РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000053 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П. "Я. и К." –
**** – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Й.М. против
решение № 260228 от 04.06.2021 г., постановено по т. д. 123/2020 г. по описа
на О.С.- С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П. "Я. и К." – ****, ЕИК ********* против “Б.” ЕАД -
****, ЕИК ********* обективно съединени искове за заплащане на сумата
325 528.11 лева с ДДС, представляваща дължимата стойност на извършената
услуга по договор № ** **-* ******/18.11.2016г. за 2019г. и за м. януари
2020г. включително, съгласно описаните фактури и дебитни известия, както
следва:
43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31.08.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г.
1
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/30.11.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.12.2019г.,
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.01.2020г.,
1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №**********/07.02.2020г.
към фактура № **********/31.01.2020г.,
17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ********
***/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за забава изплащането на главниците в общ размер от
11 610.98 лева, изчислено за всяка дължима сума по фактура, след
изтичане на 15-дневния срок от получаването и, считано от посочена в
обратната разписка дата до датата на предявяване на иска, както следва: -
2604,46 лв. - лихва върху сумата 43 407,63 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.08.2019г., считано от 26.09.2019 до датата на
предявяване на иска; - 2805,08 лв. - лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС
по фактура № **********/30.09.2019г., считано от 20.10.2019г. до датата
на предявяване на иска; - 2235,29 лв. - лихва върху сумата 52 595 лв.
с ДДС по фактура №***********/31.10.2019г., считано от 28.11.2019г.
до датата на предявяване на иска; - 1680,12 лв. - лихва върху сумата 52
595 лв. с ДДС по фактура №***********/30.11.2019г., считано от
05.01.2020г. до датата на предявяване на иска; - 1329,49 лв. - лихва върху
сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура №***********/31.12.2019г., считано
от 29.11.2019г. до датата на предявяване на иска; - 701,27 лв. - лихва
върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура №**********/31.01.2020г.,
считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска; - 19,64 лв. -
лихва върху сумата 1472 лв. с ДДС съгласно ДИ
№**********/07.02.2020г. към фактура №**********/31.01.2020г.,
считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска; - 235,63 лв. -
лихва върху сумата 17671,97лв. с ДДС съгласно ДИ
№***********/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари -
м.декември 2019г., считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на
иска и с което е осъдена „Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П. "Я. и К." – ****, ЕИК
********* да заплати на “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* сумата 1600
лева, представляваща разноски по делото.
2
С въззивна жалба вх. №270297/06.12.2021г. „Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П.
"Я. и К." – **** обжалва и решение №260331 от 11.11.2021г., постановено по
т.д. №123/2020г. по описа на ОС – С. З., с което е допълнено постановеното
решение № 260228 от 04.06.2021 г. и е отхвърлена като неоснователна
претенцията на „Н.Е.К.“ ЕАД – гр. С. против „Б.“ ЕАД за заплащане на
обезщетение за забава изплащането на главницата и за разликата над 11
610.98 лева до пълния претендиран размер от 13 420.53 лева след
извършеното и допуснато увеличение размера на иска.
Твърди се незаконосъобразност и на двата съдебни акта, поради
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и
необоснованост на същите.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционните такива и по същество да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявените искове - по съображения, развити в жалбата.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „Н.”
ЕАД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.79 ал.1 и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н.Е.К.“ ЕАД – **** твърди, че между него и ответника “Б.”
ЕАД - гр. Г. е сключен договор №****-*******/18.11.2016г. за
извършване на услуга „водоподаване“, чрез която се обезпечава
производството на възложителя. Твърди, че услугата се осъществява
чрез хидротехническите съоръжения на язовир „Р.К.“, поддържани и
експлоатирани от поделението на „Н.“ ЕАД – П. "Я. и К.". Твърди, че със
споразумение от 06.02.2020г. цената на услугата за 2019г. е договорена в
размер на 540 678.36 лева. Посочва, че до сключване на посоченото
споразумение, цената на услугата „водоподаване“ за 2019г., дължима на
12 равни месечни вноски, е фактурирана на база споразумение от
20.04.2018г. относно цената на услугата за 2018г., договорена в размер
на 525 951.72 лева /без ДДС/. Твърди, че след извършено извънсъдебно
3
прихващане с писмо изх. ***-***-**/27.09.2019г. е останал дължим от
„Б.“ ЕАД остатък по фактура № **********/31.08.2019г. в размер на
43 407.63 лв. с ДДС. Твърди, че не са постъпили от страна на
възложителя и плащания по издадените за следващите месеци фактури,
както следва: по Фактура № **********/30.09.2019г. - 52 595.17 лв. с
ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г. - 52 595.17 лв. с ДДС, по
Фактура № ***********/30.11.2019г. 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
***********/31.12.2019г. - 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.01.2020г. - 52 595.17 лв. с ДДС, както и по издадените
дебитни известия след уговаряне на цената за 2019г. със споразумение от
06.02.2020г., а именно: Дебитно известие №**********/07.02.2020г. към
фактура № **********/31.01.2020г. - 1472.66 лв. с ДДС и Дебитно
известие № ******** ***/07.02.2020г. към фактурите за периода
м.януари - м.декември 2019г. - 17671.97 лв. с ДДС. Твърди, че общият
непогасен размер на задълженията на „Б.“ ЕАД за заплащане цена на
услугата „водоподаване“, възложена с договор №****-
*******/18.11.2016г., за която от страна на „Н.“ ЕАД са издадени
цитираните фактури и дебитни известия, е 325 528.11 лева.
Твърди, че съгласно чл.14 от договора при забава на плащанията повече
от 15 дни от получаване на съответната фактура от възложителя, са
приложими разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. С оглед твърдяната забава в
плащанията претендира заплащане и на мораторна лихва, изчислена за всяка
дължима сума по фактура след изтичане на 15-дневния срок от получаването
и /според датата на обратната разписка/ до датата на предявяване на иска.
След допуснато увеличение размера на този иск претенцията е за 13 420.53
лева.
Претендира осъждане на ответника “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* да
му заплати сумата 325 528.11 лева с ДДС, представляваща дължимата
стойност на извършената услуга по договор № ** **-* ******/18.11.2016г. за
2019г. и за м. януари 2020г. включително, съгласно описаните фактури и
дебитни известия, както следва:
43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31.08.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г.
4
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/30.11.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.12.2019г.,
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.01.2020г.,
1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №**********/07.02.2020г.
към фактура № **********/31.01.2020г.,
17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ********
***/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава изплащането
на главниците в общ размер 13 420.53 лева, изчислено за всяка дължима сума
по фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаването и, считано от
посочена в обратната разписка дата до датата на предявяване на иска, както и
разноските по делото.
Ответникът “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* не признава предявените
искове. Възразява за недействителност на договор №****-
*******/18.11.2016г., поради липса на съгласие и предмет. Според него е
неясна волята на страните относно техните плава и задължения и плащане на
стойността на услугата. С оглед твърдяната нищожност счита, че договорът
не поражда правни последици, затова и той не дължи претендирана цена на
услугата „водоподаване“. Твърди, че заплащането на месечни
възнаграждения за водоподаване от негова страна не е обвързано от насрещна
престация на „Н.“ ЕАД чрез неговото П. "Я. и К.". Счита, че това е така,
защото язовир „Р.К.“ се пълни от помпената станция на „Б.“ ЕАД като именно
това дружество има задължение да поддържа нивото на язовира за своя
сметка, независимо че водата на същия се ползва и от други централи – ТЕЦ
„М.*“ и ТЕЦ „Е. и Е.“. Счита за неясен начина, по който „Н.“ ЕАД чрез
неговото П. "Я. и К." осъществява услугата по договора, каква е
себестойността и и чрез кои хидротехнически съоръжения се осъществява
провеждането, съхранението и отвеждането на водите. Не се оспорва, че „Б.“
ЕАД е изразил съгласие да заплаща възнаграждение за услугата в размер на
515 133.96 лева, индексирано ежегодно с ръста на инфлацията и съответно е
подписал и споразумение от 06.02.2020г. относно цена на услугата за 2019г. в
размер на 540 678.36 лева. Твърди, че дължи заплащането и само при
насрещно изпълнение от страна на „Н.“ АД. Твърди, че „Н.“ ЕАД не е
предоставяло и не предоставя насрещна престация, тъй като не участва в
5
процеса по захранване на язовира с вода, а то се осъществява от помпената
станция на „Б.“ ЕАД, не изпълнява задължението си по съхранение на водите,
защото не осигурява тяхното качество и се налага „Б.“ ЕАД да извършва
почистване на съоръженията от налепи и не осигурява отвеждане на водите, а
ако все пак има поддържане на отводнителен канал не е ясно колко е
себестойността на тази дейност. Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на „Н.“ ЕАД, счита че не дължи заплащане на
претендираните суми.
С допълнителна искова молба ищецът твърди, че между страните
съществуват дълготрайни търговски отношения, основаващи се на множество
договори с идентичен предмет, първият от които е подписан още през 2001г.
Твърди, че поддържането на определено ниво на язовира чрез помпена
станция на „Б.“ ЕАД не е част от обхвата на дейностите – предмет на
договора, напротив изрично е посочено, че ответното дружество поддържа за
своя сметка определено водно ниво на язовир „Р.К.“. Посочва, че разходите,
които то прави за това не са част от разходите на „Н.“ ЕАД и не участват при
формирането на цената на договора. Последната е определена съгласно
отчетените разходи на „Н.“ ЕАД за 2015г. за язовирен район „Р.К.“,
възлизащи на 1 136 514.72 лева, разпределена между всички потребители на
услугата „водоподаване“ от хидровъзел „Р.К.“.
Оспорва твърдението за неизпълнение на поетите задължения с
договора. Твърди, че водите в язовира постъпват от р. С. и р. С..
Водохващанията и на двете реки и прилежащите им деривации – довеждащи
канали са хидротехнически съоръжения, които се стопанисват от „Н.“ ЕАД и
са включени в активите на дружеството. Посочва, че такова съоръжение е и
т.нар. „топъл канал“, който обслужва единствено нуждите на ответното
дружество. Твърди, че дейността по осигуряване на водни обеми за нуждите
на дейността на ответника – предмет на договора не се изчерпва само със
захранване с вода от язовира, а се осъществява посредством цяла
водостопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени. Цялата тази система се стопанисва и се поддържа в изправност от
„Н.“ ЕАД като се касае за дейност с комплексен и постоянен характер и
именно тя осигурява възможността водата от язовира да се използва от
6
ответника. Посочва, че тази дейност включва организиране на технически
контрол върху състоянието и сигурността на хидроенергийните съоръжения,
тяхната експлоатация, поддържане и ремонт.
С допълнителен отговор ответникът поддържа изложените твърдения в
първоначалния такъв относно неизпълнение на договорните задължения на
ищеца, с оглед на което счита, че не дължи заплащане на уговорената цена на
услугата. Счита, че не е ясна себестойността на осъществяваните от „Н.“ ЕАД
дейности по наблюдение, поддръжка и ремонт на хидротехническите
съоръжения, т.е. какви са неговите разходи, за да се прецени дали няма
нееквивалентност на престациите. Счита изпълнителят по договора за
недобросъвестен, тъй като той има сключени договори за същата услуга и с
други две централи като не е ясно дали разпределението се извършва между
всички потребители съобразно тяхното потребление.
Видно от представения по делото договор №****-*******/18.11.2016г.
„Б.“ ЕАД като възложител възлага, а „Н.“ ЕАД като изпълнител се задължава
да осигури провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед
обезпечаване на технологичното водоснабдяване на възложителя срещу
задължението на последния да заплаща тази услуга, наречена „водоподаване“
по цена, определена съгласно чл.2 и чл.3 от договора. Така съгласно чл.2
цената на услугата за 2016г. е определена на 515 133.96 лева /без ДДС/.
Предвидено е индексиране на тази цена за всяка следваща календарна година
с официално обявената от НСИ средногодишна инфлация за предходната
година, както и запазване на цената – при дефлация. Съгласно чл.7 от
договора стойността на услугата е дължима на 12 равни месечни вноски, за
което изпълнителят ежемесечно издава данъчна фактура, а възложителят се
задължава в седемдневен срок от получаването и да преведе дължимата сума
на изпълнителя. Обезщетение за забава е дължимо, ако плащане не бъде
осъществено след изтичане на 15 дни от получаване на фактурата.
Със Споразумение от 20.04.2018г. страните са определили – в
съответствие с чл.3 от договора – цената на услугата за 2018г. в размер на
525 951.72 лева /без ДДС/, дължима на 12 месечни вноски от по 43 829.31
лева /без ДДС/.
Със Споразумение от 06.02.2020г. страните са определили – в
7
съответствие с чл.3 от договора – цената на услугата за 2019г. в размер на
540 678.36 лева /без ДДС/.
Видно от заключението на вещото лице Д.Д. – Г. по допуснатата
съдебно – икономическа експертиза за периода 01.01.2019г. – 07.02.2020г.
„Н.“ ЕАД е издал общо 13 броя фактури и 2 броя дебитни известия, част от
задълженията по които са погасени, а неплатения остатък е в размер на
325 528.11 лева. Всяко от процесните фактури и дебитни известия са
получени от „Б.“ ЕАД, осчетоводени са в счетоводството му като задължения
към „Н.“ ЕАД за външни услуги по дебита на счетоводна сметка 602 като
разходи за вода за технологични нужди. За всяка от фактурите е съставена
счетоводна статия: дебит сметка 602.1.23 Разходи за външни услуги – разходи
за вода за технологични нужди, дебит сметка 4531 ДДС на покупките. Всички
те са включени в дневника на покупките и Справка – декларация за ДДС като
сделки с право на пълен данъчен кредит и е ползвало това си право.
Ищецът от своя страна е включил процесните фактури в дневника за
продажбите и в Справка – декларация по ЗДДС като е декларирал ДДС за
възстановяване.
Самият договор №****-*******/18.11.2016г. не се явява единствения
документ, регулиращ отношенията между страните по повод провеждането,
съхраняването и отвеждането на водите чрез хидротехническите съоръжения
на язовирен район „Р.К.“. Те са предмет на договори за период от двадесет
години назад във времето. Такива са Договор №*-** /14.03.2001г., Договор
*/-***/01.01.2004г., Договор №**-***/16.03.2007г., Договор №**-
***/17.05.2011г., а последния е процесния – от 18.11.2016г. От заключението
на вещото лице Д.Д. – Г. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза
се установява, че за периода 2001г. – 2016г. по цитираните договори ищецът е
издал множество фактури, подробно описани в таблица в заключението като
всички те са били погасени от ответника или чрез плащания по банков път,
или чрез взаимно прихващане на вземания и задължения между страните.
Погасени се явяват чрез посочените способи и задълженията по процесния
договор до м. август 2019г.
Като се вземат предвид гореописаните обстоятелства – наличие на
трайни договорни отношения с един и същ предмет, съвпадащ с този по
процесния договор, изпълнение на задълженията по договора за период от
8
три години след сключването му, отразяване на издадените от ищеца фактури
в счетоводните регистри на дружеството – ответник и ползването на данъчен
кредит по тях – направените възражения в отговора на исковата молба за
недействителност на договор №****-*******/18.11.2016г., поради липса на
съгласие и предмет, се явяват неоснователни. Липсват доказателства за
неизразяване на воля от страна на ответника за сключване на договора.
Сключени са и споразумения за индексиране на цената, уговорена с чл.3 от
същия, което представлява едно потвърждаване на вече изразената воля по
съществените условия на същия. Налице е и изпълнение, следващо за период
от три години подписването на договора.
Задълженията на ищеца по договора са свързани с осигуряване
провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез
хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.“ с оглед
обезпечаване на технологичното водоснабдяване на възложителя. Ищецът
чрез свои служители и чрез съответна техника осъществява поддържането на
хидротехническите съоръжения, за да бъдат налични необходимите водни
обеми за техните потребители. Хидротехническите съоръжения са включени
в капитала на „Н.“ ЕАД – видно от Разпореждане №46/07.11.1991г. на МС,
Решение от 28.12.1991г. и Решение №15/10.06.1997г. по ф.д. №*****/1991г.
на СГС.
Съгласно чл.139 ал.1 от Закона за водите поддръжката и ремонтно-
възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни
съоръжения се осигуряват от собствениците. Те осигуряват и поддръжката и
проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на
преливните съоръжения на разстояние до 500 метра от язовирните стени.
Съгласно ал.3 на цитираната разпоредба когато и други лица имат полза от
съоръженията по ал.1, дължат част от разноските съразмерно на получените
или очакваните ползи. Именно това е основанието на сключените множество
договори, в това число и процесния. „Н.“ ЕАД чрез своето П. "Я. и К."
осигурява поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовир
„Р.К.“, както и на неговите хидротехнически и защитни съоръжения. В това се
изразява неговата престация по сключения договор.
Видно от заключението на вещото лице инж. Ю.К. по допуснатата съдебна
9
хидротехническа експертиза водният обем в язовира се акумулира от
водохващанията и съответните деривации от р. С. и р. С. и с брегови ПС се
черпи вода за технологични цели на три ТЕЦ, едно от които е дружеството –
ответник. „Б.“ ЕАД използва част от акумулирания воден обем в язовир
„Р.К.“. Той изпомпва вода с брегова ПС, същата вода минава по подземен
канал през колекторите на турбините и се връща в непроменено количество
във водоема по т.нар. „топъл канал“. Дружеството – ответник използва
хидротехническите съоръжения на хидровъзел „Р.К.“ , които са част от
системата за охлаждане на води. „Топлият канал“ се ползва само за
отвеждане на отработените води от „Б.“ ЕАД, не и от останалите ТЕЦ.
Последните имат водни кули и не връщат никаква част от използваната от тях
вода в язовира. Прилежащите деривации, чрез които постъпват водите в
язовира, се състоят от: деривация от водохващането на р. С. до язовира,
включваща открит канал, помпена станция „С.“, подземен напорен
тръбопровод на ПС, закрит канал и дюкер с обща дължина 1 150 м.,
деривация от водохващане на р. С. със захранващ канал от 930 м. до язовира.
Акумулирането на воден ресурс в язовира се осъществява чрез съоръженията:
язовирна стена „Р.К.“ и контра стена „Р.К.“. Същите се стопанисват от ищеца
чрез неговото П. "Я. и К.". Водният обем се осигурява с водохващането от р.
С. и в по-малка степен от водохващането от р. С. чрез цялата деривация в
това число и чрез ПС „С.“, която е собственост на „Б.“ ЕАД и се стопанисва
от него. Съхраняването на водния обем на определена кота се осъществява
чрез непрекъсната целогодишна работа на тази деривация, в това число и чрез
ПС „С.“ .
Не се спори, че поддържането на помпена станция „С.“ се осъществява
от ответника „Б.“ ЕАД. Тя е собственост на това дружество. В чл.12 от
договора обаче страните изрично са предвидили, че „Б.“ ЕАД чрез ПС „С.“
поддържа за своя сметка водно ниво на язовира над кота 102м. Разходите на
„Б.“ ЕАД за поддръжката на помпената станция не са част от калкулираните
от „Н.“ ЕАД разходи, формиращи цената на услугата – предмет на договора.
Горното се установява от допълнителното заключение на вещото лице Д. – Г.
по допусната съдебно – икономическа експертиза.
Цената за услугата, наречена в договора от страните „водоподаване“,
касае други разноски – тези за поддържане и ремонтно – възстановителни
дейности на язовир „Р.К.“, както и на неговите хидротехнически и защитни
10
съоръжения, стопанисвани от „Н.“ ЕАД чрез неговото предприятие. В този
смисъл е разпоредбата на чл.139 ал.3 от Закона за водите – ответникът, който
има полза от посочените съоръжения дължи на „Н.“ ЕАД част от разноските
за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовир „Р.К.“,
както и на неговите хидротехнически и защитни съоръжения съразмерно на
получените или очакваните ползи.
Водите от язовир „Р.К.“ се ползват освен от „Б.“ ЕАД, и от „К.Г.М.И.*“
АД и „Е. и Е. М.И.*“ ЕООД. Общата цена на услугата „водоподаване“ за
2016г. за язовир „Р.К.“ е 1 136 514.71 /без ДДС/. В тази сума се включва и
цената на услугата за т.нар. „топъл канал“ в размер на 204 443.32 лева. Тази
сума се разпределя за плащане в размер на 100 % за „Б.“ ЕАД, тъй като само
негова е ползата от това съоръжение. Остатъкът от стойността на услугата в
размер на 932 071.39 лева се разпределя по равно между всички три
дружества, ползващи вода от язовир „Р.К.“, т.е. по 1/3. Така цената на
услугата за „Б.“ ЕАД включва 204 443.32 лева за топлия канал и 310 690.46
лева – 1/3 от разходите за поддръжка на останалите съоръжения в ЯР „Р.К.“,
стопанисвани от ищеца. Сборът е 515 133.78 лева, колкото е цената на
услугата за 2016г. съгласно чл.2 от договора между страните. Горните
обстоятелства се установяват от първоначалното заключение на вещото лице
Д. – Г. по допусната съдебно – икономическа експертиза.
Ето защо настоящата инстанция счита, че няма никакво основание да се
приеме, че ответникът заплаща несъразмерна на ползите си част от разходите
за поддържане и ремонтно – възстановителни дейности на язовир „Р.К.“,
както и на неговите хидротехнически и защитни съоръжения. Не се
установява твърдяната нееквивалентност на престациите.
Действително ответникът „Б.“ ЕАД извършва разходи за поддръжка на
подстанция „С.“, която е негова собственост и се стопанисва от него. Тя има
значение за съхранението на водния обем в язовира и за дейността и на
останалите дружества, ползващи вода от него. Това обаче няма отношение
към задължението на ответника конкретно към ищеца за припадащата се част
от разходите на „Н.“ ЕАД за поддържане и ремонтно – възстановителни
дейности на язовир „Р.К.“, както и на неговите хидротехнически и защитни
съоръжения, стопанисвани от „Н.“ ЕАД. Ако „Б.“ ЕАД извършва дейност,
която ползва и други дружества, следва да адресира своите претенции към
11
тях. Няма основание за натрупване на разходите на „Б.“ ЕАД за подстанцията
към разходите на „Н.“ ЕАД за поддържаните от него съоръжения и
последващото разпределение на този сбор, тъй като се касае за съоръжения,
собственост на различни субекти като всеки носи отговорност за
поддържането на своите съоръжения.
В сключения договор №****-*******/18.11.2016г. няма нито една
клауза относно изисквания, на които трябва да отговаря водата в язовир
„Р.К.“ и кой носи отговорност за изпълнение на тези изисквания. Отделно от
това няма ангажирани доказателства от какво зависи твърдостта,
киселинността и т.н. качества на водите и влияе ли дейността на ползващите
ги дружества върху тези качества, за да се обсъжда изобщо въпрос за
отговорност на собственика на съоръженията за водите в язовира и за налепи,
образувани по съоръженията, респ. за разходи по отстраняването им. След
като в договора не са заложени критерии за качество на водата и не са
регламентирани задължения на „Н.“ ЕАД относно осигуряване на такива, не
може да се приеме неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, което
– евентуално – би освободило възложителя от отговорност за заплащане на
уговорената цена на услугата.
С оглед на изложеното сумата 325 528.11 лева с ДДС, представляваща
стойност на извършената услуга по договор № ** **-* ******/18.11.2016г. за
2019г. и за м. януари 2020г. включително, съгласно описаните фактури и
дебитни известия, както следва: 43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура №
**********/31.08.2019г., 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/30.09.2019г., 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
***********/31.10.2019г., 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
***********/30.11.2019г., 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
***********/31.12.2019г., 52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура №
**********/31.01.2020г., 1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие
№**********/07.02.2020г. към фактура № **********/31.01.2020г., 17671.97
лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ******** ***/07.02.2020г. към
фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г., се явява дължима и
следва да бъде заплатена от ответника на ищеца. Тя се дължи ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното и изплащане.
12
Съгласно чл.14 от сключения договор № ** **-* ******/18.11.2016г.
при забава на плащанията повече от 15 дни от получаване на съответната
фактура от възложителя, са приложими разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Поради
допуснатата забава в плащанията ответникът дължи заплащане и на
мораторна лихва, изчислена за всяка дължима сума по фактура след изтичане
на 15-дневния срок от получаването и /според датата на обратната разписка/
до датата на предявяване на иска. От заключението на вещото лице се
установява, че размерът на дължимото обезщетение за забава изплащането на
главниците, изчислено за всяка дължима сума по фактура, след изтичане на
15-дневния срок от получаването и, считано от посочена в обратната разписка
дата до датата на предявяване на иска е 13 420.53 лева. Това е и размерът, в
който трябва да бъде уважена акцесорната претенция /след допуснатото
увеличение на иска/.
Не до същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което и основното, и допълнителното решение като неправилни и
незаконосъобразни следва да бъдат отменени. По същество следва да бъде
постановено друго, с което “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* бъде осъдено да
заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД – **** сумата 325 528.11 лева с ДДС,
представляваща дължимата стойност на извършената услуга по договор № **
**-* ******/18.11.2016г. за 2019г. и за м. януари 2020г. включително,
съгласно описаните фактури и дебитни известия, както следва:
43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31.08.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/30.11.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.12.2019г.,
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.01.2020г.,
1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №**********/07.02.2020г.
към фактура № **********/31.01.2020г.,
17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ********
***/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава изплащането
на главниците в общ размер 13 420.53 лева, изчислено за всяка дължима сума
13
по фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаването и, считано от
посочена в обратната разписка дата до датата на предявяване на иска
На основание чл.78 ал.1 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя „Н.Е.К.“ ЕАД – **** сумата 7 115.17
лева – разноски във въззивното производство и 14 457.94 лева – разноски
пред първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260228 от 04.06.2021 г., постановено по т. д.
123/2020 г. по описа на О.С.- С.З., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от „Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П. "Я. и К." – ****, ЕИК *********
против “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* обективно съединени искове за
заплащане на сумата 325 528.11 лева с ДДС, представляваща дължимата
стойност на извършената услуга по договор № ** **-* ******/18.11.2016г. за
2019г. и за м. януари 2020г. включително, съгласно описаните фактури и
дебитни известия, както следва:
43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31.08.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/30.11.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.12.2019г.,
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.01.2020г.,
1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №**********/07.02.2020г.
към фактура № **********/31.01.2020г.,
17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ********
***/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане, както и за заплащане на
обезщетение за забава изплащането на главниците в общ размер от
11 610.98 лева, изчислено за всяка дължима сума по фактура, след
изтичане на 15-дневния срок от получаването и, считано от посочена в
обратната разписка дата до датата на предявяване на иска, както следва: -
14
2604,46 лв. - лихва върху сумата 43 407,63 лв. с ДДС по фактура
№**********/31.08.2019г., считано от 26.09.2019 до датата на
предявяване на иска; - 2805,08 лв. - лихва върху сумата 52 595 лв. с ДДС
по фактура № **********/30.09.2019г., считано от 20.10.2019г. до датата
на предявяване на иска; - 2235,29 лв. - лихва върху сумата 52 595 лв.
с ДДС по фактура №***********/31.10.2019г., считано от 28.11.2019г.
до датата на предявяване на иска; - 1680,12 лв. - лихва върху сумата 52
595 лв. с ДДС по фактура №***********/30.11.2019г., считано от
05.01.2020г. до датата на предявяване на иска; - 1329,49 лв. - лихва върху
сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура №***********/31.12.2019г., считано
от 29.11.2019г. до датата на предявяване на иска; - 701,27 лв. - лихва
върху сумата 52 595 лв. с ДДС по фактура №**********/31.01.2020г.,
считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска; - 19,64 лв. -
лихва върху сумата 1472 лв. с ДДС съгласно ДИ
№**********/07.02.2020г. към фактура №**********/31.01.2020г.,
считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на иска; - 235,63 лв. -
лихва върху сумата 17671,97лв. с ДДС съгласно ДИ
№***********/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари -
м.декември 2019г., считано от 12.03.2020г. до датата на предявяване на
иска и с което е осъдена „Н.Е.К.“ ЕАД – **** – П. "Я. и К." – ****, ЕИК
********* да заплати на “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* сумата 1600
лева, представляваща разноски по делото, както и Решение №260331 от
11.11.2021г., постановено по т.д. №123/2020г. по описа на ОС – С.З. , с
което е допълнено постановеното решение № 260228 от 04.06.2021 г. и е
отхвърлена като неоснователна претенцията на „Н.Е.К.“ ЕАД – гр. С.
против „Б.“ ЕАД за заплащане на обезщетение за забава изплащането на
главницата и за разликата над 11 610.98 лева до пълния претендиран
размер от 13 420.53 лева след извършеното и допуснато увеличение
размера на иска и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД – **** сумата 325 528.11 лева с ДДС, представляваща дължимата
стойност на извършената услуга по договор № ** **-* ******/18.11.2016г. за
2019г. и за м. януари 2020г. включително, съгласно описаните фактури и
дебитни известия, както следва:
15
43 407.63 лв. с ДДС., по Фактура № **********/31.08.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/30.09.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.10.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/30.11.2019г.
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № ***********/31.12.2019г.,
52 595.17 лв. с ДДС, по Фактура № **********/31.01.2020г.,
1472.66 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие №**********/07.02.2020г.
към фактура № **********/31.01.2020г.,
17671.97 лв. с ДДС, съгласно Дебитно известие № ********
***/07.02.2020г. към фактурите за периода м.януари - м.декември 2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и обезщетение за забава изплащането
на главниците в общ размер 13 420.53 лева, изчислено за всяка дължима сума
по фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаването и, считано от
посочена в обратната разписка дата до датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА “Б.” ЕАД - ****, ЕИК ********* да заплати на „Н.Е.К.“
ЕАД – **** сумата 7 115.17 лева – разноски във въззивното производство и
14 457.94 лева – разноски пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16