№ 44
гр. Дупница , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание
на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20211510200469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0348-000177/30.03.2021 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на М. ЦВ. В., с адрес: гр.С, бул."Б.ш." №..., с
ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5,
ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, бланкетно като неправилно и незаконосъобразно от
санкционирания водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. Д.. Иска
се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от преупълномощен
процесуален представител – адв. Т., който е депозирал и допълнение към жалбата, с което са
представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Поддържа се
искането за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В
пледоарията си пред съда процесуалният представител поддържа жалбата и допълнението
към нея, развива допълнителни съображения в подкрепа на направеното искане. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за изготвената и приета по
делото съдебна химикотоксикологична експертиза.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
1
съдебното заседание. В съпроводително писмо взема становище за неоснователност на
жалбата и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 21.03.2021 г., около 02:10 часа, в община Сапарева баня, по ул. „Александър
Стамболийски“, в посока път II-62, жалбоподателят М.В., придружаван от още едно лице,
управлявал лек автомобил „Хонда Сивик”, с рег. № СА1730РК, собственост на Тодорка
Илиева. Водачът преминал през насрещното движение в кръговото кръстовище, на изхода
на гр. Сапарева баня, поради което бил спрян за проверка от полицейски автопатрул в
състава на който бил св. И.Д.. Свидетелят усетил миризма на алкохол, поради което
потърсил съдействие от автопатрул на КАТ, като на място пристигнал АП, в който бил и св.
И.З., мл. автоконтрольор, който в 02:13 часа извършил проверка на водача-жалбоподател с
техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с фабр. № ARDM 0269 за наличие на
алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била положителна и отчела 0,55 промила
на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. На жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване с № 0059146, като същият му е връчен в 02:30 часа, с писмени
указания да се яви до 30 минути от връчването му и да даде кръвна проба във ФСМП-гр.
Дупница, но жалбоподателят отбелязал в талона, че приема показанията на техническото
средство, за което собственоръчно се подписал и така и не се явил да даде кръвна проба за
изследване в посоченото в ТМИ медицинско заведение.
Във връзка с констатираното нарушение св. З., в присъствието на жалбоподателя и на
свидетеля очевидец на установяване на нарушението Д. съставил АУАН, който на място бил
връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан
също от актосъставителя З. и свидетеля Д..
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-0348-000177/30.03.2021
г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на М. ЦВ. В., с адрес: гр.С, бул."Б.ш." №..., с
ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 500,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5,
ал. 3 , т. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Д., З. и Димитров, както и въз основа на
събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК,
вкл. служебно изисканите от съда. С особена доказателствена стойност според съда е и
заключението на вещото лице токсиколог д-р Б.М., както и поясненията дадени от вещото
лице при разпита и чрез видеоконференция в съдебно заседание. Експертът компетентно,
2
точно, ясно и последователно на база специалните знания и научни достижения и
закономерности, с които е запознат пояснява механизмите на установяване на концентрация
на алкохол в издишания от водача въздух, както и влиянието на лекарствени вещества върху
отчитането на тази концентрация от процесното техническо средство.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични и
ясни. Наличната частична и несъществена липса на спомен за някои обстоятелства при
двамата полицейски служители съдът отдава изключително и само на ежедневната им
професионална заетост с нарушения от посочения тип и на индивидуалните им субективни
паметови способности за сходни събития. Съдът като отчете критично прителските
взаимоотношения с жалбоподателя, приема с доверие и заявеното от св. Димитров, макар
същото да има единствено косвено и непряко отношение към събитията от процесната нощ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен
служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на
процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на
дължимата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат
абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово,
така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.
В процесния случай управлението на МПС под въздействието на алкохол не
представлява престъпление, а административно нарушение, тъй като алкохолната
концентрация в кръвта на водача не надвишава 1,2 на хиляда. Съдът намира, че безспорно е
установено извършването на това нарушение, тъй като няма основание да не се кредитират
показанията на техническото средство. Същото е било технически годно и изправно към
момента на измерването, което е видно от представените от въззиваемата страна и служебно
изисканите: 1. списък на успешно преминали последваща периодична проверка в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери, в който
списък като едно от проверените средства за измерване на алкохол в дъха е посочено и
процесното - „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0269, ведно с писмото към списъка, 2.
Заповед за определяне на техническите средства с № 8121з-1186/13.09.2017 г. на МВР; 3.
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812 и Допълнение №
18.10.4812.1 към него е видно, че техническото средство е и от т.нар. одобрен тип за
подобни измервания, от което следва, че същото е годно като модел и тип да обоснове
наличието на концентрация на алкохол.
В тази насока е приета и служебно изисканата разпечатка от паметта на техническото
средство „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0269, според която резултата от пробата
3
извършена под номер 778 в 02:13:46 часа е положителен – 0,55 на хиляда. Тази информация
съвпада абсолютно с отразеното от актосъставителя в съставения и връчен на нарушителя
АУАН и ТМИ с № 0059146, където също е посочено, че на дата 21.03.2021 г. около 02:10
часа при пробата за алкохол с процесния „Алкотест дрегер 7510“, с фабр. № 0269 е
установено от техническото средство наличието на алкохол с концентрация 0,55 на хиляда.
Представен е и протокол за проведено обучение за работа с технически средства на
служителите на група „Пътен контрол“ при РУ-Дупница, сред които е посочен и
актосъставителя - св. И.З..
Постъпил е и отговор от директора на ФСМП-Дупница, д-р Полянов, от който е видно,
че жалбоподателят не се е явил на 21.03.2021 г., след 02:10 часа за вземане на кръвна проба.
Съгласно текста на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП – „ На водача на пътно превозно средство е
забранено: т. 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда…“
Съдът намира, че при липса на дадена кръвна проба от страна на жалбоподателя-водач,
съгласно нормите на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, регулираща надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация се взема
предвид като меродавен, именно резултатът от дрегера.
Всичко това обосновава съставомерност на деянието от обективна страна, тъй като
жалбоподателят безспорно е управлявал посочения лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 0,55 на хиляда, надлежно установена,
чрез качествена проба /анализ/ на издишания от водача въздух, която му е била извършена с
посоченото годно, проверено и одобрено като тип и номер техническо средство, което е
било използвано от специално обучен служител на КАТ „ПП“ при РУ-Дупница.
Действително, защитата в пледоарията си се е позовала на чисто теоретично
възможното според вещото лице допустимо отклонение от отчетения резултат при
измерването и то само ако се приеме, че жалбоподателят е изпил непосредствено преди
спирането му на пътя за проверка и е абсорбирал количество от 15-20 мл. от посоченото в
допълнението към жалбата лекарство сироп за кашлица „Тусавит“ съдържащо минимално
количество етилов алкохол. Вещото лице надлежно е обосновало правилността на
измерването осъществено чрез въпросното годно техническо средство, както и това, че
приема на еднократна доза от лекарствения препарат, без прием на друг алкохол, не води до
промяна на отчетеното от дрегера количество алкохол в кръвта на водача. Категорично е
заявено, че процесният „Алкотест дрегер 7510“ е с висока степен на селективност и ако се
касае единствено за употреба на лекарственото средство без допълнителна или
едновременна употреба и на етилов алкохол, концентрацията в издишания от водача въздух
би била пренебрежимо малка и дрегерът би отчел отрицателен резултат, а не положителен
4
такъв и то със стойност от 0.55 %о, както е в случая.
Важно е да се отбележи с оглед възраженията на процесуалния представител, че с
неявяването си да даде кръвна проба жалбоподателят сам се е лишил от възможността да
обори показанията на дрегера по надлежния ред посочен в Наредбата. Не е съществено в
случая какъв период от време за даване на кръвна проба му е указан в издадения ТМИ, след
като е заявил собственоръчно, че приема показанията на дрегера и изобщо фактически не се
е явил, дори и по-късно в ФСМП-Дупница, видно от приетото писмо. Единствено, ако
водачът все пак се беше явил, макар и по-късно и беше направил опит да даде такава проба,
само тогава би могъл да се ползва от некоректно указаното му в ТМИ време за явяване в
лечебното заведение.
Нещо повече относно останалите възражения на адв. Т. във връзка с показанията на
техническото средство, според вещото лице еднократна доза от въпросния сироп за кашлица
би се абсорбирал напълно за период от около 30-60 минути в организма на жалбоподателя,
т.е. организмът би изчистил приетото с лекарството минимално количество алкохол. При
процесното тестване на жалбоподателя е отчетена концентрация от 0,55 на хиляда, като
дори да се приспадне в полза на същия най-благоприятното за него според експертизата
възможно отклонение от - 0,01 промила на хиляда или 0,02 промила на хиляда, то
резултатът от пробата отново би бил съставомерен, съответно като 0,54 или 0,53 промила на
хиляда, което отново обосновава изцяло административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя като съставомерна. Следва да се отбележи, че това обстоятелство не води до
никаква промяна в правната квалификация на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че границите в които нормата за поведение е нарушена са от 0.5
до 0.8 на хиляда. Според приетото от ВАС в Решение № 14188 от 30.10.2013 г. по адм. д.
№ 15310/2012 на Върховния административен съд, което се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав, съгласно съществуващата нормативна уредба въздействието на алкохола
настъпва след концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. Поради това
степента на отклонение от посоченото алкохолно съдържание стига да е над 0,5 на хиляда е
без значение за преценката за това дали в конкретния случай е осъществено нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Ето защо, съдът намира, че не са налице нарушения при
квалифицирането на деянието с оглед обективно установения безспорно съставомерен
резултат, който при всички положения е бил над 0,5 на хиляда, а и според заключението на
вещото лице е именно 0,55 промила на хиляда.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при пряк умисъл, тъй като е управлявал съзнателно, по свое
желание МПС след като е употребил преди това алкохол, с което виновно е нарушил чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че размерът на наложеното наказание на жалбоподателя за нарушението
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е в законоустановения размер (към датата на нарушението
5
нормата на чл. 174, ал. 1 гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена
с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух … т. 1. над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“) Съдът намира, че размерът
и на двете наказания е точно фиксиран и не подлежи на корекция, респ. намаляване от
съдебния състав.
Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може
да се определи като маловажен, още повече че се касае за водач на много млада възраст и с
малък опит, който е добре да осъзнае сега противоправността на поведението си и сам да го
коригира в бъдеще след изтърпяване на наложените му наказания.
Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и в пледоарията относно липса
на реквизити в АУАН и в НП, както и относно годността на техническото средство за
измерване, и досежно обстоятелството, че жалбоподателя не бил осъществил процесното
нарушение тъй като приел преди това лекарства в процесната нощ, съдът намери, че не са
налице основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото абсолютно неоснователна е и акцесорната претенцията на
жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за приетата по делото
съдебно химикотоксикологична експертиза, изготвена от вещото лице д-р М., както и за
заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0348-000177/30.03.2021 г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по реда на чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на М. ЦВ. В., с адрес: гр.С, бул."Б.ш."
№..., с ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на
500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7