№ 6875
гр. ......, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110153760 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от ...... срещу И. В. Ф. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сума в размер от 114.49 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.10.2018год. до 31.10.2020год. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. ......, жк „......... I част“, ........, ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 30.05.2022г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в размер от 13.24 лева – главница за дялово разпределение за периода
от 01.04.2019год. до 30.09.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода
от 30.05.2022г./датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума
в размер от 20.90 лева – обезщетение за забава за периода от 15.06.2019г. до
13.05.2022г. и сума в размер от 4.24 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 13.05.2022г. /съобразно УМ на л.
51/.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се дължи. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който е направено искане за постигане на
съдебна спогодба. При условията на евентуалност е направено възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ................ не излага становище
по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
1
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 28232/2022г. по описа на СРС, 34-ти
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – „..... ......“ ЕАД е да установи основанието и
размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен
иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в
посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.
С изготвения по делото доклад /л. 60, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявения иск.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното
специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по
прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора –
потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът,
не е необходима покана от кредитора.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
процесната сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с
оглед което следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
2
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
Задълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение, понятието
„периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на топлинни
услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на насрещното
задължение на ...... – задължението на това дружество е да осигури постоянно
топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да
достави определен брой единици топлинна енергия срещу предварително опредЕ. цена
с разсрочено плащане на месечни падежи.
Доколкото в настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
30.05.2022г., то погасено по давност се явява вземането за периода от 01.10.2018год. до
29.05.2019г. От приетата по делото ССчЕ се установява, че вземането за непогасеното
по давност вземане за периода от 30.05.2019г. до 31.10.2020год. възлиза на сумата от
190.46 лева /л. 92/. Доколкото в настоящия случай от ответника се претендира ½ чат от
сумата, то следователно вземането възлиза на сумата от 95.23 лева /л. 92/. С оглед
изложеното искът се явява основателен и доказан за сумата от 95.23 лева и за периода
от 30.05.2019г. до 30.09.2020год. като за разликата до пълния предявен размер от
114.49 лева и за периода от 01.10.2018год. до 29.05.2019г. следва да се отхвърли.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение, следва да се
посочи, че от приетата ССчЕ се установява, че размерът на непогасената част от
вземането за периода от 30.05.2019г. до 31.10.2020год. възлиза на сумата от 20.44 лева
/л. 92/, а ½ част от сумата възлиза на сумата от 10.22 лева /л. 92/.
Следователно искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи
сумата от 10.22 лева и за периода от 30.05.2019г. до 31.10.2020год., а за разликата над
сумата от 10.22 лева до пълния предявен размер от 13.24 лева и за периода от
01.04.2019год. до 29.05.2019г. следва да се отхвърли.
Основателно е и искането за присъждане на законни лихви върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2022г. до окончателното
3
изплащане на вземането.
Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за топлинна енергия
възлиза на сумата от 15.73 лева /л. 92/, поради което искът следва да се уважи за сумата
от 15.73 лева, а за разликата над сумата от 15.73 лева до пълния предявен размер от
20.90 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на
обезщетението за забава върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение възлиза на сумата от 3.26 лева /л. 92/. Искът за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло, доколкото
ищецът не е доказал обстоятелството, че е поканил ответника да заплати главницата за
дялово разпределение.
По отговорността за разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски възниква за всички страни. На
основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 386.44
лева, съразмерно с уважената част от исковете, от които 87.50 лева – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП и 300.00 лева – депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, но доколкото няма
представени доказателства за реално сторени разноски, то съдът не следва да присъжда
такива.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 29.73 лв. по гр. д. №
28232/2022г., по описа на СРС, 34 състав.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.....-......“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр. ......, ... срещу И. В. Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ......, ...., че И. В. Ф. дължи следните суми: сума в размер от 95.23 лева – главница за
ползвана топлоенергия за периода от 30.05.2019г. до 31.10.2020год. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ......, жк „......... I част“, ........, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от 30.05.2022г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането; сума в размер от 10.22 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 30.05.2019г. до 30.09.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 30.05.2022г./датата на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането; сума в размер от 15.73 лева – обезщетение за забава за периода от
15.06.2019г. до 13.05.2022г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът
за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 95.23 лева до
пълния предявен размер от 114.49 лева и за периода от 01.10.2018год. до 29.05.2019г.;
искът за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
разликата над сумата от 15.73 лева до пълния предявен размер от 20.90 лева; искът за
главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 10.22 лева до пълния
предявен размер от 13.24 лева и за периода от 01.04.2019год. до 29.05.2019г.; искът за
обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за сума в размер от
4.24 лева и за периода от 31.05.2019г. до 13.05.2022г.
ОСЪЖДА И. В. Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ......, .... да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „.....-......“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр. ......, ... сума в размер на 386.44 лева – разноски за исковото
производство пред СРС и сума в общ размер на 29.73 лева – разноски по гр. д. №
28232/2022г. по описа на СРС, 34 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – .................
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5