Решение по дело №76/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД“АА“-Враца, чрез процес. представител ** С.Г., против РЕШЕНИЕ №376/06.12.2023г., постановено по АНД №889/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  издаденото от касатора НП № 26-0000948/29.08.2023г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, за което се  развиват подробни съображения. Прави се искане за  отмяна  на решението  и постановяване на друго, с което да се потвърди НП № 26-0000948/29.08.2023г. на Директора на РД“АА“-Враца.

В  с.з. касаторът, чрез ** К.К. моли за решение, с което се отмени решението на РС, като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът – Р.Д. в с.з., чрез * К.К. моли за оставяне в сила решението на РС. Счита, че правилно са приложени материалните разпоредби на установената по делото фактическа обстановка, за което се навеждат доводи. Претендира се възнаграждение в съответствие с чл.38,ал.1,т.3 ЗА по представено пълномощно.

Окръжна прокуратура  Враца, чрез прокурор Веселин Вътов  дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението намира за правилно и обосновано. Допълва, че в случая става дума за съответните служби за контрол по глава пета само от ЗДвП, тоест за службите които упражняват контрол на правилата за движение по пътищата.  Решението да остане в сила.

Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в законоустановения  14-дневен  преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.                                                                                                              

Предмет  на делото е РЕШЕНИЕ №376/06.12.2023г., постановено по АНД №889/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  НП № 26-0000948/29.08.2023г., издадено от Директора на РД“АА“-Враца, с наложено наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева  на Р.Д.Д. на основание чл.180,ал.1.т.2 ЗДвП  за  нарушение на чл.170,ал.6 ЗДвП. В оспореното решение при правилно установена фактическа обстановка е прието, че в случая макар и да е установено, че лицето Р.Р. е * на *** и притежаваща служебно издадена валидна карта, същата няма качеството на „**“ и представител на „**“ по ЗДвП, поради което и не попада в кръга на лицата с безплатен превоз, защитавано  от разпоредбите на чл.180,ал.1,т.2, вр. чл.170,ал.6 ЗДвП. При това положение отказът на ответника да осъществи такъв в нейно лице, се явява несъставомерен като нарушение на тази разпоредба. Отделно от това е посочено, че АУАН е съставен от двама свидетели/актосъставителя и свидетеля по акта/, като двамата не са очевидци и са съставили акта само въз основа на изложените в писмения доклад твърдения на заинтересованата Р.Р., при това без същата да е привлечена официално като участник в АНП, в качеството й на свидетел очевидец по акта. Прието е, че вмененото с акта и НП  нарушение при това положение остава и изцяло недоказано от обективна и субективна страна. Изложени са мотиви по отношение на така приетото, въз основа на които и НП е отменено изцяло, като незаконосъобразно. С решението е осъдена ИА“АА“-София да заплати на * К.К. разноски за осъществена по реда на чл.38,ал.1,т.3 ЗА правна помощ по делото в размер на 400.00 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно  и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че служителката Р.Р. макар и да е * на *** и да притежава служебно издадена валидна карта, същата няма качеството на „**“ и представител на „**“ по см. на чл.166,ал.2 ЗДвП. Споделят се и изводите за недоказаност на нарушението, видно от доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. В тази насока изцяло се споделят от настоящия касационен състав  изводите  на въззивният съд за незаконосъобразност  на  наказ.постановление и неговата отмяна и не  намира за необходимо да  ги приповтаря  отново  в своето решение, поради което  и на основание чл. 221, ал.2,изр.2   АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора, че към датата на нарушението Р.Р. е притежавала редовно издадена от ИА“АА“ служебна карта за контрол и е имала право на безплатен превоз, който е отказан от ответника са неоснователни. По делото не е налице спор, че Р. притежава валидно издадена служебна карта за безплатен превоз, като обстоятелството, че същата има такава карта не води до извод, че попада сред кръга от лицата  имащи право на такъв безплатен превоз, по чл.170,ал.6 ЗДвП. Видно от доказателствата по делото същата не притежава качеството на орган за контрол по см. на ЗДвП. В действителност водача на автобуса няма право да преценява на какво основание е издадена карта и дали притежателя и има качеството на контролен орган по см. на ЗДвП, в каквато насока се прави възражение от касатора, но следва да се посочи, че и притежателя на тази карта не бива да злоупотребява със същата и да  използва  безплатен  превоз, за да отиде на работа, както е в случая, както и за лични цели и облаги, какъвто не е смисълът на закона при издаване на карта на лицата.

Не се споделя и възражението на ответника, че всички служители от специализираната администрация изпълняват контролни функции, тъй като въпросната служителка не попада в специализираната администрация по чл.17 от УП на ИА“АА“, видно от представената длъжностна характеристика, а в общата администрация по чл.15 от УП на ИА“АА“. От друга страна не са представени по делото доказателства, от които да е видно, че на същата служителка са вменени  и  контролни функции в каквато насока се прави възражение.

С касационната жалбата не са представени нови писмени доказателства, които да променят установената от въззивния съд фактическа обстановка и да водят до извод  в обратна насока  от приетия в решението на съда. 

По изложените съображения и след проверка на обжалваното решение, на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият състав приема, че решението е  правилно, постановено в съответствие с процесуалния  и материалния  закон и следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.   

При този изход на делото искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно.

Разноски по делото следва да се присъдят в полза на ответника. От процесуалния представител на същия * К.К. се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие, които съгласно представения договор за правна помощ по делото, в случая се осъществява по реда на чл.38,ал.1,т.3 ЗА. Същото следва да бъде уважено в минималния размер от 400.00 лева, съгласно чл.7,ал.2,т.1, вр. чл.18,ал.2 НМРАВ. Следва да бъдат заплатени от ЮЛ-ИА“АА“-София. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца                               

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №376/06.12.2023г., постановено по АНД №889/2023г. по описа на Районен съд  Враца, с което е отменено  НП № 26-0000948/29.08.2023г.,  издадено от Директора на РД“АА“-Враца.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на * К.К. разноски по делото за осъществена по реда на чл.38,ал.1,т.3 ЗА правна помощ в размер на 400.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.