РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20243110205052 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на Д.
Х. Н. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:гр.Варна, против Наказателно
постановление № 24-0436-000217, издадено на 22.04.2024г. от Началник сектор в ОД
на МВР -Варна, РУ 02 ОД на МВР - Варна, с което са му наложени :
1/административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет / лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП; 2/ административно
наказание „глоба" в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата на се иска отмяната на НП като се твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва се описаната в него фактическа обстановка.
В съдебно заседание възз. редовно призован, се явява по делото и се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител.Процесуалния представител
поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства, а в хода по съществото на делото
изтъква, че нарушението не е осъществено. Опорва и компетентността на
актосъставителя. Претендира и за присъждане на разноски, като не ангажира
доказателства , че такива са направени.
Въззиваемата страна- наказващ орган началник сектор в ОД на МВР-Варна при
Второ РУ-Варна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
1
По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт,
който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Въззивникът Д. Х. Н. е правоспособен водач от 1990г., като притежава СУМПС за
категория „В",, „ М", „АМ". През периода от придобиването на правоспособност до
настоящия момент срещу него са издадени 38 НП и 100 фиша за различни нарушения
на ЗДвП .
На 19.03.2024 г., възз.Н. управлявал лек автомобил - „Фолксваген Пасат“ с рег.
№В1202ТР. Около 13:48ч. на същата дата , той се движел с горепосочения автомобил в
гр.Варна, по бул.“Чаталджа“ в посока ул.“Цар Асен“. В същото време екип на Второ
РУ-Варна, в състав свидетелите П. М. Г. и П. Р. М. извършвали контрол над пътното
движение. Полицейският екип забелязал, че възз. управлява без включени къси
светлини или светлини за движение през деня, както и че е без поставен
обезопасителен колан. Поради това го спрели за проверка, в рамките на която
установили самоличността и правоспособността му да управлява МПС.
При тези констатации, св.Г. съставил срещу възз. АУАН Серия GA,
№1027210/19.03.2024г., като описал допуснатите според него две нарушения на ЗДвП,
а именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл70, ал.3 от ЗДвП. Въззивникът бил запознат със
съдържанието на АУАН , като последният го подписал без възражения. Възражения не
постъпили и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В него
наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Затова и наложил две отделни наказания на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 и чл.185 ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя лично на 17.12.2024г., като
на 19.12.2024г. чрез наказващия орган възз. депозирал жалба до ВРс.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят Г., който е и
очевидец на деянието - свидетелят М. По искане на защитата бе разпитан и св.Е., за
който се установи, че е работник на възз.. същият посочи, че на неустановена дата през
лятото или есента на 2024г. , след 212:00ч. на обяд е придружавал възз., като на
светофара на бул.Чаталджа били спрени за проверка от екип на полицията, тъй като
възз. не използвал светлините на автомобила. Твърди, че след спирането им за
проверка, възз. си премахнал обезопасителния колан, за да си вземе чантата с
документите. Съдът намира, че показанията на този свидетел не могат да бъдат
отнесени към конкретната пътна проверка. Това е така, тъй като свидетелят твърди, че
не си спомня датата и месеца на проверката, като сочи, че това било или лятото или
есента на миналата година / т.е. на 2024г./. Видно от справката за нарушител/водач,
2
приложена по преписката, срещу възз. Н. през 2024г. са съставяни общо три АУАН
/т.40,41, 42 на л.5 от справката/ за нарушения на чл.137а от ЗДвП, съответно за
нарушения констатирани на 19.03.24г. /предмет на настоящото дело/, за нарушение от
26.06.24г. / за идентични нарушения като тези предмет на настоящия случай/ и за
нарушение, констатирано на 04.07.2024г. Видно е, че последните две нарушения са
констатирани през летните месеци на 2024г., като е напълно възможно св.Е. именно
тогава да е придружавал въззиивника. Във всички случаи обаче, процесното
нарушение е от месец март 2024г., който месец не попада нито към летните, нито към
есенните такива за 2024г. Поради горното и при липса на друга конкретика в
показанията на този свидетел, при липсата на спомен , полицейските служители за
пътник в автомобила на възз. към момента на проверката, при констатирани още две
идентични нарушения през лятото на 2024г. , то съда няма как да изгради убеждение,
че именно при процесната проверка св.Е. е присъствал в автомобила на възз.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
са непротиворечиви, кореспондиращи с писмените материали по делото и помежду си.
За логични и правдоподобни, съдът счита показанията на двамата полицейски
служители, които като органи на полицията, ежедневно осъществяващи пътен контрол,
е напълно нормално да не си спомня пътната проверка на въззивника.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 19.12.2024г. видно от
входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор
при Второ РУ в ОД на МВР -Варна, съгласно т.3.9 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Спор по делото и един от основните аргументи на защитата на възз. за отмяната на
3
НП е, че проверката е извършена, респективно АУАН е съставен от некомпетентни
органи. Настоящият съдебен състав не споделя наведените аргументи на проц.
представител на възз. за некомпетентност на актосъставителя да извършва пътен
контрол, респективно да съставят актове по ЗДвП.
Чл.165, ал.1 от ЗДвП оправомощава министъра на вътрешните работи да определи
службите, които да: 1. контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства; 2. при необходимост регулират
движението по пътищата; 3. да следят за състоянието на пътя и пътните
принадлежности и издават писмени предупреждения, сигнални писма или
разпореждания до собствениците или до администрацията, управляваща пътя, и до
фирмата, поддържаща пътния участък, за отстраняване на установени неизправности
по тях; 4. регистрират и водят отчет на пътнотранспортните
произшествия;5.извършват анализ на пътнотранспортните произшествия и
предоставят информация на държавни органи, общини, обществени организации и на
средствата за масово осведомяване;6. водят националните регистри за водачите и
техните нарушения и наказания, моторните превозни средства и пътнотранспортните
произшествия и създават информационни фондове за съхраняване на данните;7.
извършват превантивна дейност за ограничаване на пътнотранспортните произшествия
и последиците от тях; 8. въвеждат временна организация на движението съвместно със
собственика или администрацията, управляваща пътя; 9. въвеждат временни промени
в организацията на движението при внезапно появила се опасност за движението -
аварийно възникнало препятствие по пътя, заснежаване или заледяване,
пътнотранспортни произшествия, като незабавно уведомяват собственика или
администрацията, управляваща пътя.10. осъществяват контрол по изпълнение на
учебните програми за извършване на допълнително обучение по чл. 157, ал. 3, като
извършват проверки по документи и на място;11. осъществяват контрол по спазване на
задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата;12. предотвратяват нарушения, свързани с опазването на пътя, на
пътните съоръжения и пътните принадлежности.14. изпълняват наказателните
постановления или решенията на съда, с които е постановено временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи г-н
Б.Рашков, действаща и понастоящем в МВР, съобразно правомощията му дадени в
ЗДвП е определил компетентните служби и служители в МВР да извършват
дейностите по чл.165, ал.1, т.1-3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП . С т.1.3.3. от Заповедта
определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата са звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност)
4
или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за
дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3 . т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП. В т.2.2. от
Заповедта са определени полицейските органи, които имат правомощие да издават
фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, като условие, обаче, е въведено същите да положили успешно
изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса на застраховането. Съгласно тази
точка от заповедта актове за установяване на административни нарушение на
разпоредбите на ЗДвП могат да съставят полицейски органи от звената,
осъществяващи охранителна дейност по чл. 14. ал. 2. т. 1 (патрулно-постова дейност)
или т. 2 (териториално обслужване на населението) от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за
дейностите по чл. 165. ал. 1, т. 1 - 3 . т. 7. т. 9. т. 11 и т. 12 от ЗДвП, които са положили
успешно изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ. Видно от материалите по
АНП и тези събрани в хода на възз. производство към момента на проверката
актосъставителят Г. е изпълнявал длъжността полицай –младши инспектор в сектор
„Охранителна полиция“ към Второ РУ-Варна. Същият е преминал успешно изпит по
осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и за съставяне на АУАН по същия закон,
удостоверено с приложените в хода на съдебното следствие протоколи от успешно
преминат изпити съответно от 10.05.2023г., както и заповед на директора на ОД на
МВР-Варна, с която са оправомощени служителите успешно преминали изпитите -
Заповед №365з-3445/26.05.2023г. Поради горното съдът намира, че полицейският
орган Г., числящ се към момента на проверката към сектор „Охранителна полиция“ на
Второ РУ-Варна, е оправомощен, съответно компетентен да осъществява контрол над
пътното движение, да извършва проверки на водачи и да съставя АУАН по ЗДвП.
Обстоятелството, че актосъставитеят е преминал успешно изпита на 10.05.23г., видно
от протокол от същата дата не променя извода на съда. Никъде в цитираната Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи г-н Б.Рашков не е
посочено, че полицейските органи следва да полагат ежегодно изпит по ЗДвП.
Настъпилите законодателни промени също не водят до този извод, тъй като
противното би означавало, че и водачите на МПС би следвало ежегодно да преминават
обучение относно промените в нормативната база. Липсва нарушение в контролната
дейност и на чл.58 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,
издадена от министъра на вътрешните работи и обн. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г.,
изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 29 Декември 2017г.,
изм. и доп. ДВ. бр.7 от 26 Януари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 14 Октомври 2022г.,
изм. и доп. ДВ. бр.58 от 7 Юли 2023г. Видно от съдържанието на тази разпоредба,
служителите назначени в наряд за контрол на пътното движение, могат да спрат
5
водачите на ППС за проверка не само когато има нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Съобразно ал.2 на този разпоредба те могат да извършват и рутинни проверки. Няма
спор, че волята на законодателя е контролът над пътното движение и проверка за
изрядността на водачите на МПС е да се извършва от всички служители на МВР, което
явства от разпоредбата на чл.165 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министър
на вътрешните работи.
В случая е безспорно видно, че проверката е извършена от компетентни органи, в
рамките на предвидените им правомощия в ЗДвП, в Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение и цитираните по-горе заповеди на министъра на вътрешните
работи и на директорите на ОД на МВР-Варна. Поради което и при доказана
компетентност за съда буди недоумение възраженията на процесуалните
представители, че проверката е извършена от некомпетентни полицейски органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
6
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП административно наказание „глоба" в размер на 50
/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл137а, ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149,
ал.1, т.2, б."а"от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат моторните превозни
средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на
водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от
жалбоподателя. От обикновена справка в интернет пространството е видно, че
техническите характеристики на лек автомобил марка „Фолксваген пасат " включват 5
места за сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от категориите в
чл.137а от ЗДвП, а именно категория М1.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя
Г. е видно, че същият не си спомня с подробности за конкретния случай, но поддържа,
7
че именно той е съставил и подписал АУАН. От разпита на свидетеля Матев, който е
бил част от екипа спрял за проверка нарушителя, както и от другите приложени по
делото доказателства, безспорно се установява, че на 19.03.2024г. жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било
установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан, с който е бил оборудван
автомобилът му. Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават по
съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време
на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се използват по
указания ред. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на
деянието. Служителят на реда участващ в проверяващия екип- св.Г. е категоричен, че
водачът не е имал поставен обезопасителен колан , поради което и при забелязаното
нарушение органите на реда са взели отношение. При предявяване на съставения
АУАН, въззивникът не е вписал, че има възражения или , че е бил с поставен
обезопасителен колан. По делото не са ангажирани доказателства, че възз. е лице,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан
/съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП/ . Липсват доказателства възз. да
попада и в другите изключения визирани в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП.
Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства,
че именно Н. на датата посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС, респективно е
имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е
изпълнил задължението си по закон да бъде с поставен обезопасителен колан по време
на управление, респективно е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Ангажираните от защитата гласни доказателства в лицето на св.Е. не оборват
констатациите по съставения АУАН, тъй като свидетелят сочи друго време на
проверката /лятото на 2024г./, когато спрямо възз. също са съставяни АУАН за
идентични нарушения. Ето защо съдът намира, че административното обвинение е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и задължението си да носи предпазен
колан. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв.,
водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната
санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание „глоба" в размер на 50
лв. то се явява законосъобразна.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.
8
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.70 от ЗДвП.
При наличните установени факти съдът намира, че правилно актосъставителят и
наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателят и за нарушение по
чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Не е
необходимо да бъде намалена видимостта или да са налице специфични условия на
пътната настилка, за да се управлява МПС с включени светлини и не е необходимо да
се изясняват тези обостятелства в АУАН и НП, тъй като самият закон повелява, че през
деня МПС-та трябва да се движат с включени светлини. Законът е дал и възможност те
или да са специални дневни светлини или къси, като в случая от показанията на
св.Иванов се установи, че Н. е управлява процесното МПС без да е ползвал никакви
светлини, като не бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да оборят
свидетелските показания на този свидетел. Действително, в закона не е употребен
израза "включени задължителни светлини". Текста инкорпориран в чл. 70, ал. 3 е "се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини". Явно е при
това положение, че отбелязването в акта и наказателното постановление
"задължителни светлини", сочи на императивния характер на материалното правило за
поведение установено в закона, а именно къси или дневни светлини, и ни най - малко
не променя неговия характер или не дава възможност, нарушителя да не може да
разбере в какво точно противоправно деяние е обвинен. Отделно актосъставителят не
е длъжен да знае процесното МПС има ли или не дневни светлини. Затова и
формулировката на закона е такава - къси светлини или дневни светлини. По същество,
не съществува и друга възможност, а липсата на включени светлини измежду
изброените две възможности води до извършване на нарушение на разпоредбата на чл.
70, ал. 3 от ЗДвП. От правна страна, че правилно е приложена и санкционната норма
от наказващия орган. Съгласно чл. 185 ЗДвП наказва се с глоба 20 лв. водач, който
извърши друго нарушение, за което липсва самостоятелна санкция. В случая
наказващия орган, както и при първото нарушение , не е имал възможност за
индивидуализация на наказанието, защото законодателят е определил същото в
абсолютен размер и въпросът за неговата справедливост не следва да се обсъжда.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП не са успели да превъзпитат
въззивника към съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното поведение на
въззивника, не би могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в
закона строгост. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния
нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса
на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от
основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална
превенция на нарушенията.
9
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при
спазване на установените материални и процесуални правила, поради което и НП
следва да бъде потвърдено.
На осн. Наредба № 1з-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на
настоящото производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди в тежест на възз. да
заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—
80лв.
Въззивникът чрез своя процесуален представител също прави искане за присъждане
на разноски, като не ангажира доказателства, че такива са сторени. Предвид изхода на
спора, разноски в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
10
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0436-000217, издадено на
22.04.2024г. от Началник сектор в ОД на МВР -Варна, РУ 02 ОД на МВР - Варна, с
което на Д. Х. Н. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:гр.Варна са наложени :
1/административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет / лв. на основание
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП ; 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.70, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Х. Н. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:гр.Варна да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №17/2025г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11