Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 159

гр.Самоков ,.03.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд ,втори състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД № 391/2018 год. по описа на Самоковски районен съд за да се произнесе взе предвид следното : 

 

          М.Х.Р. *** е обжалвал с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност наказателно постановление № .../08.08.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция по горите - София ,с което на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите му е наложена глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1 т.2 от Закона за горите.Отнети са в полза на държавата ,вещите предмет на нарушението,1.0 пр.куб.м. дърва за огрев/ от смърч,с дължина на секциите 25-30 см., на основание чл.273,ал.1 от Закона за горите и вещите ,послужили за извършване на нарушението- моторно превозно средство лек автомобил –марка „...”,модел  „462”,без регистрационен номер и номер на рама 41710...., на основание чл.273,ал.1 от ЗГ.Твърди ,че не е извършил нарушението ,за което му е съставен АУАН и издадено НП.Твърди ,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения-не му е предявен акта за установяване на административно нарушение.Поддържа ,че наложеното му наказание е несъразмерно тежко спрямо нарушението.Иска се изцяло отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Адв.Механджийски–пълномощник на жалбоподателя в с.з. поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло наказателното постановление , като неправилно и незаконосъобразно.

         Административно-наказващият орган–Директорът на РДГ-София се представлява от юрисконсулт И., който оспорва жалбата.   Съдът,като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за установено следното :

Видно от обжалваното наказателно постановление № .../08.08.2018 год. на Директора на РДГ-София ,със същото на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите на М.Х.Р. *** му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение на чл.213,ал.1 т.2 от Закона за горите.В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено,че при извършена проверка на 19.04.2018 год. в 15.00 часа от служители на РДГ-София, в землището на с.Г. ,ул.”Т.” срещу № 14,е установено ,че нарушителят М.Х.Р. е транспортирал с моторно превозно средство –марка „...”,модел  „462”,без регистрационен номер и номер на рама 41710.... -1,0 пр.куб.м. дърва за огрев/ от смърч,с дължина на секциите 25-30 см./,непридружени с превозен билет.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № .../19.04.2018 год. за установяване на административно нарушение от Н.Л.Н. –главен специалист горски инспектор при РДГ-София.Актът е съставен в присъствието на двама свидетели-й. И. К. и Г.А.А..Актът е съставен в присъствието на нарушителя ,предявен му е и лично му е връчен срещу подпис. Констатациите в акта са идентични с отразените в обстоятелствената част на наказателното постановление.

         От показанията на свидетелите Н.Л.Н. ,И.Й.К. и Г.А.А. –служители на РДГ-Софиясе установява ,че на 19.04.2018 год. ,при обход на района на с.г. засекли МПС-джип „...”, който се движел от м.”л.” ,на територията на ДГС-Самоков към с.г..Служителите подали сигнал за спиране на автомобила ,но водачът  не спрял.Служителите последвали автомобила ,който спрял в с.г. ,пред дома на водача.Там служителите извършили проверка,от която установили ,че автомобилът се управлява от нарушителя М.Р..Същият транспортирал дървесина от смърч ,без съответните документи –непридружена с превозен билет, както и не била маркирана с контролна горска и производствена марка.За установяване на нарушението автомобилът е бил задържан и транспортиран заедно с дървесината в ДГС-Самоков ,където е оставен на отговорно пазене.Служителите с ролетка измерили дървения материал в ДГС-Самоков,на което присъствал и нарушителя.Установили количеството на транспортирания дървен материал- 1,0 пространствен куб.м. дървесина от смърч.АУАН е съставен в ДГС-Самоков в присъствието на нарушителя и му е предявен и връчен лично.Същият при проверката не е представил документи за автомобила ,с който е транспортирал дървесината.Автомобилът е бил без регистрационен номер.За извършената проверка и констатациите от нея е съставен  констативен протокол № 0002946 от 19.04.2018 год. ,подписан от нарушителя.

         От показанията на свидетелката Е.С. К., се установява ,че автомобилът ,с който са транспортирана дървесината е нейна собственост.

         Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно авто-техническа експертиза ,на извършения от него оглед на лек автомобил марка „... 469” не е намерен номер на рама.Двигателят има номер 41710....г.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

         Жалбата срещу наказателното постановление е допустима.Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва наказателното постановление. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

При съставянето и предявяването на акта за административно нарушение не е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила.Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя ,предявен му е и връчен лично.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за неговата отмяна . 

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1 т.2  от Закона за горите, съгласно която ,забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки ,товаренето ,транспортирането, разтоварването ,придобиването ,съхраняването и преработването на дървесина ,непридружена с превозен билет .

Изпълнителното деяние на нарушението на чл.213,ал.1,т.2 от ЗГ се изразява в една от формите му –транспортиране на дървесина без документ-превозен билет ,доказващ законния й произход.От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно транспортирал е дървесина/дърва за огрев от смърч без същата да е придружена с превозен билет, и по този начин виновно е нарушил чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите .

 Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за горите, като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.

Санкцията за нарушение на горната разпоредба е предвидена в чл.266,ал.1 от ЗГ,според която -Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.        

С оглед степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение, то наложеното на нарушителя административно наказание се явява несъразмерно и следва да бъде изменено в размера си над минимума –в размер на 150 лева.

Обжалваното НП обаче е незаконосъобразно в частта относно отнемането в полза на държавата на л.а. марка „...”,модел  „462”,без регистрационен номер и номер на рама 41710.....Същият неправилно е отнет, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52,ал.4 от ЗАНН, като не е извършил разследване на спорните обстоятелства, а именно да събере доказателства относно собствеността на автомобила, което е пропуск и задължение на наказващия орган, както и доказателства със или без знанието и съгласието на собственика е използван същия.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗАНН, когато административно-наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, следва да съобрази дали това е предвидено в закон. В конкретния случай такова отнемане е предвидено в чл. 273, ал.1 от ЗГ. Съгласно чл. 20, ал.4 от ЗАНН, отнемане по алинеи 1 не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.Безспорно в съответния закон /ЗГ/ не е предвидено друго, тъй като не е предвидено, че отнемането се допуска и когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение.В конкретния случай, административно-наказващият орган не е определил пазарната стойност на вещите, предмет на нарушението ,нито стойността на лекия автомобил.За да се приложи нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, административно-наказващият орган е длъжен да докаже, че стойността на превозното средство съответства на тежестта на нарушението, а доказателства в тази насока не са събрани.

Освен изложеното по-горе е налице и друго отменително основание -липсата на една от предпоставките, визирана в разпоредбата на чл.273, ал. 1 ЗГ.Съгласно въпросната разпоредба, вещите, послужили за извършване на нарушение се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.В конкретния случай по делото се установява,че лекия автомобил не е собственост на водача, а на трето лице, за което няма данни да е присъствало по време на проверката – Е. С. К. - собственик на иззетото МПС, нито че е давала съгласието си за превоз на дървесина, непридружена с превозен билет.Това знание или допускане от страна на собственика на автомобила е трябвало да бъде установено по реда на пълното доказване.Това обаче не е сторено. Поради тази причина трябва да се приеме, че фактическият състав на чл. 273, ал. 1 ЗГ не е реализиран, което налага извода, че следва да се постанови частичната отмяна на наказателно постановление в тази му част.

Предвид горните съображения  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,

Р  Е  Ш  И :

 

 ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № .../08.08.2018 год. на Директора на РДГ-София с което на М.Х.Р. ***, за нарушение на чл. 213, ал.1,т. 2 от Закона за горите му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 266, ал.1 ЗГ, като намалява размера й на 150 /сто и петдесет/ лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № .../08.08.2018 год. на Директора на РДГ-София , в частта, с която на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „...”,модел  „462”,без регистрационен номер и номер на рама 41710.....

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .../08.08.2018 г. на Директора на РДГ-София в останалата му част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София окръг в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: