Решение по дело №2749/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 22
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20175310102749
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                        10.01.2020г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело №2749 по описа за 2017г. и като обсъди:

 

            Иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

Ищецът твърди, че тя и съпругът й са дарили на дъщеря си Н.А. правото на собственост върху СОС 00702.512.61.2.7 и СОС 00702.512.61.2.1 по КККР на гр. Асеновград. Към настоящият момент тежкото й здравословно състояние изисква непрестанно закупуване на лекарства, памперси, чужда помощ за ежедневните дейности. Средствата, необходими за това, са над 800 лева, като получаваната пенсия от 373,10 лева не е достатъчна за да покрие същите. Поради това е отправила нотариална покана до ответницата да заплаща издръжка от 500 лева, каквато възможност тя има, тъй като работи в Гърция, но не е получила отговор на същата. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което договорът за дарение да бъде развален поради непризнателност и непредставяне на необходимата месечна издръжка.

            Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че е отказала да дава издръжка на майка си. Напротив, тя й дала дебитна карта, в която имало достатъчно средства, за да може ищцата да покрива нуждите си. След това обаче, установила, че майка й е изтеглила голяма сума, която предоставила на сина си. Освен това, тя му дала и 5000 лева от нейни спестени средства, като казала на ответницата, че за в бъдеще именно той ще я издържа и ще се грижи за нея. Ето защо тя приела, че за нея е отпаднало моралното задължение да се грижи за майка си. След получаване на нотариалната покана между двете било постигнато споразумение ответницата да й заплаща издръжка в размер на 200 лева, но когато отишли при нотариус, за да оформят същото, ищцата заявила, че е променила намерението си. Поради това не е налице категоричен отказ за заплащане на издръжка. Евентуално твърди, че размерът на средствата, които се твърди, че са й необходими е много завишен. Твърди също така, че нуждите й са намалени с разходите за жилище, тъй като притежава запазено право на ползване върху дарения имот. Отделно от това към момента на изпращане на нотариалната покана, а и към момента на подаване на исковата молба, тя не е имала нужда от издръжка,  тъй като е могла да се издържа от собствени средства, включително тези, получени от продажба на недвижим имот. По изложените съображения, счита, че не е налице непризнателност и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

С нотариален акт №24, том І, дело №24/2013г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, Александър Иванов Джонгов и М.Й.Д. са дарили на своята дъщеря Н.А.А. недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.61.2.7 по КККР на гр. Асеновград и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.61.2.1. На 13,02,2017г. дарителката е изпратила до ответницата нотариална покана за заплащане на издръжка в размер на 500 лева, като в същата е посочила, че нуждата от такава се обуславя от тежкото й здравословно състояние и ниските доходи от пенсия.

След съвкупна преценка на приетите писмени доказателства, съставляващи медицинска документация – епикризи за пролежаване в лечебно заведение, експертно решение на ТЕЛК, резултати от направени изследвания, и показанията на свидетелите Христина Кадишева и Иван Джонгов, както и с оглед възрастта на ищцата, съдът приема, че здравословното й състояние е влошено, като заболяванията й са диабет, хипертония, диабетна полиневропатия. Вследствие на усложнения от тях се е наложило да й се ампутира единия крак. Поради това се налага да се изразходват средства както за лечение, така и за заплащане на жена, която да подпомага ищцата в ежедневните дейности, а и за заплащане на медицинска сестра, която да извършва необходимите манипулации. Ето защо и въпреки невъзможността да се изготви заключение по съдебно-медицинската експертиза, съдът приема, че месечните разходи за издръжката й са около 700 лева - размерът, установен от показанията на свидетелите Кадишева и Джонгов, които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления. Поради това доходите на М.Д. от пенсия от 373,10 лева, не са достатъчни да поеме разноските, свързани с нуждата й от лечение. Действително същата е получила доходи от продажба на недвижим имот (нотариален акт №16/2016г.), но същите са осигурили необходимите й средства за около една година. Ето защо съдът приема, че към момента на изпращане на поканата за заплащане на издръжка ищцата е имала нужда от такава, както и че тази нужда е била трайна с оглед на това, че не би могло да се очаква подобряване на здравословното й състояние.

Това обаче не е достатъчно, за да се развали договор за дарение. За разлика от договора за прехвърляне на право на собственост срещу издръжка и гледане, за да възникне задължението за заплащане на издръжка от надареното лице, то дарителят е необходимо да е поискал такава, а то да откаже да я даде. Този факт не се установи чрез пълно и пряко доказване, като в тежест на ищеца е да направи това. Напротив, от показанията на свидетелите Свобода Малинова и Невена Стойкина се установи, че ответницата е предложила да заплаща издръжка в размер на 200 лева, като майка й първоначално се съгласила, но после се отказала от така постигнатото споразумение. При това положение съдът намира, че не се установява един от елементите на хипотезата на чл.227, б.“в“ от ЗЗД, а именно ответницата да е отказала да дава издръжка, а това води до неоснователност на иска за отмяна на извършеното дарение. Освен това в тежест на ищцата е да установи, че ответницата както преди, така и към настоящия момент, разполага с доходи, които й позволяват заплащане на издръжка, без с това да постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Такива доказателства не са събрани. Поради това не може да се направи извод, че Н.А. разполага със средства за заплащане на издръжка на ищцата, и то в по-висок от предложения размер от 200 лева. Ето защо предявеният иск за отмяна на дарението следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

            С оглед на гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Й.Д., ЕГН ********** ***, против Н.А.А., ЕГН ********** ***, за ОТМЯНА на дарение, извършено с нотариален акт №24, том І, дело №24/2013г. по описа на нотариус Карамфила Буюклиева с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под №277 в регистъра на Нотариалната камара, с който договор Александър Иванов Джонгов и М.Й.Д. са дарили на дъщеря си Н.А.А., правото на собственост върху

самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.6.1.2.7 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, бул.“България“ №19, вх.Г, ет.2, ап.3, намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56,32 кв.м., прилежащи части: изба №2 – 7,74 кв.м. и 2,935% ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 00702.512.61.2.6, 00702.512.61.2.8, под обекта 00702.512.61.2.2, 00702.512.61.2.3, над обекта: 00702.512.61.2.9, 00702.512.61.2.10 и върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.512.6.1.2.1 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, бул.“България“ №19, вх.Г, ет.2, ап.3, намиращ се в сграда 2, разположена в поземлен имот №00702.512.61, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 25,38 кв.м., прилежащи части: 1,317% ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 00702.512.61.2.2, под обекта няма, над обекта: 00702.512.61.2.6, до размер на ½ идеална част.

            ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Н.А.А., ЕГН ********** ***, сумата от 1000 лева (хиляда лева), направени по производството разноски.

           

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: