№ 10630
гр. С., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110117897 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Е. Я. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 983,98 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането; 176,96 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до 10.01.2022 г.; 37,57
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 18.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и 8,88 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2019 г. до 10.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2022г. по ч.гр.д. № 2218/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район К.С., ж.к. „Х.“, бл. 46, вх. „Б“, ет.
3, ап. 8, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на
месечните фактури на интернет страницата на дружеството, поради което изпаднал в забава.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е собственик или вещен
ползвател и потребител на топлинна енергия в имота. Релевира възражение за настъпила
погасителна давност. Поддържа, че нямало никакво основание ищецът да претендира суми
1
за дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е установил изпадането в забава на
ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 20.02.1991 г., се установява, че на посочената
дата Е. Я. Б. придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, а именно:
гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 46, вх. „Б“, ет. 3, ап. 8. По делото не са налице доказателства за
извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При
това положение, съобразно приложимата нормативна уредба и въз основа на
доказателствата по делото следва да се приеме, че ответникът Е. Я. Б. e бил потребител на
топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът Е. Я.
Б. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
2
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Бруната“ ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в имота на ответника е
имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО с дистанционен отчет в помещения: хол, кухня и
стая, а в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на потребител,
като на вещото лице са били представени отчети на уредите от 12.06.2019 г. и 30.06.2020 г. с
подпис на потребител; за двата отчетни периода за щранг-лирата има служебно изчислена
ТЕ на база инсталирана мощнос; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части; в имота на ответника имало монтиран един брой водомер за топла вода, който
бил отчетен на 12.06.2019 г. и 30.06.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на
потребител са представени на вещото лице; технологичните разходи били извадени от
общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното
дружество.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
твърдяното за доставено от ищеца количество топлинна енергия за процесния период
възлиза на посочената в исковата молба стойност.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 970,41 лв., вместо претендираните от ищеца 983,98 лв.,
поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ
3
за процесния период възлиза в размер на 970,41 лв., както и сумата от 37,57 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК – 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът намира
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 18.01.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.01.2022 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.12.2018 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, през м.02.2019 г., поради което предвид
датата на подаване на заявлението – 18.01.2022 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. – 30.04.2020 г. От отговора на вещото
лице в о.с.з. от 29.09.2022 г. се установява, че дължимата от ответника сума за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2018 г. – 30.04.2020 г. възлиза в общ размер
на 772 лв., поради което до този размер предявеният иск за главница за топлинна енергия е
основателен, а за разликата до пълния претендиран размер от 983,98 лв. следва да бъде
отхвърлен. На следващо място, въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото е доказано предоставянето на услугата дялово разпределение, както
и че нейната стойност за периода 01.12.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза в общ размер на 37,57
лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения общ
размер от 772 лв., опредЕ. от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 157,98 лв. за
4
периода 15.09.2019 г. – 10.01.2022 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 176,96 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75,00 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 175 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в размер на 100 лева, или общо 700 лева за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 560,94 лв.
Процесуалният представител на ответника претендира разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 300 лв. за заповедното
производство и 400 лв. за исковото, съобразно представените по делото договори за правна
помощ и защита. Релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като аргументите за това са следните:
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на ответника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е
предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лв. В конкретния случай е
неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в
заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
5
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че размерът на минимално
адвокатско възнаграждение по заповедното дело за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК е в размер на 50 лв. (в този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., по ч.гр.д.
№ 3474/2017 г. по описа на САС, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. №
10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр.д. № 10962/2016 г. по описа на
СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в.гр.д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение
№ 260510 от 12.10.2020 г. по в.гр.д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от
08.01.2021 г. по в.гр.д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за исковото производство:
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение по предявения иск възлиза в размер на 314,51 лв.
Същевременно, при преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не
е длъжен да присъди минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл и при съобразяване сложността на делото от
фактическа и правна страна съдът счита, че на процесуалния представител на ответника
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. за исковото
производство.
Ето защо ищецът дължи на адв. К. общо сумата в размер на 370 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответника Е. Я. Б. в
заповедното и първоинстанционното производство, дължимо при условията на чл. 38, ал. 2
вр. с, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на процесуалния представител на ответника се следват разноски в общ размер на
73,49 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“,
бл. 46, вх. Б, ет. 3, ап. 8, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 772 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 46, вх. Б, ет. 3, ап. 8;
157,98 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. – 10.01.2022 г., както и 37,57 лв. – главница, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.01.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
30.01.2022 г. по ч.гр.д. № 2218/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете, както следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 772 лв. до пълния предявен размер от
983,98 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г.; за установяване на вземане за мораторна
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 157,98 лв. до пълния предявен размер от 176,96 лв. и за мораторна лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за сумата от 8,88 лв.
6
ОСЪЖДА Е. Я. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Х.“, бл. 46, вх. Б, ет. 3, ап. 8,
да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 560,94 лв. – разноски в
исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на адв. Н. К., с адрес: гр. С., ул. „Т.У №
1, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., сумата от 73,49 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7