от НК, а именно „глоба“ в размер на
1000 лв, като за целта бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
Обвиняемия, редовно призован се явява лично в съдебно заседание, не се
представлява. Заявява, че е запознат с повдигнатото му от РП – Кърджали обвинение и с
предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“. Сочи, че е получил препис от постановлението на РП-
Кърджали. Признава се за виновен, не желае дадава обяснения.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обв.М. В. е бил с постоянен и настоящ адрес в гр.******. Обвиняемият е
завършил курсове за водач на МПС, явявал се е на изпит пред българските компетентни
органи и на него му е било издадено от ОД-МВР- Кърджали свидетелство за управление на
МПС №********.
През месец март 2023г. обв.В. е пътувал до Италия с личен автомобил. На
19.03.2023г. в гр.Верона, Италия, при управление на лек автомобил с рег.№****** обв.В. е
бил спрян от полицейски орган и за административно нарушение му е било иззето
свидетелството за управление на МПС №********.
На 27.03.2023г. обв.М. В. се явил в Пътна полиция-Кърджали с намерение да му
бъде издаден дубликат от свидетелството му за управление на МПС. На 27.03.2023г. обв.М.
В. се явил в сектор "Пътна полиция" при ОД- МВР-Кърджали, където пред длъжностно лице
свид.Н. Т.- с*** в Пътна полиция-ОД-МВР- Кърджали- попълнил и подписал бланка
"Декларация по чл.160 от Закона за движение по пътищата", на която бланка декларирал: "не
мога да кажа точното място на загубване на документа на 26.03.2023 установих че е няма в
портмонето ми." в графата "..факти и обстоятелства по загубването, открадването,
повреждането или унищожаването на свидетелството за управление на МПС".
Въз основа на заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС от
27.03.2023г. и горепосочената декларация от същата дата на 29.03Т2023г. на обв.В. е било
издадено друго свидетелство за управление на МПС №****.
В горепосочената декларация обв.М. В. потвърдил неистина, като посочил, че не
знае къде си е загубил свидетелството си за управление на МПС, което не отговаря на
1
действителните факти, а именно, че същото свидетелство е било иззето от полицейски орган
в Италия след установено административно нарушение. Тази писмена декларация се подава
по силата на чл.160 от ЗДвП (Чл. 160.(1) Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация....)
Видно от заключението на вещото лице положеният подпис срещу графа
"декларатор" в "Декларация по чл.160 от Закона за движение по пътищата" е изпълнен от
обв.М. В..
През месец април 2024г. свидетелството за управление на МПС №******** на
името на обв.М. В. е било получено при органа, издал документа-Пътна полиция-ОДП-МВР-
Кърджали чрез ГДНП-София.
Въз основа на така установената фактическа обстановка чрез приемането и
прилагането на гласните и писмени доказателства от ДП по реда
на чл.283 от НПК, съдът направи следните правни изводи:
Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране в своя полза.
Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава, когато е потвърдена
неистина или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред
орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно е по
делото, че такава декларация се изисква по силата на. чл.160 от ЗДвП. Деянието е формално-
такова на просто извършване и се явява довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина чрез подписване и депозиране
на декларацията. Съдът намира, че предвид гореизложеното и установеното по делото
обстоятелство, че обвиняемият е посочил, че е изгубил СУМПС и не може да каже точното
място на загубване на документа в изискуемата по закон декларация, е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Обвиняемият М. В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл. Деецът е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Причини за извършване на деянието се коренят в
незачитане на законовия ред.
Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313
ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при
пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и че
не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че
няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на засегнатите
обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на смекчаващи
обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и самопризнанието,
което подсъдимият прави в хода на съдебното следствие, намира, че чрез административно
наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000лв. при превес
на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха
възложени направените по делото разноски в размер на 130,00лв., които да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
2
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни